Виж 1към1

Експерти обсъдиха важните за Пловдив инфраструктурни проекти

Прочети още

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (първа част)

Снимка: Денис Бучел

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев, който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Той ни разказа малко повече за инициативите на сдружението, за проблемите в бранша и за затягащия се контрол около производителите на дограма.
Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС, бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.
Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.
От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД.
Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Христо ти си новият шеф на „Сдружение български врати, прозорци и фасади” – защо реши да се занимаваш и с това, освен всичко останало, което правиш?

Това не е ново за мен. Бях в управителния съвет на сдружението вече почти шест години. Последните 15 години аз съм все в този бранш и винаги съм имал мотивация да се създадат конкурентни условия за работа на фимите.

Моята кандидатура бе издигната на последното общо събрание. Това е една сериозна отговорност на фона на всички други ангажименти, които съм стартирал като собствени начинания. Отнема доста от свободното ми време, но приех предизвикателството, защото смятам, че с моя ентусиазъм има какво да дам. Да увлека повече фирми, повече хора да бъдат съмишленици в постигането целите на сдружението.

Кое според теб е най-важното нещо, или може би първото, което трябва да направиш?

Първо да убедя повече хора, че има смисъл да са членове в сдружението. Това е най-често срещания въпрос: „Каква е ползата да съм член?”

Именно, каква им е ползата?

Ползата е, че общата представителност и сила на сдужението е по-голяма от аритметичния сбор на неговите членове. Ако дадена фирма има проблем за разрешаване с местната, централна власт или някоя институция, гласът й би бил чут доста по-силно отклокото ако действа сама. Самото ни сдружение също така е колективен член на КРИБ и КСБ ( Камара на строителите в България). Ние винаги можем да разчитаме на допълнителна подкрепа от тяхна страна за разрешаването на глобален браншови проблем или отделен проблем на фирма – наш член.

Никой не получава нито обекти, нито привилегии, но най-голямото предимство е, че това е браншовата организация, която е създадена точно да защитава правата на фирмите и да задава стандартите.
Тук се включват производители на дограми, прозорци, фасади, стъклопакети, обработки на стъкла. Включително и системни доставчици и фирми вносители на всички тези продукти. Това е една огромна индустрия за над 1 млрд. лева в годишен план. По наши данни са заети над 1800 фирми в България. Целта ни е  да се създадат прозрачни и конкурентни условия за работа. Да св елиминира нелоялната конкуренция, защото това подрива авторитета на самите производители и продуктите им не получават справедлива пазарна цена.

Друга важна роля на сдружението е информативната. Тъй като регулаторните изисквания постоянно се променят, въвеждат се нови и нови продуктови стандарти и норми. Фирмите производители на врати, прозорции фасади имат затруднения в проследяването на тези промени и да приведат дейността си в съответствие с тях.
Членове на сдружението получават винаги в реално време, синтезирана и актуална информация за новите изисквания, както и се възползват от периодични вътрешни одити от страна на специалисти на сдружението, които дават препоръки на фирмите.
Тук е мястото да подчертая, че в повечето случаи именно СБПВФ активно участва на експертно ниво и в технически комитети към съответни ведомства преди дадени промени да станат факт. Разполагаме с информация от извора и даже влияем върху процесите – например при въвеждането на нови по-ниски коефициенти за топлопреминаване, за нивата на физическа сигурност на обектите и в редица други случаи.

Има ли някаква конкретна представа как точно ще придобиете прозрачност, така че тя да бъде в полза на всички, които работят?

Тази прозрачност не всички са заинтересовани да я има, затова има и съпротива. Доста фирми предпочитат да са в същото положение, в което са. Те трябва да разберат, че неработейки по правилния начин, неотговаряйки на нормативните изисквания, техните продукти неминуемо, в средносрочен план, ще излязат от пазара.  Ще бъдат принудени да ги спазавт чрез административни мерки.
Има много сериозни регламенти и изисквания към продуктите. Една от основните цели на сдружението е тази информация да достига до членовете му и да им помогнем те да отговарят на тези изисквания.

Например СЕ маркировката! Декларации  за експлоатационни характеристики, които трябва да съпътстват продуктите.
Включителнл и когато се продават на пазара в България. Не само в експорта, защото ние сме част и от европейския пазар.

Тези регламенти са валидни от почти три години за всички наши фирми, но за над 90%, няма да сбъркам ако кажа, продукцията в България не отговаря на тези изисквания. Не  е маркирана правилно.

Как е възможно това? Какво липсва, така че това да е възможно?

