Инж. Георги Шопов: Функцията на града е да ни позволява с по-малко усилия да живеем по-комфортно


Интервю: Лина Георгиева

Инж. Георги Шопов е управител на Тобо Груп, също така е и председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Поводът да се срещна с инж. Шопов е да ми разкаже малко повече за каузите на Асоциацията, с какво се занимава тя и защо я има. Но понеже инж. Шопов е изключителен събеседник, разговорът ни тръгна и в много други посоки като административните пречки пред строителите, някои обществени въпроси, както и какво представлява криза. Все пак ни остана малко време да си кажем няколко думи и за невероятните хобита на инж. Шопов, както и за личните му каузи и философия. Приятно четене!

 

(Интервюто бе проведено дни преди да бъде обявено извънредното положение в България и в него не са отразени последвалите събития!)

 

Инж Шопов, каква е ролята Ви в Асоциация на строителните предприемачи?

Аз съм строителен инженер, собственик съм на Тобо Груп, която е строителна, проектантска и предприемаческа компания, а също така съм председател на управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи. Преди три години, с оглед напрежение в обществото, решихме, че трябва да имаме Асоциация, която да ни представлява и да защитава както нашите, така и обществените интереси. Точно тогава имаше голямо напрежение в Младост, което бе абсолютно излишно и обществено неполезно.Това ни накара да формираме основните ни цели и задачи, както и начините за постигането им.

Какви са тези основни цели и задачи?

Основната ни цел е да променим отношението на обществото към строителното предприемачество, защото в момента обществото е доста несправедливо към него. Ние сме производители, а в съвременния свят всеки производител е много ценен , защото той създава работни места, създава продукт и внася пари в бюджета. Благодарение на тези пари, обществото успява да функционира. Може много да говорим и да сме много умни, но ако няма някой, който да произвежда, то ние ще обеднеем, защото нямаме продукт. Въпреки това отношението е отрицателно.

Всичко се свързва с далавери, а те всъщност се правят по друг начин и в други области. Когато има производство на продукт, работиш с определени критерии. Оценката на пазара за качеството на продукта показва дали си успешен или не. Опитваме се точно тези негативи да променим. Известно е, че всяко едно строителство е свързано с прах, шум , мръсотия, ще се събират повече автомобили на това място, ще има повече хора. Но този град е построен по този начин и правото на първия е отдавна отхвърлено от обществото.

Какво гласи това правило?

Например, някой плажуващ отива на див плаж за първи път и започва да го възприема за своя собственост, а после започва да се дразни като идват и други плажуващи. Аз се занимавам с туризъм и много от планинарите смятат, че планината е само за свръх подготвени хора и се дразнят, че обикновения гражданин има право да отиде на Седемте Рилски езера, на Мусала… А така планината става достъпна за хора с двигателни проеблеми и не е честно подобно отношение.

Политическият модел играе лоша шега също. Политикът казва: „Ти създаваш национален продукт, национално богатство, работни места“, но след това иска да бъде избран пак и ако това води до загуба на избиратели, защото  до един блок законно се строи друг блок, то политикът ще направи всичко възможно този блок да не се строи.

За съжаление, такъв ни е политическият модел. Ние не оценяваме политиците по това, което са направили за икономиката и за това как да живеем по-добре, а по това дали са ни симпатични, защото сме младо демократично общество. Точно това се опитваме да променим. Когато много хора живеят на едно място, то техните отношения трябва да бъдат регламентирани от закон, защото ние сме егоцентрични съществеа. Но ние сме на върха на пирамидата в света, в който живеем с всички плюсове и минуси и отговорности, точно защото сме се организирали да живеем в групи. А за да живеем в група, трябв ада можем да спазваме правилата.

Трябва да има върховенство на закона. В нашата област това е Устройствения план, който казва къде и как може да се строи. На хората от Връждебна не им е приятно, че близо до тях има летище, но градът се нуждае от него. Същото важи и за хората , които живеят до трамваи, но градът трябва да има трамваи.

