„Триоката“ къща на австрийската провинция

Три големи кръгли прозореца придават вид на фасадите на този дом с изглед към австрийската долина на Рейн. Интересният дом е проектиран от Innauer-Matt Architekten и бива наричан „Триоката къща“. Двуетажната собственост разполага с поредица от характерни функции. Освен прозорците, към които се отнася името, тя разполага и с фасада от дървени парчета, които напомнят на рибни люспи.

Innauer-Matt Architekten проектира къщата за четиричленно семейство, точно извън село Вайлер. Преди това на това място се е намирала селска къща, станала жертва на лошото време. Правилата за планиране предвиждат, че новата къща трябва да съответства на формата и обема на предшественика си. Това ограничава архитектите с дизайна, но те все пак се опитват да намерят начини да бъдат креативни.

„С долните си етажи построени с масивна конструкция и най-модерната конструкция на дървената рамка на горния етаж, къщата съчетава два метода за изграждане“, заяви австрийското студио, което се ръководи от архитектите Маркус Инауер и Свен Мат. „Използвахме изцяло кубатурата на сградата и като препратка към бившата сграда добавихме характерен многоскатов покрив.“

Приземният етаж с бетон е с облицовка от дървени дъски, които на места образуват решетка до частично засенчване. Дървената облицовка  покрива горните стени, докато покривът е покрит с мед. „И двата материала ще развият естествена патина“, казват архитектите.

Трите големи прозореца предлагат впечатляваща гледка към значително жилищно пространство на първия етаж. „Всеки от тези прозорци сочи различна географска посока и кани различни пейзажи в стаята: планина, долина, дърво“, казват архитектите.

Тази стая се възползва от скулптурен таван, тъй като седи директно под покрива с напречен двускат. Откритата камина в центъра на стаята добавя драматичен ефект, а също така има бар, където жителите могат да приготвят напитки.

Кухнята и трапезарията са разположени на приземния етаж. Те се отварят към закътана тераса с южно изложение, включваща вградена дървена пейка.

Innauer-Matt Architekten обикновено работи по проекти в селските райони. Предишните примери включват облечения в смърч Haus Feurstein и мъничкият параклис Wirmboden.

Студиото описва „Триоката къща“ като „ненатрапчиво и безпроблемно допълнение към околния пейзаж“.

Източник: Dezeen.com

 

Арх. Фуксас: На площад „Света Неделя“ ще има подобия на гъби, които са символ и признак на иновация

Массимилиано Фуксас, световноизвестният архитект, който спечели проекта за площад „Света Неделя“ в София се яви на ексклузивно интервю по Нова телевизия. В студиото той заяви, че планира да запази историческия облик на площада, но същевременно и да го модернизира.

„Аз идвам в София, но и тя идва при мен. Въпреки всичко, което правя, този проект е един от най-важните за моята архитектурна кантора. Става въпрос за центъра на голям, важен град, какъвто е София. Става дума за историята на София, както и за трафика през града, който е много оплетен. Това заяви в ефира на „Здравей, България” арх. Массимилиано Фуксас, който спечели проекта за площад „Света Неделя”.

„Смятаме, че това е изключително важен проект. Бяхме разгледали много други проекти. В света обаче няма друг, който да обединява нуждите на хората, историята на града и желанието за промяна”, каза още той.

Планът на „Фуксас” е да направи пространството пред храма „Света Неделя“ достъпно за пешеходците, да се запази историческият облик на площада, но и той да бъде осъвременен с фотоволтаици. Нощем те ще светят, а денем от тях ще зареждаме мобилните си телефони. Събраната дъждовна вода пък ще ни разхлажда през лятото.

„Ние никога не режем дървета, а ги засаждаме – това е закон в нашето студио. На площада ще има и подобия на гъби, които са символ и признак на иновация. Те ще светят с чиста енергия. Трябва да имаме предвид, че трафикът в следващите години ще се промени и ще се редуцира доста. Това, което ще остане, ще е или електрическо, или хибридно”, разкри Фуксас.

