Особености на лятната ваканция тази година

текст: А. Симеонов

Може би е нормално в условията на пандемията от Ковид-19 и мненията на властите и на специалистите и на обикновените хора да са толкова объркани, че вместо надежда, да предизвикват плен хаос, а той да доведе до страх.

Понеже все пак сме в Европейския съюз, нека видим какво се случва и ще се случва в него това лято.

Всичко започна с недообмислените изказвания на министър Ангелкова, че който българин иска да почива в Гърция и Турция, като се прибере задължително трябва да изкара 14-дневна карантина.

Това щеше да е добре, ако не стана ясно, че пък чужденците влизащи у нас, само с подписването на декларация, че не са заразени с коронавирус – спокойно ще могат да ходят из курортите ни… Подобна проява на двоен стандарт, разгневи всички…

Какво се получи всъщност – да приемем, че страха от 14-дневната карантина след почивка целеше да закара българите по родните курорти, защото особено ако живееш в апартамент, да седиш затворен 14-дни сам в него или със семейството е нещо, което определено ще се отрази зле на психиката и взаимоотношенията на всички ви. И ок, да кажем, този страх ви закарва на родното море. Там обаче изведнъж се оказвате заобиколен от чужденци от страни, където кризата е много по-голяма и не толкова овладяна и няма, ама никаква гаранция, кой е болен или кой не. В морската вода също може да ви чака неприятна изненада от леко друго, но пак заразно естество, огромен разлив от фекални води… И все пак изборът си е ваш.

Докато течаха тирадите, кога ще започне и ще протече сезона, как ще се гарантира безопасността на туристите и т.н., на 13 май Европейската комисия оповести насоки за всички държави членки за постепенно и координирано възстановяване на свободата на движение и премахване на ограниченията по вътрешните граници на ЕС.

Това има необходимия ефект и малко поспря спекулациите и хаоса – как това лято ще се почива в ЕС.

Много държави заявиха, че от юни или началото на юли ще отворят границите си, поне за съседните им страни и няма да налагат карантина, на гражданите си, които се завръщат от почивки в тях.

За момента още няма изрично потвърждение за точни дати, дали това изобщо ще се случи и ако се случи – кога, но поне е ясна индикация за намеренията, почивките лятото да са по-малко стресиращи за жителите на ЕС. И все пак в толкова несигурна обстановка, всяка наредба дори от институции с много високо ниво на доверие (визирам европейските, а не родните) може да се окаже предпоследна.

Едно обаче е сигурно – поне у нас, от едната крайност – скочихме в другата. От днес врати отварят МОЛ-овете и всички спортни зали – за фитнес, бокс, йога, народни танци и т.н. Т.е. за каквито спортове се практикуват тях.

Като се замислите поне в спортните зали, на практика е почти невъзможно да не обмените пръски пот с някой друг. Не го казвам с лошо, просто подобна мярка, според мен казва едно – поне привидно кризата е овладяна дотолкова, че от рискът от заразяване на хората е по-малък, от този те да не се завърнат към любимите си спортни занимания, които най-малкото подобрят, както физическото, така и психическото им здраве. Ясно е, че животът трябва да продължи, а един щастлив и здрав човек е много по-подготвен да се справи, с каквато и нова криза да дойде, отколкото един болнав и нещастен.

Така че това лято ще трябва много внимателно да следим мерките, които всяка страна ще налага или разпуска за почивките в нея. Може да се наложи, ако искате да пътувате на море в чужбина, да си изкарате здравен сертификат – т.е. да си направите тест за коронавирус максимум 72 часа преди да пътувате.

Със сигурност психически отсега трябва да сте подготвени, че изведнъж по време на почивката ви, може да се наложи да прекарате карантина в чужда държава, за което ще ви трябва, както допълнително време от отпуска, която вече може да нямате, така и пари, с които може вече да не разполагате.

