Построяването, откриването и освещаването на църквата отнеха на беленчани повече от 100 години.

Храмът Свети Пантелеймон: църквата, която обедини българи и румънци


църква Бяла

текст и снимки: Светла Петрова

Да построиш храм, е нещо свято. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея.“ Думите са на Димитър Славов, който вече втори мандат е кмет на Бяла, малкото градче, разположено на главния път между Русе и Велико Търново.

Храмът „Свети Пантелеймон“ издига снага на метри от главния път и често привлича погледите на минаващите покрай него. Красивото здание беше чакано десетилетия. Реално построяването, откриването и освещаването отнеха на беленчани повече от 100 години. И сигурно към тях щяха да се прибавят незнайно колко още, ако не беше помощта на хората, събрали с благотворителни базари средства, на държавата, която отпусна пари за завършването и… колкото и да е неочаквано за някой – румънци. Румънци, които безкористно и без да поискат нищо в замяна подадоха ръка и помогнаха при строежа на православния храм. Вероятно защото за румънците религията е на особена почит, а да влезеш в храм е нещо свято.

Всичко започва в разговор между кметовете на Бяла Димитър Славов и кмета на община Гръдинари Тудор Флоря. След като разбира за строежа на църквата, румънецът без уговорки изпраща един тир с карпатски дървен материал, който е бил необходим при облицовката на куполите на храма. И помощта не спира до тук. Тудор Флоря и неговите съграждани правят още подаръци за църквата – малък иконостас, подготвен и измайсторен от техни сънародници, гранит, който да покрие пода и олтарна мраморна маса. Не беше случайно, че в деня на освещаването на храма гостите от Община Гръдинари бяха сред най-почитаните. И не случайно имената им са на челно място в паметната плоча, запазила имената на ктиторите в притвора на храма.

Благодаря на Господ, че имах възможността да направя това дарение. Трудно е да намеря думи, за да изразя чувството от това да помогнеш за съграждане на църква. Още преди години нашата община се побратими с община Бяла. Оттогава още говорим за църквата. При посещението си при нас преди време, Димитър Славов разгледа нашия храм и остана впечатлен от иконостаса. Тогава си пожела и в беленската църква да има такъв. А аз се радвам, че помогнахме тази мечта да стане реалност“, каза пред екипа ни Тудор Флоря.

Иконостасът, подарък от Румъния.

Построяването на църквата беше и мечта на патриарх Неофит, тъй като той не веднъж е служил в Бяла, докато беше Русенски митрополит.

В деня, в който храмът беше осветен, той получи и своя дар – частица от мощите на Свети Пантелеймон, които и до днес се съхраняват в него.

За жителите в квартала храмът е сбъдната мечта, за която се е говорело години. Това, на което тайничко всеки от тях се надява, е с построяването на „Свети Пантелеймон“ нещастията за градчето да секнат. Едно от тези нещастия е тежката катастрофа, отнела живота на 18 души, която почерни квартала, тъй като почти всички загинали бяха от там. Днес имената им са изписани на паметна плоча, поставена в двора на храма. До нея е още една плоча – на загиналия при нещастен инцидент летец Пламен Пантилеев. Плоча напомня и за нелепо починалия след удар заради една цигара Алекс.

Години наред квартал Гара в Бяла мечтаеше за своя църква. Място, където да се отслужват венчавките, да се кръщават децата и да се опяват мъртвите. Място, където можеш да запалиш свещ и да се помолиш. Тихо и на спокойствие. Години наред това място беше малка ламаринена барака, използвана за книжарница. По принуда същото това място се превръща в параклис, където служи свещеник.

Години наред мястото, където днес се издига църквата беше гола поляна, на което в единия край трудно различимо имаше поставен кръст. Днес обаче църквата се вижда от далеч и топли сърцата на беленчани.

Градежът на храма.

 

Куполите.

 

Работа по иконостаса.

Частица от мощите на Свети Пантелеймон Лечител.

В дясно – вижда се патрона на църквата, Св. Пантелеймон Лечител.

 

Щастливи, защото храмът е готов.

 

Освещаването на църквата.

 

Църквата е напълно завършена.

 

 

Вижте още: 

Честваме 800 години Ивановски скални църкви