Извънземен парк отвори врати в пустинята на Шарджа


Британската архитектурна фирма Hopkins Architects завърши центъра на голожки парк Buhais – ново изследователско и образователно съоръжение, подчертаващо „праисторическото и геоложкото значение“ на бившето морско дъно, известно като равнина Ал-Мадам. Разположен на югоизток от град Шарджа, геоложкия парк е създаден като част от поредица от учебни и природозащитни центрове, управлявани от Шарджа. Дизайнът на комплекса включва пет взаимосвързани шушулки, вдъхновени от праисторически вкаменелости на морски таралеж.

Паркът е разположен в рамките на Джебел Бухаис – археологически обект, който е най-забележителен с обширния си некропол, обхващащ каменната, бронзовата, желязната и елинистическата епоха, както и заради изобилието си от морски фосили от преди повече от 65 милиона години. За да подчертае археологическото значение на Джебел Бухаис, паркът е замислен като важен образователен център и детуристическа дестинация.

Взимайки идеи от добре запазените праисторически фосили в региона, архитектите създават центъра в пет взаимосвързани шушулки, в които се помещават серия изложбени пространства с интерактивни дисплеи, както и театър, кафене с панорамна гледка, магазин за подаръци и други съоръжения за посетители. Външна пътека, достъпна от основната изложбена зона, свързва шушулките и включва гледка към планините, класна стая, засенчена от висок опънат навес и повдигнати пътеки през избрани забележителни геоложки обекти като места на древни погребения.

„Първата ни гледка към Джебел Бухаис беше в слънчевото време на късния следобед, проучвайки района след обедната жега“, казва Саймън Фрейзър, директор на Hopkins Architects. „Това е невероятно красива, пуста обстановка, като Джебел осигурява много въздействащ фон. Ние гарантираме, че дизайнът ни докосва леко този крехък пейзаж, толкова богат на забележителни вкаменелости и праисторически погребения. Това вълнуващо ново съоръжение ще позволи на хиляди хора от цял свят да разберат начина, по който пейзажите се формират и как Земята се е променила във времето. “

Източник: Hopkins Architects, Inhabitat.com