Виж 1към1

5 отличителни признака на лошия лидер и какви рискове крие това?

Прочети още

Гена Събева: Много често хората знаят как да изкарват пари, но как да ги харчат е също толкова ключов момент

Гена Събева

„Интериорният дизайн добавя стойност, оптимизира разходи и спестява време.“

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Деница МИТЕВА

Гена Събева! Енергията, която носи в себе си, стремежът й не просто да успее, а да научи другите да го правят… Неуморното й желание за контакт с хората, за това да намери следващите, на които да помогне да идентифицират и реализират себе си… всичко това е малка част от голямото “Аз” на Гена Събева – предприемач, ментор и председател на Асоциацията на интериорните дизайнери в България.

Графикът й често е препълнен, но въпреки това намира време за всичко и сякаш никога не се изморява. 🙂 А ако я питате“Как?”, тя е категорична, че тайната е в това да правиш забавни неща, само това, което обичаш.

Гена, върху какви проекти работиш в момента?

С партньори работим по серия браншови изложения, които предстоят съвсем скоро. Първото ще бъде за интериорен дизайн. Вече сме го фиксирали за последната седмица на месец септември.

Друго, върху което работим с Българската търговско-промишлена палата, са възможностите за осигуряване на мерки за подкрепа на бизнеса – да свързваме тези, които могат, с тези, които се нуждаят от финансиране. Искаме да създадем място, където на живо да могат да се презентират проектите пред хората, които могат да ги финансират. Това са представители на различни фондове, банки, финансови институции и др.

Разкажи ни повече за Асоциацията на интериорните дизайнери и Вашия формат – “Клуб на дизайнера”, който организирате ежемесечно.

Идеята на Асоциацията на интериорните дизайнери е уникална, в това спор няма. Съществува вече 11 години, а целта й е да се популяризира професията “интериорен дизайнер”, а не архитект, занимаващ се с интериорен дизайн.

С времето, виждайки за какво ни търсят хората и какво се случва на пазара, дойде идеята да организираме срещи между фирмите в бранша, които предлагат всички продукти, с които дизайнерът работи, със самите дизайнери. И от друга страна – да срещаме дизайнерите с инвеститорите, т.е. с клиентите – с тези, които строят къща, хотел, винарска изба, жилищна сграда и пр. Иначе казано – с всички, които искат да реализират проекта си професионално, защото интериорният дизайн добавя стойност, работата с интериорния дизайнер оптимизира разходи и спестява време.

А обикновеният човек като краен клиент – на апартамент или къща, успява ли да разбере, че действително е по-евтино и по-лесно да наеме интериорен дизайн, който да му помогне?

Разбира, но най-често в края на процеса… И не винаги успява да измери реалната стойност на това, което е похарчил като време и средства. Много често хората се гордеят с това колко пъти са бутали една стена, но накрая са успели да я направят по начина, по който искат. Ако наемеш дизайнер, стената можеш да я буташ на хартия – визуализираш и променяш колкото пъти искаш, но на листа. Трябва да се промени изобщо ограничаващото мислене на клиентите, че дизайнерът идва в твоя дом, за да ти каже как да живееш. Това е фатално погрешно!

Кое е най-важното, което клиентът трябва да разбере за работата си с интериорен дизайнер?

Първото е, че дизайнерът работи с човека, който ще живее в дома и се съобразява с неговите идеи. Ако клиентът харесва зелено и иска това да е основният цвят, дизайнерът няма да каже “не, червено!”. Не, това е масово погрешно разбиране, че така се случват нещата.

Един дом, когато е правен от професионалист, си личи – той е удобен, функционален и всичко си е на мястото.

На мен много често ми се случва като отида някъде и ме попитат “Гена, какво ще кажеш, сама си го направих?” да изпадна в ситуация, в която трябва да кажа нещо, но… 🙂

Какво отговаряш в такава ситуация?

“Много е уютно!” – положителен отговор, без да коментирам това, че пердетата са отрязани до нивото на прозореца, а диванът е заел цялата стая, да речем.

