След изборния ден: реалността на належащите решения

Сред предизвикателствата пред икономическата политика са бюджетният дефицит и държавния дълг


културната инфраструктура София решения

Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения“. Това пишат в анализа си за стопанската политика от Института за пазарна икономика (ИПИ). И очертават важните според тях предизвикателства пред икономическата политика.

Икономиката: Картината към момента

Прогнозите за 2021-2022 г. на ИПИ сочат, че икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г. ЕЦБ дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г.

За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% ръст. Това обаче е недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година, сочи още анализът.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм според ИПИ се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%. За януари 2021 г. е 3,4%. Очаквано след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември. А зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г. А кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г.

„Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда. А системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни“, предупреждават от ИПИ.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование. По оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес, следва да се потърси и решение за елиминиране на разликите в достъпа.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, сочи още анализът.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Разходите са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година. А това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавния дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Като водещ фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП от ИПИ определят заложеното увеличение на разходите.

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години. Но срещу реформи, отбелязват от Института и допълват, че към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40”), коментират от ИПИ. Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  По данни на ИПИ до февруари т.г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по ОП за 2014-2020 г.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар. Първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар. Така ще се създадат и по-добри условия за индустрията. Ще се облекчат условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет. Срещу това трябва да поеме обаче ангажименти за реформи. Част от тях включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години. Този процес обаче трябва да започне максимално бързо. Необходимо е и изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина. И съответно – изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Здравната система и кризата

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му. Както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока решения за овладяване на последствията от пандемията. Но и връщане на нормалната работа на сектора.

Целият анализ на Институт за пазарна икономика е тук.

Вижте още: