Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (първа част)

Снимка: Денис Бучел

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев, който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Той ни разказа малко повече за инициативите на сдружението, за проблемите в бранша и за затягащия се контрол около производителите на дограма.
Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС, бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.
Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.
От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД.
Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Христо ти си новият шеф на „Сдружение български врати, прозорци и фасади” – защо реши да се занимаваш и с това, освен всичко останало, което правиш?

Това не е ново за мен. Бях в управителния съвет на сдружението вече почти шест години. Последните 15 години аз съм все в този бранш и винаги съм имал мотивация да се създадат конкурентни условия за работа на фимите.

Моята кандидатура бе издигната на последното общо събрание. Това е една сериозна отговорност на фона на всички други ангажименти, които съм стартирал като собствени начинания. Отнема доста от свободното ми време, но приех предизвикателството, защото смятам, че с моя ентусиазъм има какво да дам. Да увлека повече фирми, повече хора да бъдат съмишленици в постигането целите на сдружението.

Кое според теб е най-важното нещо, или може би първото, което трябва да направиш?

Първо да убедя повече хора, че има смисъл да са членове в сдружението. Това е най-често срещания въпрос: „Каква е ползата да съм член?”

Именно, каква им е ползата?

Ползата е, че общата представителност и сила на сдужението е по-голяма от аритметичния сбор на неговите членове. Ако дадена фирма има проблем за разрешаване с местната, централна власт или някоя институция, гласът й би бил чут доста по-силно отклокото ако действа сама. Самото ни сдружение също така е колективен член на КРИБ и КСБ ( Камара на строителите в България). Ние винаги можем да разчитаме на допълнителна подкрепа от тяхна страна за разрешаването на глобален браншови проблем или отделен проблем на фирма – наш член.

Никой не получава нито обекти, нито привилегии, но най-голямото предимство е, че това е браншовата организация, която е създадена точно да защитава правата на фирмите и да задава стандартите.
Тук се включват производители на дограми, прозорци, фасади, стъклопакети, обработки на стъкла. Включително и системни доставчици и фирми вносители на всички тези продукти. Това е една огромна индустрия за над 1 млрд. лева в годишен план. По наши данни са заети над 1800 фирми в България. Целта ни е  да се създадат прозрачни и конкурентни условия за работа. Да св елиминира нелоялната конкуренция, защото това подрива авторитета на самите производители и продуктите им не получават справедлива пазарна цена.

Друга важна роля на сдружението е информативната. Тъй като регулаторните изисквания постоянно се променят, въвеждат се нови и нови продуктови стандарти и норми. Фирмите производители на врати, прозорции фасади имат затруднения в проследяването на тези промени и да приведат дейността си в съответствие с тях.
Членове на сдружението получават винаги в реално време, синтезирана и актуална информация за новите изисквания, както и се възползват от периодични вътрешни одити от страна на специалисти на сдружението, които дават препоръки на фирмите.
Тук е мястото да подчертая, че в повечето случаи именно СБПВФ активно участва на експертно ниво и в технически комитети към съответни ведомства преди дадени промени да станат факт. Разполагаме с информация от извора и даже влияем върху процесите – например при въвеждането на нови по-ниски коефициенти за топлопреминаване, за нивата на физическа сигурност на обектите и в редица други случаи.

Има ли някаква конкретна представа как точно ще придобиете прозрачност, така че тя да бъде в полза на всички, които работят?

Тази прозрачност не всички са заинтересовани да я има, затова има и съпротива. Доста фирми предпочитат да са в същото положение, в което са. Те трябва да разберат, че неработейки по правилния начин, неотговаряйки на нормативните изисквания, техните продукти неминуемо, в средносрочен план, ще излязат от пазара.  Ще бъдат принудени да ги спазавт чрез административни мерки.
Има много сериозни регламенти и изисквания към продуктите. Една от основните цели на сдружението е тази информация да достига до членовете му и да им помогнем те да отговарят на тези изисквания.

