Един разказ за съдбата, пътя на розата и Шипковата къща


автор: Ева Иванова

 

Прекарах детството си в малкия град Казанлък, познат като „Долината на розите и тракийските царе”. За мен ароматът на рози и розова вода беше нещо съвсем обичайно и си я спомням напълно ясно и до днес. Този спомен за миризмата им се връща често и с една приказна сграда, познато още като Шипковата къща. За мен, а и за мнозина казанлъчани, това е най-забележителната сграда в града. Като малка наричах тази къща „замъкът” и постоянно молех майка ми да минем оттам на път към центъра, за да и се любувам. Тази сграда несъмнено има присъствие и вълшебен вид.

Построена през 1903 г. по проект на арх. Георги Фрингов в необароков стил, Шипковата къща се превръща в емблема на града и е посещавана дори от знатни особи и монарси.

Къщата е била символ и на космополитност. Например от Виена е бил внесен мрамор за входа, шадравана и за чешмите, на които са били изографисани инициалите на Шипкови. Стаите са били богато украсени със стенописи, а интериорните врати и входната врата – с витражи и гравирано стъкло от Прага. На витражите има изобразени деца през четирите сезона на годината.  Стъклописите са на художника Иван Пенков. Камините пък са дошли от Санкт Петербург. В едната част на къщата имало и хранилище за розово масло, а в подземната част се намирала кантората на фирмата за контакти и продажби.

Красивите салони били добре познати на жителите на града, тъй като там са се организирали баловете на елита и приемите на знатни личности. В годината на обявяването на независимостта на България през 1908 г., в Казанлък идва Цар Фердинанд, а след официалното посрещане в центъра на града, той отсяда именно в Шипковата къща. По онова време това била най-впечатляващата и достойна за цар къща в града.

Интересен факт е, че през 1948 г. именно от Шипковата къща започва излъчването на първото казанлъшко радиопредаване.

Снимка: Г. Иванова

По-късно там се помещава и казанлъшката обищина. Много хора помнят тази сграда като мястото, в което са се венчали. Моите родители също са сключили брак там. За съжаление през последните две десетилетия видях, че тази невероятна приказна къща мина през няколко метаморфози – коя от коя по-голяма гротеска.

Имаше период, в който в двора и се помещаваше автомивка като пяната и мръсната вода се стичаха чак до улицата. След това по едно време там имаше бар, от който се чуваха ориенталски ритми. А къщата мълчаливо пустееше и се рушеше… Къща, която наистина наподобява замък. Много историци и архитекти биха казали, че функцията на тази архитектурна забележителност трябва да бъде представителна за града, да показва архитектурното ни наследство от близките два века и най-вече историята на семейство Шипкови, от които пък започва пътят на розовото масло по света. Именно тази къща е принадлежала на семейството, прославило град Казанлък в цял свят с ненадминото по качество розово масло…

Днес сградата е в процес на реставрация и казанлъчани имат надежда духът и да се върне на мястото си, за да разкаже история на един необикновен род, познат на всички жители на Казанлък като родът Шипкови.

Снимка: Г. Иванова

Кънчо Шипков наследява името си от родния си град Шипка. Роден е около 1817 г. с името Кънчо Пеев. Той остава кръгъл сирак, когато е само на 10 години. Живял е в изключителна бедност, като е трябвало да се препитава сам в последните десетилетия на турското робство, в земи, които по това време са били обитавани от хора без много възможности.

