Софияплан обяви резултатите от първия етап – проучването – от подготовката на Програма за София – новият план за интегрирано развитие на Столична община, чрез който ще се насочва програмното финансиране от Европейския съюз за периода 2021-2027.

За целите на проучването общинското предприятие направи подробни анализи на актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столична община.

Целта на Програма за София е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок и източници на финансиране. Програмата ще стъпва върху дългосрочната стратегия за развитие на столицата и крайградските територии до 2050 г. – Визия за София, като ще развие в детайл и конкретизира стъпките и мерките, заложени в нея. При съставянето на анализите са надградени проучванията на Визия за София, публикувани в началото на 2019 година.

Ето какво показва анализът от последните проучвания:

Население

Според разработените от НСИ демографски прогнози, през 2030 г. се очаква населението на Столична община да достигне 1 362 000 души, а през 2050 г. – близо 1 442 000.

През следващите години основното увеличение на населението в Столична община ще се реализира преди всичко в населените места в общината, а не в границите на София град. Прогнозите показват, че населението на София ще нараства до 2028 г., когато се очаква то да достигне 1 250 625 души, след което ще започне трайна тенденция за намаляване.

През 2050 г. се очаква населението на София да бъде близо до това през 2020 г., когато е било 1 242 597 души.

Териториите, които привличат най-много нови обитатели са южните квартали, в които през последните години се развива усилено жилищно строителство – Витоша-ВЕЦ Симеоново, Младост 3, Младост 1, Манастирски ливади и западните части на Студентски град.

Икономика

БВП на столицата расте по-бързо от този на страната. Това е един от факторите, спомогнал в периода 2009-2019 да намалее наполовина делът на хората в Столична община, които живеят с материални лишения. Но за същия период неравенството се увеличава 1,5 пъти.

Най-много икономически активни лица живеят в Младост (57,7 хиляди) и Люлин (61,8 хиляди), а най-малко в Банкя (6 хиляди) и Кремиковци (11,2 хиляди).

Общо 28% от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в София са насочени към ИТ сектора, както и към аутсорсингът на услуги. В тези сектори се реализира най-високият ръст на ПЧИ в периода 2013-2018 година.

Бурното развитие на услугите през последните години и появата на големи бизнес и офис пространства в конкретни зони на столицата, предопределят и изпреварващото развитие на някои райони. Над 50% от приходите на компаниите в Столична община, по данни от 2016 г., се концентрират в районите Младост, Лозенец, Триадица, Възраждане, Средец и Витоша. Район Младост дърпа отчетливо напред с над 13% от приходите на компаниите в столицата, като бележи солиден ръст през последните 10 години, подкрепен от концентрацията на офис площи (клас А) и притока на чуждестранни инвестиции. Район Люлин, макар и с най-голямо население и съответно икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции, като концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата.

Жилища

Съществуващият жилищен сграден фонд е достатъчен да поеме населението, което вече живее в Столична община, както и това, което според демографските прогнози се очаква да се засели в общината в близките десетилетия. Това показва анализ на поемния капацитет на жилищните територии, изготвен от Софияплан през 2019 година.

София няма нужда от допълнителни нови терени за жилищно строителство на зелено от гледна точка на жилищен капацитет, а от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост.

При необходимост от увеличаване на капацитета е важно фокусът, усилията и инвестициите да бъдат съсредоточени върху старите индустриални терени и множеството необитавани жилища. Необходимо е СО да анализира и идентифицира подробно нуждите, дефицитът, проблемите и подходите за действие, на базата на което да създаде общинска жилищна стратегия.

Финансовата достъпност до жилище през последните 10 години се подобрява, като данните показват, че отношението цена/доход намалява. Макар и тенденциите да са положителни, реално процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели спрямо средната месечна заплата за наем е над 40% (България е на предпоследно място след Гърция в ЕС по този показател), а спрямо кв.м. при покупка на жилище около 100% от средната заплата.

Инвестиционен интерес

Инвестиционният интерес следва предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община и градът се разраства като усвоява нови терени. Те са основно част от южните, гранични на компактния град територии или са извън строителните граници на София, което е видно от регистъра на издадените разрешенията за строеж.

Районът с най-много издадени разрешения е Витоша (с близо 20% от всички разрешителни), в който от 2010 г. до октомври 2020 г. са издадени 684 разрешения за жилищни сгради от общо 3 575 за СО. На второ място се нарежда район Панчарево. Следват районите Лозенец, Нови Искър и Банкя.