Според него проблемът е винаги един и същ – да се запази историята на мястото, но и да му се „придаде надежда за бъдеще“.

Източник: Нова телевизия

Извънземен парк отвори врати в пустинята на Шарджа

Британската архитектурна фирма Hopkins Architects завърши центъра на голожки парк Buhais – ново изследователско и образователно съоръжение, подчертаващо „праисторическото и геоложкото значение“ на бившето морско дъно, известно като равнина Ал-Мадам. Разположен на югоизток от град Шарджа, геоложкия парк е създаден като част от поредица от учебни и природозащитни центрове, управлявани от Шарджа. Дизайнът на комплекса включва пет взаимосвързани шушулки, вдъхновени от праисторически вкаменелости на морски таралеж.

Паркът е разположен в рамките на Джебел Бухаис – археологически обект, който е най-забележителен с обширния си некропол, обхващащ каменната, бронзовата, желязната и елинистическата епоха, както и заради изобилието си от морски фосили от преди повече от 65 милиона години. За да подчертае археологическото значение на Джебел Бухаис, паркът е замислен като важен образователен център и детуристическа дестинация.

Взимайки идеи от добре запазените праисторически фосили в региона, архитектите създават центъра в пет взаимосвързани шушулки, в които се помещават серия изложбени пространства с интерактивни дисплеи, както и театър, кафене с панорамна гледка, магазин за подаръци и други съоръжения за посетители. Външна пътека, достъпна от основната изложбена зона, свързва шушулките и включва гледка към планините, класна стая, засенчена от висок опънат навес и повдигнати пътеки през избрани забележителни геоложки обекти като места на древни погребения.

„Първата ни гледка към Джебел Бухаис беше в слънчевото време на късния следобед, проучвайки района след обедната жега“, казва Саймън Фрейзър, директор на Hopkins Architects. „Това е невероятно красива, пуста обстановка, като Джебел осигурява много въздействащ фон. Ние гарантираме, че дизайнът ни докосва леко този крехък пейзаж, толкова богат на забележителни вкаменелости и праисторически погребения. Това вълнуващо ново съоръжение ще позволи на хиляди хора от цял свят да разберат начина, по който пейзажите се формират и как Земята се е променила във времето. “

Източник: Hopkins Architects, Inhabitat.com

Футуристична вила е вдъхновена от формата на раковина

Базираното в Торино дизайнерско студио Wafai Architecture разкри невероятен дизайн на дом, който е вдъхновен от органичната форма на обикновена раковина. Със своя тръбен обем и привличащи светлината пролуки, дизайнът на скандинавския дом Seashell не само е вдъхновен от природата, но и разчита на няколко устойчиви характеристики като рециклирана дървена облицовка, за да намали въздействието върху околната среда.

Основателят на студиото –  Абдул Сатер Уафай стана известен със своите ефектни концепции за къщи, които успяват да съчетаят най-доброто от авангардния дизайн с устойчивостта. Концепциите му обикновено се фокусират върху органични и причудливи форми, както и изобилие от естествена светлина. Всъщност, според архитекта, предпочитаният от него метод за създаване на устойчиви структури е да включва няколко пасивни функции вместо прехвалени продукти. „Устойчивостта е страхотна, когато се постига пасивно от дизайна (пасивно охлаждане, естествена светлина при необходимост и т.н.), а не от недостъпна технология“, обясни Уафай пред Design Wanted в скорошно интервю.

Новата концепция Seashell House представлява тръбен обем с различни разрези, които пропускат естествена светлина в интериора. Удължената структура ще бъде направена от рамки от дървен материал, за да се създаде криволичеща форма. Външността ще бъде облечена в рециклирана дървесина, спасена от различни местни ресурси. Нарязана на заоблени парчета, дървесината е в различни нюанси на сиво, черно и бяло за шарен вид наподобяващ рибни люспи.

