Дворецът на Батенберг, в който той не е прекарал и един ден


текст и снимки: Силвия Агопян

 

Веднага след Освобождението в Русчук се появяват множество красиви сгради и това никак не е случайно. Факт е, че градът е бил определян като „вратата към Европа“, от където влиза модерното. Вероятно това е и една от причините да се реши, че в Русе трябва да има дворец на княз Александър I Батенберг. За съжаление обаче, той не е обитавал прекрасното здание в неокласически стил и една минута.

Красивата сграда построена през 1882 година е разположена в началото на централната улица „Александровска“. Тя е част от архитектурен ансамбъл, оформящ пространството около площада също наречен на княза – „Батенберг“. Сградата на двореца се прави по план на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. По замисъл тя е трябвало да бъде официалната резиденция на княза в Русе. Завършването на строежа обаче става факт едва след като Александър I се оттегля от българския престол. Така на практика двуетажното здание никога не е било използвано от българския княз. „Влизайки в тази сграда, човек наистина може да усети миналото и началото на една нова нация. Това е първата административна сграда строена за административни нужди в Русе“, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Русе Николай Ненов.

Стечението на обстоятелствата налагат сградата да има съвсем друго предназначение от предварителния замисъл. Според експертите е напълно възможно зданието изобщо да не е било замисляно като княжески дворец, тъй като липсват удобства необходими за монарх – спалня, бани, кухни, помещения за прислугата и т.н.

Така, веднага след като двуетажното здание е готово, в него се настанява Окръжното управление на града и остава там 70 години. В тези години, сградата трупа противоречива слава, и за нея се носят не една или две градски легенди. „Историите са много. Сред тях са тези за подземните тунели, които водят от къщата на местния полицейски началник  Мантов до някогашните подземия, където са били затваряни, бити и изтезавани затворници“, разказва още Николай Ненов.  В сградата са били кабинетите на администратори като Никола Обретенов и Александър Каназирски. През 1946 година, след смяна на властта, е премахнат металния държавен герб от лъвската глава върху фасадата, а в сградата се премества Русенският окръжен съд.

През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе. За целта започва изпълнението на мащабна програма за ремонт и реконструкция на двореца. След дълго прекъсване на ремонтните дейности, обновлението на сградата завършва след петнадесет години. Ремонтните дейности се финансират от Община Русе и проекта „Красива България“. Официалното откриване на сградата стана факт на 23 септември 2007 година от президентът на България Георги Първанов.

Днес в сградата са обособени няколко зали, събрали историческото наследство в региона. „Сградата е добър дом за нас, защото тя е представителна. Намираме се на стария градски център. Самата сграда винаги е олицетворявала властта.  Може да се направи и друго разпределение по етажите, но мисля, че сградата намери своя стопанин.  Градът пък намери в нейно лице функция, с която да представлява Историческия музей“, допълва Николай Ненов.

На специален постамент е поставено копие на един от най-ценните експонати, притежание на Регионалния исторически музей – Боровското съкровище – ритуален сервиз за вино, изработен от сребро с позлата, датиран  към 4 век преди новата ера. Тъй като от години то обикаля света в сборна експозиция представяща наследството на траките, съкровището от години не е било представяно в Русе. Специално място е отделено за находките от археологическите разкопки на дунавските кастели Ятрус и Сексагинта Приста, както и на Средновековният град Червен.

В музея се съхраняват още близо 140 000 фондови единици. Сред тях има праисторическа керамика и идолна пластика, колекция от средновековни стенописи и нумизматична сбирка. Колекция бронзови шлемове. Сред специалните експонати е и сребърното съкровище от село Баниска, както и сабята на Раковски.

А зад музея – на мястото на стария турски затвор, вече е изграден вътрешен двор с Лапидариум. Двете места са сред най-посещаваните и любими не само на русенци, но и на гостите на града. А Лапидариума стана прекрасно и желано място не само за летни занимания на малки и големи, а и за сватби.