Новото ателие на художника-дизайнер Брехт Райт Гандер


„Никога не съм бил човек, който да обича да живее в града“, признава дизайнерът Брехт Райт Гандър, израснал в Провиденс, в щата Роуд Айлънд. След като завършва философия в университета Скидмор Колидж в щата Ню Йорк се премества в Бруклин, за да работи с ръцете си. Както всички хора, които не са за града, той остава свързан с него заради работата си – да изработва по поръчка всякакви предмети от метал и дървесина за различни архитектурни фирми в Бруклин и Манхатан.

Но нещата се променят миналата година, когато по-експерименталните творения, които той създава в рамките на собственото си студио Birnam Wood, му спечелват заветно място в списъка на дизайнерската галерия Todd Merrill Studio. Изведнъж за Гандър става възможно да изкарва доходи си без да се налага да живее в града. А когато неговият хазяин в Бруклин му разказва за един имот в град Алфа, Ню Джърси – представляващ изведена от експлоатация хартиена фабрика, разположена на брега на реката Мусконетконг – Гандър веднага се приготвя да замине за провинцията.
След само няколко месеца, обширното пространство, наподобяващо склад, което той споделя с още трима творци (те живеят в апартамент на горния етаж) е препълнено с нови творения. Въпреки спокойствието на провинцията той е под напрежение дали ще успее да изработи нови произведения на изкуството за Salon Art + Design в Ню Йорк и Design Miami, отварящи тази седмица.
„Работя в момента върху формите за отливане“, обяснява Гандър, посочвайки редицата от карикатурни форми с резбована пяна, разпръснати из студиото. Скоро той ще избере формите, които най-много му харесват и ще ги отлее в алуминии, чрез който ще създаде маси и табуретки. Една негова серия вази, която се казва „Ода на грешния ъгъл“, включва елементи, които отдават почит на картините на художничката Елизабет Мъри, „Одеса на общите неща“ на поета Пабло Неруда и колекцията картини и текстове на архитект Льо Корбюзие, наречени „Поема на правия ъгъл“ – всички произведения на изкуството, които обхващат присъщото противоречие.
„Мъри има усет за хумор и игривост, но тя въобще не си играе“, казва Гандър за гигантските, често триизмерни картини на художничката. „Никой няма да хвърли такова голямо количество труд само на шега.“
Той се надява да постигне подобно равновесие и в своята  работа, особено с последните си  опити, които се развиват все повече и уголемяват размерите си благодарение на по-голямото си по размер работно ателие и отдалечеността му от града. Новите му маси, наподобяващи геодезични форми са издълбани от стиропор с дърворезачка и след това намазани с множество слоеве смола с блестящи, преливащи се цветове, същата, която се използват за бляскавите спортни коли. До тях са шокиращите лампи от полиуретанова пяна, които мързеливо капят от тавана и излизат от пода като блатна растителност – резултат от последното му разследване, което на моменти е било толкова разочароващо, колкото и френетично.
„Тази пяна наистина е досадна“,  признава Гандър за полиуретана, който е гъвкав само за няколко секунди, много чувствителен към влажността и температурата и превръща наливането в интензивен физически подвиг. „Скулптирането с нея изисква прецизна хореография и бързо, интуитивно вземане на решения, за да се получат такива прекрасни анархични форми.“
Едно от оплакванията на Гандър за Ню Йорк е, че всичките сгради изглеждат така, сякаш произхождат от космоса. „Процесите на производство са толкова напреднали и контролирани, че усещането за човешката ръка е изчезнало“, обяснява той. „Никой няма представа как се правят нещата.“ Използвайки материали,  които може да манипулира с ръцете си, в новото ателие Гандър се е обградил с произведения на изкуството, които придават точно обратното усещане. „Виждат се пръстовите отпечатъци върху цялата повърхност. Текстурата се превръща в история на това как е направена.“
Източник: www.architecturaldigest.com
Снимки: Max Burkhalter
research symptoms