Днес празнуваме Ивановден

На 7-и януари Православната църква отбелязва Ивановден – празничен ден на Йоан Кръстител. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.

Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

От което става очевидно, че покръстването като ритуал е отпреди Исус. Както и практиката за пречистване чраз обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранния знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод) и „галата”  (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Исус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителя по искане на юдейския синедрион.

Ивановден е празник на кумството и побратимството

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т. нар. „мръсни дни” е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана“ чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще им досатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6-и януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят”, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековиято дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка и свински ребра със зеле.

Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Вижте още:

Как празнуваха Йордановден българите в различни градове на страната

Басарбовският скален манастир празнува храмов празник днес