Паундът не се обезценява по-бързо предвид перспективата за Брекзит без сделка


Паундът отбеляза серия от загуби на фона на увеличаващата се вероятност Великобритания да напусне ЕС без търговско споразумение. Имайки се предвид потенциалните икокомически последици от подобен сценарий, нарастват въпросите защо стойността на британската валута не се понижи дори повече, пише Марк Гилбърт за Bloomberg.

Отговорът вероятно се дължи на движенията при част от останалите валути, но устойчивостта на пауда може да не продължи дълго.

Британското правителство заяви тази седмица, че се подготвя да наруши международното право „по много специфичен и ограничен начин”, представяйки законопроект в сряда, който отменя част от постигнатото споразумение между Лондон и Брюксел за Брекзит по отношение на търговията със Северна Ирландия. Подобен политически ход може да отслаби валутата. Но въпреки че паундът изтри част от напредъка си спрямо долара след достигнатото дъно през март, валутата остава над средното си ниво за 2019 г.

Има и други, не толкова политически причини, които също могат да отслабят паунда. Икономическите фундаменти във Великобритания например изглеждат по-слаби, отколкото в останалите големи икономики. Рекордният 20,4% спад на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие беше по-тежък в сравнение с други основни икономики и над двоен спрямо свиването на БВП на САЩ или Германия.

Нещо повече – британският финансов министър Риши Сунак се подготвя да преустанови схемата за подкрепа на заетостта през следващия месец, в контраст със съседните страни като Германия, Италия и Франция, които удължиха помощите за изплащането на възнаграждения на служители, рискувайки в противен случай те да загубят работните си места.

Спекулациите с валутата обаче са двупосочни.

Има някои възпиращи фактори за хедж фондовете, които обмислят къси продажби на паунда и преминаването към дълги за сметка на евро или долари.

Американската валута отслабва през по-голямата част от тази година, след като спечели от преминаването на инвеститорите към активи убежища в първите месеци от годината. Тъй като Федералният резерв има повече възможности да разхлаби монетарната си политика от други централни банки, светът се оказа залят с долари, което отслаби зелените пари.

Възможността за нови презизвикателства, свързани с президентските избори в САЩ през ноември – какъвто и да е резултатът от тях, също разколебава инвеститорите, чиито действия в противен случаи биха насърчили американската валута. Слабото поскъпване на долара се дължи на коментара на главния икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, който направи рядка словесна намеса, след като еврото проби границата от 1,20 долара за евро за пръв път от две години насам.

Ръстовете в стойността на единната валута са заплаха за възможността еврозоната да достигна инфлационната си цел. Има рискове, че гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард ще се опита да осъществи нова словесна намеса на пазара с цел понижаване на стойността на еврото в рамките на заседанието на банката в четвъртък.

Има и друго обяснение за относителната устойчивост на паунда. Инвеститорите може би приемат позицията на Великобритания като блъф, целящ да извлече възможно най-много ползи при преговорите с блока. Нито един отговорен политик няма сериозно да обмисли излизането от блока без търговска сделка, имайки се предвид последиците от подобен ход.

Ако британското правителство вярва на собствените си изказвания, че Брекзит без сделка е страхотен изход за нацията – паундът може да се окаже в неприятна ситуация преди края на годината, разширявайки допълнително скорошните си загуби.