Виж 1към1

Ефирна кула с 99 плаващи острова е новата атракция в Южен Китай

Прочети още

Пауло Мендес да Роша: Идеалният проект не съществува…

Един от най-изявените модернисти в световната архитектура Пауло Мендес да Роша почина на 23 май 2021 на 92 години. Носител е на много от най-високите отличия в архитектурата, включително Pritzker и златен медал RIBA. А няколко дни преди да почине, беше удостоен и със златния медал UIA Gold Medal за цялостен принос. Мендес често е определян като „модел за подражание“ за архитектите. Сред най-известните му проекти ще останат Бразилският музей на скулптурата и Атлетическия клуб в Сао Пауло, защото именно на неговите културни сгради се приписва модернизация на най-големия град в Бразилия.

Представяме ви избрани „моменти“ с архитекта Пауло Мендес, за да ви “срещнем” с него такъв, какъвто го виждахме през годините в лични разговори и интервюта с журналисти за различни медии по света – решителен, прям, категоричен и… с философски поглед, насочен първо към себе си, а после към останалите.

Като дете винаги ли сте искал да станете архитект?

Не, никога не ми е минавало през ума. Когато бях млад, бях по-загрижен за това да се наслаждавам на живота – често ходех на плаж.

Архитектурата все още се възприема като лукс в много страни, не е достигнала социалното ниво. Как архитектът може да помогне за това социално осъзнаване?

Журналистическият отговор е, че всъщност архитектът принадлежи към елита. Трябва да образоваме елита.

Можем ли да го направим?

Архитектурата е по-важна от конкретиката за образоването и трябва да влияе върху цялото знание и политика. Поради това престижът на архитекта не е безполезен. Представям си, че архитектурата става все по-важна във Вселената. Вселената като училище, център на знанието. Защото по този начин архитектурата може да влияе върху други области на знанието: лингвистика, математика, философия, защото ние живеем във формирането на съзнание за природата.

В исторически план архитектурата в миналото е била много по-отзивчива към конкретно място и култура. Ако се върнем назад във времето, през 18 или 19 век, ще видим много очевидни разлики между френска, италианска и немска архитектура, например. Съвременната архитектура в по-голямата си част като че ли стана неразличима?

Имаше време, когато класическата архитектура също беше глобална и неразличима. Но сега в Бразилия например имаме добри шансове да създадем архитектура, различна от европейската и други места. Тук се нуждаем от милиони нови жилищни единици, които са в много по-голямо търсене, отколкото в Европа. Това е добър момент за нас да изградим по нов начин и да проучим възможностите за това какво може да стане с бразилската архитектура.

Как виждате ролята и позицията на архитектурата днес?

Все по-убеден съм, че архитектурата не е изолиран обект. Важното е изграждането на човешкото местообитание на планетата. Природата сама по себе си не е достатъчна, трябва да изградим подслон за хора. Основният въпрос днес е съвременният град.

Мендес
Пауло Мендес да Роша (снимка: bAM / заглавна: Objecto)
Могат ли архитектите да влияят на градовете на бъдещето?

Архитектите са задължени да се опитват да правят това, да влияят. Политическата позиция на архитектурата като дейност е много важна. Архитектурата е форма на знание, а не просто упражняване на професия. Паладио е казал това още през 16 век. Древните градове са били направени от паметници и това е началото на монументалността на града. Голямото предизвикателство на града днес е да изгради подслон за хора.

А така наречени „starchitects“ адресират ли тези предизвикателства днес?

Казвам, че за мен това е от основно значение за архитектурата. Очевидно има много архитекти, които виждат сградата като необикновен изолиран обект. Но това не е основният въпрос за архитектурата. Става въпрос за трансформиране на природата в обитаване, включително запазването на всичко, което унищожаваме, което представлява съществена част от нашето съществуване, въздуха, който дишаме, нашата вода. В контекста на нашите университети и образованието като цяло този по-голям хоризонт има огромна стойност.

Архитектурата е особена форма на знание, която днес играе важна роля в образованието.

Мислите ли, че урбанистът трябва да е добър архитект?

Всеки архитект е урбанист.

Ангажира ли се следващото поколение архитекти с тези хуманитарни проблеми?

Да. Генезисът на това съзнание е текущата ситуация, в която се намираме. Ние непрекъснато осъзнаваме, че сме отговорни за света, който създаваме.

Как влияе върху работата ви това, което другите хора говорят за Вас? Четете ли какво пишат за Вас?

Това го има навсякъде. Правите нещо и другите започват да говорят за това. Това е комплициран въпрос, защото не знам точно какво говорят. Това е проблем за останалите, а не за мен. Аз не мисля за тези неща, когато се занимавам с архитектура. Интересува ме само „как ще направя това или онова?“.

Обсъждате ли работата си с други архитекти?

Винаги обсъждам с всеки, но не обичам да обсъждам директно с други архитекти. В Сао Пауло има бар, в който отивам два или три пъти седмично с „нормални“ хора, без архитекти, и предпочитам да говоря с тях.

Бихте ли описали стила си като “добър ваш приятел”?

Архитектурата е дискурс на знанието. Проектирам това, което си представям, че хората биха могли да пожелаят. Не проектирам за себе си, не следвам собствените си нужди.

Можете ли да опишете еволюция в работата си от първите си проекти до днес?

Няма да говоря за еволюция в архитектурата. Архитектурата винаги е нещо ново. Невъзможно е да се реализира идеалният проект, архитектурата винаги е преследване на една и съща идея, винаги. Идеалният проект не съществува…

Имате ли проект или постижение, с което се гордеете най-много?

Наградите, които съм получавал през годините, ме накараха да осъзная, че това, което човек има, е стойност преди всичко останало. Не можете да премахнете нищо. Това е като букви в една дума, ако вземете една, думата не съществува. Не мога да изолирам нито един проект. Цялата ми работа допринася за това универсално знание, което прави всеки човек доволен от себе си.

Разбира се, трябва да имате предвид в работата ми и това, което все още не съм направил!

Някакъв съвет към младите архитекти, работещи днес?

Не се виждам като човек, способен да дава съвети.

* Избраните моменти са от разговори на Пауло Мендес да Роша в периода 2010 – 2017 г. с журналистите Hattie Hartman, Vladimir Belogolovsky, Dominique Kelly и Sevin Yildiz. Източник: интернет

11.05.2021

Последна среща: Хелмут Ян, за когото по-малкото не беше повече

Хелмут Ян, архитектът, чийто подпис е върху едни от емблематичните сгради в Америка, загина при велосипедна катастрофа на 81 години. […]

Прочети още
архитектурата Лондон 08.02.2021

Кейт Макинтош за Dawson’s Heights в Лондон и предизвикателствата в архитектурата

Известният шотландски архитект Кейт Макинтош получи тазгодишната награда Jane Drew Prize. Наградата е признание за цялостния й принос за издигане […]

Прочети още