Историята на Софийската банка


автор: Здравко Петров

Архитект: Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков
Година: 1910-1913 г.
Адрес: София, ул. „Московска“ №19

За обаятелната сграда на старата Софийска банка трябва да сме признателни на архитектите Фингов, Ничев и Юруков, които са ни оставили не само тази, но и много други от днешните красоти на София. В този случай „като по учебник“ е имало от всичко необходимо за построяването на съвършена сграда – ъглов имот, разположение на историческа улица в близост до Царския дворец, възложител с ресурсите на банкова институция и таланта не на един, а на трима бележити архитекти.

Резултатът е като истинско съвършенство, но не само заради прекрасния купол и скулптура на Меркурий, римския бог на парите, красноречието и търговията (чудесна банкова комбинация), а заради общото въздействие на отделните елементи и украси.

Обърнете внимание на маските на Медуза по прозорците на приземния етаж, ъгловите балкони с балюстри (миниатюрните „колони“ на парапета), издадените еркери към ул. „Бенковски“, с които вторият и третият етаж са елегантно обединени. Погледайте с наслада входът на улица „Московска“, който сам по себе си е архитектурна забележителност с двата орела, сякаш „долетели“ от знамената на римски легиони за да „закрилят“ банката.

Снимка: historicalroutes.bg

По фасадите на тази сграда лесно можем да разчетем изящния архитектурен почерк на Сецесиона. По тях можем да видим и нещо повече – голямата мисия на архитектурата да създава красота и да възпитава уважение към красивото през всички епохи. В този случай мисията е изпълнена, а днес сградата е безупречно обновена като продължава да бъде банка (в нея се помещава централното управление на една от най-големите банки в България). Но не само банковото дело е записано в историята на сградата, която през 30-те години е преплетена със създаването на българското радио. Почти през цялото десетилетие сецесионовият шедьовър е дом на „Родно радио“, наследено през 1935 г. от „Радио София“, което в тези години е било ръководено от писателя и художник Панайот Христов – Сирак Скитник.

Дори вглеждайки се само в една софийска сграда можем да намерим толкова много щрихи от историята на столицата и България.

И за да продължим с интригуващото откривателство на миналото се връщаме в повратната 1913 г., когато сградата е била завършена (или е бил завършен нейният проект според различните източници). По същото време България е на война. През март е българският подвиг при превземането на „непревземаемия“ Одрин и фактическият завършек на Балканската война. Краят на конфликта между Балканския съюз и Османската империя е началото на все по-острите противоречия между амбициозните съюзници България, Сърбия и Гърция. През юни България е обречена да загуби бързата Междусъюзническа война сама срещу пет държави, ала въпреки отчайващото положение, последните боеве срещу сърби и гърци завършват с непоклатим отпор и победи.

Красивата стара банка е от времената на триумф, бързо заменен от национална трагедия с общо 166 000 убити и ранени. И въпреки тези размирни времена, желанието на българите да бъдат част от европейския свят не спира да води талантливи архитекти и далновидни предприемачи към изграждането на сгради, които пазят духа на София и 100 години по-късно.

Снимка: historicalroutes.bg

Източник: historicalroutes.bgсайт посветен на историята на архитектурата на София, който предлага маршрут-пътеводител към известни, непознати и позабравени софийски улици с техните фасади и потайни истории.

Можете да разберете повече за тях на техния сайт, както и на фейсбук страницата им

 

Вижте още:

Историята на красивия парк-музей „Врана”

Тихата разруха на резиденция „Банкя”