Новината, че Jane Drew Prize 2021 отива при архитекта Кейт Макинтош, ни провокира да върнем лентата назад – към Dawson's Heights, определена за един от най-забележителните проекти не само в Лондон, но и в Обединеното Кралство.

Кейт Макинтош за Dawson’s Heights в Лондон и предизвикателствата в архитектурата


архитектурата Лондон

Известният шотландски архитект Кейт Макинтош получи тазгодишната награда Jane Drew Prize. Наградата е признание за цялостния й принос за издигане образа на жените в архитектурата.

Макинтош, макар вече в пенсия, е отличена заради безкомпромисния й професионализъм и активната й дейност в обществената архитектура.

Известна е с активното си застъпничество на идеята за използването на сградите като инструмент за социална справедливост още от 60-те години на миналия век. Призът се присъжда ежегодно от Architects’ Journal и The Architectural Rewiew.

Новината за наградата ме развълнува искрено. Не на последно място, защото познавах и лично Джейн Дрю, с която сме участвали и в общи образователни панели в различни университети по света“. Това коментира Макинтош пред организаторите на наградата.

„Работата й в проектирането на обществени жилища е олицетворение на социалната й мисия в подкрепа на образованието, правата на жените и правата на наемателите“. 

Именно новината, че престижната Jane Drew Prize 2021 отива при архитекта Кейт Макинтош, ни провокира да върнем лентата назад – към Dawson’s Heights в Дълуич, Лондон. Сградата е определена катоедин от най-забележителните проекти в Обединенто кралство“ от The Observator.

архитектурата лондон

Dawson’s Heights в Лондон. Снимка: Nick Richards.

Кейт Макинтош е родена и израснала в Единбург, където завършва Единбургското училище по изкуствата през 1961 г. Едва на 26 години тя започва работа по проекта Dawson’s Heights – имот за социални жилища в Лондон, който се оказва и най-значимият й проект, превърнал се в своебразна емблема на работата й.

„В началото на работата ми по проекта се чувствах едновременно и развълнувана и ужасена“, спомня си Кейт.

Проектът на сградата е наистина уникален. Концепцията е жилища с една, две или три спални да споделят един и същи вход. Идеята е, че така различните по членство семейства, живеещи в съседство, ще имат по-голяма възожност да си помагат при гледане на децата или пазаруването. Всички 296 жилища имат самостоятелен балкон, а в някои случаи и два. Подробност,  за която могат „да завидят“ и собствениците на апартаменти у нас и по света и днес.

В интервюта за различни медии през годините, Макинтош често споделя, че още след дипломирането си е знаела, че няма да бъде типичната жена-архитект.

london

Dawson’s Heights, 1973. Фотограф: Robert Kirkman FSAI.

„Много жени архитекти започваха с работата си по частни къщи. Аз обаче виждах, че е много по-трудно да се проектират обществени сграда. Иаше огромен натиск върху кварталите на Лондон да осигурят жилища. Това определено провокира интереса ми и посоката на работа.“

След завършване на този „феноменален проект“, както сама го определя, Макинтош продължaва работата си в публичния сектор. През годините работи по проекти, вариращи от защитени жилища до училища и пожарни служби. Много от тях реализира в сътрудничество с партньора си в работата и живота – архитекта Джордж Финч.

Друга еблематична сграда с подписа й е 269 Leigham Court Road – сграда, проектирана като защитена жилищна общност в Южен Лондон. Местните я определят като малък скъпоценен камък, „скрит“ в малките улички на Стрийтъм.

Лондон Макинтош

Снимка: Кейт Макинтош // Заглавна снимка: Кейт Макинтош. Портрет на фотографа © Ivan Jones

  текст: Деница Митева

 

Вижте още: 

7 от най-скъпите къщи в света