При толкова много неизвестни и потенциални възможности за излишни нерви летният сезон на 2020 г. ще бъде най-малкото „интересен“ и динамичен.

Дали той ще осигури на гражданите на ЕС възможност да получат така необходимата почивка, отдих и освежаване, никой, ама никой не може да каже със сигурност!

Green Life: Активна 2014 година на пазара на ваканционни имоти

Изминалата 2014 година показа, че пазарът на ваканционни имоти с настоящите си нива на активност успява, независимо от настъпващите външни промени, да намери своята равновесна точка. Според инвестиционната компания Green Life обемът на реализираните сделки с ваканционни имоти се е запазил спрямо предходната година. За имотите, търгувани на вторичен пазар, цените са намалели. В същото време, нивата на сделките за нови, модерни апартаменти и къщи в успешните затворени комплекси са се задържали.

Политическите процеси, протичащи в Русия, и всички факти и последици от конфликта в Украйна, водят до два типа реакция на пазара:

– онази част от руските граждани, които са с по-скромни бюджети, но имат спестявания и са планирали покупка на имот извън страната си, преминават в период на изчакване. Това поведение на потребителите се наблюдаваше и у нас след кризата през 2008-ма година. Руснаците държат парите си в брой и изчакват развитието на процесите.
Не могат да ги инвестират в Русия, защото спестяванията им не са достатъчни за качествен имот в Москва.

– втората група участници на пазара се опитват бързо да изнесат парите си. Те са тези, които активно пазаруват в момента. В имотите на Green Life в Созопол и Поморие се правят огледи от началото на януари, което не е характерно за пазара на ваканционни имоти, който по принцип е сезонно обоснован.

„По-голямата част от огледите ни са за апартаментите в Поморие, където имотите се използват целогодишно и са предназначени за постоянно отсядане, а не толкова за лятна ваканция”, коментира Теофил Петров, Изпълнителен директор на Green Life.

„Профилът на клиентите не се е променил – семейства на зряла възраст, които избират страна член на ЕС, защото дори при намалелите си доходи, руските граждани от средната класа остават с по-висок стандарт от този, който има средностатистическият българин.
Втората група са семейства с все още малки деца, които търсят начин да изнесат дребния си бизнес, за да живеят спокойно в България”, допълва Петров.

Бизнесът, който развиват у нас, обикновено е обслужващ самата руска общност, която е компактна и в която хората са единни, респективно работят един с друг. Проблемът на кризата в Русия не е в това, че цената на рублата пада, т.е. хората са загубили спестяванията си, защото руснаците не държат парите си в банки или в рубли. Най-важният проблем е психологически – очакването им да имат по-ниски доходи и липсата на ясна перспектива. Но това е както пречка за големи сделки, така и допълнителен стимул за преместване на семействата в друга страна.

Конфликтът в Украйна се отрази на българския пазар с появата на рускоговорящи украинци, които търсят възможности да инвестират част от парите си сигурно и към края на 2014 година те са достигнали 12% от купувачите на българския пазар.
Те имат значително по-високи бюджети от руснаците /над 50 000 евро/ и основният им приоритет е страната, в която купуват, да е на територията на ЕС.

„България се явява естествен избор, защото е най-близо и у нас е най-евтино. Това е добра възможност за тях да “спасят” парите си, застрашени сериозно от несигурността в страната им в момента”, разказва Теофил Петров. „Алтернативният им избор е между Сърбия и Черна гора, които обаче не са в ЕС. Чрез покупката на имот украинците търсят врата за временно пребиваване, а след това и за постоянно.
Избират между набор от възможности за това, включително припознаването си като бесарабски българи“, разказва Петров.

Годишният анализ на Green Life показва, че 2014 година може да се определи като трудна основно заради природните бедствия, които са нанесли на пазара по-сериозни негативи, отколкото политическите кризи и последващите икономически процеси, особено що се отнася до материалните щети и влиянието им върху туристическия сектор.

