жилищен кредит

По-млади хора са вземали жилищен кредит през 2020 г.

По-млади хора са вземали жилищен кредит през кризисната 2020 г. спрямо предходната, сочи банков анализ. Като най-чести потребители се запазва профилът семейни мъже – 63 %, за разлика от почти наполовина по-ниския процент жение – 37 %. Средната възраст на теглещите ипотечен кредит през 2020 г. е 37 години, което е с над една година по-малко в сравнение с 2019 г. А средният срок на изплащане на кредита е около 23 години.

Според анализа на Райфайзенбанк банката отчита 8 % ръст на кредитния портфейл в сегмент Граждани, в това число и жилищните кредити. По думите на Ани Ангелова, изпълнителен директор с ресор Банкиране на дребно, банката е отпускала ипотечни кредити без никакво забавяне през цялата 2020 г. А това е един от показателите, че този бизнес не е бил засегнат от създалата се безпрецедентна обстановка.

Промените, които банката отчита са по-скоро в промяната на предпочитанията на клиентите към типа закупуван имот. Тази промяна е логично следствие от променения начин на живот и функции на дома в ежедневието на потребителите. През 2020 г. с жилищен кредит от банката са се купували предимно апартаменти – 90 %. С останалите 10 % – къща или вила.

Нарастват предпочитанията на хората и към монолитното строителство – 78 % от жилищата спрямо 76 % през 2019 г. А също и към все по-нови сгради –- 53 % от жилищата, купени с ипотечен кредит, са построени след 2000 г. За сравнение, този дял е бил 49 % година по-рано.

снимка: Freepik

Вижте още:

курортите

Как бизнесът да увеличи оборотите си в курортите?

Оборотите в курортите могат да бъдат увеличени с до 40% при наличието на банкомати в търговските обекти. А изграждането на сигурна ATM мрежа има потенциал значително да подобри туристическия продукт. Това показва проучване на международната компания за финансови услуги Euronet. Тъй като повече от 80% от плащанията в България са в брой, това е показателно за необходимостта от лесен и бърз достъп до кеш за потребителите.

Много от малките бизнеси в курортите не могат да си позволят да поддържат ПОС устройство. Причините са свързани с комисионните върху оборота, които се удържат от банката на търговеца. Това прави невъзможни директните разплащания с банкови карти за туристите и плащането в брой остава единствената опция за тях, сочи още проучването.

Инсталирането на АТМ устройство би гарантирало и допълнителен доход от наеми за магазини, ресторанти и семейни хотели. А това може да ускори пост-COVID възстановяването в туризма, който е сред най-силно засегнатите сектори от пандемията.

Едни от най-пострадалите райони по отношение наличието на банкомати са именно курортите, където банковият бизнес е със сезонен характер. Този проблем изисква иновативни решения и инициатива от самите търговци по места.

„В кризисна ситуация като сегашната е необходимо да се търсят работещи решения за малките бизнеси в курортите, така че те да могат да предлагат добавена стойност на клиентите си и да генерират допълнителни приходи“, посочва Калина Стойкин, регионален мениджър на компанията.

Вижте още:

пари

Все повече малки населени места без достъп до пари в брой

Все повече малки населени места в България остават без директен и бърз достъп до пари в брой. Наблюдава се тенденция клоновете на банките в отдалечени райони да затварят, а банкоматите да се премахват. А това създава редица проблеми за местните жители. Те често са принудени да пътуват десетки километри до съседния град, за да се сдобият с кеш.

Без достъп до пари в брой са най-вече райони с население предимно от възрастни хора, които изпитват затруднения с придвижването до друго населено място. В същото време не знаят как да използват онлайн банкиране и дигитални услуги. Това показва проучване на водещата международна финансова компания Euronet.

По данни на компанията за по-малко от 2 години без банкомати са останали редица села в областите Благоевград, Русе, Бургас и други.

Сред водещите причини за деинсталирането на ATM устройства обикновено са високите разходи за поддръжката им. А също и стратегията на банките все по-активно да дигитализират повечето си услуги.

Тенденцията за оттегляне на банките от отдалечени райони и закриването на банкомати тревожи както жителите, така и местната власт.

Парите в брой остават основно разплащателно средство, като повече от 80% от плащанията у нас са кешови. Този процент е дори още по-висок извън големите градове.