Липсата на контрол. От януари, когато бях избран за председател, съвместно с членовете на управителния съвет, стартирахме много активни действия да предизвикаме внимание и фокус върху нашия бранш.

В чии ръце е този контрол?

Той е разпределен . Част от контрола е възложен на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор” (ДАМТН). Тя  осъществява контрол над продукцията, преди да бъде пусната на пазара. Те проверяват документално, дали фирмите поставят правилно знак CE. Дали предоставят на клиентите си декларация за експлоатационни характеристики.
Тук трябва да подчертая, че тази декларация от три години вече замести декларацията за съответствие. Много фирми обаче продължават да издават декларация за съответствие, което е нонсенс. Те не знаят какво трябва да издават и за съжаление много институции и частни инвеститори продължават да искат декларация за съответствие.

Това се нарича вече декларация за експлоатационни характеристики на продукта и тя е коренно различна.

Наскоро проведохме работна среща с председателя на ДАМТН, г-н Стефан Цанков и срещахме разбиране за проблемите в бранша. Готовност за засилване на контрола и превантивната дейност във фирмите производителки на дограми и стъклопакети. Ще се опитаме резултатите от тези проверки да достигнат до максимален брой от заинтеросованите фирми. До крайните клиенти също,  чрез широка PR кампания, така, че  те да започнат да изискват документи, доказващи експлоатационните характеристики на дограмите и фасадите. Фирмите производителки да приведат своите продукти към съществуващите регулаторни изисквания.

Какво друго трябва да има като пакет, който да проверява контрола?

ДАМТН контролират производството в цеха до инсталацията на продукта. След това контролният орган е „Дирекция за национален строителен контрол” (ДНСК). Той трябва да контролира дали влаганите продукти имат съпътстващите документи преди разписване на акт 16.
Има независим строителен надзор, който е толкова независим, че в крайна сметка не зависи нищо от него. Това са контролните органи в момента. Затова ние започнахме много активно от януари инициативи, съвместно с КИИП, КАБ, с работодателската организация КРИБ. Нашето  сдружение стана член на КРИБ и много активно участваме във всички инициативи. Те са проводник на бизнеса и на браншови организации към правителството.

С тяхна помощ се надяваме да засилим тази кооперация. Те да ни помогнат  да има чуваемост на проблемите и да се взимат съответните решения.

Какво би могло да се случи поради липсата на контрол, което да застрашава живота на хората?

В два аспекта са проблемите. Единият е икономически. Първо, когато купиш продукт, на който не знаеш какви са експлоатационните характеристики от фирма,  която не е провела изпитания на продукта си. Фирма, която  не притежава по каскаден принцип получени тези изпитания, ти реално не знаеш какво купуваш.
Една дограма в момента, или врата, фасада,  се слага или сменя, за да спести енергия. Това е темата на деня.
Когато се купува нещо, на което не се  знае какви са  характеристиките му, се дават пари на вятъра. Това е икономическия аспект, който е много сериозен и валиден за текущата национална програма за енергийна ефективност.

По отношение на физическата безопасност на хората, пак е абсурд. До момента не се изискваше техническо задание и статически изчисления  от правоспособен конструктор на фасадните конструкции. Иска се за стоманобетон, иска се за метални конструкции и за  ОВиК инсталации. А фасадата, под която ежедневно минават милиони хора… до момента това не се изискваше. Макар да  присъства в Наредба 4!
И  това е друга наша нова инициатива, със съдействието на КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране) и КАБ (Камара на архтектите в България). Стартираме инициатива по засилване контрола по тази част. Държавните органи, които издават разрешителни и местните общини, да изискват вече заверени проекти на фасади.

Вече изисква ли се?

В момента има само два такива обекта в София.

Но това е прецедент всъщност?

Да, прецедент е. Зависи кой и как чете Наредба 4. Зависи от прочита на наредбата. Ние искаме това да стане недвусмислен факт. Сега инициираме инициатива с КАБ с новия председател арх. Борислав Игнатов, с Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), с Камарата на строителите. Искаме съвместно да внесем пояснителни писма към съществуващи наредби и това нещо да стане изискуемо, защото е наложително.
Фактът, че до момента няма нещастен случай, не ни оправдава да не го изискваме занапред.  Говорим за сгради 20 до 120 метра височина с изцяло стъклени и остъклени фасади. Неминуемо там трябва да се изискват конструктивни чертежи. Те да бъдат заверени и проекта като цяло да бъде одобрен. Така че това са двата риска, когато инвеститорът или крайния потребител не контролира доставчика или партньор-изпълнител, в това какво му доставят.

