Виж 1към1

Стъклен ресторант в Драма (Гърция) е отличникът на прогресивната архитектура

Прочети още

Йордан Николов: Не може да се изпълнява енергийно ефективно обновяване на сгради без проект!

Йордан Николов

По Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат инвестирани 1,2 милиарда лева в енергийното обновяване на жилищни сгради до 2027 г. Какъв обаче е моделът на разпределяне средствата по Програмата за санирането? Защо България е единствената страна членка на ЕС, която изпълнява процедурата чрез обществени поръчки от Общините и те избират фирмите изпълнители? Защо не може и не трябва енергийното обновяване да се изпълнява без проектиране? И изобщо – къде са пробойните при реализиране на механизма, според чийто настоящ модел ще са ни нужни десетки години, за да обновим сградния си фонд от около 65 000 жилищни единици, коментира инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС и експерт с 30-годишен опит в областта на изолациите в строителството.

Интервю: Ани Дамянова, Деница МИТЕВА; снимки: БАИС

Какво е твоето мнение по изпълнението на Програмата за санирането на жилищни сгради досега? Как го оценяваш и като изпълнителен директор на БАИС, но и като част от бранша от много дълго време?

На първо място, нито аз, нито който и да било от нашата асоциация би казал че тази програма е излишна. Напротив, ние подкрепяме изпълнението й още от самото й начало. На второ място, както за мен, така и за много от организациите, с които си сътрудничим в този аспект, това бе един мащабен пилотен проект, който трябваше да покаже, че е възможно, че има смисъл от енергийното обновяване на сградите и той го показа. Друг е въпросът обаче, че поради липсата на опит, поради това, че нямаше достатъчно подготвени кадри, много неща не се направиха както трябва.

Какво не се направи както трябва?

Най-важното е, че не се проектира. Още с приемането на Наредба 7, ние, като асоциация, многократно сме изказвали категоричното си становище, че тя не е достатъчна. Въпреки всички спорове, които имаме с МРРБ по темата, в крайна сметка се прави само т.нар. енергийно обследване на сградата и се подготви т.нар. проект за енергийна ефективност, който за мен не е проект, а е доклад, защото достига до това, че дадена сграда, за да се изолира, трябва да се постави 10 см стиропор и нищо повече. И оттам нататък се прави това, което реши фирмата изпълнител. И точно тук е проблемът.

Тя ли избира с какви материали да работи или е заложено в Програмата?

Няма нищо друго заложено в Програмата. Всяка фирма сама си избира с какви материали и как да работи. Единственият параметър, който й е заложен, е този за 10-сантиметров стиропор. Всичко останало е работа на изпълнителя. Няма проект, няма други изисквания.

Учудвам се как изобщо се прави проектно-сметна документация, как изобщо се кандидатства по проект без такава документация.

Добре, но как се случва това тогава, без проект?

Ето за това става дума – случва се. В началото на стартиране на Програмата, единственото, което имаше, бяха заложените индикативни цени, които започваха от около 300 лева за кв. м. По -късно се видя, че те са твърде високи, макар че много блокове вече се бяха направили именно на тези цени, и с времето ги намалиха като достигнаха до около 115 лева на кв. м РЗП и 140 лв., когато се касае за сграда над 10 етажа.

На каква база са определени тези цени, след като няма проект?

Това е големият въпрос. Как и кой го реши? Защото, след като няма проект и проектно-количествена сметка, всичко изглежда волунтаристично – по нечия субективна преценка.

Как го допуснахте всички вие – представителите на бранша, камари и асоциации?

Кой ни слуша?! Не сме спирали да говорим по този въпрос. Дори във връзка с това изготвихме проект за Наредба за проектиране, контрол и изпълнение на топлоизолационни работи. Подготвяме и ръководство, с което да сме полезни, но до тук.

Какво се случи с тази Наредба?

