подобрение

Проучване отчете подобрение на бизнес климата в страната

Подобрение на стопанската конюнктура в страната за трети пореден месец, показа последното проучване на НСИ. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата в страната се увеличава с 2.1 пункта спрямо февруари. С поредното повишаване на индекса от началото на годината се компенсира и неговото вошаване в края на 2020.

Най-високо подобрение от Института отчитат в строителството, докато при промишлеността то е 3 пъти по-ниско.

Според анкета, проведена от НСИ, съставният показател „бизнес климат в строителството“ се покачва с 3.8 пункта. Това е в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Строителите регистрират и увеличение на получените нови поръчки през последния месец. Прогнозите за дейността през следващите три месеца също са благоприятни.

Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша продължават да са основните проблеми за развитието на строителния бизнес.

Според прогнозите на мениджърите през следващите три месеца продажните цени в строителството ще се запазят.

„Бизнес климатът в промишлеността“ също нараства с 1.2 пункта. Причината е в по-благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки. Липсват обаче големи очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Основните затруднения за дейността остават свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната и чужбина.

Представители на сектора очакват и покачване на продажните цени в промишлеността през следващото тримесечие.

Търговията на дребно също бележи ръстс 1.7 пункта, а очакванията този ръст да се запази и през следващото тримесечие – позитивни. Според повече от половината търговци обаче (64,3%) има колебания в бизнес средата, заради несигурната икономическа среда. Има очаквания и за увеличение на цените, макар по-голяма част от мениджърите да предвиждат запазването им през следващия 3-месечен период.

2,7 пункта е покачването на индекса на съставния показател в сектора услуги. По-благоприятни са очакванията относно търсенето на услуги през следващите три месеца.

Вижте още:

час

Един час труд на българина е поскъпнал с 10%

Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.0%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Изследването е за четвъртото тримесечие на 2020 г.

В края на миналата година разходите за труд в индустрията са се увеличи с 4.6%, в услугите – с 8.2%, а в строителството – с 6.0%.

По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в сектор  „Образование“ – с 25.6%.

Следващи по увеличени са секторите „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 24.7%, и
„Операции с недвижими имоти“ – с 20.5%.

Намаление на общите разходи за труд има в „Култура, спорт и развлечения“ – с 2.4%. Спад се отчита и в сектор  „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 0.9%.

От данните се забелязва също за значителен ръст спрямо предходното тримесечие на същата година. Тогава увеличението беше индексирано средно до около 3,6%.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период от предходната година  разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.0%. Другите разходи (извън тези за
възнаграждения) също имат увеличение – с 10.1%. 

Вижте още:

инженерни дейности спад данни строителство

Отчетен е спад на строителната продукция в края на 2020 г.

НСИ отчете спад от 1.4 % на индекса на продукцията в сектор “Строителство” през месец декември 2020 година спрямо предходния месец и 7.1 % надолу в сравнение с месец декември на 2019 г.

Изменения:

На месечна база през м. декември 2020 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец.

Продукцията от сградното строителство намалява с 2.0 %, а от гражданското/инженерното строителство – с 0.7 %

На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през декември 2020 г. се определя от отрицателния темп както при сградното, така и при гражданското/инженерното строителство, където намалението е съответно с 11.1 % и 1.3 %

Сериозен спад се отчита и в хотелиерството.

По отношение дейностите на местата за настаняване през последния декември от НСИ отчитат, че в сравнение с м. декември 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 24.0%, а броят на леглата в тях – с 23.1%.

През декември 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 1 538 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 45.6 хил., а на леглата – 92.0 хиляди.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през периода, е 271.1 хил., или със 70.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голям спад на нощувките (със 78.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.

Най-сериозно са засегнати хотелите с 4 и 5 звезди, в които са реализирани едва 55.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 34.1% – на българи.

В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27.9% от нощувките на чужди граждани и 29.4% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 16.8% и 36.5%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2020 г. намалява със 72.0% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 125.5 хиляди.

Регистриран е срив както при чуждите граждани – с 85.7%, така и при българските – с 66.6%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през декември 2020 г., са 107.5 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки.