Например СЕ маркировката! Декларации  за експлоатационни характеристики, които трябва да съпътстват продуктите.
Включителнл и когато се продават на пазара в България. Не само в експорта, защото ние сме част и от европейския пазар.

Тези регламенти са валидни от почти три години за всички наши фирми, но за над 90%, няма да сбъркам ако кажа, продукцията в България не отговаря на тези изисквания. Не  е маркирана правилно.

Как е възможно това? Какво липсва, така че това да е възможно?

Липсата на контрол. От януари, когато бях избран за председател, съвместно с членовете на управителния съвет, стартирахме много активни действия да предизвикаме внимание и фокус върху нашия бранш.

В чии ръце е този контрол?

Той е разпределен . Част от контрола е възложен на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор” (ДАМТН). Тя  осъществява контрол над продукцията, преди да бъде пусната на пазара. Те проверяват документално, дали фирмите поставят правилно знак CE. Дали предоставят на клиентите си декларация за експлоатационни характеристики.
Тук трябва да подчертая, че тази декларация от три години вече замести декларацията за съответствие. Много фирми обаче продължават да издават декларация за съответствие, което е нонсенс. Те не знаят какво трябва да издават и за съжаление много институции и частни инвеститори продължават да искат декларация за съответствие.

Това се нарича вече декларация за експлоатационни характеристики на продукта и тя е коренно различна.

Наскоро проведохме работна среща с председателя на ДАМТН, г-н Стефан Цанков и срещахме разбиране за проблемите в бранша. Готовност за засилване на контрола и превантивната дейност във фирмите производителки на дограми и стъклопакети. Ще се опитаме резултатите от тези проверки да достигнат до максимален брой от заинтеросованите фирми. До крайните клиенти също,  чрез широка PR кампания, така, че  те да започнат да изискват документи, доказващи експлоатационните характеристики на дограмите и фасадите. Фирмите производителки да приведат своите продукти към съществуващите регулаторни изисквания.

Какво друго трябва да има като пакет, който да проверява контрола?

ДАМТН контролират производството в цеха до инсталацията на продукта. След това контролният орган е „Дирекция за национален строителен контрол” (ДНСК). Той трябва да контролира дали влаганите продукти имат съпътстващите документи преди разписване на акт 16.
Има независим строителен надзор, който е толкова независим, че в крайна сметка не зависи нищо от него. Това са контролните органи в момента. Затова ние започнахме много активно от януари инициативи, съвместно с КИИП, КАБ, с работодателската организация КРИБ. Нашето  сдружение стана член на КРИБ и много активно участваме във всички инициативи. Те са проводник на бизнеса и на браншови организации към правителството.

С тяхна помощ се надяваме да засилим тази кооперация. Те да ни помогнат  да има чуваемост на проблемите и да се взимат съответните решения.

Какво би могло да се случи поради липсата на контрол, което да застрашава живота на хората?

В два аспекта са проблемите. Единият е икономически. Първо, когато купиш продукт, на който не знаеш какви са експлоатационните характеристики от фирма,  която не е провела изпитания на продукта си. Фирма, която  не притежава по каскаден принцип получени тези изпитания, ти реално не знаеш какво купуваш.
Една дограма в момента, или врата, фасада,  се слага или сменя, за да спести енергия. Това е темата на деня.
Когато се купува нещо, на което не се  знае какви са  характеристиките му, се дават пари на вятъра. Това е икономическия аспект, който е много сериозен и валиден за текущата национална програма за енергийна ефективност.

По отношение на физическата безопасност на хората, пак е абсурд. До момента не се изискваше техническо задание и статически изчисления  от правоспособен конструктор на фасадните конструкции. Иска се за стоманобетон, иска се за метални конструкции и за  ОВиК инсталации. А фасадата, под която ежедневно минават милиони хора… до момента това не се изискваше. Макар да  присъства в Наредба 4!
И  това е друга наша нова инициатива, със съдействието на КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране) и КАБ (Камара на архтектите в България). Стартираме инициатива по засилване контрола по тази част. Държавните органи, които издават разрешителни и местните общини, да изискват вече заверени проекти на фасади.