Все още стои като отворен въпрос в МРРБ. По Наредбата работихме в продължение на година и половина заедно с КСБ. Но след като внесохме проекто-наредбата в МРРБ миналата година, срещнахме огромна съпротива от хора, които нямат нищо общо с това.

Защо? Откъде идва тази съпротива?

От една страна има негласна съпротива от страна на МРРБ, от съответната Дирекция, която се занимава с новите правила, но има и такава от страна на Камарите на архитектите и на инженерите (КАБ и КИИП). Нещо, което за мен бе меко казано странно. Защото тази наредба дава права и защото не може да се изпълнява енергийно ефективно обновяване на сгради без проект.

Според архитектите обаче, проект не е нужен и казват, че е въпрос на практика. Казаха ни – учете си работниците и те ще знаят.

Това е обаче е като да отмениш Закона за движение по пътищата и да очакваш шофьорите да знаят. Не може…

А от страна на КИИП защо?

От страна на колегите от КИИП съпротивата бе най-вече заради това, че тъй като този проект за енергийна ефективност по принцип се прави от специалисти по ОВИ, те се чувстват засегнати, че някой ще се набърка в тяхната работа. Тук не става въпрос обаче за това да се набъркаме в тяхната работа. Те нека си правят техния проект, но оттам нататък – след като определим дебелината на топлоизолацията, след като определим дограмата като изискване за топлопроводимост спрямо съответната сграда и спрямо общия коефициент за топлопроводимост на стените и на покрива, оттам нататък е работа на архитекта да каже как това нещо ще се направи. С какви мазилки, с какви материали, каква е технологията на изпълнение и т.н. И чак след това да се направи количествената сметка и на базата й да се обяви обществената поръчка. А не както е досега – точно, както се строяха и магистралите, и какво ли не. Не може без проект!

Йордан Николов

От кога предложението ви за наредбата е в МРРБ?

Този проект стоя в министерството много дълго време без да се случва нищо. След това, през месец февруари 2021 г. със заповед на министър Петя Аврамова бе създадена работна група, която трябваше да разгледа конкретни строителни операции, въпреки че в нея влизаха специалисти от организации, които нямат никаква връзка със строителния сектор. И отново мълчание… Едва в началото на август, в петък, късния следобед на 3-ти, получаваме имейл, че в сряда сутринта, на 8 август се организира среща на работната група. Т.е. след дълго мълчание, получаваме предизвестие, че трябва да се подготвим за първото заседание на групата за 3 дни.

В крайна сметка състоя ли се срещата?

Състоя се, да. Това беше и единствената среща. Но начинът, по който свикаха тази работна група показа, че те не искат тя да работи. И когато все пак се събра, приемаше единствено принципни решения от типа “необходима ли е наредбата или не е” и пр. Разбира се масово участниците, хора, които нямат нищо общо със занаята, гласуваха, че наредбата не е необходима.

Аз съм дълбоко убеден, че цялата тази история трябва да стигне до обществото. Това е поведение на нашите управници изобщо.

Какво се случи? Стигна ли се до конкретни решения?

Преди да отговоря, искам да уточня нещо много важно. А именно, че ние работихме по проекта в продължение на година и половина, заедно с водещи специалисти от фирми, членове на Асоциацията, като сме го съобразили и с подобни такива от други страни. В разработването на наредбата участваха и двама професори – проф. Петров и проф. Назърски. Проекта бе гледан и от Виолета Ангелиева, която беше Директор на дирекция “Технически правила и норми”, а в момента е в КСБ.

На работната среща приехме това, което мнозинството прие – да махнем частта с проектирането като изискване, независимо, че е лудост. След това – отново месеци мълчание… И в края на месец октомври, малко преди да бъде разпусната работната група, получаваме като гръм от ясно небе преработен от г-жа Маргарита Томова от МРРБ вариант с измененията, който нямаше нищо общо с Наредбата, която ние предложихме. За справка – при електронно сравнение между нашия и техния текст имаше 90% несъответствие. Изведнъж документът бе подменен изцяло с друг, който не става. Година и половина труд на толкова много хора беше хвърлен в канавката от някой, който си мисли, че разбира повече. И ние отказахме тази наредба да се разглежда повече в този й вид.