Чуждите граждани са 18.0 хил. и са реализирали средно по 2.6 нощувки, като 68.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през декември 2020 г. е 9.9%, като намалява с 15.3 процентни пункта в сравнение с декември 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 10.4%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 10.1%, и с 1 и 2 звезди – 9.4%.

Приходите от нощувки през декември 2020 г. достигат 15.0 млн. лв., или със 71.3% по-малко в сравнение с декември 2019 година. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани – с 82.3%, така и от български граждани – с 63.6%.

 

Вижте още:

Двата локдауна поставиха под натиск наемите в моловете и на търговските улици

 

НСИ: Спад с 14,4 % на разрешителните за строеж, но покачване броя на жилищата с 31.9%

строеж на сгради заем

НСИ: Спад с 14,4 % на разрешителните за строеж, но покачване броя на жилищата с 31.9%

НСИ обяви броя на издадените през четвъртото тримесечие на 2020 г. разрешителни за строеж и започнато строителство на нови жилищни и административни сгради.

Започва строежа на 1 451 нови жилищни сгради.

Данните сочат, че местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 451 жилищни сгради. В тях ще се помещават общо 9 779 с 1 142 665 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Разрешителни са издадени и за 14 административни сгради и офиси с 28 297 кв. м РЗП. 1 005 е броя на другите сгради с 515 431 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 14.4%, но жилищата в тях се увеличават с 31.9%. Увеличава се и общата им застроена площ – с 18.5%.

Строят се по-малко адинистративни и други сгради.

По-малко са и издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 50.0 и 10.3%. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 40.1%, докато на другите сгради е с 2.1% повече.

Спад и спрямо същия период на 2019 година.

В сравнение със същия период на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 4.0%. Жилищата в тях обаче са с 30.8% повече, а разгънатата им застроена площ – с 27.5%. Издадени са разрешителни за строеж на 33.3% по-малко административни сгради, но с 34.4% по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради намаляват с 8.9%. При тях намалява и разгънатата им застроена площ – с 15.6%.

Най-много жилища ще се строят в Пловдив, София, Варна и Благоевград.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) 230, Пловдив 222, Варна – 169, Бургас – 125, и София – 123. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Пловдив 3 624, София (столица) – 3 413, Варна – 604, Бургас – 496, и Благоевград – 300.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. е започнал строежът на 1 008 жилищни сгради с 5 616 жилища в тях и със 702 408 кв. м обща застроена площ, на 13 административни сгради/офиси с 12 803 кв. м РЗП и на 572 други сгради с 370 404 кв. м РЗП.

Намалява и строежа на жилищни сгради и жилища спрямо предходния период.

Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 21.4%, жилищата в тях – с 4.8%, а разгънатата им застроена площ – с 3.4%. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 48.0 и 67.8%. Намаляват и започнатите други видове сгради с 8.3%, както и общата им застроена площ – с 29.4%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 1.5%, а общата им застроена площ – с 3.0%, докато жилищата в тях намаляват с 2.7%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 18.2%, а тяхната РЗП – с 8.7%. Започнал е строежът на 6.8% по-малко други видове сгради, като и общата им застроена площ намалява с 10.6%.

Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 174 жилищни и 64 други сгради; София (столица) – 134 жилищни, 4 административни и 22 други сгради; Варна – 125 жилищни и 21 други сгради; Бургас – 105 жилищни и 21 други сгради; София – 84 жилищни и 30 други сгради.

НСИ отчита рязко увеличение на новорегистрираните безработни

Рязко увеличение на новорегистрираните безработни отчита Националният статистически институт (НСИ) за първата седмица на декември – над 14 200 души. Данните са от специализираното наблюдение на пазара на труда заради COVID-19.

Регистрираните в бюрата по труда от 3-ти февруари, когато започна това наблюдение, до 6 декември, са малко над 361 000 души.

Данните сочат, че за периода 30-и ноември – 6-и декември постъпилите на работа чрез бюрата по труда са малко над 3400 души.