Вече изисква ли се?

В момента има само два такива обекта в София.

Но това е прецедент всъщност?

Да, прецедент е. Зависи кой и как чете Наредба 4. Зависи от прочита на наредбата. Ние искаме това да стане недвусмислен факт. Сега инициираме инициатива с КАБ с новия председател арх. Борислав Игнатов, с Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), с Камарата на строителите. Искаме съвместно да внесем пояснителни писма към съществуващи наредби и това нещо да стане изискуемо, защото е наложително.
Фактът, че до момента няма нещастен случай, не ни оправдава да не го изискваме занапред.  Говорим за сгради 20 до 120 метра височина с изцяло стъклени и остъклени фасади. Неминуемо там трябва да се изискват конструктивни чертежи. Те да бъдат заверени и проекта като цяло да бъде одобрен. Така че това са двата риска, когато инвеститорът или крайния потребител не контролира доставчика или партньор-изпълнител, в това какво му доставят.

Какво смятат членовете на сдружението за въвеждането на по-строг контрол?

Имам пълна подкрепа, новоизбраният управителен съвет от последното събрание е амбициран сериозно да постигнем тези цели. Целите ни за тази година са повишаване на информираността на всички фирми. По възможност на повече крайни клиенти и разпоредители на средства.
От друга страна, да подготвим фирмите от нашия бранш как да отговорят на тези изисквания и то не проформа. Наистина да въведат в ред производството си, така че да бъдат изрядни. Не само с регламенторните изисквания, но и да им се даде конкурентно предимство. Фирмите,  които работят изцяло на вътрешния пазар, считат, че за тях те не са валидни. Те са валидни, защото ние сме част от общия европейски пазар.

Другата сериозна тема, по която работим в момента, е енергийната ефективност. До края на годината ще има 750 санирани блока и ние работим в няколко посоки. Сигурни сме, защото получаваме много сигнали, че тези обекти се изпълняват от фирми, които отговарят фактически на условията на търговете на общините. Т.с по закона на ЗОП за търгове.  Но продуктите им не отговарят на същинските изисквания, които са в наредба 4 и 7.
Това се получава от липсата на компетенция на местно ниво.

Какви са изискванията към продукта като CE маркировката? Това не е просто едно залепено листче.

Това означава да имаш направени тестове и сертификати.
В България например има над 120 фирми, които произвеждат стъклопакети. Едва ли броят на тези, които са си направили първичен тест на продукта, който се прави всяка година или кратък тест на всеки 6 месеца, в специална лаборатория, надвишава 20.
Ето защо алармираме местните власти! Няма как, ако тези несертифицирани фирми доставят продукти по националната програма за енергийна ефективност, които са инсталирали тези дограми,  продуктите им да отговарят на изискванията.

Априори го знаем, но нашата цел е не да обвиняваме. Ние искаме това да стигне до кметовете, тези, които разпореждат средствата, до МРРБ.  Този бумеранг ще се върне към тях. За нас няма значение коя фирма го прави, стига продуктът й да отговаря на законодателството, а то е много сериозно в тази насока. Искаме да информираме всички тези хора какво да изискват, какво да гледат, така че да не се върне бумеранга, т.е. изхарчени са 1,5 млрд. лв. за година и половина, а след две години да се окаже, че дограмите и прозорците пак са за смяна или че изобщо не отговарят на енергийните изисквания, заложени от проектантите и заложени като основна цел на МРРБ.

Много адмирираме тази програма, включително нашето сдружение, което е с нестопанска цел и се финансира изцяло от членски внос, инвестирахме над 20 хил. лева в информационни брошури, които изпратихме до всички над 2000 етажни собственици. Писахме писма до всички 264 общини, два пъти, с които им казвахме, че им предоставяме безплатна помощ при съставяне на тръжните документи и какво точно да изискват и… Никаква реакция!

Не планувате ли някакви срещи с кметове на общини и области?