Всичко бе направено с цел – тъй като от самото начало бяха заявили, че не искат тази наредба, те я бламираха.

А какво ще се случи с новата програма за енергийно ефективно обновяване, с тези над 1,2 млрд. лева, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост?

Всичко ще продължи по старата схема. Освен това казват, че първи ще се санират тези жилищни сгради, които вече са кандидатствали с проекти, защото така ще стане най-бързо.

Т.е. тези, които вече чакат от предходния период, са с приоритет?

Да, точно така. Но тук имам още забележки, една от които е кой определи, че точно тези блокове трябва да се обновят, на какъв принцип?

Какъв всъщност е принципът, по който се прави санирането в останалите страните от ЕС? Има ли такива, които работят на същия принцип, на който и ние?

Няма такива страни. В цяла Европа това е бизнес, не е работа на държавата. Работа на държавата е да подкрепи хората, които нямат възможност. А ние какво правим – взимаме един блок, с 30 апартамента например, в който живеят всякакви хора. 10 от тях, да речем, не могат да си позволят енергийно обновяване, но 20 могат. Ние обаче даваме финансова подкрепа на калпак, т.е. на всички. Това справедливо ли е? Не е!

Работа на държавата не е да дава пари на калпак или на блок, т.е. на този, който е по-бърз, или там, където общините са по-оперативни, а да помага там, където има нужда.

Как обаче ще се определи кой има или няма възможност?

Има си социални критерии, които могат да се приложат и тук.

Какви са принципите, по които се възлагат обществените поръчки?

Такива, които също не са правилни. Държавата възлага на общините, а те обявяват обществените поръчки и готово. Ако погледнем обаче колко фирми печелят тези поръчки и колко подизпълнители има по трасето, ще видим, че този, който действително работи по проекта, го прави за половината от обявената сума. И естествено качеството пада – когато работиш на 50% под цената, започваш да икономисваш от всичко. Но тъй като няма проект, няма и контрол, и никой на никого не търси сметка.

Как се приема един такъв обект, кога се включва надзорът в цялата тази дейност?

Давам следния пример – наш член работи на обект в Благоевград, надзорната фирма обаче е от Русе. Кой и защо е избрал фирма от Русе, е друг въпрос… Та, колко пъти мислите, че този надзор е ходил или ще отиде до обекта си в Благоевград? Със сигурност не може всеки ден неин супервайзор да следи какво се прави. А има актове за всеки етап от работата, които трябва да се приемат. И накрая, когато дойде време окончателно да се приеме завършения обект, това се случва на база на всички тези актове/протоколи. Но не се случва точно така.

Имате ли готовност ако работата по новия програмен период за санирането продължи по същия начин, да го протестирате? Има ли такива лостове, които могат да се използват, за да се прекратят тези механизми?

Ситуацията е много сложна, тъй като пропагандната машина работеше много ефективно – сочеха ни като тези, които са против безплатното саниране. Ние сме пределно наясно обаче, че в България има около 65 хиляди сгради за саниране, а с отпуснатите средства ще направим още 1000. Какво се случва с останалите 62-63 000 сгради? Тях кога ще санираме?

Ако санираме сградите със същото темпо, както досега, и чакаме обществени средства, ще чакаме още десетки години.

Не може така. В цяла Европа, включително и в страни от нашата черга, това е бизнес, както казах. Следователно, да се свърши работата е в интерес на всички страни. Но те имат и много по-читави закони за етажната собственост например, за разлика у нас.

Коя е най-голямата спирачка на закона за етажната собственост у нас, според теб?

Може би това, че собствениците на една жилищна кооперация не представляват едно юридическо лице. Т.е. те не могат да кандидатстват като един по проектите, а това препятства и самото финансиране.

