Модерни модулни системи – eдно решение с много приложения


Светът е голям и иновации дебнат отвсякъде. Днес ще ви разкажем за една архитектурна такава, ключовите думи в която са морски контейнери, икономични жилища и плавен синхрон между двете. Срещнахме се с арх. Румен Първанов и неговия екип от ПАМ КОНСУЛТ ЕООД, които избраха нас за първата медия, пред която да разкажат за амбициозния си проект.

 

Арх. Румен Първанов

 

Всичко започва от интереса на компанията към малките пространства, които всъщност се проектират много по-трудно, отколкото големите. Преди 5 години създават един нискотарифен хотел с минимални площи на стаите, който функционира изцяло като нормален хотел, но цените в него са далеч по-ниски. Хотелът е първоизточник на по-голямата идея и преди половин година архитектите от ПАМ КОНСУЛТ започват да се интересуват от контейнерите. Те са морски, приключили са ресурса си, който имат за транспортиране, изразходвали са своя жизнен цикъл, но същевременно са пример за устойчивост.

 

 

Един контейнер е 40 фута, което се равнява на 12,19 м дължина, ширината е 2,45 м – стандартна и произтича от възможността за транспортиране по суша. Височината е около 2,90 м, което я прави напълно нормална за жилище. Правят се изолации, разбира се. Зависи дали отвън има, или няма допълнителна облицовка. В различните ситуации се реагира по различен начин, а изолацията се съобразява с нормите.

 

 

Арх. Румен Първанов отбелязва, че ако нещо не е направено, скептиците го отчитат, обръщайки внимание на това, че е ново, че липсва опит и други. Ако пък е направено в чужбина, те отново имат мнение, че там може, тук не. Примерите обаче говорят сами за себе си и в цял свят все по-лавинообразно се разпространява тенденцията за създаване на сгради от ненужни контейнери. В Амстердам, Хавър и Хага, например, има студентски общежития, направени от контейнери. В една стая има всичко необходимо, компактно съобразено с големината на пространството. Студентите могат да ползват вградена мини кухня, която се скрива зад вратичка за повече удобство, леглото може да бъде повдигнато, за да бъде оползотворено мястото под него, а работното място с бюро и стол е разположено в най-осветената част срещу прозореца. И тук идва въпросът: какво предпочитат учащите? Да делят по-голяма стая със съквартиранти или да имат по-малка, но само за себе си? От фирмата проучват въпроса и отговорът е ясен: младежите имат желание да бъдат сами. Освен това 150 лв. е средната сума, която студент би заплатил за месечен наем – цена, която би трябвало да бъде възможна за планираните контейнерни сгради.

 

Как го правят по света? В Амстердам например е създаден кампус от 3000 контейнера. Един контейнер е едно жилище. Фирмата, която го е строила, е имала едногодишен период, в който да убеди общината и обществеността в своята кауза. Построили са 4 жилища и са канили всеки, който е скептично настроен, лично да се убеди в удобството и компактността на малките домове. След като са изпълнили мисията да убедят населението и управата в положителните качества на проекта, за 6 месеца са построили целия кампус.

Основното строителство се осъществява в завод. Това е още едно от удобствата, защото площадката не се товари с шум, замърсяване, няма и излишни такси. Хората, които живеят наблизо, ще бъдат притеснени за няколко седмици или месеца, а не за 2 години, колкото отнема строителство с подобна площ – 90 000 квадратни метра.

Един контейнер тежи 4150 кг, а масата му достига 4 500 кг максимум с допълнителните елементи. Ако такъв елемент се изготви от бетон, той ще тежи около 25 тона, т.е. 5 пъти повече. Оттам фундаментите са 5 пъти по-икономични.

От гледна точка на земетресение – една сграда на 9 етажа издържа 9 степен земетръс, а на самите кораби има по-тежки условия, динамика, корабът се клати непрекъснато, т.е. контейнерите са проектирани да се справят с още по-сериозни атмосферни влияния. Освен това сградите, напрвени от контейнери, достигат до не повече от 5 или 6 етажа.

 

Изключително важно е приложението на контейнерите за социални жилищни сгради. Апартаментите могат да бъдат двустайни или тристайни, с осигурен достъп за инвалиди, съобразени с изискванията за достъпност. Освен всичко необходимо, те ще имат дори и комин, както е според изискванията за аварийно топлене.

Идеята на арх. Първанов е да се направят готови секции, които да се складират в държавни бази в четири части в страната и при нужда, подобна на наводненията в Северна България през лятото, например, могат да се сглобят за не повече от месец.