Извивките продължават в целия интериор, който е разделен на три основни пространства, всички с минималистичен вид. Сърцето на дома съдържа дневна, кухнята и трапезарията, всички осветени от масивен кръгъл прозорец. Наред с изобилието от естествена светлина, тези пространства и спалните се възползват от отворени разрези на тавана, които позволяват на висящи растения да падат в жилищните зони – уникална функция, която безпроблемно свързва къщата с нейното обкръжение.

Влизайки в централен двор през големи плъзгащи се стъклени врати, бъдещите жители ще могат да се насладят на частно открито пространство. Вътрешният двор съдържа кръгъл басейн, както и кът за хранене и забавление на открито.

Източник: Wafai Architecture, Inhabitat.com

3D принтирани къщи за Марс спечелиха конкурс на НАСА

AI SpaceFactory от Ню Йорк спечели конкурс на НАСА за 3D принтиране на къщи подходящ за Марс или Луната, които да бъдат построени автономно. Многофазното предизвикателство е предназначено да усъвършенства строителните технологии, необходими за създаване на устойчиви жилищни решения за Земята, с общо 3,15 млн. долара награден фонд.

Печелившата конструкция на AI SpaceFactory, озаглавена Marsha, намалява необходимостта от строителните машини, които да покриват непознат терен чрез прикрепена телескопична рама, което й позволява да стои неподвижно докато се строи.

Marsha е наследила дизайна си от екологичната Tera – проект-кампания, която сега е потенциален катализатор за промяна в строителните процеси на Земята.

Habitat Challenge на НАСА бе спечелен от AI SpaceFactory, които прибират награда от 500 000 долара. Преди да спечели компанията е прекарала четири дни в ожесточено състезание с университета в Пенсилвания.

Създавайки подслони от рециклируеми материали, които биха могли да се намерят на дестинации в дълбокия космос като Луната и Марс, структурите трябваше да представляват една трета от архитектурния им дизайн.

Приоритизирайки минимална човешка намеса, роботизираните техники на всеки екип трябваше да позволят по-устойчиви и автономни технологии за проучвателни мисии в бъдеще.

„Крайният етап от това състезание е кулминация на изключително упорита работа от ярки, изобретателни умове, които ни помагат да напреднем в технологиите, необходими за устойчиво човешко присъствие на Луната, а след това и на Марс“, казва Монси Роман, мениджър на програмата Centennial Challenges на НАСА.

Деканът на Caterpillar College of Engineering and Technology, Лекс Акерс казва: „За тези два екипа е впечатляващо постижение да демонстрират тази разрушителна и страхотна технология за 3D печат в такива мащабни размери.“

Плаваща офис сграда пуска котва в Ротердам

Базираната в Ротердам архитектурна фирма Powerhouse Company представи проекти за уникална плаваща офис сграда, която ще бъде закотвена в историческото пристанище на Ротердам в Рийнхафен. Създадена като новото седалище на Глобалния център за адаптация (GCA), съвременната структура ще използва широк спектър от мерки за устойчивост като топлообменни практики и зелен покрив. Сградата, наречена Floating Office Rotterdam, също ще бъде изградена изцяло от дървен материал.

Водена от бившия председател на ООН Бан Ки-мун, заедно с основателя на Microsoft Бил Гейтс и управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, GCA се фокусира върху смекчаването на климатичните промени чрез технология, планиране и инвестиции. Floating Office Rotterdam капсулира ценностите на организацията със своя устойчив дизайн и ще служи като демонстрация на новаторски характеристики, които са устойчиви на климата. Очаква се уникалната сграда да бъде открита от генералния секретар Бан Ки-мун и кмета на Ротердам Ахмед Абуталеб по време на международната среща Summit on Adaptation през есента 2020 г.

