Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)


Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев, който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Миналата седмица ви запознахме с проблемите около контрола в бранша с фасадите, поставянето на дограма и топлоизолация. Тази седмица продължаваме разговора с г-н Щерев, който ни разказа малко повече за сдружението, неговия регистър и бъдещи инициативи.

Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС. Има бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.

Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.

От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД. Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Мислехте да правите регистър на фирмите, който да улесни инвеститорите при избора им.  Какво стана?

Случи се, но няма изискване от никой държавен орган и регистрацията е въпрос на доброволен принцип. Ние наистина създадохме такъв регистър, в който диференцираме различните типове работа. Направили сме четири отделни категории с три отделни нива, в зависимост от обема. Това е от полза за всеки инвеститор, когато прави търг, той да избира между сравними неща.
Защото се получава следното – на даден търг за обект участват фирми с по 5 до 10 правоспособни проектанта, които си плащат осигуровките, със съвременни  машини и оборудване, с халета и с капацитет за производството на една да кажем голяма сграда. Наред с тях се вадят и оферти на фирми, които нямат и един проектант и прозводствените им възможности въобще не отговарят на обема работа.
Нищо лошо няма в това да си малък, никой не се е родил голям, но за една сериозна фасада, не може да се сравняват цените на тези фирми.

На тях присъщите им разходи са съвсем различни.
Тук не защитаваме големите или малките, а за избора между сравними неща, защото иначе се получава нелоялна конкуренция.

Това беше в основата на създаването на регистъра и фирмите се обединиха около тази идея.  По този начин вече няма да има разлика до 50% в цените, а разликата ще бъде 5-10% и тогава инвеститора може по-спокойно да избира.

Регистърът се администрира от сдружението и една от основните ни цели е той да стане национален и да бъде задължителен. Затова предприехме и срещи с Камар на строителите.
Такъв регистър в момента съществува и се казва „Национален професионален регистър на строителите в България”. Там за съжаление, дограми, прозорци, фасади, врати, фигурират само в точка 5, подгрупа, което е тип монтажи.

На среща, която имахме с правителството споделих и това или да разширим обхвата на професионалния регистър на строителите и в тази подточка да вкараме нашия регистър, или да имаме отделен наш регистър.
За съжаление и това е параграф 22, защото ако имаше закон за браншовите организации, към който има голяма съпротива от много работодателски организации, той би дал право на национално признатата браншова организация да създаде, внедри и поддържа регистър. Оттам ще дойдат и вътрешни стандарти, най-добри практики и т.н.
За съжаление това в момента не се случва и ние се лутаме между различни играчи на пазара, за да търсим нашето място. А ние търсим ясен регламент с правила.
Човек трябва да знае с кого работи, с кого се конкурира, да има регистър на фирмите.  В момента няма регистър на заетите фирми в този бранш.

Това са около 1800 фирми, което е сериозен обем и ако не се контролира качеството, страда и крайният потребител, страда и бизнеса, страда и държавата от пропуснати ползи.

Колко от тези фирми присъстват във вашия регистър?

До момента са се регистрирали само фирми от сдружението. Това са около 10 фирми. Регистърът е доброволен и е хубаво фирмите-производители да се регистрират. ISO също не се е създало като нещо задължително, винаги е било и сега е доброволно, но това е атестат, който показва, че има вътрешна внедрена система за качество, че процесите са контролирани, че това е една нормална работеща фирма. И вече общини, публични търгове, когато се правят, те го изискват, защото това е един вид гаранция, че това се спазва. Ние искаме да постигнем същото, но това става чрез разбиране на същината на този регистър, както от фирмите производители, така и от инвеститорите. Ще работим активно този регистър да се разрастне и да стане основен инструмент при избора на изпълнители в частта дограми, фасади и фасадни обшивки от инвеститорите.

От колко време е сдружението?

Над 10 години, което е доста време. Затова имам и много амбициозни цели. Наистина за мен най-важното е да имаме чуваемост, разпознаваемост и оттам вече фирмите да преценят дали има смисъл да членуват .
За мен смисъла от членството е точно достъпа до тази информация и помощта, която те биха получили.

Ние извършваме безплатни одити на фирмите – дали отговарят на изискванията, за да не се чакат проверки от контролни органи, даваме информация за всички новости в законодателството. Управителните ни  съвети са всеки месец и те са отворени за всички членове, дори и за тези, които още не членуват.
Управителният съвет се състои от около 20 човека, т.е. широк кръг от фирми, които са представени равномерно . Но управителните ни съвети са отворени и могат да се дискутират теми, които касаят всеки един член.
Могат да присъстват фирми, които не членуват, но не могат да участват във взимането на решения. Със сигурност обаче могат да зададат тема или проблем, който трябва да се разреши.

Има ли някаква статиска, например за изминалата година или за 2014 колко е произведено, колко е експортирано, колко прозореца са сложени, къде?

