Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева

Две седмици до края на позлатяването на Варна


текста: Димитър Щерев
Снимки: Община Варна

До две седмици ще приключи позлатяването на купола на камбанарията на катедралния храм “Успение Богородично” – най-голямата православна църква във Варна и втора по големина в България след “Свети Александър Невски” в София.
Ремонтът стартира миналата година. До 2 две седмици ще бъде демонтирано скелето, съобщи кметът на морския град Иван Портних.
Прави се пълен ремонт на покрива и ламаринените обшивки, както и ремонт и позлата на петте купола и кубето.

Стойността на ремонта е 2,6 милиона лева, 300 000 лева са осигурени от правителството и общината.


Катедралният храм е един от символите на Варна. В 1879 година императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си в морския град Варна остава разочарован от състоянието на българската църква „Свети Архангел Михаил“ и заявява, че е готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.
Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева, като започва поетапно да погасява този заем през следващите години.

На 22 август 1880 след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български полага основния камък на съборната църква.

Лично владетелят избира мястото, на което е съграден храма. Първоначално му предлагат терен в района на сегашните Римски терми в града. Той отказва и посочва друг – в края на Варна, на най-високото място.


Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса и е по модел на „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче скоро поисква повече пари от предвидените в договора 6000 лева. Комисията откупва плана му, прекратява договора с Маас и използва плана на общинския архитект, чеха П. Купка. Комисията неуспешно се опитва да ангажира за майстор строител Никола Фичев и временно работата ръководи Васил Иванов от Варна.

На 9 октомври 1882 г. комисията ангажира като архитект майстор Янко Костанди, автор и на храма „Свети Николай“ в града. На 15 март 1884 г. комисията възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев.
Църквата е с размери 35 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Свети Александър Невски, а южният на Свети Николай.
В 1941 – 1943 година е доизградена камбанарията, висока 38 m и куполите, направено е парното и е подменена покривната конструкция. Така църквата става една от най-високите в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.