Строителството на Floating Office Rotterdam ще започне през пролетта на 2020 г. на площадките Van Leeuwen в Масхавен, преди да бъде изпратен до Рийнхавен. Дървесината ще се използва като основен строителен материал за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата, докато пасивните слънчеви принципи и дизайна за намаляване на енергийните нужди ще са основни характеристики на новата сграда. Освен офис пространство, Floating Office Rotterdam  ще включва и ресторант с голяма външна тераса и плаващ басейн в река Маас.

„Проектирането на устойчива, плаваща офисна сграда беше много предизвикателна мисия и ние подходихме към нея по интегриран начин“, казва Нане де Ру, архитект и основател на Powerhouse Company. „Използвайки водата на Рийнхавен за охлаждане на сградата и използвайки покрива на офиса като голям енергиен източник, сградата е наистина напълно независима. Сградната конструкция е проектирана с дърво като може лесно да бъде демонтирана и използвана повторно. Сградата е готова за кръговата икономика. “

Източник: Powerhouse Company, Inhabitat.com

 

Рейнир де Граф: Заложено е твърде много, за да оставим архитектурата само на архитектите

Рейнир де Граф е холандски архитект, урбанист и писател. Той заема ръководна позиция в  Office for Metropolitan Architecture (OMA), автор е на книгата  „Four Walls and a Roof, The Complex Nature of a Simple Profession“ и е гост-лектор в Кембридж. Миналата седмица той изказа интересна гледна точка, която даде доста предпоставки за започването на дебат около темата за мястото на архитектите в съвременната архитектура. В статия за авторитетното издание Dezeen, де Граф признава, че построената среда има влияние върху всички ни и че не може всички решения да бъдат оставяни в ръцете на архитектите. Това мнение на пръв поглед скандално, крие в себе си доста по-дълбоки размишления както за нашето щастие и здраве, така и за икономическото състояние на хората живеещи по градовете.

Изградената среда засяга всички нас. Това е отварящата реплика на всяка конференция по архитектура. Елитарна през 70-те години, забравена през 80-те, преоткрита през 90-те, идолизирана през 00-те, архитектурата днес се възприема най-вече като причина за безпокойство, дисциплина, недостатъчно запозната с нейните последици, която трябва да бъде разгледана и контролирана. Минаха дните на великолепната изолация, привилегированите обсъждания сред съмишленици и похвалите един на друг. Архитектурата е приковала погледа на властите и бизнеса в света и има едно нещо, за което те са съгласни: твърде много е заложено, за да се остави архитектурата на архитектите.

Всъщност изградената среда влияе върху всички нас емоционално и икономически. Оценени на 280 трилиона щатски долара, недвижимите имоти представляват най-големия световен клас активи: утрояват световния БВП, струващ два пъти повече от световните запаси от нефт и тридесет пъти повече от златния запас. Сградите (и земята, на която седят) са най-важният стълб на нашата финансова система и както показа най-новата ни глобална криза, неслучаен първоизточник на нейния крах. Но докато сградите обикновено ни правят по-богати, те изглежда не ни правят по-щастливи. Никога емоционалната оценка на изградената ни среда не е имала по-голямо значение. Щастието, благополучието и (психичното) здраве са преобладаващите термини, с които се обсъжда проблема. Тяхната плодотворна употреба е показателна за мащаба на възприемания проблем.