От януари тази година търсим среща с Лиляна Павлова, с кметове и общини, в момента сме пуснали до Национално сдружение на общините в България писмо, на което очакваме отговор, точно, за да ги запознаем с всички изисквания. В момента сме пуснали и писмо до отличника в програмата – кмета на Благоевград Атанас Камбитов. Ние искаме да направим поне две срещи, за да видим какво се случва при изпълнението на тези програми, защото в Благоевград в момента се санират около 15 блока – докато не е късно да се заложат законовите изисквания. Това са разумни хора и ние работим в инерес и на правителството, което отпуска средства, и на общините, които се разпореждат с тях. В крайна сметка, ако са истински намеренията на всички по веригата и декларираната готовност, че това са пари за енергийна ефективност – няма начин да не ни обърнат внимание и да не се вслушат в нас.

Да, защото резултата наистина трябва да бъде енергийна ефективност.

Ние за това се борим. Нашето сдружение, преди всичко друго участва активно във формирането на политики. С нас се съгласуват всички нови наредби и нормативни документи свързани с енергийната ефективност, саниране, коефициентите за топлопреминаване  в страната, които до 2020 г. трябва да станат 0,9. Активно участваме и в процеса по формирането на експертни становища, предложения към МРРБ. Има какво още да се желае и нашата роля да се засили, защото тук са събрани експертите от малки, средни и най-големите фирми в бранша в момента.

Към ВТОРА ЧАСТ на интервюто

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)

 

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев (интервюто е публикувано на 11.07. 2016), който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Миналата седмица ви запознахме с проблемите около контрола в бранша с фасадите, поставянето на дограма и топлоизолация. Тази седмица продължаваме разговора с г-н Щерев, който ни разказа малко повече за сдружението, неговия регистър и бъдещи инициативи.

Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС. Има бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.

Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.

От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД. Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Мислехте да правите регистър на фирмите, който да улесни инвеститорите при избора им.  Какво стана?

Случи се, но няма изискване от никой държавен орган и регистрацията е въпрос на доброволен принцип. Ние наистина създадохме такъв регистър, в който диференцираме различните типове работа. Направили сме четири отделни категории с три отделни нива, в зависимост от обема. Това е от полза за всеки инвеститор, когато прави търг, той да избира между сравними неща.
Защото се получава следното – на даден търг за обект участват фирми с по 5 до 10 правоспособни проектанта, които си плащат осигуровките, със съвременни  машини и оборудване, с халета и с капацитет за производството на една да кажем голяма сграда. Наред с тях се вадят и оферти на фирми, които нямат и един проектант и прозводствените им възможности въобще не отговарят на обема работа.
Нищо лошо няма в това да си малък, никой не се е родил голям, но за една сериозна фасада, не може да се сравняват цените на тези фирми.

На тях присъщите им разходи са съвсем различни.
Тук не защитаваме големите или малките, а за избора между сравними неща, защото иначе се получава нелоялна конкуренция.

Това беше в основата на създаването на регистъра и фирмите се обединиха около тази идея.  По този начин вече няма да има разлика до 50% в цените, а разликата ще бъде 5-10% и тогава инвеститора може по-спокойно да избира.

Регистърът се администрира от сдружението и една от основните ни цели е той да стане национален и да бъде задължителен. Затова предприехме и срещи с Камар на строителите.
Такъв регистър в момента съществува и се казва „Национален професионален регистър на строителите в България”. Там за съжаление, дограми, прозорци, фасади, врати, фигурират само в точка 5, подгрупа, което е тип монтажи.

На среща, която имахме с правителството споделих и това или да разширим обхвата на професионалния регистър на строителите и в тази подточка да вкараме нашия регистър, или да имаме отделен наш регистър.
За съжаление и това е параграф 22, защото ако имаше закон за браншовите организации, към който има голяма съпротива от много работодателски организации, той би дал право на национално признатата браншова организация да създаде, внедри и поддържа регистър. Оттам ще дойдат и вътрешни стандарти, най-добри практики и т.н.
За съжаление това в момента не се случва и ние се лутаме между различни играчи на пазара, за да търсим нашето място. А ние търсим ясен регламент с правила.
Човек трябва да знае с кого работи, с кого се конкурира, да има регистър на фирмите.  В момента няма регистър на заетите фирми в този бранш.