Какво смятат членовете на сдружението за въвеждането на по-строг контрол?

Имам пълна подкрепа, новоизбраният управителен съвет от последното събрание е амбициран сериозно да постигнем тези цели. Целите ни за тази година са повишаване на информираността на всички фирми. По възможност на повече крайни клиенти и разпоредители на средства.
От друга страна, да подготвим фирмите от нашия бранш как да отговорят на тези изисквания и то не проформа. Наистина да въведат в ред производството си, така че да бъдат изрядни. Не само с регламенторните изисквания, но и да им се даде конкурентно предимство. Фирмите,  които работят изцяло на вътрешния пазар, считат, че за тях те не са валидни. Те са валидни, защото ние сме част от общия европейски пазар.

Другата сериозна тема, по която работим в момента, е енергийната ефективност. До края на годината ще има 750 санирани блока и ние работим в няколко посоки. Сигурни сме, защото получаваме много сигнали, че тези обекти се изпълняват от фирми, които отговарят фактически на условията на търговете на общините. Т.с по закона на ЗОП за търгове.  Но продуктите им не отговарят на същинските изисквания, които са в наредба 4 и 7.
Това се получава от липсата на компетенция на местно ниво.

Какви са изискванията към продукта като CE маркировката? Това не е просто едно залепено листче.

Това означава да имаш направени тестове и сертификати.
В България например има над 120 фирми, които произвеждат стъклопакети. Едва ли броят на тези, които са си направили първичен тест на продукта, който се прави всяка година или кратък тест на всеки 6 месеца, в специална лаборатория, надвишава 20.
Ето защо алармираме местните власти! Няма как, ако тези несертифицирани фирми доставят продукти по националната програма за енергийна ефективност, които са инсталирали тези дограми,  продуктите им да отговарят на изискванията.

Априори го знаем, но нашата цел е не да обвиняваме. Ние искаме това да стигне до кметовете, тези, които разпореждат средствата, до МРРБ.  Този бумеранг ще се върне към тях. За нас няма значение коя фирма го прави, стига продуктът й да отговаря на законодателството, а то е много сериозно в тази насока. Искаме да информираме всички тези хора какво да изискват, какво да гледат, така че да не се върне бумеранга, т.е. изхарчени са 1,5 млрд. лв. за година и половина, а след две години да се окаже, че дограмите и прозорците пак са за смяна или че изобщо не отговарят на енергийните изисквания, заложени от проектантите и заложени като основна цел на МРРБ.

Много адмирираме тази програма, включително нашето сдружение, което е с нестопанска цел и се финансира изцяло от членски внос, инвестирахме над 20 хил. лева в информационни брошури, които изпратихме до всички над 2000 етажни собственици. Писахме писма до всички 264 общини, два пъти, с които им казвахме, че им предоставяме безплатна помощ при съставяне на тръжните документи и какво точно да изискват и… Никаква реакция!

Не планувате ли някакви срещи с кметове на общини и области?

От януари тази година търсим среща с Лиляна Павлова, с кметове и общини, в момента сме пуснали до Национално сдружение на общините в България писмо, на което очакваме отговор, точно, за да ги запознаем с всички изисквания. В момента сме пуснали и писмо до отличника в програмата – кмета на Благоевград Атанас Камбитов. Ние искаме да направим поне две срещи, за да видим какво се случва при изпълнението на тези програми, защото в Благоевград в момента се санират около 15 блока – докато не е късно да се заложат законовите изисквания. Това са разумни хора и ние работим в инерес и на правителството, което отпуска средства, и на общините, които се разпореждат с тях. В крайна сметка, ако са истински намеренията на всички по веригата и декларираната готовност, че това са пари за енергийна ефективност – няма начин да не ни обърнат внимание и да не се вслушат в нас.

Да, защото резултата наистина трябва да бъде енергийна ефективност.

Ние за това се борим. Нашето сдружение, преди всичко друго участва активно във формирането на политики. С нас се съгласуват всички нови наредби и нормативни документи свързани с енергийната ефективност, саниране, коефициентите за топлопреминаване  в страната, които до 2020 г. трябва да станат 0,9. Активно участваме и в процеса по формирането на експертни становища, предложения към МРРБ. Има какво още да се желае и нашата роля да се засили, защото тук са събрани експертите от малки, средни и най-големите фирми в бранша в момента.

Към ВТОРА ЧАСТ на интервюто

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)