Масовият туризъм на Седемте рилски езера е пагубен природата


Седемте рилски езера се превърнаха в една от най-модерните дестинации през последните години.

В помощ на посетителите се включи и лифтът, който предоставя още по-лесен достъп на стотиците желаещи да се докоснат до красотата на езерата. През уикенда се налага хората да чакат поне час, за да се качат на него.

Експерти предупреждават, че чрез масовия туризъм може да изконсумираме красотата на Рилските езера само за едно поколение, а заблатяването се увеличава с всяка изминала година.

„Има изключително интензивно заблатяване и затлачване на езерата в резултат на ерозията. Най-просто казано това са всичките наши обувки. Ние унищожаваме тревната настилка, а след това дъждовете отнасят почвата до твърда скала. Всичката тази маса, тя е тонове почва, всъщност отива в езерата”, обясни екологът Александър Дунчев. „Проблемът са страшното много хора, които несъзнателно с присъствието си водят до ерозията на тези терени, до ужасен натиск върху самите екосистеми. Това налага ограничаване на туристопотока. Друго решение досега не е измислено”, каза Дунчев. Той твърди, че лифтът е с изтекла оценка за въздействие върху околната среда и с изтекло разрешително за строеж. Подадени са десетки сигнали и жалби от страна на еколозите.

Европейската комисия е стартирала наказателна процедура, която впоследствие е била спряна.

Очевидно и българските, и европейските институции в годините назад не са установили незаконно строителство, коментира Мирослав Калугеров, директор на „Национална служба за опазване на природата” в МОСВ. Според него с темата се спекулира и се слага фокус само в района на циркуса на Седемте рилски езера, а никой не говори за района на Безбог, например, където ситуацията е същата. Калугеров призна, че има ерозионни процеси, но по думите му те трябва да се управляват, за да не се стига до проблеми в екосистемата. Хората не предизвикват толкова ерозия, колкото селскостопански животни, които в годините назад бяха широко използвани в района. Най-големият проблем създаваха конете, които превозваха хранителни продукти и вода, допълни той.

„Годишният мониторинг показва, че няма промяна във физическите и химическите параметри на водите. Това се потвърждава и днес. От 2007 г. се правят такъв тип изследвания и се взимат проби от езерата и до ден днешен няма промяна в характеристиките на езерата”, каза Мирослав Калугеров директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”.