Количествена статистика няма как да има, защото няма регистър на фирмите. Всеки си прави някакви секторни анализи…

Над милиард  и двеста е продукцията, която е произведена със сигурност. Нямаме статистика колко от това е изнесено, колко е монтирано тук. Но много фирми в момента са експортно ориентирани, особено за Белгия, Германия и Франция. Много продукция заминава за там. Това е последствие от кризата. Но сега в  България стартират доста обекти и ще има недостиг, според мен. Особено и заради програмата за енергийна ефективност – 750 блока, са си 750 обекта. Това винаги го казвам на клиентите и на нашите колеги – дори  да не работиш конкретно за тези блокове, ти реално ще почувстваш ефекта. Няма да има монтажници на изолации, алпинисти, скелета…Ще се вдигнат цените. Ще се усети на всички нива, всички браншове, които са свързани със строителството ще го усетят.

А някаква информация какво и колко се монтира?

Браншът ни е огромен. Има 7-8 сериозни производители на PVC профили, вече станаха 5-6 производителя на алуминиеви профили, има  много внос отвсякъде.

Никой ли не регулира това?

Никой. Пазарът е огромен, а преди кризата фирмите бяха над 3000, според мен. По отношение на това какво се използва повече – PVC се е наложило повече като достъпен ценово продукт с добри енергийни характеристики за жилищни кооперации.  По отношение на офис сградите, винаги са били алуминиевите системи, окачени фасади.

Какви инициативи сте захванали още?

Сега стартираме активна кампания по информираност на фирмите.
Първо, защото ние не искаме да ги глобяват, а да ги информираме какво трябва да спазват, за да не бъдат наказвани и да работят нормално на пазара.

Заедно с ДАМТН ще бъдат извършвани много проверки.

Целта на тези проверки е превантивна и резултатите от тези проверки, по-скоро бихме желали да алармират тези, които не отговарят на изискванията. Да ни потърсят за съвет, защото те трябва да внедрят вътрешнопроизводствен контрол на качеството си. Да  си въведат в изряден вид документацията.
Готови сме да правим и местни информационни срещи с фирмите по места, защото те не могат да дойдат изцяло в София. В тази връзка очакваме реакция от „Сдружение на общините в България”. Ако те откликнат положително, ще направим съвместна инициатива.

На тяхно събитие да направим техническо разяснение, от страна на сдружението към общините, какви са изискванията. Това е най-бързия начин, по който ще стигне до фирмите и те по обратен път ще стигнат до нас, за да ни питат какво е необходимо.

През ноември планираме голям семинар, на който ще разясним последните развития по програмата за енергийна ефективност, последни нормативни изисквания за членове на сдружението и бъдещи такива.
Ще има много продуктови презентации на водещи фирми в бранша, така че да повишим и тяхната компетентност, квалификация и т.н.

Това ме подсеща за друг хроничен проблем – квалификацията на работната ръка.

Още като стартира кризата много хора си тръгнаха и отидоха да търсят развитие в чужбина. В България не останаха хора да работят, а тези, които останаха – или не знаят как, или не искат  да се научат.  Сега сме предприели много инициативи съвместно с Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC).
Има голяма международна програма, която се казва „Build Upon”. Инж. Венета Новакова като член на управителния съвет и директор R&D на ЕТЕМ има голяма роля там.
Целта е точно повишаване на компетенции, информираност и квалификация, създаване на квалификационни центрове, които да създават кадри, да захранват не само нашата индустрия, а и други съпътстващи индустрии.

Последната една година чуваме, че бизнесът има различни нужди от това, което образователната система вади.
Под наше давление, преди 2 години  беше създадена длъжността „фасаден инженер”, заради изискванията за фасадните конструкции.
Те са едно специфично знание, което е конструктивно, т.е. не е само стоманобетон. Тази длъжност я има вече в националния класификатор на длъжностите и сега искаме да и дадем и пълнота.
Във Висше строително училище „Любен Каравелов”, инж. Новакова проведе първия през тази година курс по фасаден инженеринг. В момента висшето училище кандидатства за акредитация на магистърска програма. Точно от това имат нужда нашiте фирми в момента.
Много големи фирми, както и малки, имат проектанти и квалифицирани хора, но нямат атестат, не са минали специална програма.

Целта ни е да създадем към тази магистърска програма и степени за квалификация по темата „фасаден инженеринг” и тя да вади подготвени кадри за бранша.

Така че стискаме палци тази акредитация да мине, защото наистина ще се съдаде специфичен тип квалифицирани кадри или ще даде възможност на други да се преквалифицират и да намерят реализация в сериозни фирми в България.

Как сдруженето ще участва в подкрепа на програмата „Build Upon”?

С много инициативи, някои са на чисто експертно ниво. Резултатите от първия семинар ще излязат с препоръки към правителството на тема какви са пречките пред реализирането на програмата за енергийна ефективност и препоръки към процесите в момента.

Снимка: Денис Бучел