За да допринесе за разрешаването на проблема, Euronet стартира кампания за създаването на бърз и лесен достъп до кеш в отдалечени райони в България. Инициативата „ATM за общността“ е създадена за общини, които желаят да осигурят възможност за теглене на пари в брой. Необходимо е да предоставят подходящо място, а Euronet изцяло поема отговорност за инсталирането на банкомата, поддръжката му и всички операции.

„Проучването, което нашата компания проведе, ни показа, че проблемът с оттеглянето на банките от малките населени места се задълбочава все повече. Открихме, че редица села и дори градове вече нямат достъп до пари в брой, което създава не само неудобства, но и затруднения за местното население“, коментира Калина Стойкин, регионален мениджър на Euronet за България.

Вижте още:

42 млн. лв. антикризисен ресурс от Фонда на фондовете вече е на пазара

42 млн. лв. допълнителен антикризисен ресурс от Фонда на фондовете (ФнФ) вече е на пазара. Средствата са предназначени за ликвидна подкрепа на малки и средни предприятия, засегнати от COVID-кризата.

Те ще достигнат до тях чрез три фонда за дялови инвестиции при облекчени условия, без да е необходимо набирането на частен капитал извън участието на фонд мениджъра.

Фондовете за ускоряване и начално финансиране „Иновейшън кепитъл фонд“ и „Витоша венчър партнърс – фонд I“ получиха допълнително съответно 10.4 млн. лв. и 13.6 млн. лв. По този начин наличният капитал на всеки от тях се увеличава съответно на 41 млн. лв. и 50.7 млн. лв. Двата фонда инвестират до 100 хил. лв. в компании във фаза на ускоряване и до 2 млн. лв. във фирми в начален етап на развитие.

Фондът за рисков капитал на „Морнингсайд хил“ добави към инвестиционния си ресурс допълнителни 18 млн. лв. и вече има общо 75.3 млн. лв. Той инвестира до 7 млн. лв. в стартиращи компании в начален етап на развитие, както и в по-напреднали компании с висок рисков профил.

Предстои подписване на споразумение и с четвъртия финансов посредник – „Ню вижън 3“, за чийто фонд са предвидени допълнителни 14.3 млн. лв. С тях  общият ресурс на фонда ще достигне 57.6 млн. лв. за инвестиции до 2 млн. лв. в компании в начален етап на развитие.

Допълнителният ресурс от общо 56.3 млн. лв. е предоставен от Оперативна програма „Иновации и конкурентност“ (ОПИК) 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.

Вижте още:

Фонд на фондовете влага още 56,3 млн. лв. в малки и средни предприятия

Фондът на фондовете гарантира кредити за социални и стартиращи предприятия

С 500 лв. се е свило месечното потребление на българите по време на COVID-19

Пандемията е оказала негативно влияние върху работния живот на 54% от българите, показват данни от проучване за потребителските навици по време на COVID-19.

Близо 63% от тях са запазили работното си място, но значително понижение е отчетено в месечните разходи (64%) и доходи (42%). От началото на епидемичната обстановка месечното потребление се е свило с 500 лв. (52%), което е сериозен показател за модификацията и на бъдещите покупателни разходи на българите.

Мнозинството от отговорилите са се ограничили от посещаването на ресторанти (74%), пътувания и почивки (54%), фитнес и козметични процедури (37%), както и от закупуването на храни, които не са от първа необходимост (24%). Значителен брой анкетирани са се възползвали и от предишни спестявания (25%) и помощ от приятели или роднини (21%), за да покрият разходите си по време на COVID-19. Това са някои от любопитните резултати от пазарно проучване, проведено сред 1000 независими участници, анализиращо финансовите им навици. Изследването е на една от водещите компании за кредитиране в България – „Кеш Кредит”.

В него се отбелязва също, че бъдещото планиране на финансите вече е приоритет за близо 30% от българите, а очакваните разходи ще бъдат фокусирани върху учебната година (26%) и планирани ремонти в дома (16%).

Друг акцент са потребителските кредити и нагласата спрямо тях по време на пандемия. 32% от отговорилите продължават да разчитат на кредити и планират да кандидатстват за такъв в следващите 4 месеца. Резултатите показват също, че потребителите (57%) предпочитат да направят собствен анализ на фирмите, предлагащи кредити, преди да използват услугите им. Едва 20% от тях са дали отговор, че остават лоялни на сегашната си компания и не смятат да променят избора си.

Вижте още:

БНБ прогнозира 8,5% спад на БВП на България за 2020 г.