Всичко има своите плюсове и минуси, но те трябва да са публично ясни. Всеки трябва да знае какво предвижда плана за мястото около жилището, което си купува. Може да предвижда цирк, зоологическа градина, завод. Човекът трябва да е наясно с това и тогава да решава дали да си купи жилище там. За съжаление, обществото го мързи да участва активно при изработването на тези планове и става активно чак когато започва да се реализира договорът. Така политиците са принудени да не позволяват нещо, което е законно и полезно за обществото.

Идеята на Асоциацията е да информира хората, че има полза от това, което се прави. Че то е законно и ако има нещо да се променя, то това са законите и нормите, а не конкретни обекти да се спират и пускат.

Снимка: НАСП

Това е така, наистина са необходими законодателни промени, но един обикновен жител на Младост би се зачудил защо е необходимо да се строи там, където вече е презастроено, а не се разширява града в други посооки. Какво мислите по този въпрос?

Защото планът и градоустройството го позволяват. София е най-неуплътненият град не в Европа, а в света. В София на 1 кв. км живеят 1000 граждани, в Атина са 19 000, а в Париж са 22 000. Но и тези цифри не са необходими. Достатъчно е да влезете в Гугъл и няма да намерите по-неуплътнен и зелен град от София, което е хубаво. Но това разхищение може да си го поволи само социоализмът и сега нашите родители плащат за това с ниските си пенсии. Градът се развива компактно, защото е много скъпо да се прави инфраструктура и да се поддържа. Местата, където се живее на широко с хубава инфструктура налагат много високи данъци. Там живеят много богати хора. Ние не можем да си го позволим и градът трябва да е компактен. Общината не може да си позволи да прави инфраструктура навсякъде преди да уплътни това, което вече е изградено.

Другата причина са транспортните връзки. Съвременната тенденция не е за дисперсния град, който е разделен на спални, делови центрове, администрация и производства. Една трета от времето на гражданина минава в пътуване между работа , детската градина и дома му. Това бе тенденция на социализма. Спалните са големите комплекси като Люлин, Младост, производствата са промишлените зони, а администрацията е в центъра. Идета на компактния град е във всеки квартал да има смесени зони, където да има всичко и човек да избира къде да живее по това дали ще му е удобно и ефективно. Функцията на града е с по-малко усилия да произвеждаме повече продукт и да живеем по-комфортно. Представете си гражданите, които живеят в Младост 1 да бяха излезли на протест да не се прави Младост 2, защото ще има повече коли и шум или ще им скрие гледката към Витоша. Така до никъде не може да се стигне.

 

Откъде е тръгнало негативното отношение към строителството според Вас? През последните години недоволството в хората се засили значително, обръща се по-голямо внимание. От какво е продиктувано това?

На първо място от политическия модел. В Младост имаше протест от 6 човека, които разполагат със свободно време. Протестът е срещу строителството на законен строеж. Това се използва за кадрова политика, за да бъде махната кметицата. Съответно на хората им бе даден грешен сигнал, че с протест стават нещата. Аз мога да излеза с приятели пред парламента, да пуша цигари два дена и да искам вдигане на цените на апартаментите, за да печеля два пъти повече или да ми се опрости ДДС-то. Ако някой ми даде сигнал, че така става, то аз ще седя два месеца там и ще чакам. ( смее се)

Друга причина е, че ние не успяхме след 89-та година да направим хубава административна база, която да регулира строителството по прост и ясен начин. В стремежа си да защити обществото, общината непрекъснато допълва, променя. ЗУТ е променян 87 пъти. Това нормално ли е? Стремежът е да се защити обществото, но това става все по-неприложимо и по-сложно. Хората го усещат. Не се поддържа и изгражда инфраструктура. Има квартали като Манастирски ливади, където скъпи жилищни сгради са потънали в кални улици и реки, без улично осветление, детски градини и прилежаща инфраструктура.

Гражданите не са запознати с плановете. Къде е законно да се строи, какво може да се строи, как може да се строи. Друг проблем е реституцията, която позволи да се нахвърлят частни ниви в междублоковите пространства и законът позволява те да бъдат застроени, което води до уродливо градоустройствено застрояване и формално прилагане на градоустройствените норми. Общината не намери сили и ресурс да реши този проблем, а той много лесно се решава.

