Прави ли се нещо реално за панелките?

Чакат ли Михаля 2 милиона български данъкоплатци?


автор: Антония Абрашева

Според официалната статистика 35-40% от българските граждани живеят в панелни жилища. Защото са евтини! Около 80 хиляди блока с около 700 хиляди жилища. Животът на този вид строителство е 50-70 години, може и над 100 при добра поддръжка.

Първият панелен жилищен блок е построен в столичния кв. Илинден, а след 2 години наблизо са построени още 2 експериментални блока.

После още 9 блока в кв. Толстой, за които е използван сгуробетон – смес от цимент, пясък и сгурия. В началото на 60-те години малки 4-етажни блокчета се строят в Пловдив, Шумен, Плевен и в кв. Надежда в София. Те са изграждани от обикновен бетон, като за фасадните панели се ползва керамзитобетон и керамзито-перлито-бетон, които са с по-добри топлоизолационни качества. Сериозен проблем на тези първи панелни блокове са единичните покриви, което ще рече, че хидро- и топлоизолацията са на едно място и течовете се откриват трудно и късно.

През 1964 г. започват да се изграждат двойни покриви, при които има въздушен слой между двете изолации.

Блок 208 в столичния квартал Надежда се е пропукал още през 1998 г. Има протокол, има експертиза, но мерки не са взети. През 2000 г. пукнатината на последния етаж е 10 см. Столична община назначава спешна експертиза, която да търси причината за пропукването и решение за укрепване на сградата. Според протокола на изпратената от тогавашния кмет Стефан Софиянски експертна комисия, инвеститорът, проектантът, изпълнителят и подизпълнителят на сградите са неизвестни. Няма и документация за строителния и архитектурен проект, както и за това кой е осъществил техническия контрол на строежа.

Собствениците, които са принудени да напуснат жилищата си, викат собствен експерт. Той е категоричен, че причината са спукани тръбопроводи и подпочвени води. Днес пукнатината е повече от 25 см. и има предписание вх. Б да бъде премахнат за сметка на Общината. Негоден за обитаване е,  но се оспорва от собствениците. Във вх. А продължават да живеят хора, въпреки че не е ясно доколко е безопасно.

 

Напукване на носещата конструкция е установено още в блок 207 и 218. Нарушена цялост на панелите е открита в блокове 221 и 221Б и В. Има вода в сутерена в няколко блока-209, 219, 219А и 220.

Според главния архитект на София Петър Диков има и други такива блокове, но само един е укрепен с общинско съдействие – бл. 201 в Надежда, в който Общината притежава 2 апартамента.

В Русе, 12-етажният блок „Русия“ е с отклонение между първия и последния етаж от над 80 см. Според експертиза от 1992 г. причината е спукан водопровод , но процесът е започнал след земетресението във Вранча през 1977 г.

Блок 193 в столичния кв. Банишора е общежитие на „Столичен Електротранспорт“. Наречен е „Блока на смелите“, защото още от построяването си е наклонен и опасен. Едната част не се обитава, другата част… не би трябвало да е обитаема, според строителната експертиза.

Голяма част от работническите и студентските общежития, детските градини, както и много туристически обекти в Албена и Слънчев бряг също са панелни…

Решението, разбира се, е в дрениране и укрепване на основите на сградите; профилактика на връзките между панелите, които невинаги са със съответното качество и през годините са корозирали; отстраняване на конструктивните… хм… недоглеждания – канализацията на входовете се събира на едно място и земната маса се мокри допълнително.

Живеещите в бл. Русия в Русе, предимно възрастни хора, се обръщат и към Комисията по политиката при бедствия и аварии към парламента. Отговорят им, че трябва да си купят нови апартаменти!?

Още през 2000 г. жителите на Надежда настояват застрашените сгради в Надежда и Толстой да бъдат включени в пилотните проекти на тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството за рехабилитация на жилищни сгради и в съвместни програми на ведомството с Германия, Дания и Холандия.

Всуе.

На конференция „Успешни сделки с имоти“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова говори за това, че през следващата година се цели да се разшири обхватът на националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, като се включат всички видове жилищни сгради, строени до 1999 г. от стария тип строителство. След регистриране на сдружение на собствениците, което да кандидатства пред съответната Община и след като бъде извършено конструктивно обследване и се установи, че сградата е конструктивно устойчива, ще бъде направен енергиен одит, на базата на който за всяка сграда ще се предпишат най-подходящите мерки за повишаване  на енергийната ефективност. Те могат да включват подмяна на дограми, ремонт на покриви и фасади, поставяне на изолация, подмяна на входни врати и връзки към инсталациите за топлоснабдяване и газоснабдяване.

 

За най-старите и застрашени сгради в софийските квартали Надежда, Толстой и Свобода е невъзможно и така да бъдат включени в програмата, защото са с по-малко от 36 апартамента. Нищо че са най-стари и амортизирани.

Колко български семейства могат да да отделят по 100-200 лв. на квадратен метър жилищна площ, за да бъде проверена и укрепена конструкцията? Кой ще понесе отговорност за съдбите и животите на хората, натикали се от немай-къде в жилища, за които не могат да се погрижат, защото се грижат за тока, парното, водата, хляба, киселото мляко и, ако не е много нахално, дрехи и учебници за децата или внуците? Разбира се, спасението на давещите се е в ръцете на… сламката и собствениците би трябвало да се оправят сами с имотите си – имоти, строени от държавата, купени от държавата. Нищо, че държавата събира данъци и такси за тях.

Трябва да се повиши и културата на българския гражданин по отношение на застраховането – не само на имоти. Плюенето в пазва, чукането на дърво и „Да не дава Господ!“ са утешителни, но не особено надеждни средства за предпазване от каквото и да е.

Но когато започнат да падат блокове и в руините измират и без това не особено многото данъкоплатци, виновни и отговорни няма да има.

В България виновни са другите. Отговорни са…всички останали.