КИИП:Европейските норми носят повече сигурност


КИИП РК София град се включи в третото издание на Националния симпозиум по стоманени, дървени и комбинирани конструкции в УАСГ като спонсор и участник в събитието.
Инж. Димитър Начев, председател на КИИП София-град, беше член на Научния комитет. Голяма част от членовете на Организационния комитет бяха представители на КИИП София-град.
Форумът се проведе в аула „Максима”. Организатор беше катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции”. Бяха представени повече от 30 доклада, сред които и от инж. Димитър Куманов – член на КИИП София-град. Между докладчиците имаше участници от Румъния и Украйна.
 
Председателят на научния комитет проф. д-р инж Димитър Даков сподели впечатленията си от работата на симпозиума.
Проф. Даков, трудно ли се организира симпозиум в период на криза?
Сега всяко нещо е трудно и се изискват много усилия, за да стане. Аз съм на принципа: който търси – намира. Трябва да се намерят хората, които да се запретнат и да осъществят добрите идеи. В работата не са нужни приказки, а дела. Спонсорите и фирмите подкрепят ценните начинания и дават пари на тези, на които имат доверие. Бих искал нашият симпозиум да се превърне в традиция. Първото издание беше през 2004 година и оттогава стремежът е не само това да се превърне във форум на катедрата, но и във форум на национално ниво.  Идеята е да дадем възможност  на техническата колегия в страната да обмени опит и идеи в предметната област на нашата катедра. Това, което направи впечатление е, че симпозиумът беше отворен не само за участниците, но и за тези, които искат да бъдат само слушатели.
От инженерната колегия и членовете на КИИП бяха поканени всички. Дойдоха колеги от различни градове – Стара Загора, Плевен. Те се включиха в дискусиите. Така че симпозиумът изигра важна роля за популяризиране на нови методи. На изследване и на нови технологии.
С една дума, за вас симпозиумът беше успешен?
Определено, може да смятаме, че имаме успех.  При всеки следващ симпозиум броят на участниците се увеличава.
Сега повечето от докладчиците не бяха членове на нашата катедра. Този форум дава възможност да споделят опит. Да обменят идеи не само колегите, които се занимават с научно-изследователска работа, но и тези, които имат пряко участие в процеса на проектиране.
Основните тематични направления на симпозиума включваха: европейските норми за проектиране на стоманени, дървени и комбинирани конструкции. Усилване, реконструкция и модернизация на сгради и съоръжения.  Осигуряване на конструкциите за сеизмични и пожарни въздействия. Приложение на нови материали, технологии, конструктивни системи и методи за изследване. По- значими проекти и реализации на стоманени, дървени и комбинирани конструкции у нас и в чужбина.
 В последно време например, поради специфичния характер на ветровото въздействие върху конструкциите, се провеждат по-детайлни изследвания. В някои случаи изследването на ветровите въздействия на такъв тип съоръжения се оказва не по-малко сложно отколкото при сеизмични въздействия. В тази посока имахме интересни доклади.
В нашата катедра например няколко докторанта се занимават с изучаване на ветровото въздействие. Оказва се, че за високи съоръжения – кули и мачти, с провеждането на телекомуникационните връзки се изграждат и телекомуникационни съоръжения с различна височина и мощности и при тях е важно да не се наруши сигнала.
Впечатление направиха докладите, свързани с приложението на нови материали, технологии и принципно различни от досегашната практика конструктивни решения.

Не бяха пропуснати по-значимите проекти и реализации в нашата практика в последните години. Бих споменал интересния доклад за националната спортна зала, около който се проведе оживена дискусия.

Преди година имаше кампания на хора, които бяха против изграждането й. Те се опитваха да компрометират проекта. В пресата и телевизията се показваха интервюта,   в които се говореше, че тази конструкция едва ли не е опасна. По тази причина на симпозиума присъства целият екип. Той направи презентация, която обхващаше всички етапи на изграждането на залата – проектно решение, технология на монтажа и технология на изпълнението на самата конструкция. Както се вижда, всички опасения бяха безпочвени и конструкцията вече е реализирана. Основният екип е от членове на нашата катедра. Ръководител е доц. Михаил Цанков.

Вашата работа с какво беше свързана?
По възлагане на Столична община техническият експертен съвет към КИИП София-град разгледа проекта по част Конструктивна.
Аз бях консултант и Председател на този съвет от 11 изявени специалисти. Ние трябваше да направим цялостно обследване на проектирането за неговата пълнота и за принципите, на които е изградена конструкцията. Дадохме заключение, че проекта е надежден и отговаря на изискванията, и че проектното решение гарантира сигурността на конструкцията.
Съобразена ли е тази конструкция с въвеждането на еврокодовете? Вероятно те ще изискват около 30% повече материали, а съответно и оскъпяване.
Практически конструкцията е проектирана съгласно европейските норми и паралелно беше доказано, че са спазени и българските норми. Не бих се ангажирал с конкретен процент, но на нашата общественост трябва да бъде ясно, че въвеждането на европейските норми означава както по-висока степен на сигурност, така и по-висока материалоемкост и оскъпяване. На дискусията за националната спортна зала опонентите, които твърдяха в пресата, че имат съмнения за сигурността, нямаха аргументи и практически приеха това, което  са направили конструкторите.
Независимо от различните коментари, конструкцията вече е завършена и предполагам догодина сградата ще бъде пусната в експлоатация. Използвана е съвсем нова технология. Самият принцип е познат, но у нас не е осъществяван на практика. Целият покрив е събран на по-ниско ниво, след това вдигнат с въжета на 11 метра. И това става за два дена. Решението дава възможност за по-бързо изграждане на обекта и спазване на поетия график. По този начин не се прекъсва строителния цикъл. При традиционния начин на монтиране на такава конструкция, би следвало да се изградят временни монтажни кули. Но тези временни монтажни кули ще заемат долните нива и в това време не могат да се извършват други видове строителни работи.
Това е нагледен пример за новите възможности както за проектиране така и за технология на изготвяне. Ще допълня, че този тип конструкции не биха били възможни преди 20 години, да не говорим за повече.  Проектирането на националната спортна зала започна само преди година, а вече е изградена конструкцията. Това не би било възможно без съвременните софтуерни продукти. Те улесняват работата на проектантите, които в случая са само десет човека. Има възможност да се проработят детайлно десетки и стотици варианти. И още нещо – до такава степен е усъвършенствана технологията, че някои от чертежите се предават директно чрез магнитен носител за изготвяне. Любопитно е, че за реализирането на този обект заслугата не е само на строителните конструктори, но и на изпълнителите. Основен изпълнител е Главболгарстрой. Специално металната конструкция е дело на плевенската фирма „Хоризонт-Иванов”, която по-рано се изяви на Терминал 2 на летището в София. При това се знае, че премиерът снижи с 20 милиона стойността на обекта. Не е никак малко да се отреже една пета, което значи, че се отрязва планираната печалба. В условията на рестриктивен режим строителите успяха да се справят, защото и за тях е важно да създават заетост и да не прекъсват производствения процес. А печалба ще дойде на някакъв следващ етап.
От изнесените доклади, освен тези с пряка практическа насоченост, интерес представляваха и други, в които се съчетават различни видове конструкции. Имаше доклади за по-малко популярните у нас конструкции, които са от дърво и стоманобетон. Такива решения се използват при  реставрации на съществуващи сгради. Предлагат се и нови начини за сеизмично усилване на конструкцията – със стоманени диафрагми, заедно със стоманобетонна плоча.
Широко бяха застъпени много и различни концепции, които тепърва ще навлизат в практиката.

Вашият коментар