Първо, държавата много лесно може да обезщети тези граждани, на които така безотговорно върна имотите. Второ, може да се направи цялостен план на квартала по член 16, който позволява да си получиш собствеността не в реални граници, а в разумни. Тези имоти могат да се преместят в една част на района, която е по-запусната и да се получи малко кварталче, което не пречи на никой и не нарушава инфраструктурата. Може да се позволи калканно дострояване на съществуващите панелни блокове, а не нови блокове да никнат грозно между тях като гъбки.

Протест в Младост. Снимка: БГНЕС

Не на последно място, това е наследството ни от социализма. На Запад като видят, че нещо се прави, хората се радват, че някой се лишава от личен живот, спокойствие и време , за да го направи. От това производство влизат директни пари в обществото. У нас, по-възрастната част от хората все още гледат на това като на нещо лошо, за което някой от администрацията е взел подкуп, друг далавераджия ще спечели пари, а те са бедни и нещастни. Това е заложеното в нас чисто човешко, че искаме да сме по-добре от другите и когато някой е по-добре от нас, ние се дразним.

И ако обществото позволява на тези хора да пречат, това е лошо за него. Много колеги вече се ориентират към Сърбия, Германия, защото там нещата са по-човешки. От това само ще губи България.Тя е помогнала тези хора да се образоват да натрупат капитал, а сега други държави, където обществото е по-рационално, ще използват този ресурс.

Искате да кажете, че дори строителните предприемачи гледат към други държави вече?

Бизнесът като цяло, не само строителните предприемачи. Бизнесът е длъжен да си намери най-изгодното място за реализиране. Той е като тревичка – търси слънцето къде е и там расте.

Говори се, че идва криза и слуховете се засилват все повече. Какви са Ви впечатленията, задава ли се криза?

Не съм усетил такава тенденция. Търсенето все още е голямо. Съдя по моите обекти и тези на колегите ми. Има обективна необходимост от жилища в София. Това не е автомобил или бижу, всеки има нужда от дом. Не е луксозна стока, това е стока от първа необходимост. Всеки, който има ресурс и може да си позволи, би си купил жилище. Тази тенденция не е само в България, а и в Атина, Букурещ, във всички големи градове. По доклади на ООН се смята, че до 80% от населението на планетата ще живее в големи градове. Това е тенденцията. Дори в някой момент да има спад, после пак ще има подем и търсене.

А откъде идват тези притеснения? Хората усещат, че се задава криза, макар да не е същата като от 2008-2009 г.

Какво означава криза? Това не е криза. Криза е когато се затварят заводи, когато се губят работни места, коаго населението обеднява и няма работа. Това не беше криза, криза беше 97-ма година. Това беше икономически трик, за да могат банките да се освободят от лошите кредити. Фалираха се банки без да се търси отговорност, вложителите да не получат средствата си , защото банките бяха започнали да дават кредити заради политическия модел. Политикът искаше да покаже ръст за кратък период време и е готов на всичко, за да покаже този ръст. Банките започват да дават необезпечени кредити и тези кредити гръмнаха. И за да не се зададе въпроса как са давани необезпечени кредити, сложиха всичко под един знаменател „криза“. В строителството, колегите, които продължиха да строят по време на кризата, в момента са на върха при нас. Аз се уплаших и не строих жилищно строителство, което го отчитам като голяма грешка.

Относно цените, дори тогава не паднаха. В този период продавахме апартаменти с цени от 530 евро кв.м. Изведнъж за няколко месеца цените станаха 1000 евро, но на 1000 евро нямаше сделки. Някой беше решил, че това е тренда на качване на цените, банките правеха оценки, даваха ипотеки за по 1000 евро. Но гражданите нямаха тази покупвателна способност и не купуваха на 1000 евро. Колегите, които продължиха да продават на 530 евро и да качват плавно цените, работеха прекрасно.