Според впечатленията на търговците от Green Life основното притеснение, което руските граждани са изпитвали през 2014 г., не е свързано с промяната на стандарта на живот, а с възможността ЕС да наложи на България да предприеме санкции срещу руските граждани – с по-трудно получаване на визи или други пречки за пребиваване.

През 2014 г. от компанията инвеститор нямат нито забавени плащания, нито отказани сделки. Негативна тенденция има само в срока на вземане на решение от страна на купувачите, който се удължава. Мотивацията на клиентите не се е променила, но фактите ги разколебават и ще е необходимо време да се установи баланс, докато новите обстоятелства бъдат приети от участниците на пазара. Очакванията на Теофил Петров са сделките с руски граждани да продължат, тъй като те не купуват с ипотека и не търсят имот с цената на бъдещи приходи, а избират добра инвестиция за вече спестените си средства. Което е различна отправна точка от тази, която имаха английските купувачи или българските по време на кризата у нас.

Основни конкуренти на имотите по българското Черноморие остават тези в Черна гора, Сърбия и Турция.

И трите държави не са членки на ЕС, което оказва влияние върху избора на рускоговорящите. Турция, независимо от атрактивните си ценови нива, не може да бъде разпозната като пазар за обикновения руски гражданин. Тя е избор за бившите руски републики, в които се изповядва ислям, но тези клиенти никога не са гледали към България.

“Към момента страната ни наистина няма конкуренция за таргета руски купувачи, с който сме работили през последните 4 години. Битката е за запазване на спокойствието и намирате на баланс между външните обстоятелства и наличната мотивация за покупка у самите купувачи. Трябва да се има предвид и предлагането – вторичният пазар е активен, но инвестицията в нови проекти е силно ограничено, така че до голям излишък, който да промени основните характеристики на пазара, не очаквам да стигнем”, коментира Петров.

Според анализа на Green Life 65 % от купувачите през 2014 г. са разполагали с бюджет между 45 000 и 60 000 евро. Това са представителите на т.нар. средна класа руски граждани. Делът на семействата с ниски бюджети – под 40 000 евро силно е намалял – част от тях са се оттеглили изцяло, докато други са се пренасочили към вторичния пазар, където има предлагане на различни цени.

Сделките се сключват предимно на изплащане по индивидуално договорени схеми, като под 10% са били за имоти на зелено /това означава имот, който не може да бъде използван в следващия сезон/, най-голям дял са за напълно завършени апартаменти и 23% са за жилища, които са в напреднало строителство. Влияние оказва и по-високата цена на имотите в работещите вече фази на ваканционните проекти.

Общото разпределение на търсенето е 2/3 за имоти за постоянно живеене и само 1/3 за апартаменти за лятна почивка.

Клиентите продължават да търсят най-добрата сделка, но при ясни критерии, а не просто най-ниската цена, както бе при английските купувачи преди кризата. Защото над 80% от руснаците продължават да купуват единствено за собствено ползване и не отдават под наем, дори когато не са в България и не използват апартаментите си.

Всички плащания се правят с пари в брой и не се използва външно финансиране. Същата тенденция важи и за малкия процент българи, които вече се появяват на пазара.

“Очакваме влиянието на сънародниците ни да се засили в унисон с общата тенденция на повишаване на интереса към покупката на имот след спада на лихвите по депозитите и несигурността на банковата система”, коментира Теофил Петров, “Но българите не могат да бъдат основен фактор на този пазар в идната година. По-интересни за бъдещето му ще бъдат появяващите се руски граждани с големи за страната ни бюджети /над 100 000 евро за ваканционен имот/ и дали страната ще може да им предложи обслужване, отговарящо на техните изисквания”, допълва Петров.

Първите за годината изложения за ваканционни имоти предстоят. По време на тези форуми ще се очертаят най-ясно тенденциите, които ще определят пазара занапред.