13% от смъртните случаи в ЕС са свързани със замърсяването

Траяна Вукадинова: „Мерките за спасяване на бизнеса у нас биха били смислени, ако имаха контекст около тях.“

Траяна Вукадинова е управляващ съдружник в NeoCollect. Tя притежава повече от 15 години опит в областта на финансите, оперативното управление и развитието на бизнес процесите в сферата на колектинга.

Работила е в Програмата за микрофинансиране на CRS / USAID. Там се е занимавала с продажби и теренно събиране на просрочени вземания, изграждане и развитие на клонова мрежа. Оперативно управление, подбор на персонал, развиване и оптимизации на процеси и дейности. Разработване и провеждане на вътрешни тренинги и обучения в областта на управлението на риска и събирането на вземания.

Като Директор отдел Събиране на вземания в ПрофиКредит България създава колекторската мрежа в страната. Всички съпътстващи процеси и дейности, осигуряващи и подпомагащи функционирането й и обезпечаващи ефективното й управление също.

Г-жа Вукадинова е убедена, че компетентността и процесите са решаващите фактори за реализиране на бизнес целите. Нейната способност да вижда голямата картина, проблемите и организационните бариери и дава експертизата да разработва комплексни решения, анализи и да прогнозира ситуации.

 

Чухме се с нея, за да ни разкаже, какво е нейното мнение за т. нар. мерки за спасяване на икономиката на България от последиците от пандемията на коронавируса.

 

Здравейте, нека започнем с това, какви мерки взе българската държава, за да помогне на бизнеса?

Прегледах и анализирах четири основни. Нека започнем с първата – „Подкрепа за микро и малки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията“. Тя е за фирми, които имат спад на средномесечния си оборот с над 20% спрямо 2019 г. По дефиниция тя е насочена към два вида фирми- малки (такива които с до 50 човека персонал) и микро предприятия (до 10 човека заети).

На  първо четене, мярката изглежда добре. Като обаче се вникне по-надълбоко, първата озадачаваща подробност е изискването за минимален годишен оборот от 30 000 лв. за миналата година. Т.е. за да можеш да кандидатстваш като микропредприятие, оборотът ти трябва да не е бил по-малък от тази сума.

 

Къде е проблемът с това?

В тази мярка попадат всякакви самонаети хора, еднолични търговци и други, които най-често работят сами. Представете си шивачка, такава която прави корекции на дрехи, човек който ремонтира, а не продава бяла техника и т.н.

 

Повечето от тези хора правят по-малки обороти на година. За тях месечен оборот от 2500 лв. на месец (30000 разделено на 12) е значителна сума. Това всъщност са най-уязвимите хора. В момента, в който спрат дейност, рядко имат спестявания, на които да разчитат. Оничайно не могат да се справят с форсмажорни обстоятелства. При определянето на долна граница за годишен оборот те априори изпадат от обхвата на тази мярка.

По разумно би било, ако помощта беше процент от миналогодишния оборот. Защото ако едно шивашко ателие печели 1500 лв. месечно, а наемът му е 300 лв., то помощ на стойност 1800 лв (10% от годишния оборот)  би му решила доста проблеми. Ако, разбира се, целта е да се подкрепи микро бизнеса  и тази шивачка да не иде на борсата, след като фалира.

 

Нека минем на следващата мярка – 60:40?

60:40 сякаш е нещо, което наистина работи във варианта след корекциите. Не знам, дали знаете, но в началото осигуровките по тази мярка, трябваше да са изцяло за сметка на работодателя, а в момента в България осигурителната тежест е немалка.

При тези условия, много хора пресметнаха, колко всъщност трябваше да плати работодателя. Така в началото мярката излизаше 23% / 77%. Ето защо при обявяването и срещу нея имаше сериозна съпротива, което крайна сметка предизвика преработването и.

В момента тя е 60:40 като осигуровките, дължими от работодателя, са за сметка на държавата, т.е. подпомагането е реално (значително повече от първоначалните 23% от размера на възнаграждението) и има шанс наистина да доведе до запазване на работни места.

 

За тази мярка обаче се чу нещо странно, че от нея се възползват бизнеси като футболни клубове, имаше и дори едно казино?

Това е странно, да. Тя е и с най-достъпна и прозрачна информация. На сайта на НОИ се публикуват отчети, кои фирми конкретно са се възползвали от нея и какви средства са получили.

Когато обаче, човек отвори тези таблици в тях има озадачаващи одобрени компании. Например Центъра за градска мобилност в София. По никакъв начин не подценявам затрудненията, които те имат – намаляване на приходите им заради по-малкото пътуващи хора и т.н. Обаче с мярка, която е с ограничен финансов ресурс и е предвидена за спасяване на бизнеси, да се финансира общинска компания е меко казано странно. Не за друго, но общината има много други собствени механизми, чрез които може да подпомогне собствените си търговски дружества.