Гена Събева
Гена Събева: Аз никога не мисля за втори или трети план. За мен има винаги един план.
Какво трябва да знае клиентът, купувайки апартамент и започвайки работа по него с помощта на интериорен дизайнер?

Първо, да направим уточнението, че не говоря от името на интериорен дизайнер, защото съм такава само по образование, което завърших преди 12 години. Аз съм меценат на интериорния дизайн.

Първото и основно нещо е да тръгнеш да мислиш за проекта професионално – с бюджет, с идея и едва тогава професионалистът, сядайки срещу теб, ти задава правилните въпроси. Нещо, което е много важно да се знае и аз няма да се уморя да го повтарям е, че жилището започва от интериора, а не от архитектурата!

Защо?

Ако някога хората са правили индустриално предприятие, значи сградата там служи само, за да покрие технологията. Интериорният дизайн е технологията, а не обратното. Не правиш къщата, защото така ти е парцелът и спрямо мястото трябва просто да се вместиш. Когато архитектите проектират без съобразяване с дизайна, те карат дизайнерите впоследствие да се вместят в съществуващото пространство. А аз искам да е обратно – тук ще живеят 5 човека, обичат да се хранят на малка маса, искат или не искат камина, посрещат или не гости и пр. Това трябва да бъде първоначалната информация, от която да започне заданието. Защото, ако няма задание, след това много трудно може да се работи по проекта.

И дизайнерите също трябва да се научат да си свалят правилно заданието, ако не – да работят с професионалист по управление на проекти.

Ще разкажеш ли малко повече за тази позиция на нашите читатели? Опитът ни показва, че това е една от непознатите теми…

Тази позиция е нещо като “преводач” между инвеститора и всички специалисти, ангажирани по работата с проекта. Защото, когато дойде архитектът и ме попита “Колко градуса искаш да ти е покривът, а аз съм програмист?”, откъде да знам?! Но проджект мениджърът е този, който ги знае тези неща. Той може да говори с всеки от специалистите на неговия език и не се налага инвеститорът (частно лице или компания) да си губи времето с неща, от които не разбира. Задължението на инвеститора е да знае какво иска и да има парите за реализацията, другото е за професионалистите.

Но това не оскъпява ли допълнително работата?

Всеки един професионалист, ако работата с него ти излезе по-скъпо, значи не е професионалист. И това важи за всяка една професия, затова често давам за пример професията на хирурга – и аз мога да използвам нож, да плета, да шия, да бродирам, но на хората нещо им подсказва, че това не е най-добра идеята, ако трябва да се направи хирургическа интервенция… Докато във всички други ситуации, ако се огледаме наоколо, виждаме или професионализъм, или неговата противоположност, защото няма практика да се работи с професионалисти.

Затова, когато започнат да строят сами, много често се оплитат, защото трябва да имаш опита, да си построил няколко неща… Много често хората знаят как да изкарват пари, но как да ги харчат е също толкова ключов момент в цялата история!

А ти как реагираш, когато клиент дойде и ти каже: “Ние сами ще си го правим”?

Първо питам дали са строили досега. Много често, някой, който има минимален опит в строителството, например – правил е един гараж за лично ползване преди време, впоследствие бива нает на заплата, за да управлява проект… Това е нещо, на което инвеститорите трябва да обърнат внимание, защото всеки професионалист, от която и да е област, трябва да отговаря с опита и уменията си. А когато говорим за интериорен дизайнер, това е една много сложна професия. Масово домакините си мислят, че това е много проста работа, защото знае от кой магазин какво да си купи или защото има усет към цветовете. И да, някои от тях се справят много добре, но има и много неща, които трябва да се помислят предварително, за което трябват знания и опит.

Какво например?

Това, че трябва да се сетиш предварително за изводите на контакти, тръбите, електромрежата…

Гена Събева: Аз виждам идеята и крайния й резултат и бързам да стигна до него. Не виждам пречки по пътя, за мен няма ограничения.

А кога трябва да започне работата с интериорния дизайнер, на какъв етап от проекта?

