Историята на Доходното здание в Русе


Автор: Ева Иванова

снимки: Михаил Радков

Познат като „малката Виена”, град Русе безспорно се отличава от всеки един друг град в страната със своите красиви и аристократични сгради. И до днес той се смята за най-европейският български град. Приликата му с Виена не се отдава единствено на това, че и двата града са разположени на река Дунав, но и на архитектурните му забележителности, които определено имат „сходен характер”.

Един от символи на град Русе е една сграда със собствен дух и необичайна история, а именно – Доходното здание. Идеята за построяването му се ражда в края на XIX в.  Градът има нужда от място, където да се правят театрални постановки и да се провеждат други културни събития. Русенското театрално дружество е първото по рода си основано в България.

През 1896 г. се взима решение от русенския общински градски съвет, сградата да бъде построена в полза на училищното настоятелство. Избира шестчленна комисия, която организира конкурс.

Условия гласят: магазините да бъдат не по-малко от девет на брой, три от които да имат складове на горния етаж; да се изгради едно помещение за кафене (казино) от приблизително 200 кв. м, помещение за библиотека от 200 кв. м и да се изгради театрален салон от 300 кв. м.

Построяването на сградата се възлага за сметка на училищното настоятелство, а конкурсът за изготвяне на проекта се обявява за срок от три месеца.

Името Доходно здание идва от идеята самата сграда да носи доход на училищното настоятелство, от наеми на помещенията в сградата.

На конкурсът били представени 15 проекта, като журито, което включвало кмета на града по това време Г. Михайлов и русенския окръжен управител Каназирски, както и окр. инж. Г. Ганев и инж. Вл. Малчев. Всички единодушно гласували за проекта, чието мото било “Voila une idee” (в превод от френски – „Ето една идея”), а архитектът бил Раул Паул-Бранк от Виена, който получава премия  от 1500 златни лева. През 1898 г. Гатю Цонев и майсторът Петър Атанасов, които печелят търга за предпиремач, се отдава строежа на сградата, който се ръководи от инж. Георг Ланг и арх. Франк Шолц.

Още от самото начало строителството не вървяло лесно. Сумата  за зданието надхвърлила първоначалната си цена от 350 000 златни лева, училищното настоятелство било принудено да изтегли заем от дружество „Стремление” от 200 000 златни лева и залага свои имоти.

По-късно, през 1900 г., сключва втори заем от 600 000 златни лева с банка „Гирдап” като за тях трябвало общината да заложи свои доходи. Училищното настоятелство да заложи самите магазини в Доходното здание и да предложи да даде под наем театралния салон и кафенето още преди да бъде завършена сградата.
В края на 1899 г. се провели три търга за наематели, но без резултат, а сградата била предадена през 1900 г. без да бъде довършен театралният салон.

Първото представление в Доходното здание бива изнесено в салона на казиното през 1901 г.

И все пак, през 1902 г. сцената и театралния салон са завършени. Учителят по рисуване Турничек и специалистът по декорите от Народния театър в Букурещ Жоран Ромео са авторите на проекта на театралния салон.

Тъй като фигурите за фасадата и покрива на зданието, проект на арх. Паул-Бранк, не били приети поради твърде австрийския си вид, арх. Т. Петров изготвил седем скулптури символизиращи земеделието, полета на духа, отбраната, изкуството, науката, занаятите и търговията.

Над тях, на върха на Доходното здание днес като покровител се извисява фигурата на бога на комуникацията, изкуството и мъдростта – бог Меркурий.

В следващите десетилетия, сградата претърпява множество реконструкции на сцената си. През 1970 г. започва по-значителна реставрация, когато помещенията, които преди това са били отределени за магазини, стават дом на читалище „Зора” и изложбената зала.

И до днес Русенският драматичен театър се помещава в Доходното здание, където са поставени множество емблематични постановки.

Освен драматичния театър, в сградата се ражда и операта на Русе, през 1949 г., с „Тривиата” от Джузепе Верди. През 1955 г. операта бива преместена в настоящата си сграда.

През 1960 г. се основава и русенският куклен театър с пиесата „Патилата на Скок-Подскок” от Н. Кръстев. През 1965 г. Кукленият театър също бива преместен в настоящата си сграда.

През 1973 г. „Държавен вестник” обявява Доходното здание като №1 в списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в  Русе.

През 1975 г. се изготвя план за реконструкция на сградата като се запазва фасадата, а през 1980 г. започват и първите ремонтни дейности.

Пожарите през 80-те и 90-те години на ХХ в. унищожават декори и зали, а зданието остава неизполозваемо. Реконструкциите обаче не спират и на 1 юли 1999 г. е открита Камерната зала с 200 места, а театралните дейци се завръщат отново в своя дом през 2001 г.

Независмо от драматичната си история, гордостта на русенци и до днес възхищава посетители от страната и чужбина. Те са очаровани от детайлите и орнаментите в неокласически стил на Доходното здание, а културният живот не спира да кипи и напомня, че именно изкуството предвожда реалността с това, че извисява човешкия дух.

 

Вижте още:

Куполният дом – един от най-добрите избори, които можеш да направиш за себе си

Разхвърляният дом е белег за психологически проблеми