Всеки нов случай увеличение на болните води до 75 лв. намалено плащане

Растящият брой на заразени забавя връщането на кредити

По данни на компанията средният размер на необслужваните кредити в страната е 2218 лв.


Ръстът в новорегистрираните случаи на COVID-19 се отразява върху плащането на просрочени заеми. Средно 75 лв. на всеки нов случай – с толкова намалява връщането на кредити, като резултатът е видим около 10 дни след обявения брой. Изчисленията са на Frontex International, компания за управление и събиране на вземания.

Изследвахме няколкостотин хиляди записа и изчислихме, че ако преди 10 дни е обявено увеличение на броя случаи с 1000 души, то днес плащанията ще бъдат със 75 лв. по 1000 по-малко спрямо стандартните. Към момента ръстът в броя на смъртните случаи не оказва влияние върху нагласите за връщане на заем”, казва Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International.

По думите и, потребителите днес са реално по-затруднени да плащат, но и общата несигурност ги кара умишлено да забавят вноски по задълженията си.

Според данните на компанията, делът на хората, които срещат истинска трудност при покриването на вноските си, през ноември е 34% на фона на 15% през февруари. Тези, които пък заявяват нежелание, а не невъзможност да платят, представляват 18% от потребителите при 12% през февруари.

Икономическата ситуация е нестабилна и трудно предсказуема. В такъв момент е от ключово значение да управляваме бюджета си правилно. При наличие на кредит е добре да имаме ясна представа как ще го изплащаме в рамките на следващите 6 месеца. Ако сме загубили работа или основен приход, е добре да се свържем с банката кредитор и да предоговорим условията по кредита с такива, които можем да изпълняваме. Няма как да очакваме, че в момент на криза заемите ни ще бъдат автоматично опростени, трябва активно да се търсят разумните и възможни решения”, казва Лилия Димитрова.

Според Димитрова, дори без наличие на кредит моментът изисква преразглеждане на бюджетите и повишено внимание към съотношението на разходите спрямо приходите и спестяванията.

„Това е момент, в който трябва да бъдем особено внимателни. Когато теглим кредит, при плащането на месечната вноска, дългът се погасява отзад напред – т. е. първо се погасяват такси, лихви и чак тогава главницата. Така, ако имаме няколко бързи кредита, които са с по-голямо оскъпяване, задълженията по тях могат по-лесно да се умножат спрямо първоначално изтеглената сума.

В такава ситуация най-добрият вариант е да се изтегли по-голям банков кредит, който да погаси цялото задължение и да се намали цената на кредита като оскъпяване, а също и да се намалят дължимите месечни вноски. Ако не можем да изтеглим такъв заем поради лошо кредитно досие например, наш роднина може да го направи за нас. Тук съществува вариантът с ипотека върху имущество, ако има такова. Най-важно е да се стремим да разрешим моментния си проблем и да мислим дългосрочно, да не трупаме заеми, защото излизането от тази ситуация в настоящия период ще бъде наистина трудно”, казва още Димитрова.

По данни на Frontex International, средният размер на необслужваните задължения към ноември 2020 г. в страната е 2218 лв.

Най-голям е той във Варна – над 3200 лв., а най-малък е във Враца и Монтана – съответно 1675 и 1607. Двата северозападни града обаче отново са сред градовете с най-много задължени потребители. По отношение на дела на нередовните платци, София логично заема първата позиция. Сред градовете с по-съществен дял са още Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Стара Загора.

Снимка: Frontex International

Изключителна гъвкавост ще бъде необходима и на бизнеса – и у нас, и по света, за да се справи със ситуацията, посочва Лилия Димитрова. „Няма незасегнат от пандемията сектор, тя се отразява на всички в различна степен и по различен начин.

Според нея, в момент на криза за всеки бизнес е важно да остане близо до клиентите си, да се стреми да повишава тяхната удовлетвореност, дори в моментите, в които не може да повиши печалбата от дейността си. Стремежът към запазване или повишаване на приходите трябва да е водещ пред желанието за намаление на разходите на компаниите, дори по време на криза. „Когато е възможна, автоматизацията и дигитализацията на процесите може да изиграе ключова роля. Ако преди това беше просто модерен термин, то сега е жизнено необходима и може да се окаже спасителен пояс за някои бизнеси”, коментира Димитрова.

Според нея, друга важна стъпка е предприемането на целенасочени действия в посока задържане на служителите на работа.

 

Вижте още:

Българската банка за развитие одобри кредити по гаранционните си програми за над 213 млн. лв.

Фондът на фондовете ще кредитира проекти за намаляване на битовите отпадъци