... И старата мелница в Кърпачево стана модерен многофункционален център!

Публикувано на: 21.03.2022

… И старата мелница в Кърпачево стана модерен многофункционален център!

Стара история разказва за една от първите воденици в село Крушуна, която в началото на 20-и век двама братя успяват успешно да пренесат в съседното село Кърпачево камък по камък, за да я превърнат в мелница… Следва друга (позната за нашите ширини) история – тази за красивата сграда, изградена с автентичен и защитен към днешна дата камък, която тъне в разруха… И така до 2021 г., когато група съмишленици решават да й вдъхнат нов живот…

Цялата история, от 1933 г. до наши дни, ни разказва Ива Таралежкова, председател на сдружение „Деветашко плато“, което успява да реставрира мелницата и да я превърне в съвременен и многофункционален център.

Интервю: Деница Митева

*Старата мелница в село Кърпачево, забравена във времето…*

Ива, ще ни разкажете ли малко повече за сдружението, което стои зад реставрацията на старата мелница?

Сдружение „Деветашко плато“ е една голяма група от съмишленици – над 140 човека от района на платото, но и членове от цялата страна, които сме обединени около идеята да подпомогнем оживяването и развитието на селата в района и на Деветaшкото плато изобщо. Вярваме, че тук има много потенциал и мислим, че цялото това богатство и разнообразие трябва да се използва, за да се върне животът към тези села. Това, което правим повече от 13 години, е да разработваме различни идеи и проекти за популяризиране на района, за показването на този потенциал, за който говорим, на света.

Какви са тези проекти?

Те са най-различни. От една страна развиваме дребна туристическа инфраструктура, която да води туристите до различни обекти като Крушунските водапади, Деветашката пещера, пещерата “Гарваница” и много други кътчета, които открихме и показахме на потенциални туристи. От друга – организираме и множество събития, сред които най-значимото е “Джаз фест под звездите на Деветашкото плато”, което провеждаме вече осма година и събира между 1000 и 2000 души с любими български джаз изпълнители. Друго събитие, което е свързано и със самата реставрация на мелницата, са летните студентски практики за студенти по архитектура.

Какво представляват тези практики?

Организираме ги ежегодно от 7 години насам, заедно с наши колеги от Великобритания. Това са Grampus Heritage and Training, които се занимават точно с опазване и реставрация на сгради. В практиките се включват както студенти по архитектура от България, така и от други страни. Покрай тези практики се роди и идеята за реставрацията на мелницата. А се реализира с помощта на фондация „Америка за България“, община Летница, доброволци от местната общност, както и студенти по архитектура от цялата страна.

Казахте ми, че този проект е сбъдната мечта за сдружението. Кога и как се роди тази мечта обаче?

Историята започва доста отдавна… Всъщност мелницата първоначално е построена около 1933 г. в близкото село Крушуна, където са водопадите, като воденица. А хората от село Кърпачево е трябвало да извозват житото си с каруци до там, за да го мелят, тъй като дълги години в селото им е нямало мелници. Но след време, когато започват да се появяват и други воденици, тази вече не е толкова използвана. Тогава двама братя от Кърпачево я купуват, за да я превърнат в мелница.

Най-интересното е, че я разглобяват из основи, маркирайки всеки елемент камък по камък, за да я пренасят с волски каруци в селото си, където я сглобяват отново.

Купуват й електрически мотор и тя започва да работи отново, но вече като мелница. Така функционира до национализацията, докато градските хлебозаводи започват да предлагат хляб в селото, а животните намаляват, както и нуждата от фураж. Така мелницата в един момент спира да работи и започва да запада… Години наред тъне в разруха, а представлява както историческа, така и архитектурна ценност за селото.

Мелницата години наред тъне в разруха, а има много голяма ценност за селото – и архитектурна, и историческа, но и емоционална.

Има ли други такива проекти в България, знаете ли?

По-скоро не знам. Но при наши пътувания до други европейски страни, заедно с кметовете на селата и на общините Летница, Ловеч и Севлиево, сме виждали на много места подобно съвременно използване на стари сгради – реставрирани и превърнати в мултифункционални пространства. Много ни се искаше и ние да имаме такова пространство. А мелницата отговаря точно на тази идея.

А коя бе първата стъпка към реализиране на идеята?