В самото начало. Още когато си на груб строеж, дори още при самата идея, че искаш да строиш къща, трябва да се обърнеш към интериорен дизайнер. А ако искаш да строиш фабрика – към технолог. Това е нещото, от което трябва да се започне, а след това да го “облечеш” със стените, което пък е работата на архитекта. Но ходовите линии на пространството и всеки детайл трябва да се заложат предварително.

Тук, разбира се, идва и моментът, че дизайнерът също трябва да има технически познания, макар и не в дълбочина. Затова към днешна дата вече по-големите интериорни студия имат човек за управление на проекти в екипа си, защото виждат, че не можеш да комуникираш с всички и непрекъснато по трасето и едновременно с това да си творческата личност, която да измисли дизайна и детайлите. И е много е важно да го има правилния човек, който да изпълни всичко това, което дизайнерът нарисува. Точните хора, които да реализират всяка част от проекта, без с това да се занимава инвеститорът.

Как намираш “правилния човек”?

Вече има много такива услуги – една част от тях са собственици на строителни фирми, които се занимават с ремонти, има и такива, които индивидуално се занимават само с управление на проекти и не са част от дизайн студио или фирма, но са специализирани в изпълнението само на проекти за интериори.

Правейки събитията на “Клуб на дизайнера”, вече четвърта година ние правим точно тази връзка между отделните специалисти.

Какво представляват тези събития?

Това са ежемесечни малки събития, като всеки месец темата им е различна, но отговаря на целта, заложена в мисията на Асоциацията на интериорния дизайнер – да популяризира професията и да среща дизайнерите с инвеститорите и фирмите. Затова на всяко събитие каним представители и от трите направления.

Къде се провеждат?

Всеки път мястото е различно, а домакин е някой от нашите партньори. За всяко събитие имаме модератор, целта ни е да извадим поуки – накрая на дизайнера да му е ясно какво трябва да знае за тенденциите в текстила например или за смарт интериорите.

Защо фирмите трябва да бъдат партньор на Асоциацията в тези бутикови събития, кои са предимствата?

Това, което казваме на фирмите е, че партньорството е полезно, не защото конкретна тема ги интересува, а защото партнирайки си с Асоциацията, те срещат наистина много и разнообразни дизайнери, които работят по различни проекти.

Във всеки бизнес най-ценното е контактът и това да имаш човека, който ще ти вдигне телефона и ще ти помогне с информацията, от която имаш нужда.

Едни и същи ли са тези, които посещават събитията?

Не, не е задължително. Нашият клуб е просто малък формат, в който хората могат да си общуват, да обменят опит и идеи индивидуално. А не да се гледат от дистанция, има го личния контакт. Започваме винаги в 19 ч. с кратко представяне на темата от модератора, след това гост-лектори представят своя опит по темата и на края е най-желаната част от цялото събитие – нетуъркинга, възможността за лично, неформално общуване на по чаша вино.

Какви са отзивите на участниците? Искат ли нещо да се добави, да се развие, по-често да се срещат?

Не, засега не са искали да са по-често срещите. Това, което си представят в началото може би е, че ще се съберат на едно място всички хиляди дизайнери. Но аз казвам – дори така да е, това не означава, че ще сключиш хиляди сделки. Процесът е като при ухажването – един мъж дори да попадне измежду хиляда жени, не означава, че всички те ще го харесат и пожелаят. Затова по-добре да бъде постоянно, да имаш възможността да направиш личен контакт с 5 дизайнера, но да бъде работещ.

Във всеки бизнес най-ценното е контактът и това да имаш човека, който ще ти вдигне телефона и ще ти помогне с информацията, от която имаш нужда.

Kак избирате темите? Сезонно ли са обвързани, да речем, или по други критерии?

Темите са според случая. Можем да открехнем завесата за едно от следващите ни събития – ще идва един аржентински архитект урбанист. А аз имам лична кауза – занимавам се с темата “Женски пазар” от години. Искам да възродя целия регион, цялото каре. И сега, през август, очакваме този архитект, който се занимава с реставрацията на цели региони и квартали, по покана на Аржентинското посолство.

Защо от посолството са го поканили?

