Константин Ачков: Дизайнерът, който спечели BIG SEE Wood Design Award 2021

Аплодисменти за Константин Ачков! Дизайнерът, който за втори път грабна престижно международно отличие за дизайн в годишните международни награди на BIG SEE Slovenia. Тази година той получи приза в категория за „Wood Design“ за стола „О-tense“, който е част нова разработка на дизайнера на тема „тенсегрити стол“ или по-точно – приложението на тези толкова специфични структури в дизайна на мебели.
За наградата, дизайна на мебели и тенсегрити концепцията, разговаряме с Константин Ачков.
интервю: Деница МИТЕВА
Константин, поздравления за престижната наградата! Ще ни споделите ли Вие самият как, кога разбрахте за отличието?
Всъщност в BIG SEE Slovenia съм участвал с изложба на мебели още през 2013 година. Оттогава организаторите поддържат контакт с мен, като превърнаха част от събитието не само във фестивал, а и в дизайн конкурс за балканските държави и Италия. Имам и още една награда за дизайн от тях – за стола Frame през 2019 г. Те ми пращат официални покани за участие в конкурсната програма всяка година и тази реших да се възползвам, като участвам с този стол, защото от трите Tensegrity (тенсегрити) стола, само той не участва на тазгодишното издание на Venice Design Bienalle.
Каква бе първата Ви реакция, какво си казахте, помислихте?
Зарадвах се, защото мисля, че столът заслужава тази награда.
Разкажете ни повече за “O-tense”. Определено изглежда доста футуристично, но също толкова и функционален ли е?
Столът е подчинен на принципите на тенсегрити, където най-общо казано твърдите елементи се носят в пространството от натегнати въжета, като същевременно не се допират един с друг. Така се създава усещането за левитация. Другата особена харектериситка е, че структурите на тенсегрити имат свойството да пружинират в зависимост от това колко е натегната системата. В случая този стол има за облегалка този “летящ” ринг, който пружинира при облягане. С една дума, освен че е футуристичен, този стол е и ергономичен с нов вид ергономия на пружиниране и нагласяне по тялото, без да се ползват стандартните обемисти и грозни стандартни механизми.
Казахте, че “O-tense” е част от серия с още два стола, от т.нар. тип тенсегрити. Разкажете ни повече за тази концепция, за характеристиките на дизайна им?
Столът е част от една нова моя разработка на тема „тенсегрити стол“ или по-точно – приложението не тези толкова специфични структури в дизайна на мебели и по-конкретно на столове. Тези разработки са началото на една докторантура по темата, която, надявам се, да имам силите да завърша успешно!
Трите стола са първите реални примери на три различни направления на тази разработка. С концепцията успях да спечеля финансиране от Фонд Култура към Министерство на Културата миналата година, когато се обяви програмата им за подпомагане на всякакъв вид изкуства във времена на пандемия. Така успях да реализирам концепцията за тези три стола в реални обекти с имена: “Vectоr-1”, ‘Z-tense”и “O-tense”.
Както споменах, първите два стола бяха селектирани и участваха на тазгодишното Биенале във Венеция в новото издание за дизайн, което се провежда заедно с архитектурното. Това е мое трето участие на това Биенале в три последователни издания. Третият стол пък взе награда за дизайн от BIG SEE. Мисля, че по този начин достойно оправдах условието на това финансиране да се популяризира максимално концепцията.
Oсвен че е футуристичен, този стол е и ергономичен с нов вид ергономия.
А кой е обединяващият елемент в дизайна на трите стола?
Характерното и при трите стола е, че имат по един елемент който се носи от натегнати въжета и има възможността да пружинира при натиск. Желанието ми е прилагането на тенсегрити да не е само красива самоцел в тези столове, а да има своята рационалност, като в случая това е една нова възможност за ергономичност.
Планирате ли серийно производство за тези столове?
Самата концепция е да може да се приложи тенсегрити в столовете като цяло, но спецификите му не предполагат една масовост, каквато е общоприета за съвременния дизайн. По-скоро дизайнът и конструкцията на тези обекти предполага някаква доза елитарност и ги нарежда в семейството на мебелите тип “скулптура с функция”, които са един вид колекционерски мебели. При такива мебели всяка бройка е номерирана и се цени толкова повече, колкото по-малка е серията.
Дизайнът и конструкцията на тези столове предполага някаква доза елитарност и ги нарежда в семейството на мебелите от тип “скулптура с функция”.
В каква среда си представяте, че “O-tense” би стоял най-подходящо – дизайнерски интериор, обществено място, музей…?
Във всяко от изброените пространства. Ако може да се възприеме този стол като една скулптура, то и интериорът трябва да е максимално изчистен като един вид изложбено пространство.