Хазартът също е интересен за подпомагане, но доколко той се води закъсал бизнес? Там са и  Електроразпределение „Златни пясъци“ – те определено може би също имат затруднения, но как те са свързани с ограниченията наложени март и април – не е ясно.

Въпросът е къде се слага фокуса – и къде точно се насочва този, все пак ограничен, ресурс. В критериите за кандидатстване трябваше изрично да е посочено кои отрасли ще подпомага тя.

Не смятам, че проблемът с одобрените компании е в самите компании – те имат право да кандидатстват и да бъдат одобрени, щом отговарят на критериите за допустимост. Същественият въпрос е защо критериите за допустимост са такива, че подобни компании имат право да ползват тези средства.

 

Нека минем на следващата – безлихвените кредити, какво ще кажете за тях?

Условието човек да се възползва от нея е, да е в неплатен отпуск. Тук попадат и самоосигуряващите се, които трябва да докажат поне 20% намаляване на доходите за тримесечие, спрямо същия период на 2019 г. За хората с трудови договори – условието е да са били на такива поне 6 месеца преди да излязат в неплатения отпуск.

Според мен това е мярката, която най-малко сработва. Гледах данни – колко кредити са отпуснати досега и те не са никак много.

В нея има две неща, които не зависят от работника.

Първото е – да са му платени осигурителните вноски. Ако си на трудов договор, това е ангажимент на работодателя и ако той те прати в неплатен отпуск, т.е. бизнесът му среща сериозни затруднения, има голяма вероятност тези осигуровки може да са начислени, но да не са платени. Тогава се ограничава достъпа на служителя в неплатена отпуска до кредити, по причини, върху които той няма никакъв контрол.

Второто е условието, хората да се върнат на същата работа след приключване на неплатения отпуск. Това също не зависи от работника / служителя, защото най-малкото това работно място може вече да не съществува.

Ако я погледнем комплексно – да даваш заеми на хора, които в момента са в неплатена отпуска отново е озадачаващо. Все едно кораб да се блъсне в скалите, да няма никаква информация какво следва – потъване, ремонт, други кораби в близост – и ти дадеш спасителни пояси на хората, но да им кажеш – ползвайте ги, но след 3 часа трябва да ми ги върнете?! А ако на хората те са им необходими след четвъртия час – какво се случва?

Ако тези кредити станат лоши, после ще важат ли правилата на банките за събиране на лоши вземания? Начинът по който ще се съберат тези пари не е упоменат никъде, а вероятността те да станат лоши кредити е много голяма.

 

Стигнахме до четвъртата мярка – творчески стипендии за хора в областта на културата. Какво ще кажете за нея?

Те са в размер на 720 лв. за период от 3 месеца, като едно от условията е да не си кандидатствал за безлихвен кредит, т.е. трябва да избереш едно от двете. В същото време почти напълно липсва достъпна и прозрачна информация за критериите, по които се одобряват кандидатствалите. Също не е ясно, как се определена сумата и какво се очаква да покрие тя за периода от 3 месеца?

 

Какво е цялостното ви усещане за мерките?

Всички те биха били много смислени, ако имаше някакъв контекст около тях, т.е. какво очакваме да се случи в бъдеще. Струва ми се, че на този етап реално работеща реално е само 60:40.

Ясно е, че това е ситуация с много голяма степен на непредсказуемост, като информацията както за вируса, така и за разпространението му се променя непрекъснато.  Липсата на яснота, обаче, за това в кои моменти, какво ще се случва, прави всичките тези мерки много трудно приложими.

И в случая нямам предвид обвързване на събития с дати, а наличие на процес – при увеличаване на броя заразени на 100 000 човека население до ниво Х, следва мярка У, например.  Нито една от наложените мерки за справяне с пандемията не беше обоснована рационално – в изказванията на политиците и хората от НОЩ преобладаваха емоциите. Липсата на фокус на мерките както върху конкретни икономически сектори, така и върху видовете бизнеси създава усещане за работа на парче.

 

Имате ли наблюдения, къде сме ние по отношение на мерките за подпомагане на икономиката в целия ЕС?

Имам информация за Германия. Там например има конкретни планове по провинции, какво и кога ще се случва, като има събития с дати от септември и за всяко от тях има конкретни критерии, т.е. има доста яснота за бъдещето, макар и в ситуация на обща неопределеност.