Посланикът на Аржентина е с български корен, а неговата съпруга е много насочена към развитие на женското предприемачество. Тя е един от създателите на Министерството на жените в Аржентина, което го има благодарение на нея. А аз имам честта да я познавам – тя прегърна идеята ми за Женския пазар. Когато я разходих по цялото каре, което тя също много хареса, наистина беше озадачена, защо, когато заговори за мястото с някой друг, всички й казвали, че това е малкият Бейрут.

Ти обясни ли й защо го наричат така?

Обясних й, да. За съжаление медиите направиха всичко възможно да се приема по този начин. А той има своята история от векове и аз съм се заела да върна славата на това място.

А тя как го прие?

Пак не й беше съвсем ясно защо се възприема така при положение, че чужденци има навсякъде. На Франция например не й викат малката Африка, нали!? А този топ район в столицата ни може да бъде душата й, да бъде творческо място.

Какви са другите теми за Клуба, които предвиждате?

За летните месеци избираме по-леки теми, свързани с водата, със зеленината и пр. Решили сме да поканим интериорните дизайнери, които да ни споделят откровено някои от най-големите си гафове. Например Топ 5 грешки на дизайнера, а идеята е да се извлече поуката от тях. Трябва да се споделя, защото всяко споделяне е опит. Човек израства в годините и започва да се замисля, да търси…

Ти самата как приемаш грешките?

Всяка една сериозна грешка, за себе си мога да кажа, ми е отнемала 5-6 години, но тя е била толкова много опит, че все едно си завършил едно висше образование в престижен университет. Няма как без грешки. От тях се учи най-много.

Какво ти даде на теб лично като човек, като жена, работата и създаването на Асоциацията на интериорните дизайнери?

Много. Има хора, които са толкова задълбани в рутината на бизнеса, че никога не излизат от нея. За мен това никога не е било интересно. В бизнеса има много рутина, хора, които обичат да водят точни отчети и да попълват графични таблици например, но мен това ме убива. Аз карам хората, с които работя, да ми разказват тези таблици, а не да се забивам в тях…

Асоциацията ми даде безкрайно много контакти. Отвори ми врати към безкрайно много недостъпни преди това за мен места.

И бих посъветвала всеки един, който е развил бизнеса си до определено ниво, да се занимава със социална дейност. Защото социалната дейност е това, което ти дава удовлетворение, усещане за посока. Защото човек се позиционира там, където му е комфортно. Той не може да се позиционира в нещо, което мрази. Той е меценат, ценител на места, от които разбира, че има полза.

А аз вярвам, че да помагаш на хората да създават красота, е божествена история. Защо, когато отидем в природата, се зареждаме?! Защото всичко е толкова съвършено, че ти просто няма как да не се чувстваш добре. Един от преподавателите ми по интериорен дизайн казваше, че интериорът е третата кожа на човека.

И е бил прав!

Да. Важно е да се чувстваш комфортно в мястото, което обитаваш. Хората понякога не могат да разберат защо се чувстват постоянно раздразнени, но, ако цветът те дразни, ако е претрупано, ако си се задръстил с мебели, ако няма ергономия в дома – всичко това бавно убива.

Какво трябва да се направи обаче, за да започнат хората да приемат професията интериорен дизайнер така, както го правят с професиите на лекаря или адвоката, например?

Аз много искам да има се въведат някои регулации, както е по цял свят. Не може всеки, който няма работа, да стане електротехник. Същото е и с интериорния дизайнер. Вярвам, че интериорният проект трябва да бъде част от строителната документация, а не да бъде изваден от контекста на архитектурата. В момента той не е схематичен, показано е общо и мащабно кое къде да бъде. Дизайнерският проект е много повече, но в момента е пожелателен. В същото време няма къща, която да се строи, и хората рано или късно да не са стигнали до идеята, че им трябва професионалист.

Аз отдавна съм се отказала да споря и да препоръчвам тази необходимост на хора, които си мислят, че го правя заради Асоциацията. Когато напредне строителството на дома им обаче, те сами стигат до необходимостта му като започнат да се чудят къде да сложат хладилника или дивана.

Как се справят тези, които нямат образование, по-добре или по-зле?