За сравнение – в последната седмица на ноември (23-29 ноември) новорегистрираните безработни в цялата страна са малко над 6300, а постъпилите на работа – малко над 3720.

За първата седмица на декември най-драстичен е броят на новорегистрираните в София-град – 1264-ма, срещу само 411 души, които са устроени на работа.

В редица други области на страната, сред които Благоевград, Бургас, Варна, новорегистрираните безработни за първата седмица на декември са по над 1000 души.

Данните от специализираното изследване показват, че общо за периода 3-ти февруари – 6-и декември постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са малко над 227 500 души.

 

Вижте още:

Спад с над 20% на обявите за работа през ноември

Работодателите ще получат още 450 млн. лв. от Фонд „Безработица” по мярката 60/40

НСИ отчита ново слабо изразено подобрение на бизнес климата през октомври

През октомври 2020 г. стопанската конюнктура в страната отбелязва положителна промяна за шести пореден месец, след като през април бизнес климатът се срина до най-ниско ниво от февруари 1997 г., когато беше в сила финансово-икономическата криза след управлението на кабинета „Виденов“, показва последното проучване на Националният статистически институт (НСИ).

Подобрението на бизнес климата обаче е относително по-слабо за трети пореден месец и съответният показател продължава да остава далеч под неговото дългосрочно ниво след срива през март и април в резултат на въведените тогава строги ограничителни мерки за овладяване на коронавирусната пандемия.

Слабото подобрение през октомври се дължи най-вече на по-благоприятен бизнес климата в сферата на услугите, търговията на дребно и строителството, но при влошаване на нагласите в промишлеността.

Общият показател на бизнес климата се повишава през октомври с 0,5 пункта след повишение с 0,8 пункта през септември и с 0,5 през август. През предходните месеци обаче индикаторът нарасна с доста по-добро темпо, като през юли отчете растеж с с 2,5 пункта през юли, силен отскок с 11,4 през юни и с 11,8 пункта през месец май.

По този начин продължава да се заличава за пети пореден месец част от драматичния спад с близо 42 пункта през април, когато индексът се доближи на едва 4,4 пункта от рекордното си дъно от февруари 1997 година.

Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, намалява с 1,3 пункта спрямо септември, когато стабилизира на нивото от предходния месец, в резултат на по-умерени очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите 6 месеца, показват данните на НСИ.

Последната анкета регистрира подобрение в мненията на промишлените мениджъри за притока на нови поръчки през последните три месеца, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца.

Средното натоварване на мощностите от юли до октомври нараства с 2,4 пункта и достига 72,8%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности.

Основен фактор, затрудняващи развитието на този отрасъл, продължава да бъдат свързан с несигурната икономическа среда, следван от недостатъчното търсене от чужбина и от страната

По отношение на продажните цени промишлените мениджърите не предвиждат повишение през следващите три месеца.

През октомври 2020 г. показателят бизнес климат в строителството се покачва с 0,6 пункта спрямо септември, когато се понижи с 1,0 пункт, като това повишение се дължи на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Настоящата строителна активност се оценява като леко повишена, а и очакванията им за дейността през следващите три месеца са благоприятни. Последното проучване на НСИ отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията.

Основната пречка за развитието на дейността в отрасъла е несигурната икономическа среда, следваната от недостига на работна ръка и конкуренцията в бранша.

По отношение на продажните цени мнозинството строителни предприемачи очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца, показва последната анкета на НСИ.

През октомври съставният показател бизнес климат в търговията на дребно се увеличава с 1,3 пункта след ръст с 4,2 пункта през септември. Подобряването в сектора се дължи на оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчици през следващите три месеца също се подобряват.

Според търговците на дребно основните пречки за развитието на дейността в сектора са свързани с несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша.

Относно продажните цени в отрасъла, търговците на дребно очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.

Повишаване през октомври с 3,4 пункта отчита съставният показател бизнес климат в сектора на услугите след негова непромяна през септември. Това подобрение се дължи на благоприятните оценки на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Наблюдава се известно подобрение и в очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца, което обаче яма да бъде съпроводено с допълнително наемане на персонал

И в този сектор несигурната икономическа среда е най-сериозният проблем, затрудняващ бизнеса, следван от недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша.