Това са около 1800 фирми, което е сериозен обем и ако не се контролира качеството, страда и крайният потребител, страда и бизнеса, страда и държавата от пропуснати ползи.

Колко от тези фирми присъстват във вашия регистър?

До момента са се регистрирали само фирми от сдружението. Това са около 10 фирми. Регистърът е доброволен и е хубаво фирмите-производители да се регистрират. ISO също не се е създало като нещо задължително, винаги е било и сега е доброволно, но това е атестат, който показва, че има вътрешна внедрена система за качество, че процесите са контролирани, че това е една нормална работеща фирма. И вече общини, публични търгове, когато се правят, те го изискват, защото това е един вид гаранция, че това се спазва. Ние искаме да постигнем същото, но това става чрез разбиране на същината на този регистър, както от фирмите производители, така и от инвеститорите. Ще работим активно този регистър да се разрастне и да стане основен инструмент при избора на изпълнители в частта дограми, фасади и фасадни обшивки от инвеститорите.

От колко време е сдружението?

Над 10 години, което е доста време. Затова имам и много амбициозни цели. Наистина за мен най-важното е да имаме чуваемост, разпознаваемост и оттам вече фирмите да преценят дали има смисъл да членуват .
За мен смисъла от членството е точно достъпа до тази информация и помощта, която те биха получили.

Ние извършваме безплатни одити на фирмите – дали отговарят на изискванията, за да не се чакат проверки от контролни органи, даваме информация за всички новости в законодателството. Управителните ни  съвети са всеки месец и те са отворени за всички членове, дори и за тези, които още не членуват.
Управителният съвет се състои от около 20 човека, т.е. широк кръг от фирми, които са представени равномерно . Но управителните ни съвети са отворени и могат да се дискутират теми, които касаят всеки един член.
Могат да присъстват фирми, които не членуват, но не могат да участват във взимането на решения. Със сигурност обаче могат да зададат тема или проблем, който трябва да се разреши.

Има ли някаква статиска, например за изминалата година или за 2014 колко е произведено, колко е експортирано, колко прозореца са сложени, къде?

Количествена статистика няма как да има, защото няма регистър на фирмите. Всеки си прави някакви секторни анализи…

Над милиард  и двеста е продукцията, която е произведена със сигурност. Нямаме статистика колко от това е изнесено, колко е монтирано тук. Но много фирми в момента са експортно ориентирани, особено за Белгия, Германия и Франция. Много продукция заминава за там. Това е последствие от кризата. Но сега в  България стартират доста обекти и ще има недостиг, според мен. Особено и заради програмата за енергийна ефективност – 750 блока, са си 750 обекта. Това винаги го казвам на клиентите и на нашите колеги – дори  да не работиш конкретно за тези блокове, ти реално ще почувстваш ефекта. Няма да има монтажници на изолации, алпинисти, скелета…Ще се вдигнат цените. Ще се усети на всички нива, всички браншове, които са свързани със строителството ще го усетят.

А някаква информация какво и колко се монтира?

Браншът ни е огромен. Има 7-8 сериозни производители на PVC профили, вече станаха 5-6 производителя на алуминиеви профили, има  много внос отвсякъде.

Никой ли не регулира това?

Никой. Пазарът е огромен, а преди кризата фирмите бяха над 3000, според мен. По отношение на това какво се използва повече – PVC се е наложило повече като достъпен ценово продукт с добри енергийни характеристики за жилищни кооперации.  По отношение на офис сградите, винаги са били алуминиевите системи, окачени фасади.

Какви инициативи сте захванали още?

Сега стартираме активна кампания по информираност на фирмите.
Първо, защото ние не искаме да ги глобяват, а да ги информираме какво трябва да спазват, за да не бъдат наказвани и да работят нормално на пазара.