Как може да бъде обяснена тази шизофрения? От една страна, изградената ни среда е източник на огромна финансова възвръщаемост, от друга изглежда, тя е причина за трайни психични страдания. Двете реалности съществуват едновременно и в пълен паралел. Макар че би било очевидно да се очаква подобно несъответствие да предизвика ожесточен дебат между частния сектор (основния бенефициент) и публичния сектор (този, който взима законопроектите), нищо не може да бъде по-далеч от истината. Напротив: колкото по-голямо е несъответствието, толкова по-голям е консенсусът. И публичният, и частният сектор обсъждат изградената среда в сходно позитивистични условия: жизнеспособност, ангажираност на общността, приобщаване … всяка концепция внимателно прескача всяка възможност за идеологически разрив. Някои нерешени случаи са оставени в разгара на обсъждането си: Ванкувър, един от най-обитаемите градове в света, е първият въвел данък за свободни жилища; Портланд (Мейн), най-големият град на един от най-слабо населените щати в Америка, ангажира голяма част от липсващата общност чрез арт проекти; и британският Милтън Кейнс се появи, за да подкрепи идеята за създаване на обществени места (placemaking).

Възникват въпроси относно значението на такива понятия. Какъв извод да си направим след като градовете са най-жизнеспособни, когато не се обитават. Ангажираността на общността процъфтява при липсата на такава и създаването на обществени места най-вече се проявява като пожелателно мислене? „Създаване на здравословна среда“, „ориентиран към човека дизайн“, „потапяща среда“, „интервенции, базирани на щастие“, „състрадателна консултация с общността“, „пространства първо за хората“, „хедонистична устойчивост“… Идиомът се размножава под формата на безкрайни комбинации. Но въпреки непрекъснато нарастващия си обем, речникът на съвременното планиране остава любопитно късоглед и не съдържа терминология, която да обяснява или дори регистрира днешната среща между икономическите печалби и очевидното емоционално напрежение, приписвано на изградената ни среда. Повечето от неговите термини просто се съсредоточават върху последното, без изобщо да поставят под въпрос защо парадоксът съществува на първо място.

Зад аранжировките на уличните мебели, вносната растителност и произведения на изкуството, политическите листовки и брошурите на предприемачите неизменно разкриват копнеж за архитектура от миналото: викторианска Англия, Америка от 18 век, колониална Африка и др. Термини като „базиран на доказателства дизайн“ или „тествани решения“, независимо от аурата им на обективност, недвусмислено показват пристрастие към традицията – не толкова към проблемите за решаване, колкото към популяризирането на политическия ред. Случайно ли е, че кампанията Building Better, Building Beautiful е изобретение на консервативно правителство?

Отричайки всяка възможност за диалектически спор, думи като жизнеспособност, щастие и благополучие се усещат като гигантски почит към очевидното: не критика, а одобрение на изградената ни реалност, скрит начин да се гарантира, че истинските интереси в работата никога не са обсъдени, камо ли докоснати. Всеизвестно е, че един процент от световното население притежава толкова богатство, колкото и най-бедните петдесет процента. И все пак рядко този въпрос се обсъжда във връзка с изградената среда. Основните въпроси за богатството и разпределението на доходите се игнорират рутинно. Случайно ли е, че проучванията, заети със здравето и щастието на града доминират именно когато неравенството в Западния свят (където се провеждат повечето от тях) започва да достига все по-екстремни нива?

Колкото повече се фокусираме върху това какво трябва да направи изградената среда за нас в емоционален план, толкова повече не успяваме да разпознаем какво прави тя в икономически план. Неравенството между хората се увеличава, когато възвръщаемостта на капитала започне да надвишава тези на труда. Надвишаването на средната работна заплата, глобалното поскъпване на недвижимите имоти играе огромна роля в този процес. Да не забравяме, че жизнеспособните или щастливите градове са преди всичко това, защото са богати градове. И все пак, повечето от богатите градове са скъпи градове, междувременно твърде скъпи, за да си позволят хората достоен дом. Да, изградената среда влияе на всички нас!“

Вие на какво мнение сте? В какъв град живеете?

Снимка: ОМА

Текст: Dezeen.com

Еко къща използва само 19% от енергията, която произвежда

Лексингтън, щата Масачузетс е известен със своите исторически забележителности, но сега градът е дом и на електростанция с енергийно ефективен дизайн. Проектиран от Стефани Хоровиц от Zero Energy Design, Lexington Modern Residence е съвременен дом от 409 квадратни метра, който не само генерира енергията си чрез слънчеви панели, но е стратегически изграден, за да намали значително общата си консумация на енергия. Всъщност дизайнът е толкова ефективен, че домът използва само 19% от енергията, която генерира.