Да я представим на община Летница. Споделихме им, че искаме да я спасим от разруха, да я възстановим и върнем към нов, съвременен живот и тя прие. Благодарение на това успяхме да вземем под наем тази прекрасна стара сграда за период от 10 години и веднага стартирахме нейното възстановяване.

Кое прави сградата толкова специална?

Освен с историята си, тя е специална и от архитектурна гледна точка. Старата мелница е построена от бигор и дърво.

Бигорът е уникален камък, който не се придобива вече и е защитен. А това подчертава ценната й архитектурна стойност. Това е изключително красив камък, използван като декоративен елемент. От друга страна обаче осигурява и много добра изолация. А от трета – с него се е работело изключително лесно. Режел се е с трион почти толкова лесно, колкото да режеш сирене. Така че има и много в самата мелница, от която може да почерпят вдъхновение и повече знания както студенти, така и изобщо хора, които се интересуват от архитектура.

А кой разработи архитектурния проект за реставрацията?

Това е още една хубава история. Архитектурният проект е работа на двама млади архитекти – Антонина Тритакова и Георги Събев от архитектурно студио NADA. Те самите бяха част от нашите архитектурни практики преди години. След това заживяха заедно, купиха си къща в нашето село и сега също живеят тук, в Кърпачево.

Имаше ли сериозни предизвикателства в процеса на реставрация на старата мелница?

Имаше и то почти всеки ден. Непрекъснато трябваше да взимаме нови решения, изникваха постоянно някакви въпроси. Това е нещо, което никой от нас не бе правил преди това. Наложи се да направим дренаж от лицевата страна на сградата, за да спрем влагата, която влиза от там. Наложи се да поставим пречиствателна станция за отпадните води и какво ли не. А едновременно с това искахме да запазим максимално автентичността на сградата.

Автентичните й греди например са много красиви, но пък трябваше да ги подсилим и затова се наложи да използваме метал. Тук концепцията на архитектите беше всичко старо и автентично, което сме запазили, да остане в естествения си цвят и вид, докато цялата нова намеса да бъде в бяло. По този начин да може много ясно да се открои това, което е било, и новото, което е привнесено. Целта бе да няма разминаване между елементите от миналото и настоящето, а да съжителстват заедно в хармония.

Тайна ли е колко струваше реализацията на проекта?

Не, около 100 000 лева общо. Това е един проект, който благодарение на множеството доброволци от местната общност, студентите по архитектура и други приятели на сдружението, които много ни помогнаха, реализирахме с доста ниска цена, отколкото би ни струвало, ако го възложим като проект на фирма изпълнител. Затова искам да благодаря на всички, които участваха в проекта. Както и на фондация “Америка за България”, защото без тяхното финансиране и без помощта на община Летница, нямаше да се справим.

Концепцията на архитектите от студио NADA e всичко старо и автентично, което e запазено, да остане в естествения си цвят и вид, докато цялата нова намеса да бъде в бяло.

Какво предстои оттук нататък? Какви функции ще изпълнява като многофункционален център?

От една страна ще служи като туристически информационен център, който да разказва за обектите и забележителностите и да препраща туристите към различни интересни места. От друга страна, тук планираме провеждането на събития от различно естество, както и да го предоставяме на други организации, които биха искали да провеждат свои събития или обучения. Тук ще организираме и практически обучения за хора, които се интересуват от архитектура и строителство, особено от традиционни техники. Разбира се, искаме да го използваме и като място за организиране на културни събития, защото джаз фестът ни доказа теорията, която имахме, че организирането на подобни събития наистина привлича повече туристи и допълва популярността на мястото.

Имате ли планирани събития вече?

Да. В края на месеца стартираме една нова инициатива – “Селска бизнес академия”, която предлага курсове за местните предприемачи в селата. За хора, които до голяма степен съчетават предприемачеството си с други професии и не са учили специално за собственици на къщи за гости, ресторантьори и пр., а по-скоро правят нещата интуитивно и се учат “в движение”. Искаме да им помогнем да професионализират услугите, които предлагат. Академията ще включва няколко курса по бизнес планиране, мениджмънт, маркетинг и реклама, ценообразуване и много други полезни и практически неща, за които нямат време да ходят в университет. През лятото отново предвиждаме практики за архитекти с международно участие. Вече имаме и запитвания за различни външни събития.