Самостоятелна баня, изчезваща в пейзажа


В долината на Кенгуру в Австралия, студиото Madeleine Blanchfield Architects от град Падингтън е изработило свободно-стояща баня, която все едно изчезва в пространството. Проектирана за минимално въздействие върху околната среда, външната тоалетна е облицована с еднопосочни огледала, за да се слива в пищния пейзаж. Използването на соларна енергия и рециклирането на водата помага да се намали въглеродния отпечатък на сградата. Освен това, огледалната сграда е вдигната над земята и може лесно да се сглобява и разглобява с минимално въздействие върху терена.

Изградена, за да служи като баня на самостоятелна къща за гости, тя е разположена на хълм, намиращ се на 30 метра от къщата за гости в частен имот. Отдалеченото местоположение помага да се повиши усещането за сливане с природата. Огледалната фасада крие постройката, докато отразява околния пищен пейзаж. Когато пространството се използва през нощта, вътрешното осветление се вижда отвън, но ориентацията на сградата и отдалеченото местоположение осигуряват интимност.

В средата на банята се намират вана и душ с безпрепятствена гледки към природата във всички посоки, така че гостите да имат усещането за къпане на открито. Архитектите са оборудвали сградата с устойчиви технологии, включващи соларни лампи и система за рециклиране на водата със септична яма. Пейзажът е минимално променен и банята може лесно да се премахне без да причини вреда на мястото.

“Желанието на клиента да се създаде убежище, което не само осигурява връзка с пейзажа, а и да бъде място, където човек наистина да се отпусне, беше постигнато чрез проекта,” обясняват архитектите. “Избягайки изкушението да създадем визуално интрузивен каприз, нуждите за баня бяха удовлетворени както визуално, така и експериментално. Банята повишава усещането на мястото и кара човек да преосмисли местоположението си.”

Източник: www.inhabitat.com

Снимки: Робърт Уалш за Madeleine Blanchfield Architects