Виж 1към1

Това е най-скъпият пентхаус в Америка – искат му космическите $250 милиона

Прочети още

Единствена в света – историята на българската Желязна църква в Истанбул!

Българската православна църква „Свети Стефан“ е уникален архитектурен комплекс, разположен на брега на Златния рог в Истанбул, чийто първи камък е положен преди точно 130 години.

Когато стигнете до Истанбул, не забравяйте да посетите Балат – архитектурно хипнотизиращият квартал, който ще ви отведе на историческо пътешествие със своите цветни сгради, синагоги, църкви и джамии. И разбира се – до уникалната Желязна църква „Свети Стефан“!

Българският храм в турския мегаполис, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, е най-посещаваният православен храм в града. При това не само от семействата от българската църковна общност там, но и от хиляди туристи и поклонници от целия свят, които идват с автобуси, за да запалят свещ в тази историческа светиня.

Снимка: dailysabah.com

Първоначално известна като Дървената църква, „Свети Стефан” се издига в кв. „Фенер”, на самия бряг на Златния рог, има своята вълнуваща история…

Тя се помещава в имот с три постройки – една дървена и две каменни. Имотът е дарение от влиятелния тогава османски държавник, българския княз Стефан Богориди именно за църковните нужди на българите.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Тогава долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година от митрополит Прокопий Созоагатополски – единственият от архиереите на Вселенската патриаршия, който може да служи на църковнославянски. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха – триетажна сграда с 25 стаи.

Дървената църква, както и изграденият след две години Метох, изграден от материалите на разрушените каменни постройки в двора, бързо се превръщат в люлка на българското духовно и национално Възраждане. За известно време тук се помещава и първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф. Именно тук на 03.04.1860 г., по време на Великденската служба, епископ Иларион Макариополски с думите “…и всякое епископство православних!” поема отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път е прочетен и издаденият на 28.02.1870 г. „Ферман”, с който българите биват признати за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

Дървената църква „Свети Стефан“, снимка: wikipedia

По-късно Дървената църква е изпепелена от пожар, но на нейно място се ражда Желязната църква…

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на този камък обаче е напълно символичен акт, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато на 27 април 1892 година екзарх Йосиф I Български отново полага основния камък.

Архитектурно-строителен шедьовър

Проектът на Желязната църква „Свети Стефан“ е на знаменития за времето си архитект от арменски произход с турско гражданство Ховсеп Азнавур. Изпълнението е на австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер”, която печели търгът, макар до този момент да не е изпълнявала подобни проекти.

Тъй като теренът е нестабилен, архитект Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни (чугунени) елементи, а не с бетонни основи. Оттам, съвсем логично, идва и новото й име – Желязната църква.

Състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона, изработени във Виена между 1893 и 1895 г. Готовата конструкция е откарана по железницата до град Триест, а оттам – с параходи по река Дунав, през Черно море и Босфора.

Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо. Всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове – около 4 милиона броя.

Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г. А официалното освещаване на новия храм се случва от българския екзарх Йосиф на 8-ми септември. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

Желязната църква на българите – единствена и уникална в целия свят

По исторически данни към днешна дата православният ни храм „Свети Стефан“ е единствената запазена желязна църква.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя представлява трикуполна сграда с кръстообразна форма и изключително богата украса с красивите орнаменти.

Интериорът, също изработен във Виена, включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, завинтени или занитени във вътрешността. В стила се забелязва и ар нуво влияние – това е и първият пример за ар нуво в Истанбул.

Проба – грешка…

Тъй като виенските майстори изработват иконостаса по католически образец, на секретаря на екзархията Атанас Шопов и архитекта Азнавур, им се налага да пътуват до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на нов православен иконостас. Мисията им е успешна и новият иконостас е изработен от московската фирма на Николай Ахапкин, а иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев.

Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Снимка: dailysabah.com

Шестте камбани, две от които звучат и до днес, също са отлети в Русия, в град Ярославл.

Желязната църква в наши дни и 40-метровата й камбанария. Снимка: dailysabah.com

На 18 септември 2022 г. в Истанбул бе отслужена Божествена света литургия по случай 130-годишнината от полагането на основния камък на българската желязна църква „Свети Стефан”.

На събитието присъстваха вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, Вселенският патриарх Вартоломей, министър на културата проф. Велислав Минеков, както и редица официални лица от България и представители на българската общност в Истанбул. Специални гости бяха българският посланик в Анкара Ангел Чолаков, председателят на българската общност в Истанбул Васил Лиязе.

снимка: МК, България

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!
сграда 24.09.2021

Огромна матрьошка и църква като цигулка сред номинираните за „Най-грознa сградa в Китай“

Китай отново избира 10-те най-грозни сгради в страната. В списъка на „срама“ тази година попадат 87 странни дизайна, сред които […]

Прочети още
домът 11.03.2021

Стара църква от 16 век се превърна в модерен дом през 21-ви

От опит знаем, че връзката между архитект и клиент може да бъде изключително преживяване. Както по отношение на резултатите, така […]

Прочети още