Наличието на план създава усещането, че ситуацията е под контрол и че ти като човек си в състояние да взимаш решения за себе си, отчитайки поне наличните фактори.

В България нито една от мерките не беше рационално обоснована – защо е в този размер, към кого е насочена и по какви причини, какви са краткосрочните и средносрочните цели на съответната мярка, защо се смята, че тези цели ще бъдат постигнати, какви са условията, на които трябва да отговарят подпомаганите, защо са такива и как кореспондират с целите на мярката т.н. Липсата на отговори на тези въпроси носи на хората усещането за липса на контрол. Когато няма такъв, е много трудно да взимаш решения за собственото си бъдеще. Например взимането на кредит, който ще трябва да изплащаш в следващите 4-5 години е сериозно решение, за което ти трябва някаква относителна сигурност.

Повечето мерки се правят сякаш сме в предизборна кампания – този който не си е поискал, той не е получил. Това носи усещането за работа на парче – без ясен цялостен план. Публично се говори, че всъщност производствата не са засегнати сериозно, т.е. икономиката не е чак толкова пострадала. По данни на НСИ, обаче, към средата на 2019 г. 63% от работещото население в България работи в сферата на услугите, т.е. щетата върху икономиката е значителна, защото именно услугите са най-силно засегнати. . .

 

Нещо да добавите за финал?

Има цялостна неяснота как, ще се възстанови икономиката от тази криза. 60:40, например, стабилизира работни места за период до 6 месеца, но какво ще се случи следи това?

Подаръкът, който се направи в момента на ресторантьорите, ако доведе до по-голяма събираемост ще е чудесно, но ако не доведе? Тогава ще трябва да се компенсират пропуснатите приходи от тези 11% по-малко ДДС. Което означава или по-високи данъци някъде другаде или намалени публични разходи, което би означавало по-малко и по-некачествени публични услуги, което също не носи оптимистична представа за бъдещето.

И все пак факт е, че този хаос може и да стимулира хората сами да търсят начини да се справят с кризата, което все пак не е никак лошо и може да даде резултати.

 

 

Еврохолд купува активите на ЧЕЗ у нас

Най-големият публичен холдинг в България и една от водещите независими бизнес групи в Централна и Югоизточна Европа – Еврохолд България АД, се споразумя да придобие бизнеса на чешката енергийна компания ЧЕЗ Груп в България. Двете страни подписаха договор днес, съобщиха от компанията.

Еврохолд ще плати 335 млн. евро за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България.

Еврохолд ще финансира сделката с комбинация от собствен и заемен капитал. Еврохолд вече е подписала мандат с две глобални инвестиционни банки с богат опит в осигуряването на финансиране за подобни сделки, които да обезпечат необходимия заемен капитал. Еврохолд вече е сформирала и консултативен съвет от експерти със солиден международен опит в бизнеса с дистрибуция на електроенергия, който ще консултира компанията в процеса на интеграция на дейността на ЧЕЗ България в структурата на холдинга. Допълнително, Еврохолд се е договорила висшият мениджмънт на ЧЕЗ България ЕАД, в това число и изпълнителният директор на дружеството, да остане в компанията, за да се гарантира плавен преходен период в управлението.

Структурата на ЧЕЗ Груп в България включва електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение България АД, компанията за обществено снабдяване с електроенергия и лицензиран търговец ЧЕЗ Електро България АД, лицензирания търговец на електроенергия ЧЕЗ Трейд България ЕАД, компанията за IT услуги ЧЕЗ ИКТ България ЕАД, фотоволтаичния парк Фри Енерджи Проджект Орешец, дружеството за производство на електричество от биомаса Бара Груп и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и управлява дейността на всички дружества на групата в страната. Сделката по придобиването на бизнеса на ЧЕЗ Груп в България ще бъде финализирана след одобрение от съответните регулаторни органи.

Консултанти на Еврохолд по сделката са базираната в Лондон международна адвокатска кантора Morrison & Foerster и българската – “Стоева, Чомпалов и Знеполски”. Консултанти на ЧЕЗ Груп са адвокатските дружества Skils s.r.o. и „Пенков, Марков и партньори”.

Източник: Kmeta.bg

IT специалистите остават най-добре платените работници

Студентите, които завършват информатика и компютърни науки, остават най-добре платените работници в страната. Средната заплата в сектора е около 2400 лв. Най-ниско платените професионалисти пък са студентите, завършили музикално и танцово изкуство, които получават средно около 800 лв., сочи изследване на Българска стопанска камара.

