Какво е пасивна архитектура – основни характеристики на пасивната сграда
Когато говорим за пасивна архитектура, имаме предвид сгради, които най-често определяме като „самодостатъчни“ – т.е. сгради, способни да осигурят комфорт на живот без други системи за отопление или охлаждане.
Термините „пасивна къща“ и „пасивна сграда“ са открити в публикация от 1978 г., озаглавена „Регионални насоки за изграждане на пасивни енергоспестяващи домове“, публикувана от AIA Research Corporation. Десетина години по-късно заглавието „Passivhaus“ се появява за първи път в Германия, с изграждането на четири редови къщи в началото на 90-те години в квартал Кранихщайн в Дармщат от д-р Волфганг Файст през 1991 г.
От скоро тази терминология се свързва и с понятието „активната къща“. Или иначе казано – сграда, способна да произвежда повече енергия, отколкото е необходима за осигуряване на нейното функциониране. Цялата енергия, произведена в излишък по време на експлоатацията на сградата – чрез използването на възобновяеми източници като фотоволтаици например – по някакъв начин компенсира енергията, произведена за изграждането на къщата.
Какво е пасивна къща?
През последните години изследванията в областта на архитектурата и строителството върху пасивните конструкции, върху материалите и техниките за запазване на топлината през зимата и прохладата през лятото, върху стратегиите за рециклиране и повторно използване на суровини, структурни елементи, опаковки, дори места, за намаляване на екологичните (и икономическите) транспортни разходи са все по-актуални. Осъзнаването на проблема става все по-важно, особено като се има предвид, че строителният сектор представлява почти 40% от световните емисии на въглероден диоксид. А 11% от тях са резултат от производството на строителни материали като стомана, цимент или стъкло.
В отговор на тревожната статистика правителствата въведоха няколко плана за действие за ограничаване на въглеродните емисии и осигуряване на устойчива околна среда. Например през юли 2021 г. Европейската комисия прие пакет от предложения за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. По дефиниция въглеродната неутралност елиминира броя на парниковите газове, произведени от човешката дейност, чрез намаляване на съществуващите емисии и прилагане методи за абсорбиране на въглероден диоксид от атмосферата.
В България също правителството работи по редица проекти и въвеждане на мерки за насърчаване на енергийната ефективност на жилищни сгради. А в близка перспектива може би трябва да се намерят и правилните механизми за изграждане на устойчива архитектура, която да да може да компенсира количеството енергия, необходимо за изграждането и експлоатацията й по време на нейния живот във всички аспекти.
Кратка история на пасивната архитектура
Архитектурно, за да се гарантира енергийната самодостатъчност на една сграда, от съществено значение е да се проектира „обвивка“, способна да поддържа постоянни и комфортни вътрешни температури през цялата година. Но въпреки че прозорците и вратите с висока производителност, допълнителната изолация и системите за оползотворяване на топлина със сигурност помагат, решенията, които трябва да бъдат приети, могат да бъдат и пространствени. Обръщайки поглед назад във времето, можем да открием много примери.
Сред тях например е утопичната визия на Паоло Солери (американски архитект, роден в Италия), основана на принципите на аркологията, в която конструкцията и човекът взаимодействат като органи в едно високо еволюирало „същество“. Така се ражда Arcosanti – изграденото през 1970 г. селище в пустинята на Аризона, което е енергийно пасивно по отношение на нуждите от светлина, отопление и климатизация.
Неговите оребрени сводове, кръгли форми и широки извивки сякаш са част от касова фентъзи продукция, но са напълно реални. Много от структурите сочат на юг за целите на светлината и топлината. Успехът за енергийната пасивност се дължи и на вятърните генератори и „архитектурата на облеклото“, която, както подсказва името, се „облича“ според сезона: през зимата с прозрачни мембрани, през които слънцето преминава, променяйки температурата вътре, а през лятото – със сенници за обгръщане на конструкцията в сянка.
Добри примери за пасивна архитектура в наши дни:
Примери за пасивна архитектура можем да открием в проектите на Франсис Кере например – носителят на тазгодишната престижна награда за постижения в архитектурата – Прицкер 2022 (Pritzker). Неслучайно работата му е отличена като занаят, „устойчив на земята и нейните жители в райони с изключителен недостиг“, каквато е Африка.
Интересен проект, воден от принципите на пасивната архитектура, е къща в Нова Зеландия от Rafe Maclean Architects. Хармонично решен, проектът съчетава достъпност, устойчивост и пригодност за живеене. Не по малко впечатляваща е и формата й, която ни провокира да я кръстим „Сянката на вятъра„.
1704_Wuduhus от Mole Architects е друг нов проект – пример за пасивна къща, реализиран с желание за постигане на компактна самодостатъчност.
Друг устойчив проект е новият небостъргач в Швеция „Сара“ от White Arkitekter, изграден от дърво. Отново добър пример за това как устойчивите сгради могат да се справят с изменението на климата.
* Заглавна снимка: Anker-Jordan Residence от Scalar Architecturе (Imagen Subliminal)
Харесайте страницата ни във Facebook – най-важното предстои!
По темата:
10.10.2022
Екологични и икономични – 3 нови примера от строителството с бамбук
Бамбукът като основен строителен материал е познат от древни времена като един от най-бързо развиващите се възобновяеми строителни материали в […]
Прочети още
29.09.2022
Европа е дом на първия в света автономен хотел-капсула
Идеята да живееш извън мрежата става все по-примамлива… В конкурентна среда се създават чудеса! Постоянно развиващата се хотелиерска сцена създава […]
Прочети още
