Отбелязваме Петдесетница


Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Бива наричан още Ден на Света Троица.Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (след Великден).

На петдесетия ден от Великден Светата църква славослави спускането над Апостолите и Дева Мария на Светия Дух – третото проявление на триединния Бог. Той  раздава като дарове на хората благодатта си и най-висшите добродетели – любов, милосърдие, смирение, търпение, мир и т.н. Света Петдесетница или Осма неделя след Възкресение Христово, се чества и като деня на рождението на Християнската църква и създаване на първата християнска общност като резултат от проповедта на Апостол Петър. Тя привлякла над 3000 души към християнската вяра. Те се събрали около Сионската горница, намираща се на горния етаж на същата сграда на хълма Сион, където се е състояла Тайната вечеря, след като видели вихреното спускане на Светия Дух под формата на огнени езици.

На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

На този ден, рано сутрин хората късат цветя и треви, пелин и орехова шума, извиват венци и букети, украсяват домовете си, пеят песни, играят русалските игри, принасят курбан и т.н.  На гробищата се носят цветя, ястия и вино. Вярва се, че от Велик четвъртък до този ден душите на починалите са били на свобода, а сега вече се прибират по местата си, отредени им от Бога.

Съществува поверие, че на Черешова Задушница (ден преди Петдесетница) починалите слизат на земята и идват край трапезата, за да си вземат от храна. Тази храна е  приготвена специално за помена, поради което е прието едно от местата край масата да остава незаето. Първата хапка да не се изяжда, а да се поставя на земята. Вместо да се отпие, първата глътка да се излее с молитвените думи „За Бог да прости“. В някои региони от страната на този ден между съседите се раздава брашно и сол, като се счита, че така греховете на покойните ще се „стопят“.

Снимка: БНР