Наблюдава се интензивен инвестиционен интерес и от двете страни на южната дъга на Околовръстното шосе, която привлича както шоуруми и офис сгради, така и големи жилищни комплекси. Тази тенденция се забелязва и при разрешенията за строителство в районите Младост, Студентски, Лозенец, Триадица и Овча Купел.

Застрояване

Анализът показва, че като най-застроени могат да бъдат определени централните квартали, Хладилника и Белите брези. Следват кварталите в южна и източна посока – Подуяне, Изток, Изгрев, Лозенец, Стрелбище, Гоце Делчев, Борово, Лагера.

Сред по-слабо застроените квартали се отличават Овча Купел, Дружба, Модерно предградие, Орландовци, Левски В и Левски Г, както и Драгалевци и Симеоново, към които през последните години се наблюдава сериозен инвестиционен интерес.

Необходимо е ОУП да преосмисли териториите за ново строителство и параметрите на застрояване в тях, като се съобрази с наличната инфраструктура. По този начин ще бъдат избегнати проблемите, възникнали през последните години в някои южни квартали на София във връзка с интензивното строителство и невъзможността общината да навакса с реализирането на необходимата публична инфраструктура.

Какво предстои?

Работата по съставянето на Програма за София започна през месец май 2020, като в момента приключва първият етап на проекта – анализ на състоянието на общината.

Софияплан вече работи по втората фаза от подготовката на Програма за София, в която ще бъдат определени зоните с най-големи нужди от намеси, както и предложенията за проекти, които да бъдат реализирани в тях.

източник: Софияплан

Вижте още:

Анализ на избраните примери от световната градоустройствена практика

Във връзка с предстоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община е направен анализ на избрани примери от световната градоустройствена практика. Инициативата е на общинското предприятие Софияплан, което разработва заданието за изменение на плана. Подготовката на анализа е възложена на  Павел Янчев – архитект и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, но със силна ангажираност в проекти за подобряване на градската среда в София.

Целта на проучването е да потърси иновативни подходи в градоустройствената практика по света, които да вдъхновят нови модели и политики в градското планиране на Столична община. Изследването разглежда практиките при създаването на съвременни общи устройствени планове в три града със сходен профил: Прага, Тирана и Антверпен.

Пълният анализ можете да видите тук.

Новите планове на трите града реформират наследената от XX в. градоустройствена практика, която се базира основно на функционално зониране. Те съчетават в себе си ясни урбанистични визии и цели, строги и гъвкави регулации, приоритетни стратегически проекти. За целта е създадена съвременна система за наблюдение и анализ на градските процеси, която интегрира в себе си статистически и географски данни. Тя позволява да се проследяват резултатите от прилагането на градските политики и да се планира бъдещото развитие на града. Процесът по разработването на системите е напреднал в различна степен в трите града.

Плановете на Прага, Тирана и Антверпен включват няколко общи ключови цели. Една от тях е ограничаването на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се опитва да въведе ясни правила за строителството на високи сгради, като за тази цел са определени конкретни територии.

Особено внимание е отделено на темата за устойчивото и екологично развитие на града, запазване на чистотата на водата, въздуха и биоразнообразието. Основен елемент във всички планове е устойчивата мобилност, която освобождава градовете от автомобилната зависимост и се опитва да засили ролята на пешеходството, градския транспорт и велосипеда. И трите плана обръщат внимание на качеството на публичните пространства, като защитават ценните градски структури – културно-историческо наследство, характерни градски форми, природен ландшафт и други.

Плановете съдържат както по-строги „твърди“, така и по-гъвкави „меки“ правила, които да позволяват силна защита на определени части от застроената среда и свобода в други аспекти. Безкомпромисни са регламентите за защита на градските публични пространства, парковете, градините, околоградския ландшафт и биоразнообразието. По-гъвкавите правила в плановете са свързани с по-голяма свобода при избора на функциите, заложени в частните инвестиционни проекти.

Всеки план предвижда събития и кампании, които информират и  въвличат обществото в дебат относно неговите предвиждания. Това включва организирането на големи събития за представянето на плановете в определени фази от подготовката и изпълнението им, както и дебати с фокус групи на квартално ниво. Целта е да се постигне консенсус за бъдещото развитие на града между гражданите, администрацията и бизнеса.

Повече информация за етапите и напредъка на процеса по изменение на Плана на София можете да откриете тук.

Източник: Камара на архитектите в България (КАБ)

 

 

Вижте още:

Инж. Георги Шопов: Функцията на града е да ни позволява с по-малко усилия да живеем по-комфортно

Арх. Преслава Атанасова: Бъдещето на интериорния дизайн е в естествените материали