Историята на красивия парк-музей „Врана”


автор и снимки: Лилия Христова

 

Парк-музей „Врана” е едно приказно място, намиращо се съвсем близо до София. С изключение на сградата на резиденцията, която определено не е в добро състояние, паркът, който е дом на множеството растителни видове, е истинско вълшебство.

Той се разпростира на 11 км източно от центъра на София и е със статут на естествен природонаучен музей с ограничен достъп.. Общата му площ е 968 097 кв. м и е публично общинска собственост на Столична община, което за жалост може да се предположи предвид окаяния вид на сградата. Защото, нека си признаем, всички сме погнусени от една тенденция – когато видим красива стара сграда в окаяно състояние, да си кажем „хм, сигурно е държавна или общинска собственост” и да се окажем прави. Но стига толкова за грозните истини в живота. Да се върнем към историята на парк-музей „Врана”.

Преди Освобождението на България (1876 г.) територията е била чифлик на Осман паша. През 1879 г. тя бива закупена за 500 златни лева от хаджи Боне Петров от село Герман. За 21 години той създава образцово земеделско стопанство – изгражда къща, воденица с много стопански постройки , включително езеро с водоплаващи птици, но губи всичко на залагания. Впоследствие БНБ продава имота за 600 златни лева на придворния зъболекар на княз Фердинанд – д-р Никола Странски. Той, от своя страна, препродава чифлика на княза за същата сума. Фердинанд пък разширява територията му, закупувайки съседни на него територии от местните селяни и така създава своето имение, което кръщава „Чифликът Врана”.

Сигурно се питате защо е избрал именно това име. Е, княз Фердинанд бил любител орнитолог. Затова решава да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от ято врани и оттогава остава в историята с името „Врана”.

Паркът заобикалящ сградата е създаден по подобие на европейските пейзажни паркове.

През 1903 г. е построен първият алпинеум в парка от Йохан Келерер, специалист градинар и алпинист от Ботаническата градина в Далем, Германия. След време той бил наречен „сенчестия”, поради израсналите дървета, които са го скривали в сянка и се наложило да бъдат засадени сенколюбиви растения. Негово красиво творение е алпинеумът „Далем”, завършен през 1911 г., който е кръстен на едноименната ботаническа градина в Германия. Внася се голям брой алпийска водна растителност. Келерер разполага и селекционира високопланинска растителност от всички краища на Балканския полуостров с повече от 100 вида и разновидности.

До 1946 г. в комплекса са изградени 18 постройки, 4 езера, 4 оранжерии, 4 алпинеума и собствено екостопанство.

Засадени са 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Това го прави едно от първите произведения на парковото изкуство в България. Паркът „Врана“ е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция

През царуването на Борис III „Врана” е център на управлението на държавата. След 1846 г. министър-председателят Георги Димитров се установява в парка, но избира малката дървена къща до езерото. През 2001 г имението бива подарено от сина на цар Борис III, Симеон Сакскобургготски на Столична община. Към момента самата резиденция не е отворена за посетители, а по това как изглежда отвън, най-вероятно има доста работа по интериора и.

Мястото има потенциала да бъде превърнато в една от най-интересните и посещавани забележителности на София, но за жалост работа в тази посока не се наблюдава.

Парк-музей „Врана” е отворен за посетители само в събота и неделя, като срещу сумата от 5 лв. можете да го посетите между 10:00 и 16:00 ч., като заключват вратите в 17:30 ч.

Южният вход, който е откъм бул. „Цариградско шосе” може да бъде използван само за излизане. Сиреч – ако си помислите, че можете да влезете оттам ви очакват 30-минутна разходка до официалния вход.

Стигането до него е доста трудно, ако нямате собствен автомобил, тъй като единственият удобен транспорт №505. Това е сезонна линия, от чиито услуги можете да се възползвате, както е написано на сайта на Център за градска мобилност (ЦГМ) „от началото на второто тримесечие”, по-познато като високопарното наименование на април, до края на октомври. В крайна сметка обаче парк-музей „Врана” наистина си заслужава да бъде посетен – флората там наистина ще ви накара да се почувствате като в приказка.

 

Вижте още:

Единствената запазена възрожденска къща в Монтана

Тихата разруха на резиденция „Банкя”