Те също си имат своите клиенти. Образованието е, за да ти помогне да си по-добър и по-бързо да ти се случват нещата. Но понякога това не е нужно. Ти, ако имаш талантът в себе си, въпросът е дали си го усетил. Ако да, то ще успееш. На пазара има много дизайнери, които не са завършили, но правят фантастични интериори. Има и други, които са по-добри на машината, т.е. добри визуализатори са и си мислят, че това е достатъчно. Но всъщност е фатална грешка, защото това, че аз съм чертожник, не ме прави архитект. И обратното – това, че съм архитект, не ме прави строител. Затова хората работят в екипи и така се сглобява пъзелът на цялата картина, която се състои от всички тези специалисти.

Трябва ли да има някакви общи, основни критерии, на които да отговарят интериорните дизайнери според теб?

Да. Ние като асоциация на интериорните дизайнери, членуваме и в Европейската асоциация, където се работи много усилено да се уеднаквят критериите за интериорен специалист. Самият клиент да знае какво да очаква – чертежи ли, таблица ли… Всеки е чул отнякъде нещо, но няма съвсем добра яснота какво трябва да изисква и докъде е работата на дизайнера в проекта. На нас ни се е случвало да ни пише някой с оплаквания от дизайнер, че не е довършил проекта или не е получил това, което очаквал, но всичко това е въпрос на договор.

Не е ли логично клиентът да очаква дизайнерът да завърши изцяло проекта – от изчертаването и одобряването му, през намирането на специалисти до самия финал? Знаем, че не винаги се случва, но все пак…

Да, ето тук вече си личи кой е професионалистът. Защото на него и през ум не му минава, че няма да ти дадат цялостен завършен проект.

Всеки дизайнер обаче ли има екипа, точните хора, с които да направи това?

Когато говорим за професионалисти – да. Вече голяма част от дизайнерите имат устойчиви партньорства, които са създали и развили през годините, за да могат да го направят.

Гена, а как протече за вас изминалата година, пандемията отрази ли се по някакъв начин?

Мина много добре. Не сме спирали работа, напротив. Правихме много събития през цялото време, при това на живо. Бяхме спрели за около два месеца интензивна работа, в самото начало на пандемията, но в същото време провеждахме Zoom срещи всяка седмица с интериорни дизайнери, които живеят и работят в чужбина Т.е. компенсирахме физическите срещи с много наситена онлайн програма. А от месец юни 2020 г. започнахме да се събираме отново, с тази разлика, че към физическите събития, започнахме да включваме участници и онлайн.

Аз лично не го разбирам това с пандемията. Смятам, че хората имат нужда да се събират, да контактуват, по този начин ние се зареждаме един от друг.

И категорично не съм съгласна, че някой, който поиска да спре разходките сред природата или в парка, е човек, който мисли за моето здраве. Затова аз съм бунтар и не слушам и, разбира се, плащам постоянно и за какво ли не глоби.

Кое е най хубавото нещо, което ти се случи през тази ковид-година?

Много неща, но едно от тях е менторската програма, която направих. Заради програмата, тук, в нашия офис, се събирахме около 40 жени – от януари до юни, всяка сряда. Аз работех с десет жени, но програмата беше на “Бизнес лейди” и имаше още 5 жени-ментори и с техните дами всички се събирахме тук.

Разкажи ни повече за програмата? На какво се учихте?

На бизнес. Всяка една дама от менторите учеше на нещо различно – аз ги карах да влязат в бизнеса ефективно, друга – на бизнес стил, т.е. как да се обличат, как да застават, трета – как да общуват, да говорят пред публика, друга – на емоционална психология. Всяка една учеше на нещо специфично другите, спрямо своя опит.

Как реши да направиш тази програма?

Видях и разбрах, че хората няма да ме канят никъде цяла година и си казах – щом няма да ме канят, аз ще ги каня! Затова се заех да бъда инициатор на всякакъв тип събития, които бяха много положителни от моя гледна точка. А менторската програма беше формат, който си го измислих и реализирах.

Планираш ли и второ “издание” на менторската си програма?

Да, тази година ще направим още една такава програма – започна планирането й, но ще бъде в коренно различен формат.

Аз съм предприемач!