Заедно с ДАМТН ще бъдат извършвани много проверки.

Целта на тези проверки е превантивна и резултатите от тези проверки, по-скоро бихме желали да алармират тези, които не отговарят на изискванията. Да ни потърсят за съвет, защото те трябва да внедрят вътрешнопроизводствен контрол на качеството си. Да  си въведат в изряден вид документацията.
Готови сме да правим и местни информационни срещи с фирмите по места, защото те не могат да дойдат изцяло в София. В тази връзка очакваме реакция от „Сдружение на общините в България”. Ако те откликнат положително, ще направим съвместна инициатива.

На тяхно събитие да направим техническо разяснение, от страна на сдружението към общините, какви са изискванията. Това е най-бързия начин, по който ще стигне до фирмите и те по обратен път ще стигнат до нас, за да ни питат какво е необходимо.

През ноември планираме голям семинар, на който ще разясним последните развития по програмата за енергийна ефективност, последни нормативни изисквания за членове на сдружението и бъдещи такива.
Ще има много продуктови презентации на водещи фирми в бранша, така че да повишим и тяхната компетентност, квалификация и т.н.

Това ме подсеща за друг хроничен проблем – квалификацията на работната ръка.

Още като стартира кризата много хора си тръгнаха и отидоха да търсят развитие в чужбина. В България не останаха хора да работят, а тези, които останаха – или не знаят как, или не искат  да се научат.  Сега сме предприели много инициативи съвместно с Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC).
Има голяма международна програма, която се казва „Build Upon”. Инж. Венета Новакова като член на управителния съвет и директор R&D на ЕТЕМ има голяма роля там.
Целта е точно повишаване на компетенции, информираност и квалификация, създаване на квалификационни центрове, които да създават кадри, да захранват не само нашата индустрия, а и други съпътстващи индустрии.

Последната една година чуваме, че бизнесът има различни нужди от това, което образователната система вади.
Под наше давление, преди 2 години  беше създадена длъжността „фасаден инженер”, заради изискванията за фасадните конструкции.
Те са едно специфично знание, което е конструктивно, т.е. не е само стоманобетон. Тази длъжност я има вече в националния класификатор на длъжностите и сега искаме да и дадем и пълнота.
Във Висше строително училище „Любен Каравелов”, инж. Новакова проведе първия през тази година курс по фасаден инженеринг. В момента висшето училище кандидатства за акредитация на магистърска програма. Точно от това имат нужда нашiте фирми в момента.
Много големи фирми, както и малки, имат проектанти и квалифицирани хора, но нямат атестат, не са минали специална програма.

Целта ни е да създадем към тази магистърска програма и степени за квалификация по темата „фасаден инженеринг” и тя да вади подготвени кадри за бранша.

Така че стискаме палци тази акредитация да мине, защото наистина ще се съдаде специфичен тип квалифицирани кадри или ще даде възможност на други да се преквалифицират и да намерят реализация в сериозни фирми в България.

Как сдруженето ще участва в подкрепа на програмата „Build Upon”?

С много инициативи, някои са на чисто експертно ниво. Резултатите от първия семинар ще излязат с препоръки към правителството на тема какви са пречките пред реализирането на програмата за енергийна ефективност и препоръки към процесите в момента.

Снимка: Денис Бучел

Какво да гледаме при избор на дограма и фирма за монтаж?

Често изборът на най-подходяща дограма за дома е доста труден. Фирмите са много, вариантите също. Липсата на контрол в този сектор, за който говорихме в интервю с  Христо Щерев, председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ), дава предпоставки да попаднем в недобросъвестни ръце.

Много фирми предлагащи дограма работят с некачествени продукти и правят монтаж, който може да ни изиграе лоша шега. По този начин покупката на нова дограма се обезмисля. Предлагаме ви няколко съвета от г-н Щерев, които да ви помогнат при избора на качествена дограма и добра фирма за монтаж.