Дървото ли е предпочитаният материал, с който Вие като дизайнер работите?
От дълги години развивам съвременната концепция за дизайн, чийто елементи са в електронна кройка и могат да бъдат изрязвани на всякакви видове CNC (computer nomerical control) роботи, като фрезери, лазери и други. Поради тази причина заложих като основен материал с който да работя, да са плочи шперплат, които след като се нарежат на определени детайли, да могат да се сглобяват в различни пъзел сглобки. В случая съм комбинирал шперплат с неръждаема стомана.
Има ли форма, която един дизайнер не би могъл да постигне с дърво, как мислите?
В дизайна формата и функцията вървят ръка за ръка. Дървото е благодатен материал. С него могат да се направят почти всякакъв вид форми. Друг обаче е въпросът каква функция ще има тази форма и дали за нея дървото ще е най-подходящият материал.
А има ли друг материал, за който можем да кажем, че си подхожда най-много като комбинация с дървото, когато говорим за продуктов дизайн?
Дървото е такъв естествен материал, който търпи почти всякакви комбинации с други материали. В съвременният продуктов дизайн могат да се видят примери на всякакви комбинации.
За мен лично всякакви комбинации с естествени материали като камък, стъкло, метал, керамика, са винаги печеливша комбинация.
В дизайна формата и функцията вървят ръка за ръка.
“Z-tense” е нов прочит на емблематичния Z стол на Gerrit Rietveld. В случая е прекъсната наклонената плоскост на основата, като по този начин горната част създава усещането за левитация над долната част.
Не можем да подминем и един въпрос, който се превърна в неизбежна част от разговорите ни през последните две години… Как повлия световната пандемия на работата ви? Мислите ли, че имаше време на “пропуснати възможности” за Вас или пък точно обратното?
Естествено, в началото на пандемията, в дизайна, както при всички професии, имаше чувство за пълен разпад и задаване на въпроса “А сега накъде?”.
И аз като много други дизайнери реших в ранния етап да се включа в разработката на предпазни шлемове и маски от поликарбонат. Дори разработих една фамилия аксесоари за бюро на същия принцип като предпазните шлемове. Впоследствие се оказа, че с някои утвърдени практики, като участия на ежегодни изложения за дизайн, е свършено оттук нататък по познатия начин. Нещата, особено в мебелния, модния, а и в автомобилния дизайн, ще се случват по други, нови начини като реклама и предлагане.
Вероятно е било време на „пропуснати възможности“, но по време на пандемия или война е така!
Винаги обаче след такива разтърсващи катаклизми историята е показвала, че има период на възход и подем на нови идеи.

Трите стола показват три различни посоки на развитие на мебели с тенсегрити елементи. Всички те са подчинени на принципите на минимализма. Имат само по един такъв напрегнат елемент. Това позволява по-лесно овладяване на тези сложни структури, при които твърдите елементи не се допират един до друг, а се самоподдържат в пространството само от натегнати въжета.
.
снимки: Константин Ачков за 1към1
Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!
По темата:

Млади българки с награда от международен архитектурен конкурс
Младите български архитекти Магдалена и Златимира спечелиха награда от международния архитектурен конкурс Bauhaus Campus 2021. В надпреварата са се включили […]
Прочети още