В момента не се ли случва нещо подобно на имотния пазар? ( към момента на разговора, преди извънредното положение – бел.ред.)

Не, в момента нямаме такъв ръст на цените. Имаме нормален ръст, който е в рамките на инфлацията между 3 и 7%. Това дори не е качване на цените,а  по-скоро е седене на едно ниво, защото реалната инфлация е 7%. В жилищното строителство има един важен параметър наричан „достъпност“, който се следи от ООН. Този параметър отчита за даден град колко квадратни метра могат да се закупят със средната заплата за района. Това е достъпност на жилищата за града. В момента за София достъпността е 0,8. Това означава, че с една средна заплата можете да закупите 0,8 кв.м. жилищна площ, което е нещо поносимо. Толкова беше и по времето на социализма, когато моите родители са купували.

Ако този параметър се измести нагоре, хората не могат да купуват и ние не можем да продаваме. Това са естествени пазарни механизми. Лошото е, че тръгваме по един западен модел, където всичко става трудно и сложно. Разрешения се вадят с години и ще изпаднем в ситуацията на Западна Европа, където в големите градове над 80% от хората нямат собствено жилище и не могат да си помислят да имат, защото цените са непосилни. Там покупвателната способност е под 0,1.

Ние се поинтересувахме кой ги купува тези жилища – това е спекулативния банков капитал. Купуват ги от нас на тези огромни цени и след това цял живот ги отдават под наем. Това ли е добрия модел? Да създаваш изкуствен дефицит на нещо, от което има нужда обществото. В Турция се строи много, защото на предприемачите им се издават разрешения бързо и всичко става много по-лесно. Всичко е по-подредено и по-евтино. При нас става все по-трудно и сложно, което само оскъпява крайния продукт.

В момента се намираме в ситуация на пандемия, която породи и икономическа криза. Какво е Вашето мнение за ситуацията? Какво да очакваме? (допълнителен въпрос – бел. ред.)

В момента Обществото е изправено пред епидемия , което води до преосмисляне и преструктуриране на цялата му дейност . За щастие строителният бранш е пощаден поради това , че се работи на открито и разстоянието между работещите на строителната площадка е голямо . Разбира се потокът от клиенти желаещи да закупят жилище е намалял , но според нашия анализ от Националната Асоциация на Строителните Предприемачи това не е продиктувано от обективни икономически причини . То е предизвикано от стреса сред хората от новата обстановка и ограничената възможност за огледи и преговори.

Според нас в момента пазарът е на пауза , но веднага след преодоляване на епидемията ще стартира от там , от където е спрял .

Много е важно в тази критична ситуация  всеки да се отнася отговорно и да помага с каквото може . Ние от НАСП публикувахме отворено писмо , с което молим дейността ни да не бъде спирана , защото така ние сме полезни и можем да помогнем в тази ситуация . Като запазваме работни места , внасяме приходи в бюджета и създаваме национален продукт . Отделно от ТОБО ГРУП направихме дарение в размер на 15000 лв . от НАСП направихме дарение в размер на 100000 лв.  за справяне със ситуацията .

Много е важно в тази ситуацията банките също да се отнесат обществено отговорно . Те работят с парите на гражданите и фирмите , а не с техни лични . Това ги заставя да не гледат краткосрочни печалби , а да работят за просперитета на Обществото . Това може да стане като продължат кредитирането под контрола на БНБ . В противен случай сме обречени на страшна икономическа криза . Нещо , което не трябва да позволяваме .

Как Вашата Асоциация може да помогне на строителството?

Ние се занимаваме със законодателни промени, така че те да обслужват и нас и обществото. Някои от текстовете за застрояване и устройство на Столична община са наши. Имаме и няколко наредби на Столична община, които успяхме да свалим, защото бяха неправомерни. В момента участваме в промяна на Закона за устройство на територията. Имаме и няколко инициативи за законови промени във взаимоотношенията ни с ЧЕЗ, Софийска вода и т.н. Опитваме се да работим заедно с общината.