Екипът зад Zero Energy отдавна е признат за лидер в устойчивия дизайн. Техните проекти не само поддържат най-високите стандарти в зелената архитектура, но и отличителната им модерна естетика се влива в почти всяка среда.

Един от най-новите им дизайни, Lexington Modern Residence, е изумителен пример за това как създаването на устойчив дом не означава да се жертва лукса. Изцяло захранван от 10kW слънчева електрическа система на покрива, домът се гордее и с няколко стратегии за намаляване на енергопотреблението чрез силно изолирана обвивка. Високоефективната сградна обвивка и високоефективните механични системи позволяват на дома да изразходва само 19% от енергията, която генерира.

Оформлението на семейното жилище е умишлено създадено, така че да извлече максимума от естествената топография на пейзажа. Неговият скулптурен обем се състои от поредица от кубични форми, облечени в различни материали като бяла мазилка, дървен сайдинг и фиброциментови плоскости. Фасадата пък дава дефиниция на пространствата от външната страна, които са свързани чрез открити пътеки, веранди и вътрешни дворове.

 

Интериорът на дома с четири спални се радва на множество стратегически пасивни функции, както и освежаващо модерен интериорен дизайн. Голямото разположение на дневната зона с отворено пространство се радва на изобилие от естествена светлина благодарение на няколко прозореца с тройни стъкла..

Източник: Zero Energy, inhabitat.com

Hörmann представя нова серия задвижвания за гаражни врати

Четвъртото поколение задвижвания за гаражни врати Hörmann след последното усъвършенстване е не само по-ефективно, но и по-интелигентно от предходните. Така например вграден интерфейс HCP Bus дава възможност за интегриране на новите задвижвания в наличните Smart Home системи. Също така с новото приложение BlueSecur Hörmann предлага комфортна алтернатива за управление на гаражни и външни врати.

Hörmann усъвършенства своите доказали се задвижвания за гаражни врати: Както новото ProMatic 4, така и премиум задвижванията SupraMatic E4 и P4 предлагат повече функции и комфортно интелигентно обслужване. Значително по-високите скорости на отваряне на вратата в сравнение с предишното поколение осигуряват по-бързо прибиране. Това се оказва доста ценно най-вече на улиците с голям трафик, тъй като се пести време например от изчакване в края на платното. Спокойствие при прибиране по тъмно осигурява вграденото и при трите задвижвания енергоспестяващо LED осветление. Равномерно и до 20 процента по-силно осветяване на гаража осигуряват 30 (P4), съответно 20 (E4) светодиода LED при двете задвижвания SupraMatic и 10 светодиода LED при ProMatic.

 

Връзка HCP Bus за външни Smart Home системи

С новия интерфейс HCP Bus, който е стандартно вграден във всички модели от четвъртото поколение, Hörmann отваря вратата към света на Smart Home. Задвижването за гаражни врати се свързва към системите за автоматизация на дома, като Homematic и Delta Dore, посредством HCP Bus и с помощта на радиомодул, съответно системен кабел. Като част от автоматизацията на дома задвижването за врати може да се управлява удобно през потребителския интерфейс на Smart Home системата и да се свързва произволно с други смарт устройства. Така например смарт системата може да се програмира така, че при затваряне на гаражната врата по тъмно да се включва същевременно външното осветление и осветлението в антрето или вратата да се отваря автоматично при приближаване до дома. Ако Smart Home системата позволява дистанционен достъп през интернет, е възможно гаражната врата да бъде отваряна удобно и от разстояние, например за да може куриер да остави пратка там или да се провери статуса на разпознатите устройства.