Почитаме Св. преп. Антоний Велики


На този ден почитаме паметта на Преподобни Антоний Велики. Той се е родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. Родители му били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието му повлияло дълбоко за формирането на християнските му убеждения и светоглед. Той избягвал светската суета, отдавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, родители му починали, но дори без тях, той продължил да следва избрания начин на живот.

Когато бил на 20 г. св. Антоний бил впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството, към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил близо до града, където заживял монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно се заселил в една пещера–гробница, където живял много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний получил с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство. Посещавали го болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Прочул се и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.

Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил физическото си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

Завещал да го погребат тайно, за да не узнаят хората мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. За здраве на близки и съседи се раздават специално омесени содени питки, намазани с петмез, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

 

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка