строят видин

Строят 37 социални жилища във Видин

Ще строят 37 социални жилища, предназначени за хора в неравностойно и уязвимо положение във Видин. Проектът се осъществява чрез 100% безвъзмездна помощ по ОП “Региони в растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, процедура „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Видин“.

Планът на новите жилища предвижда рехабилитация на прилежащите пространства и изграждане на достъпна среда за хора с увреждания. Всяко жилище ще бъде с напълно обзаведени и оборудвани помещения – дневен тракт, една или две спални и санитарни помещения. Достъпна архитектурна среда за ползвателите и минимум клас „С“ на енергопотребление.

Целта е да се подобри качеството на живот на уязвимите групи от Община Видин и да се създадат условия за тяхната пълноценна реализация, за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Групите, пряко повлияни от резултатите от проекта, са бездомни хора и/или такива, живеещи в много лоши битови условия; многодетни семейства; родители с деца с влошено здраве и увреждания; хора в риск от бедност и социално изключване.” Това каза инж. Румен Лилов, ръководител на проекта, началник отдел „Устройство на територията“ в общината по време на организираната пресконференция за представяне на проекта.

Общата стойност на проекта е 2 016 827,01 лв., а срокът за изпълнение – до 23.04.2023 г.

снимка: община Видин

Вижте още: 

Рушаща се сграда в Тервел става модерен жилищен комплекс

бюджет троян

Приеха Бюджет 2021 в Троян. Инвестират 8 млн. лева в инфраструктура

снимка: община Троян

Близо 36 милиона лева, което е с 8,5 млн. повече от 2020 г., е бюджетът на община Троян. Това е и най-големият бюджет, който администрацията досега е управлявала, съобщават от там. Съотношението между държавни и местно генерирани приходи е 53% към 47%.

Акцентът през 2021 г. пада върху инфраструктурните инвестиции, за което са заделени 8 225 000 лева, което е два пъти повече от миналата година.

Сред приоритетните обекти са:

– изграждане на 3-та клетка на Депото за твърди битови отпадъци за 2 281 000 лева;

– строителство на спортна зала: 618 000 лева;

– строителство на паркинг в кв. 303 за 218 000 лева;

– реконструкция на Център за временно настаняване в с. Дълбок дол, съпътстваща инфраструктура по изграждане на мост при „Лукойл“ и осветление по ул. „Долно Ливаде“.

Сред приоритетите на тазгодишния бюджет ще бъдат инвестициите в селата, които са 1 722 000 лв. от общите разходи.Предвидени са 503,8 хил. лева за ремонт на пътища в Белиш, Гумощник, Терзийско, Горно Трапе, Орешак – Черни Осъм (Стругът, Миленча и Орешак-Троянски манастир-Черни Осъм), Врабево, Ломец и Балабанско.

Предвижда се и обновяване на здравните служби, ремонт на някои читалищни сгради и други сгради общинска собственост.

При представянето на бюджета, кметът Михайлова определи като най-сериозно предизвикателство успешно изпълнение на инвестиционната програма и проектите с външно финансиране. Много неизвестни поражда и участието на общината в Националния план за възстановяване и развитие, но усилията на администрацията са насочени към предварителна подготовка на проекти и стратегии в области, за които се очаква да има финансиране, добави още тя.

инфраструктура

Дончо Барбалов: 140 млн. лв. са предвидени за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в града

Три са приоритетите в бюджета на Столичната община през тази година: 

Изграждане на стратегическата инфраструктура на София и ремонти в кварталите; изграждане на нови детски градини и осигуряване на места за децата от 3 до 6-годишна възраст; подобряване на качеството на въздуха и екологичен градски транспорт. Това заяви в интервю за БТА Дончо Барбалов, зам.-кмет по финанси и здравеопазване на София.

Общо 140 млн.лв. са предвидени за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в града.

Това включва изграждането и разширението на булевардите „Тодор Каблешков“, „Филип Кутев“, „Източната тангента“, „Ломско шосе“, ул.“Опълченска“, които са част от вътрешните градски рингове. С тях София практически ще има нова транспортна схема и с над една трета разтоварен трафик през центъра, коментира Барбалов.

Очаква се тези обекти да бъдат изградени в следващите 3-4 години.

По думите на зам. кмета най-голямата реконструкция, която трябва да започне през март тази година е на трамвайното трасе по бул.“Цар Борис Трети“ – от Съдебната палата до „Княжево“ – 31,6 млн. лв. за 2021 г. са осигурени по програма „Региони в растеж“. Този проект ще даде бърза връзка на гъсто населени квартали и нов линеен парк по бул.“Македония“.

За изграждане, разширение и основни ремонти на детски градини, ясли и училища са заложени 65,7 млн.лв.

Над 6 млн.лв. ще бъдат инвестирани в изграждане на нови училищни корпуси и основни ремонти в 7 училища. В две от тях ще се изградят и физкултурни салони – това са IX-та Френска гимназия и 100-но СУ в район Сердика. Започва и проектирането на две нови училища – в район „Студентски“ и в район Витоша – кв. „Манастирски ливади“, посочи още Барбалов.

За пореден път представител на Столична община уверява, че ще бъде преодолян и проблемът с недостига на места за децата от 3 до 6-годишна възраст, като се правят инвестиции и в разширяването на съществуващите и изграждане на нови детски ясли, където недостигът на места всъщност е най-голям. Фактите обаче отново са за недостиг от хиляди места за децата на София.

На въпрос защо се допуска двойното намаляване на приходите за отчуждаване на терени за улици, обществени пространства, зелени площи и учебни и детски заведения, весто да се увеличават, Барбалов коментира, че не трябва да се забравя, че сме в условия на криза и проектобюджетът отчита тази реалност. Надява се в следващите години икономическото състояние на града и приходите да позволят отделянето на повече средства за отчуждаване, от каквото безспорно има нужда.

