Виж 1към1

Експерти обсъдиха важните за Пловдив инфраструктурни проекти

Прочети още

Манастирът в с. Копривец – едно от любимите места на Дядо Добри

дядо добри

текст и снимки: Светла Петрова

Няма човек, който да не е чувал за светеца от Байлово – Дядо Добри, който ни напусна на 103 години на 13 февруари 2018 година.

Старецът, който беше и все още е изключителен пример за всеки от нас, остави след себе си мисията да се помага на храмовете. Едва ли някой може да изброи всички манастири и църкви, на които Дядо Добри е направил дарение. Дали събрани монети и дребни левчета, дали с превод през банка… Важното е да има за храма. Сред тези храмове е и един малък манастир, за който едва ли знаят мнозина. Дядо Добри обаче го намира. И дава своята лепта, за да я има светата обител.

Девическият манастир „Света Петка“ край русенското село Копривец все още няма църква. Службите се правят в малкия параклис, носещ името на светицата. Скоро обаче това ще се промени. И в манастирския двор ще издигне снага църквата „Света Петка“ – една от многото, за които е дарил средства светецът от Байлово.

Параклисът в манастира.

Случайно или не, мястото, на което се издига църквата, беше осветено на 15 февруари 2018 година – денят, в който България се сбогува с Дядо Добри.

Приживе той е дарил над 50 000 лева за светата обител, която му е била особено на сърце. Дядо Добри идва в манастира в село Копривец за първи път след като научава за него от книги. Първият път носи 1800 лева на дребни монети и левчета, с които монасите купуват парцел, превърнат в зеленчукова градина.

Всеки човек, който идва на света, е от Бога изпратен и всеки идва с някакво предназначение, някаква мисия. Приема свето кръщение. Получава име, което трябва да защити. Всяко име има значение. И християнинът трябва да защити своето име. Дядо Добри го защити със своята доброта и с всичко, което е правил за църквите в България“, смята архимандрит Емилиян, който беше дълги години игумен на манастира в Копривец.

Първа копка на църквата.

Само няколко месеца след като Дядо Добри напусна този свят се намери християнин, пожелал анонимност, който дари 150 000 лева за изграждане на църквата. След него с 400 000 лева помогна и Министерски съвет. Със средствата основният градеж е завършен. Предстоят довършителните работи.

Градежът на църквата.

Девическият манастир „Св. Петка“ е един от знаковите паметници на православната архитектура в Русенска епархия.

Според предания, той датира от Второто българско царство и е бил обитаван от 100 монахини. За съжаление, както повечето манастири по българските земи от този период, Копривецката обител не е била пожалена от турските нашественици. Войските на Мидхат паша завземат местността около град Червен през 1388 г. като опожаряват града, селата и манастирите в региона. Според преданията за онова време, пет монахини (Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя), които са останали в манастира по време на нашествието, са загинали в пламъците. 

През 1986 г. е сформиран инициативен комитет за изграждане на манастир „Св. Петка”. Начело била Добра Рахнева от гр. Русе, впоследствие монахиня Варвара. В комитета били още Йордана Чолакова, която дарява родната си къща и прилежащата й земя, Димитра Иванова от Русе, Георги Георгиев от Русе, Тодор Гочев от Русе, Гатьо Гатев от с. Садина, Ангел Великов от Бяла, Веселин Косев от Бяла, Йордан Калешев от Бяла и др. С труд, материали и финансова помощ всички те спомогнали за преустройството на къщата с дворното място в манастир. Това било доведено до знанието на тогавашния Доростолски и Червенски митрополит Софроний, който със свое писмо поискал благословението на Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ за откриването и освещаването на светата обител. Св. Синод с решение от 15 юни 1989 разрешава да се възстанови и впише в регистъра на българските манастири Копривецки девически манастир „Св. преп. Петка Българска”.

Малката камбанирия, изнесена в двора.

Манастирът е осветен тържествено на 14 октомври 1989 г. от викарийния епископ на Доростолския и Червенски митрополит – Смоленски епископ Нестор. В деня на освещаването, след светата литургия за първа монахиня е постригана Добра Рахнева с името Варвара, която е определена и за игумения на манастира.

Днес в манастира не кипи животът от времето на Второто българско царство, но скоро, камбанния звън на църквата в манастирския двор се очаква да зазвъни и да напомня за доброто на дарителите, сред които и за Дядо Добри – светеца от Байлово.

Манастирът днес…

Вижте още: 

За кого бие камбаната

 

На разходка из пищната вила-манастир на архитекта Жак Гарсия (снимки)