Преобладаващата част от мениджърите в сферата на услугите предвиждат цените да запазят своето равнище през следващите три месеца.

Вижте още:

Технологиите ще оформят бъдещето на бизнеса

Чешкият бизнесмен Петр Келнер купува bTV

С 96 000 са се увеличили безработните от COVID-19

Новорегистрираните безработни достигнаха малко над 218 000 души за периода от 3-ти февруари до 12-и юли.

Това сочат актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по заетостта от специалното наблюдение на пазара на труда заради COVID-19.

За същия период постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са близо 122 000 души.

Данните от специализираното ежемеседмично наблюдение показват, че продължава тенденцията, която за първи път се появи между 18 и 24 май. Тя е, че новорегистрираните безработни са по-малко от постъпилите на работа.

За последния до момента анализиран период – от 6 до 12 юли – те са съответно 6 884 срещу 7 559 души за цялата страна.

Детайлният прочит обаче сочи, че в този период в половината от областите в страната, включително и в София, новорегистрираните в бюрата по труда са повече от устроените на работа. Седмица по рано тези области са били само девет.

схемата

За юни 90.0% от българските нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат дейността си

Националният статистически институт проведе от 7 до 25 май кратко бизнес изследване сред 3 770 нефинансовите предприятия с близо 230 хил. наети лица, за види кои от тях са най засегнати от извънредното положение.

Предприятията са от секторите индустрия, строителство, търговия, транспорт и ресторантьорство, недвижими имоти; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения, професионални дейности и научни изследвания.

В него 57.6% от анкетираните предприятия посочват, че през април са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с март. 32.1% са посочили, че не е имало промяна в приходите им от продажби, а за 9.2% е имало увеличение.

По икономически дейности – 67.9% от предприятията занимаващи се с култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности са изпитали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги. За индустрията този процент е 55.8%, за строителството – 43.2%, а за дейностите търговия, транспорт и ресторантьорство – 67.3%.

За следващия месец 90.0% от анкетираните прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 6.8%, че ще преустановят временно дейността си, а 1.6%, че ще прекратят дейността си.

В изследването не са предприятия от секторите: селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, здравеопазване и социална работа, образование, държавно управление и държавно обществено осигуряване.

Първото тримесечие на тази година доходите у нас са нараснали 12.7% спрямо предходната

Според официалните данни на НСИ за Q1 на 2020 г. общият доход средно на лице от домакинство в България е 1712 лв., което е нарастване с 12.7% спрямо същия период на 2019 година.

В неговата структура с най-висок относителен дял си остава дохода от работна заплата (58.5%), следван от пенсии (27.7%) и от самостоятелна заетост (5.6%). Спрямо първото тримесечие на 2019 г. доходът от работна заплата се е увеличил с 0.9 %, а този от социални обезщетения и помощи – с 0.5 процентни пункта. Делът на дохода от самостоятелна заетост е намалял с 0.8 %, а на дохода от пенсии – с 0.2 процентни пункта.

За същият период са нараснали и разходите на член от домакинство. Те вече са 1486 лв. на месец, като увеличението е с 5.9% спрямо същото тримесечие на 2019 г.

Най-големи си остават разходите за храна и безалкохолни напитки (31.0%), следвани от разходите за жилище (17.4%), данъци и социални осигуровки (14.7%) и транспорт и съобщения (11.6%).

Началото на пандемията съвпада с няколко любопитни детайла. За първите три месеца на тази година разходите за алкохолни напитки и цигари са нараснали от 59 на 65 лв. или с 11.6%, а тези за облекло и обувки са намалели със 17.3%.

Също така разходите за здравеопазване са се увеличили от 84 на 102 лв. което е с 20.7% повече. Това е факт и при разходите за данъци и социални осигуровки, които са скочили от 196 на 219 лв. или с 11.8%.

Тревожно и е, че за посочения период националната статистика отчита намаление с 5.2% на разходите за свободно време, културен отдих и образование.