Историята на Софийската банка

автор: Здравко Петров

Архитект: Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков
Година: 1910-1913 г.
Адрес: София, ул. „Московска“ №19

За обаятелната сграда на старата Софийска банка трябва да сме признателни на архитектите Фингов, Ничев и Юруков, които са ни оставили не само тази, но и много други от днешните красоти на София. В този случай „като по учебник“ е имало от всичко необходимо за построяването на съвършена сграда – ъглов имот, разположение на историческа улица в близост до Царския дворец, възложител с ресурсите на банкова институция и таланта не на един, а на трима бележити архитекти.

Резултатът е като истинско съвършенство, но не само заради прекрасния купол и скулптура на Меркурий, римския бог на парите, красноречието и търговията (чудесна банкова комбинация), а заради общото въздействие на отделните елементи и украси.

Обърнете внимание на маските на Медуза по прозорците на приземния етаж, ъгловите балкони с балюстри (миниатюрните „колони“ на парапета), издадените еркери към ул. „Бенковски“, с които вторият и третият етаж са елегантно обединени. Погледайте с наслада входът на улица „Московска“, който сам по себе си е архитектурна забележителност с двата орела, сякаш „долетели“ от знамената на римски легиони за да „закрилят“ банката.

По фасадите на тази сграда лесно можем да разчетем изящния архитектурен почерк на Сецесиона. По тях можем да видим и нещо повече – голямата мисия на архитектурата да създава красота и да възпитава уважение към красивото през всички епохи. В този случай мисията е изпълнена, а днес сградата е безупречно обновена като продължава да бъде банка (в нея се помещава централното управление на една от най-големите банки в България). Но не само банковото дело е записано в историята на сградата, която през 30-те години е преплетена със създаването на българското радио. Почти през цялото десетилетие сецесионовият шедьовър е дом на „Родно радио“, наследено през 1935 г. от „Радио София“, което в тези години е било ръководено от писателя и художник Панайот Христов – Сирак Скитник.

Дори вглеждайки се само в една софийска сграда можем да намерим толкова много щрихи от историята на столицата и България.

И за да продължим с интригуващото откривателство на миналото се връщаме в повратната 1913 г., когато сградата е била завършена (или е бил завършен нейният проект според различните източници). По същото време България е на война. През март е българският подвиг при превземането на „непревземаемия“ Одрин и фактическият завършек на Балканската война. Краят на конфликта между Балканския съюз и Османската империя е началото на все по-острите противоречия между амбициозните съюзници България, Сърбия и Гърция. През юни България е обречена да загуби бързата Междусъюзническа война сама срещу пет държави, ала въпреки отчайващото положение, последните боеве срещу сърби и гърци завършват с непоклатим отпор и победи.

Снимка: historicalroutes.bg

Източник: historicalroutes.bg, сайт посветен на историята на архитектурата на София, който предлага маршрут-пътеводител към известни, непознати и позабравени софийски улици с техните фасади и потайни истории.

Можете да разберете повече за тях на техния сайт, както и на фейсбук страницата им.