Гена, каква е личната ти причина да се предизвикваш всеки път? Имам чувството, че ако няма нещо, което да държи адреналина ти в горните граници, не си ти, не е спокоен дори сънят ти. Защо? Кое е това, което те кара да създаваш нови формати, нови проекти, да се чуваш и виждаш с хората?

Отговорът е една дума – предприемач. За себе си мога да кажа едно нещо – аз не съм лекар, не съм интериорен дизайнер, не съм това или онова… Това беше и най-големият ми проблем в училище – че не бях нещо конкретно. Аз просто съм предприемач.

Ок, представи себе си като предприемач.

Аз съм такава – на мен ми дай да предприема нещо, да го стартирам… Аз се въодушевявам от идеята до момента, когато дойдат таблиците и цифрите – тогава загубвам интерес. Затова аз не съм добра в развитието, аз съм добра в създаването – да хвана идеята, ако я виждам и ми допада, да поставя началото.

В този смисъл можем да те наречем и визионер…

Да така е, аз виждам идеята и крайния й резултат и бързам да стигна до него. Не виждам пречки по пътя, за мен няма ограничения. А това всъщност е един от големите проблеми при много хора, които стартират бизнес – те виждат пречките преди още да са се случили… А въпросът е, без значение дали ги има или не, да не ги виждаш, да не ги търсиш. Често давам пример с планината – когато тръгнеш към върха, не знаеш какво ще се случи по пътя, но си подготвен и решен да го стигнеш. Същото е и в бизнеса.

Обичаш планината. Каква е ролята й в бизнеса и работното ти ежедневие?

Голяма. Още когато стартирах менторската програма, например, казах на дамите – всяка ще работи индивидуално, но искам да направим и нещо общо, за да можем всички да минем през целия процес заедно. Не очаквайте от мен да ви пиша на дъската и да ви чета лекции. Аз мога да ви уча в действие. Така, както се учи плуване – влизаш в басейна и някой ти показва как.

Как приеха тази идея?

Различно. Една от дамите например веднага зададе въпроса “А какъв е план Б?”… А аз я гледам и я питам “Какъв план Б!?”. Аз никога не мисля за втори или трети план. За мен има винаги един план, както и да е кръстен. В отговор тя ме попита “Кой ще плати, ако не излее сметката”, на което си замълчах…

Кой плаща, когато не излезе сметката?

Винаги плаща предприемачът. Дали е загуба, дали е печалба, сметката е за него.

Хората обаче искат някой да им покрива загубите, а за печалбата да не търсят партньори. А когато мина цялото обучение по менторската програма и ги попитах кои бяха те в процеса, не можаха да ми кажат. Но дамата, която търсеше в началото план Б, каза: “Не мога да повярвам какво се случи! След целия този хаос, това събитие се получи…”. И след въодушевлението си заключи, че вече може да го направи и сама.

Значи учителят си е свършил работата…

Да, това означава, че съм си свършила работата с моето менторство. Нямам нужда от други признания, други са нещата, които имат значение. На мен много ми се иска повече хора да обръщат внимание на това – да отдаваме значение на хората, които са били с нас по пътя. Не да събаряме мавзолеи, да затриваме всичко, което е било, защото то не може да изчезне, то се е случило, то е факт.

Съгласна съм с теб, природата създава пространства, които ние трябва да запълним с определени хора и действия.

Да, но не е само това, трябва да има и връзка между тях. Например децата стъпват на рамената на родителите си, те не започват оттам, откъдето и родителите, а стъпват и продължават от мястото, до което си стигнал ти. И няма как да не са благодарни за това на родителите си. Защото, ако човек не е благодарен, той никога няма да успее в живота!

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!
живот 21.03.2021

Алина Попова: живот извън матрицата

“Домът крепи и закриля човека, той е второ тяло за него.” Тези думи на учителя Дънов научих от Алина, с […]

Прочети още
15.10.2020

Арх. Гиляна Комитова: Всяка сграда преживявам лично

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Лилия ХРИСТОВА Скъпи приятели, представяме ви арх. Гиляна Комитова от МИА архитекти. Една млада жена, която тръгва […]

Прочети още