Виж 1към1

Кръстова гора – магнетичното място, сгушено в Родопите

Прочети още

Дизайнер събира архитектурни паметници от социализма у нас

текст:Димитър Щерев

снимки:Стефан Спасов

Млад дизайнер събира архитектурни паметници от социализма в България. Това е Стефан Спасов, който от близо 2 години е посветил голяма част от времето си в търсенето на артефакти от периода 1944-1989 година.

Обиколил е и подбрал над 300 сгради и над 600 културни паметници (скулптури, пана, стенописи, сграфита), направени през социализма. Срещнал се е и записал спомените на редица от живите автори, творили през този период.

“Българо-съветската дружба” , Художник: Тодор Тодоров, 1978 г. кв. Ботунец, София (бивш Техникум по металургия)

Към момента той е публикувал изследваните обекти в свой профил в Инстаграм, посветен на този проект.Същевременно преработва дизайна на уеб страница, която ще съдържа неговия архив. В един по-следващ етап смята да използва своя архив за публикации в печатен материал.

Всяка епоха носи в себе си нещо уникално, нещо различно. Търсенията на творците от това време трябва да бъде запазени за бъдещите поколения.  Рано или късно тези сгради и скулптури ще бъдат премахнати, но те са част от историята, независимо дали ни харесва или не, философски отбелязва той.

Паметник на загиналите съветски летци Скулптор: Емил Мирчев Архитект: Мариана Рангелова 1984 г. , с. Чуковец

През последните десетилетия възходът на ревизионисткия елит породи съществуването на едно призрачно преследване в страните от бившия Източен блок и неговите съюзници. Резултатът от такъв ревизионизъм се вижда в изчезването на архитектурни обекти (забележителни и обикновени), на произведения на публичното изкуство (екстериор и интериор) и в делигитимирането на  тяхното съществуване в съвременната ни обстановка, категоричен е Стефан Спасов.

Младежки дом “Мошино“ Архитект: Петър Стрясков Инженер: Михайл Натев Период на строителство 1978-1985 г. гр. Перник

Концентрирайки се върху България, темата на проекта „Забравената цивилизация” („The Forgotten Civilization” – работно заглавие), се опитва да запази тази памет, като се свърже отново с фрагментираното си съществуване. То е било погребано във времето. Паметта и историята ни позволяват да се свържем отново с една изчезваща, на пръв поглед забравена, цивилизация, която даде път на българската нация да процъфти.

Дворец на децата (бивша сграда на обществено-политическата организация на “Димитровски” район) в София. Архитект: Красимир Вълков Открит: 1986 г. Проектиран: 1973-1979 г. Строен: 1980-1986 г.

Това, което определя архива, който събирам, противно на общоприетото схващане, не е пространството, в което се натрупват датирани материали и остава в неизвестност.

Архивът е точно пространство, което винаги се движи напред, разраства се, с цел да покани публичен дискурс към предмета си, за да възстанови връзката между минало и настояще, заявява младия дизайнер.

Народен дворец на културата в София, Архитект: Александър Баров (ръководител), арх. Косто Костов (и колектив) Инженер: Богдан Атанасов (и колектив) Открит: 1981 г. Проектиран: 1975-1978 г. Строен: 1978-1981 г.

Сградите, както и произведенията на изкуството (паметници, скулптури, стенописи и др.), не са предназначени да бъдат вечни политически субекти. Напротив, всички те са свидетелства както за стил, така и за естетика на времето, в което са създадени. Нашияг строг дълг трябва да бъде да ги запазим, каза още Стефан Спасов.

Металопластика Скулптор: Крум Дамянов 1975 г. , гр. София (бивш Център по хигиена)

Процесът на създаване на архив от нулата, погледнат от гледна точка на творчески стремеж, предоставя идеална възможност да се превърне във визуален инструмент за изследване – дори и за любопитния индивид, чието желание не е нищо повече от поглед към това, което някога е било. Макар да започва като дигитален — машината за запомняне — този архив има потенциала да постигне единно съжителство в рамките на дигиталното и материалното: фотоалбуми, книги, списания, научни трудове, документални филми и други материални носители.

Релеф, Скулптор: Павел Коцалев 1984 г., гр. Гоце Делчев (Циповя завод “Орбел

В духа на единство и сътрудничество,  всеки който има познания за материала в този архив, е добре дошъл да сподели допълнителна информация, корекции и предложения, обобщи младия дизайнер.

Мозайка “Септември 1923 г.“ Художник: Тома Върбанов, Вълчан Петров 1973 г., гр. Монтана (бившия Партиен дом и Профсъюзен дом на културата)

Стефан Спасов е роден през 1994 г. в България. През 1997 г. семейството му се мести в Канада, където следващите години той продължава своето образование. След завършването на гимназията през 2012 г. поема по пътя на бизнес маркетинга, но след приключване на първата година от обучението си решава да се съсредоточи върху творческо развитие и свързаните с това програми по графичен дизайн и визуални изкуства. Бил е творчески директор на  MPT Agency — агенция за дигитален маркетинг в музикалната индустрия, със седалище в Монреал, Канада.