1.Задължително първо се гледа всеки един продук да има CE маркировка на рамката или на стъклото. Това е унифицирана форма за деклариране на характеристики на продукта. И след това се избира класът на енергийна ефективност, който е маркиран като A,B, C, D – както е при електроуредите.

2. Потребителите трябва да изискват от доставчика Декларация за експлоатационни характеристики. Там ясно се виждат 6-7 основни характеристики на прозорците. Това са:

– характеристиките за топлопреминаване

– въздухонепроницаемост

– водонепроницаемост

– взломоустойчивост

– статична устойчивост и др.

Изисквайте този документ от фирмите, защото те са задължени да ви го предоставят!

3. При злоупотреби с тази маркировка и съмнения за качеството, потребителите могат и имат правото да се обърнат към Сдружение „Български врати, прозорци и фасади”. От сдружението изпращат комисия, която да установи какъв е проблемът.

4. Добър атестат за фирмите е те да са членове на СБВПФ. Това гарантира известно качество и сигурност при ремонта на дограмата.

5. При първи съмнения за некачествен монтаж, незадоволителен продукт и други проблеми, клиентите е добре веднага да се обърнат към Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” или в краен случай към Комисията за защита на потребителите.

6. При констатирани нарушения при монтажа на дограма от фирма, Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” имат право да извикат проверка на фирмата и да бъде наложена санкция. При несъобразяване с наложената санкция и следващо констатирано нарушение на фирмата ще й бъде спряна дейността.

7. Колкото и прекрасен прозорец да си поръчате – троен пакет, пет камерен, прекрасен обков, микровентилация, невероятен, ако бъде монтиран с полиреотанова пяна, то тези качества се обезмислят. За да не мухлясват фугите още при първата зима, отвътре се слага паронепропускливо фолио,  после пяна,  а отвън паропропускливо фолио. Фугата трябва да е суха. Остатъчната строителна влага трябва да излиза навън, особено при ново строителство и саниране е задължително. Голям проблем е кондензацията на влага и мухъл, които често се лепят на най-студената точка. Затова понякога има петно по средата на стъклопакета, ако не е добре направен или по ръба, където е 6-7 градуса температурата.

8. Фирмите продаващи и произвеждащи дограми на големи марки трябва да притежават Договор за каскадно прехвърляне на първичните изпитания на продукта. Тоест можете да изискате удостоверение за преминати изпитания на продукта. Също така фирмите-производители трябва задължително да имат вътрешнопроизводствен контрол или ИСО. Ако фирмата отговаря на тези условия, тя има право да слага CE маркировка на своите продукти.

9. Много често при промоции и обявени твърде ниски цени е възможно в продукта да не са включени всички необходими материали. Затова проверете предварително много внимателно фирмата и продуктът, който закупувате. Не се водете само от ниската му цена, това може да се окаже измамно и да не получите добро качество.

 

AGROB BUHTAL: Уникалните предимства на керамиката на Agrob Buchtal

Христо Щерев е добре познат на всички като председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ), собственик и управител на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД. На BUILDINGSTYLE 2016 г-н Щерев избра да спре вниманието ни на продукт, който сега навслиза на пазара в България и то с пълна сила.

Това е керамиката на AGROB BUCHTAL, която има мултифукционални свойства. Може да се използва за фасади, в кухнята, банята, басейни и СПА центрове, обществени сгради и др. Най-много разбрахме за керамиката, подходящи за басейни, която не се хлъзка, има антибактериално покритие и е много лесна за чистене.

dsc_0426

Г-н Щерев даже призова присъстващите, които имат интерес, да посетят обект в близост до Банско, който е направен именно с керамичните плочки на AGROB BUHTAL, и сами да се убедят в качествата на материала.

Голямо вълнение сред архитектите на форума предизвикаха и каталозите на компанията, които бяха разграбени като топъл хляб. Ако искате да научите повече за керамиката AGROB BUHTAL и да видите цялата презентация, може да го направите ТУК

Кратко видео от презентацията