Какво точно имаш предвид?

Ако живеете в блок с още 30 семейства и решите да теглите кредит за саниране, както го правят в другите страни и където държавата им дава гаранция за тези кредити, които са почти безлихвени и за които не залагаш имущество, това се прави от името на юридическото лице. А ако има семейства, които не могат да си позволят, то държавата само тях подпомага чрез социалните мерки.

Но там няма обществени поръчки. Там има т.нар. специализирани посредници, на които това им е работата. Посредникът идва при вас, убеждава ви, че трябва да направи саниране и след като се съгласите, задачата му е да ви потърси фирми, които да направят обследване, да преценят състоянието на сградата и т.н. На база на него се прави проект за изолационни работи, а след това и количествена сметка. Представя се на входа, ако собствениците я приемат, се дава на 3-4 фирми и всяка предлага конкретна оферта и вие сами избирате с кой да работите.

Това ли е работещият модел?

Да, това е системата, която работи. И ключовата фигура тук е именно специализираният посредник, който помага на вас. Защото вие не сте длъжни да разбирате от всичко. В Германия например има 10 300 лицензирани посредници, които печелят от комисионна, която е процент върху общия обем. Мисля, че става дума за около 5%.

А защо това не работи в България?

Защото има изгода да се правят обществени пръчки.

Това предпоставка ли е за корупция?

Естествено, че е предпоставка. Ако вие, като вход, сами избирате изпълнителя, ще изберете тази фирма, която ви е най-изгодна, докато сега не се случва така.

У нас има и друга спънка, заради закона за етажната собственост. Когато нямаме едно юридическо лице, банката трябва да даде 30 кредита само за един проект, което няма как да стане. Т.е. има множество законови спънки, които трябва да се изчистят. И това и ние, и ЕнЕфект, и КСБ, го повтаряме от 2-3 години вече, но без резултат. Дори от Камарата на строителите го разбраха малко по-късно и по трудния начин. В началото им беше по-лесно да работят така, но в краткосрочен план. Но когато хората започнаха да плюят по некадърните строители, сложиха всички под общ знаменател, и това не се оказа добро решение.

Добре, но защо никой не търси отговорност от държавата? Защо никой не признава , че механизмите не са измислени добре, че средствата не се разпределят правилно. Всеки хока изпълнителя – т.е. последната брънка по веригата… А каква роля игра общината всъщност?

Да така е. Колкото до общините, те провеждат обществените поръчки и избират фирмите изпълнители, както и тези, които ще правят обследването и строителния надзор. Затова и в България всички обществени поръчки по програмата се спечелиха от определен брой фирми, които след това наеха подизпълнители, въпреки че беше забранено да има такива.

Какво можем да обобщим за финал на този разговор?

Ако санирането остане по досегашния модел, единствено и само с обществени средства и чрез обществени поръчки, няма да стигнем доникъде!

Трябва да се разбере, че енергийното обновяване на сградите е стратегически процес. Защото, чрез намаляване на потреблението, ние намаляваме енергийната си зависимост от енергийни ресурси. Това е дългосрочна инвестиция – правиш изолация на сградата и тя остава там, докато я има и самата сграда. А не да се инвестира в различни енергоизточници, които изискват поддръжка и смяна на известен период от време – нещо, което не е устойчиво решение. Устойчивото решение е сградната обвивка и ние на първо място трябва да решим въпроса сградата да не губи енергия.

Защото, както съм повтарял много пъти, най-чистата енергия е тази, която не си похарчил!

<Край>

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!
Йордан Николов 25.03.2022

Инж. Йордан Николов: Ръководство за проектиране и изпълнение на хидроизолационни системи ще подпомогне всички участници в инвестиционния процес

Добра новина: Българската асоциация за изолации в строителството създаде първото в България техническо „Ръководство за проектиране и изпълнение на хидроизолационни […]

Прочети още