Вече една година много сектори от бизнеса търпят сериозни финансови загуби и не развиват нормално своята дейност. Това оказва директно влияние върху приходите от данъци и особено от такси в държавния и в общинските бюджети.

Тротоари и майки! Пъъъъът като път….

текст: Антония Абрашева

Купувам си обувки и говоря по телефона с дъщеря ми – около 4 годишна тогава, която е на гости при баба си:

  • А ти шега какво правиш, мамо?
  • Купувам си обувки.
  • А какви обувки, мамо?
  • С високи токчета.
  • Ихааааааааа! Като иштиншките майки, мамо!

Разсмях се. Естествено.

Тази реплика обаче се загнезди дълбоко в съзнанието ми и в следващите месеци си купих много обувки с токчета, защото отчаяно исках да се впиша в представите на дъщеря ми за „истинска майка“. Но колкото и старателно да подбирах обувките и токчетата, нито един чифт не изкара достатъчно дълго. Всички имаха един основен проблем. Освен мен, разбира се. Проблемът беше (и е) в родните улици и тротоари.

Не че ремонти не се правят. Напротив.
То са обществени поръчки, то са търгове, то са чудеса.

Скоро след ремонта често се ремонтира ремонтираното. А още по-често се започва нов ремонт, защото първият е направен с неподходящи и/или некачествени материали или не са били спазени условията за полагането на настилката. Или на някого му се е наложило да прокара нови комуникационни канали, защото старите са дали фира, въпреки че иначе „могат да изкарат още 20 години.“

 

Тук изобщо не говорим за паркиралите коли по тротоарите. Не! Въпреки, че по тротоарите в кварталите често се изграждат импровизирани подходи, за да могат хората да не си трошат колите в бордюрите, където са останали. Тези подходи всъщност са много полезни – за майките с детски колички, за детските триколки, тротинетки и всякакви други моторетки, за велосипедистите, за хората в инвалидни колички или придружителите им, за възрастните хора, които ползват пазарски колички на колелца.

Та… какво е нужно за един качествен ремонт на един тротоар, така че да не се налага да бъде ремонтиран поне 5 години  и майките да стъпват уверено и да са истински, без поне един ортопед да ги държи за ръка.

Разбира се, първо се започва с мисъл. Поне би трябвало. Климатът е ясен – долу-горе от -20°С до +45°С, много влага, много суша. Основите, наклонът, дренажът, оттичането, трасетата за комуникациите (ВИНАГИ са за подмяна!)… Проектирането. Е, „като се знам какъв съм инженер, ме е страх да ида на доктор.“ Какво ли да добавя??? Нищо. Нищичко. Сред толкова ВУЗ-ове… Знаете ли, например, че в Архитектурния факултет във Варненския Свободен Университет се учи специалността…  „Хореография“? Дори не подозирахте, нали?

Избор на материал според нуждите – дърветата, велосипедните алеи, естетическо вписване в средата, сложност на полагане на настилката, бордюри, цена… Ех, този материал! От асфалт, през бетонови блокчета, тухли и павета до здравината и устойчивостта на гранитогреса. Разбира се, не всички гранитогреси след полагане съхнат по 2 години както на метростанция НДК, където лекетата не са дизайнерски проблясък, а показател за 3-тото качество (поне) на полираните плочи, по които почти всеки може да се пробва в попрището на фигурното пързаляне… и най-вече – в атрактивното падане.

Пък и то не е една беля – след проектанта вървят и изпълнителите. По стара българска традиция се работи, само ако не е дъждовно и ако има кой да те гледа. Един копае, един гледа безучастно, друг знае как се прави по-добре, но не му се занимава, трети си чопли носа, четвърти следи облаците за дъжд, пети засича времето, шести трябва да отговаря за контрол на изпълнението, но няма време, защото е много, много зает…

 

А контролът… Контролът е… Какво да се лъжем, всичко на този свят има цена.

Рязането на лентички е национален спорт в България и повод за национална гордост. То е лесно, прекрасно и екзалтиращо. Понякога даже и почерпка има. Не за простосмъртните, но все пак…

А после идва и пазенето от наша страна. Ама като няма къде да си паркираш таралясника…

Дъщеря ми вече е голяма и знае, че истинските майки се придвижват с кубинки и кецове. Но понякога просто ми се иска… Да мога да се почувствам извисена и да погледам света с още 10 см отгоре. Или поне да съм сигурна, че мъжките погледи не ме следят, за да предвидят траекторията на падението ми и да се отдръпнат на безопасно разстояние. Или просто да зяпам спокойно облаците, а не отраженията им в локвите, около които се придвижвам с елегантни (и не чак толкова) подскоци. Или да не изтръпвам при вида на дупката пред ролерите или тротинетката на поредното летящо малко човече. Или да мога да разходя детето в инвалидна количка, без главата му да подскача като в миксер, а пък майка му да може просто да посъзерцава малко Онази Точка на тавана, в която се фокусират оцелелите й неврони в края на деня.

Годишно всяка Община дава милиони левчета – от Вашите и моите данъци за ремонт на вашите и моите тротоари. Понякога едни и същи тротоари. Понякога по няколко пъти в годината. Понякога едни и същи тротоари по няколко пъти в годината.

Хрумвало ли Ви е да се поинтересувате как вашата Община харчи парите ви? Колко пари, примерно, отиват за обезщетения по искове срещу Общината за счупени крайници при спъване в разбитите плочки? Хубаво, че и със съдилища не ни се занимава и едва ли са много подобни искове. Иначе тротоарите щяха златни да ни излязат.

Навън заваля, а трябва да разходя кучето.

Ще обуя гумените ботуши…

 

снимки: Интернет