Красимир Шалев, член на УС, Димитър Савов член на УС и Георги Шопов, председател на УС

Какво седи пред Асоциацията сега?

Работим върху електронното строително разрешение, в което сме хвърлили много желание и сили. Идеята е с оглед непрекъснатите забележки и санкции от страна на Европа заради административната тежест и това, че не се дигитализираме, всъщност да го направим в нашата област. Чрез дигитализацията и електронното строително разрешение цялото общество ще усети резултата и ще види, че то работи, а съседни страни като Сърбия вече го използват. Това смятаме да е пилотната стъпка в автоматизирането на администрацията ни.

Какво ви накара да тръгнете по този път и да се захванете с тази професионална област?

Цял живот съм се занимавла с  това. Още като ученик работех по обекти като строителен работник. След това бях помощник майстор, майстор, след това завърших такова образование, дори се занимавах с научна работа. Дълго време бях и проектант, ръководител проект и накрая реших да затворя целия цикъл и да поема всичко. За съжаление по нашите географски ширини, това е единствения начин да дадеш качествен продукт.

Вие изпълнявате поръчки от – до?

Ние намираме терена, правим регулация, правим договор със собствениците, проектираме го, вадим строително разрешение, строим го, продаваме го и го въвеждаме в експлоатация. Не го правим защото е ефективно и изгодно. Това ни коства огромни услия и напрежение. Правим го , защото в нашата все още млада пазарна икономика това е единствения начин да дадеш качествен продукт в срок.

Как ви остава време за почивка?

Въпрос на организация е. Никога не казвам „Аз построих“, винаги казвам „построихме“. Всичко правим с екипа, който сме създали. Ние сме много специалисти, добре сегментирани и това ни позволява освен да сме добри в работата си, а и да ни остава свободно време.

Какво правите през свободното си време?

Имам няколко хобита. Едното е туризъм, което ми помага в борбата със стреса. Участвам в планински маратони на Мальовица, Виа Понтика, Витоша 100, маратона на София. Отделно обичам да се качвам по високи върхове. Първо качих Елбрус, който е първенецът на Европа, както и Килиманджаро. Направихме българска премиера на най-високия вулкан в света Охос дел Саладо, който е близо 7000 м. Това бе голямо предизвикателство и много трудно. Качихме и най-красивия вулкан, който е 6000-ник в Еквадор – Котопакси. Но ми е най-хубаво събота и неделя с приятели по нашите планини – Рила, Пирин, Витоша много често. Много обичам нашите планини. Там се чувствам изключително комфортно.

Снимка: Личен архив

Обичам и колоездене, походи с колела, ветроходство… Като студент се записах на ветроходен курс и се запалих. Оттам карам и уиндсърф. Лятото ходя на къмпинг Градина, където имам каравана и цял ден си ветроходствам с катамаран. Той е надуваем и много лесно го пренасям с колата. Носи ми страхотно удоволствие. Имах период, когато обичах много гмуркане.

Снимка: Личен архив

Какви са ви личните амбиции и мечти?

Стартирах един проект с мои приятели. Човек в един моемент се демотивира, дори да е постигнал нещо с огромни рискове и напрежение, накрая си казва “И какво от това?“, „Какъв е смисълът?“. И така направихме благотворителна организация „ И сега накъде?“, чиято идея е да сме в помощ на деца след 18 години. Държавата се грижи за децата до 18 години, но след това губи грижата за тях и тези деца без контакти и без роднинска и родителска помощ, без занаят, излизат в живота. Те имат само един шанс и той е да станат престъпници. Искаме да помогнем на тези деца.

Първата стъпка е да им финансираме ваденето на шофьорска книжка, което е тест за тяхната сериозност и шанс да се опознаем. И ако след това покажат желание и възможност, сме готови да финансираме образование, ориентиране към работна среда, намиране на работа в наши и приятелски компании. Искаме тези млади хора да имат шанса да станат пълноценни граждани. Най-големият дар е да можеш да помогнеш на други живи същества, всичко останало е преходно и безмислено. Успехът не се мери с парите, които печелиш, а това , което оставяш след себе си.