Виж 1към1

Най-високите небостъргачи в света през 2021 г.

Прочети още

Кой е първият архитект в историята?

архитект

Първият архитект може би е живял хиляди години преди писаната история… Може би е имало някой, който е проектирал или планирал сграда много преди изобщо на света да му хрумне, че един ден неговата работа ще отговаря на общоприетото понятие “архитект”. Може би още преди появата на първите инструменти за обработка на камък или дърво, някой някога е измислил планове за структурата на дом, който след това е построил от кал и слама с инструменти, за които днес дори не подозираме, че са съществували… Следователно възможността да знаем със сигурност кой е бил първият сред първите е минимална и по-скоро клоняща към теорията на вероятностите. Но извън тази теоретична несигурност, човешката история е запазила самоличността на един, който се приема за първия архитект в света и за още няколко, определени за първите архитекти в по-тесните определения на професията.

Първият идентифициран архитект

Първият официално признат архитект в историята е Имхотеп, който е живял около 2600 г. пр. новата ера и е служил на египетския фараон Джосер. На него именно се приписва и проектирането на първия египетски пирамиден комплекс – първата известна в света обширна каменна структура, вдъхновила по-късните по-екстравагантни пирамиди, които днес са притегателно място за туристи от целия свят.

Две хиляди години след смъртта му египтяните го обожествяват.

Първите гръцки архитекти

Гръцката архитектура, развита от микенската култура, оказва силно влияние върху тази на римляните, персите и други ранни цивилизации. Множество строители пренасят гръцките стилове през вековете, та чак до съвременността. За съжаление, самоличността на първите архитекти, разработили вечните дорийски и йонийски стилове, се губи за историята…

архитект
Тази и заглавна снимка: Freepik

Първите китайски строители

Със сигурност за Великата китайска стена, освен усърдието на множество строители и работници, е бил нужен и някой или няколко майстори, които са обмислили и проектирали идеята. Поне така звучи логично, нали?! За съжаление, и този въпрос все още търси своя отговор.

Според проучванията на археолозите обаче появата на този първи архитект трябва да се търси поне около трети век преди новата ера, защото още оттогава има доказателства, че китайските строители са имали опит в изграждането на здрави и сложно конструирани стени, използвайки разпръснати слоеве от камъни в дървена рамка, уплътнени с кал.

Този похват на строителството е известен като метода на ханг-ту.

Първият архитект в САЩ

Според PBS* първият американски архитект е Бенджамин Хенри Латроб, роден в Англия през 1764 г.

архитект

Eдин от първите проекти, по които Латроб работи, съвместно с Томас Джеферсън, е проектирането на столицата на щата Вирджиния – Ричмънд.

Латроб проектира и южното крило на федералния Капитолий. Неговият дизайн за катедралата “Успение на Пресвета Богородица” (в Балтимор, Мериленд) е първата католическа катедрала в страната. Другите забележителни проекти на Латроб включват Епископската църква на Свети Йоан във Вашингтон и банката на Пенсилвания във Филаделфия. На него се приписва и работата по портиците на Белия дом.

*PBS – националната телевизия на САЩ (разпространител на радио и телевизионни програми)

Първите жени архитекти в историята

Университетът на Илинойс в Ърбана-Шампейн определя една от своите възпитанички – Мери Л. Пейдж, като първата жена, спечелила степен по архитектура в Съединените щати през 1873 г. Отново според Университета друга негова възпитаничка – Луиз Бланшар Бетюн пък е първата жена в САЩ, която работи професионално като архитект.

Има и друго твърдение обаче. Според Джон Х. Лиенхард, лектор в Университета в Хюстън, Софи Хейдън е „първият архитект, обучен в колеж“. Според историческите данни Хейдън завършва Масачузетския технологичен институт през 1890 г.

Първите в България

Първите майстори строители, за които в българската история имаме повече данни, ни отвеждат към архитектурата от периода на Българското възраждане (от края на 18-и век до 1877 г.). Ренесансовият характер на българското художествено творчество през този период слага край на анонимността им, а върху църквите и сградите се появяват, макар и рядко, имената на техните строители.

По стените на Рилския манастир например са открити подписите на Алекси Рилец и Майстор Миленко. Хаджидимитровата къща в Карлово е подписана от майсторите Спас, Иван и Нон, а Джамбазовата къща (отново в Карлово) – от майстор Патьо.

Сред едни от най-популярните майстори строители от късновъзрожденско време са Уста Генчо, Никола Фичев (Колю Фичето) и неговият учител Уста Вельо – всеки от тях със свой характерен архитектурен почерк.

Спокойно можем да кажем, че това са и едни от първите архитекти в страната ни.

Колю Фичето
Паметник на Колю Фичето край Беленския мост

Първият главен архитект в България

Чешкият архитект Адолф Вацлав Ко̀лар, създател на първия градоустройствен план на София след Освобождението, е и първият главен архитект в страната ни.

С избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) Ко̀лар се присъединява към руските войски в страната ни, а след създаването на независима България се заселва тук и става първият главен архитект на новата столица София. Това се случва през май 1878.

Главната му задача е „почистване на града, събаряне на множество къщи през август и септември 1878 г. и поправка на калните и почти непроходими улици“.

Автор е на първия градоустройствен план на столицата, известен като „Батенбергов“.

Като архитект застъпва строгите ренесансови форми с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Участва и в създаването на първите зелени площи в София. Сред проектите му в столицата ни са Паметникът-обелиск на Васил Левски, основната сграда на Военната академия „Георги Раковски“, Централният военен клуб, хотел „България“, Министерството на войната, разширяването на Царския дворец и др.

архитект
Сградата на Военния клуб, проектирана от архитект Ко̀лар.
Архитектът с първата частна практика в България

Арх. Никола Лазаров определено е един от най-прочутите български архитекти, работили в края на 19-и и началото на 20-и век.

Останал рано сирак, Никола започва много млад да работи като чертожник в столичната дирекция „Обществени сгради“. Там се среща и с известните тогава архитекти Фридрих Грюнангер, Алекси Начев, Михаил Ханшов и Карл Хайнрих и получава възможността да замине като стипендиант на Министерството на народната просвета в Париж, където в продължение на две години учи архитектура в L’Ecole Speciale d’Architecture. Любопитен факт е, че за дипломната си работа през 1893 г. избира за задача църквата при Рилския манастир като целта му е популяризирането на българското историческо наследство пред французите.

архитект
Архитект Никола Лазаров, сн. Държавен архив/wikipedia

След завръщането си в България арх. Лазаров основава и първото частно архитектурно бюро в страната. Той е и първият български архитект, участвал в парламента, след като през 1902 г. е избран за народен представител в XII-то народно събрание.

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!



05.10.2020

Посвещават на Колю Фичето Световния ден на архитектурата

Във Велико Търново Световният ден на архитектурата ще бъде посветен на 220-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето. Днес от […]

Прочети още
Световен ден на архитектурата 2021 1към1 04.10.2021

Световен ден на архитектурата: „Чиста околна среда за здравословен свят“

Честит Световен ден на архитектурата! Началото на инициативата е поставено през 1985 г. от Международния съюз на архитектите (МСА). Оттогава […]

Прочети още