Тенденцията в българското висше образование се променя в негативна насока спрямо предходните години – за пет години /от 2014 г. до 2019 г./ броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Спада обаче и процентът на безработните студенти, които са завършили висше образование.

Положителна тенденция е плавното повишаване на работните заплати при завършилите университет, което изпреварва средната заплата за страната – 1151 лв. срещу 908 към февруари 2019 г.; както и високите доходи и почти пълна заетост в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти. Наблюдава се и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, които бълваха твърде много кадри.

Студентите, завършили „Военно дело“, са на първо място в класацията на процентна заетост – сред тези студенти няма нито един безработен.

Класацията обединява случаите на завършили студенти, които работят – дори и не по специалността си. На второ място се нареждат медиците, от които едва 0.16% не са успели да намерят работа. Младежите, завършили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина и Математика, също лесно успяват да намерят работа. В дъното на класацията пък се нареждат животновъдите, специалистите по материалознание, психология и религия /теология, които трудно намират работа по специалността си.

Според класацията за приложение на придобитото висше образование и реализацията по призвание, близо 100% от завършилите военно дело работят по специалността си. На второ и трето място се нареждат медиците и стоматолозите, след това фармацевтите и учителите, които също си намират работа по професията си. В дъното на класацията са завършилите туризъм – където едва 20% от завършилите работят по специалността си; както и студентите по изобразително изкуство, хранителни технологии и животновъдство.Изследването показва и как се движат тенденциите на учениците, които стават студенти, а впоследствие и професионалисти. Така например, отличниците в училище обикновено избират специалности като медицина, фармация и стоматология; след тях се нареждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или съвсем слаби оценки се ориентират към професии в областта на материалознанието, добивът на полезни изкопаеми, животновъдство и растениевъдство, както и машинно инженерство.

Същата е статистиката, която показва средния облагаем доход на завършилите според висшето учебно заведение и специалността – студентите, придобили диплома за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават средно между 3 800 и 2430 лв.

Извън компютърните науки, специалност „Обществено здраве“ е с най-високо платени завършили студенти, които получават около 2 300 лв. средно на месец.

На обратния полюс обикновено са творческите специалности: завършилите „Театрално и филмово изкуство“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и в театралния колеж „Любен Гройс“ в София получават средно по около 600 лв. месечно. Бакалаврите по „Социални дейности“, завършили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също около 600 лв. заплата.

Все по-малко кандидат-студенти биват насърчавани да се насочват към технически или информационни специалности, които са сред най-високоплатените. Според изследването това се дължи на ниската информираност на учениците преди кандидатстване, но и заради крайно недостатъчната подготовка по тези направления в гимназиите.

Агенция Кросс

Очакваме над 7 милиона туристи през летния сезон

Над 7.3 милиона туристи са прогнозите за туристическия сезон, което се очаква да е ръст. Това каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“ Румен Драганов от Института за оценки и анализи в туризма. Той коментира и данните на представители на бранша, че всъщност пък се очаква спад от около 10-15 процента.

От началото на годината до момента ние имаме 143 хиляди чуждестранни посетители, влезли в страната повече отколкото миналата година. Съответно ние прогнозираме, че тази година, към края на годината ние ще имаме около 400 хиляди повече, тъй като ще имаме някакво натрупване, допълни Драганов. Това означава, че ние ще имаме малко под 13 милиона общо влезли в страната чуждестранни посетители, каза той. Ние имаме няколко проблема, които точно са свързани с руските и германските туристи – едното е връщането на Турция, Египет и Тунис. Второто нещо, това е свалянето на самолетите Боинг 737 на земята, тоест няма достатъчно капацитет и съответно кой ще бъде отрязан пръв – България, каза още Румен Драганов.

Със заповед на министъра на туризма от 30 май са обявени 89 неохраняеми плажове, като буквално във всеки един момент предстои да бъдат подписани още два наемни договора, което ще намали тази цифра. Това каза от своя страна Василка Цанева, началник отдел „Контрол на концесионната дейност“ в Министерството на туризма. Охраняемите плажове към момента са 82 за наем и за концесии 60, допълни тя. стремежите са числото на неохраняемите плажове да се промени, но колко динамично може да стане с действащото законодателство, не мога да кажа, защото се промени процедурата, по която се отдават морските плажове на концесия, допълни още експертът от министерството.

Агенция Кросс