Ето пример от Варна. Кметът обявява, че ще построи сграда за 3 милиона. А сградата, направенa от контейнери и със същия брой апартаменти, ще струва наполовина. Пострадалите от наводненията хора в Аспарухово живеят във фургони, но още при самото осъществяване на инициативата, 100 от 150 души отказват да ги обитават. През лятото помещенията са задушни, няма възможност за климатици или друг вид вентилация, няма удобства.

От компанията разработват и проекти за старчески домове. Според европейската концепция, за да не се асоциализират възрастните хора, те трябва да бъдат в градска среда. Стаите могат да бъдат декорирани изцяло като техните, в които са свикнали да живеят през последните няколко десетилетия, защото се предвижда възможност просто да пренесат вещите си там. Планирани са общи пространства за спорт и развлечение. Такава реализация вече е осъществена в Белгия.

 

В България няма норматив за площта на социалните жилища. В Германия той е 12 кв.м на човек, докато при нас е фиксирана само крайната цифра до 25 кв.м, като няма начална. Социалните жилища, направени от контейнери, предвиждат 10 кв.м. на човек – площ, съобразена с изцяло социалната тематика на проекта.

 

1

 

Сгради от контейнери се използват не само за социални нужди, но и за комерсиални. Шоурум на Puma, който пътува по света, е с площ от 1100 кв метра и се сглобява и разглобява за един ден. В самия център на Лондон пък е разположен базарът Boxpark, помещаващ се основно на един етаж, като частично на втория етаж има заведения. Контейнерите са с еднакъв вид, някои от тях са сдвоени, представляващи един магазин или заведение. От ПАМ КОНСУЛТ имат за цел да въведат подобна практика и у нас. Ако се реновира пазар, много е важно да бъде реализиран бързо, защото след година няма да могат да бъдат върнати същите наематели, тъй като те ще са си намерили нови места, на които да търгуват. Губи се и наемът за една година. А с контейнерите могат да бъде подготвени и монтирани за един месец.

 

 

 

Сигурно се питате, както и ние попитахме: Колко струва на квадратен метър?

Не може и не е правилно да се отговори еднозначно. Трябва да се направи сравнение с количествена сметка и с техническа спецификация, както и сградите да са сравними. „Ако приемем, че в груб строеж, стени и конструкция, нашата сграда струва 90 евро на кв.м., при традиционните е 120 евро. Във външните стени, при изпълнение по класически начин, се появяват и допълнителни площи – тухла, изолация, гипсокартон и т.н. Пресметнали сме, че при еднаква светла площ вътре, едното жилище е 51.5 кв.м, другото e 47.7 кв.м , т.е. разликата е 6-7 кв.м. Но предприемачите продават по РЗП, което се мери по външния габарит. Като се сравнява, трябва внимателно да се прецени, защото човек живее в светлата площ, не в РЗП” – Обяснява подробно арх. Първанов. Защото всички ние живеем в светлата площ, не в РЗП. Важно нещо също е, че в жилищата, построени от контейнери, общите части са 9,5 %, а в класическия тип жилищни сгради процентът е 15.

 

Допълнителен аргумент при сравняване на цените на контейнерните сгради с традиционните се проявява при кредитиране на проекта. При разлика в срока за изпълнение от минимум 12 месеца, инвеститорът ще трябва да плаща допълнитени лихви за гратисния период.

 

Арх. Искрен Галев и арх. Юлия Дукова

 

Е, как ви се струва идеята?

Ето, че има вариант и за около 280 евро/кв.м повече българи да могат да си купят и да живеят в удобно, красиво и устойчиво жилище, което по нищо не отстъпва от традиционното строителство.

Сега, след толкова много сняг, който се изсипа в Южна България, ще дойде голямото топене. Могат ли нашите управници този път да бъдат подготвени и в случай на бедствие, да направят жилищата за временно настаняване, наистина място за живеене, а не просто покрив? Хем по-бързо се строи, хем е по-евтино.

Имат ли шанс контерйнерните жилища пред традиционните, когато иде реч за правилно насочена социална политика. Ще направят ли кметовете на общини правилен избор? Все въпроси, на които чакаме отговор. Ако искате да кажете своето мнение или ако имате предложение, идея в подкрепа на контейнерните сгради, или против тях, пишете ни.

 

Арх. Явор Якимов

 

К.арх. Лора Първанова