Тогава селата от района край Казанлък не са били гъсто населени и повечето хора, които ги обитавали, били оставени да се заселят поради простата причина, че никой не е искал да отиде там. Суровите условия принудили хора като Кънчо да бъдат два пъти по находчиви и изобретателни, за да имат препитание. Тук е мястото да вметна, че според специалисти именно в района около Шипка е намерила благодатна почва маслодайната роза Дамасцена, която била пренесена от Мала Азия преди векове. Тогава дете и бедно сираче Кънчо все още си няма на представа, че неговата съдба и тази на шипковото маслодайно богатство Дамасцена по-късно ще имат общо бъдеще…

Потъналият в немотия Кънчо станал слуга в един дюкян. Тъй като бил още много малък, физическите му възможности не можели да се мерят с тези на възрастен и той често оставал гладен като обикалял дюкяните и се молел за хляб. Кънчо прекарал години в бедност, без подслон и неуморен труд в дюкяна. Чорбаджията изпитал на няколко пъти честността на Кънчо като оставял монета на земята. Момчето обаче винаги му я връщало. Така със своята скромност и честност се сдобил с доверието на чорбаджията. На пазара, сред дюкяните Кънчо научил, че розовото масло в Цариград струва много повече отколкото в Казанлък. По това време той вече имал нова фамилия – Шипков.

Събрал скромните си спестявания и взел малко пари назаем от чорбаджията, за когото работил, и без кой знае какви знания или идея как ще търгува решил да инвестира в розово масло.

Със средствата, които успял да събере, тръгнал из околните села и купил висококачествено розово масло. Със стоката заминал за Цариград. Там успял да продаде маслото на западните фирми „Каселман” и „Имсен” като взел за стоката шест пъти повече от вложеното. Тъй като е живял много бедно и е свикнал на немотия, Кънчо ценил изработеното и спестил всичко, като дори не си позволил да преспи на хотел – разчитал на милосърдие или спял като бездомник.

През следващите няколко години той продължил да ходи до Цариград, като изкупувал първокачественото розово масло и го продавал там на много по-високи цени.

Увеличил своя капитал и подобрил уменията на истински търговец. След като забогатял и положил основите на търговията си с розово масло, което и до днес е познато в цял свят, Кънчо се установил трайно в Казанлък, създал семейство и продължил да търгува, като се захванал и със земеделие. Синовете му Петър и Тодор станали негови помощници. По-големият, Петър, останал да работи в Казанлък при баща си, а по-малкият заминал да учи в Робърт колеж в Цариград. Докато учил, се занимавал с търговията на баща си и създал полезни връзки с чуждестранни фирми. Tова помогнало на семейство Шипкови да променят курса на дейността си и да предвидят бъдещите събития и тенденции за тяхната търговска дейност.

През 1885 г., когато се извършва Съединението на България, се поставили на карта търговските отношения между България и Турция. Старите пазари вече не съществували и семейство Шипкови се отправили към Европа. Цариградските фирми вече не можели да задоволят нуждите от розово масло на запада, а висококачественото масло било често заменяно с фалшификат или друго с много по-ниско качество. Затова през 1886 г. Шипкови решили да предложат най-високачественото розово масло, което имат в наличност и изпратили 14 000 мускала в чужбина. Тодор Шипков сам заминал за Лондон и успял продаде там 9000 мускала, а по-късно същата година заминал за Ню Йорк, където продал още 4000 мускала на цена, която била безпрецедентно висока до онзи момент.

По-късно розовото масло на Шипкови получава оценка за качество „шест звезди”.

През следващите години семейството се сдобива с шест розоварни, а самият Тодор Шипков отишъл до Америка 37 пъти, където продал хиляди мускали. Българското розово масло се преврънало в символ за качество, а емблемата на Шипкови станала известна в цял свят.  Семейството продало 66 кг розово масло през 1885 г., а през 1906 г. вече изнасяло 1,5 т. По това време казанлъшките милионери имали представителства в София, Брюксел, Париж, Лондон, Ню Йорк, Филаделфия и на други места.

Местните хора разказват, че с идването на комунистическата власт фирмата на рода Шипкови била заличена, а къщите на братята Петър и Тодор конфискувани… Никой не иска да говори официално за тази част от историята на славния род. Коментира се само тяхното постижение, което е наистина феноменално както за България, така и за света. Изумително е как едно бедно сираче впоследствие постига световен успех в търговия с розово масло и става милионер в най-бурните години на миналия век.

 

Вижте още:

Един различен поглед към дом „Петко Стайнов” в град Казанлък

Приказната къща на вълшебника-градинар в Бургас