Гараш

Проект съживява сградата, в която е създадена прочутата торта Гараш

текст: Силвия Петкова

Част от емблематичните за стария Русчук сгради, загубени безвъзвратно във времето съвсем скоро ще бъдат възстановени, макар и по нетрадиционен начин.

Идеята става факт с проект „Изгубеното минало на Русе“. С него ще бъдат създадени 360 градусови модели на изчезнали или полуразрушени русенски сгради с историческо значение. Всяка от избраните сгради е имала своето значение по времето, когато Русе е бил Русчук и е бил в своя разцвет – вратата на България към Европа.

Чрез 3D визуализацията ще бъдат създадени 360 градусови модели на екстериора. Визуализациите ще бъдат достъпни през вече изградена онлайн платформа и QR кодове. Така публиката ще може да научи как е изглеждал ресторант – бирария Фишер, кино „Роял“ или пък ще видят в пълния й блясък западналата и в окаяно състояние в момента сграда на първото застрахователно дружество „България“.

Сред избраните сгради е и тази на емблематичния хотел „Ислях Хане“. В него са гостували политици, дипломати, пътешественици, търговци. След Освобождението на България княз Александър Батенберг посреща именно в този хотел коронованите особи, които гостуват в Русчук.

гараш

На тази улица са били разположени най-престижните сгради в града, вкл. и консулства на различни държави…

Именно в „Ислях хане“ се ражда и прочутата торта „Гараш“.

Вкусното сладко изкушение, което днес е популярно в целия свят, е дело на майстора сладкар Коста Гараш, който дава и името си на прочутата торта. Предполага се, че Гараш е била създадена или за княз Александър Батенберг или за някой от неговите височайши гости, които са отсядали в хотела.  

Архивите разказват, че хотелът е бил построен върху терен, предоставен от османските власти с идеята от приходите да се издържат сиропиталища. Съседните терени са били дадени за изграждане на консулства на различни държави, които плащат големи наеми. Австрийският консул например сключва договор за наем за 5 години през май 1865 г. и плаща 30 000 гроша предварително.

Ислях Хане, снимка: архив

Постройките на хотела и консулствата са в европейски стил и с характерния жълтеникав цвят. Правата, широка улица по която се намират, води към пристанището на Дунава.

Хотел „Ислях хане“ отваря врати на 6 януари 1866 г. Към него има и ресторант. През първите 8 месеца, когато се самоуправлява, печалбата не е голяма – едва 4139 гроша. След като се вижда, че това не е успешната схема, се решава да се отдава под наем, за да е по-добро управлението. На 13 септември 1867 г. се подписва 5-годишен договор за наем на хотела с италиански бизнесмен. През първата година наемът е 25 000 гроша, а през петата вече е 42 500.  

„Ислях хане“ много бързо се превръща в най-луксозното място в столицата на Дунавския вилает. Той е с европейски облик и в него всичко е по западен маниер. Тук са се организирали балове, концерти, уроци по европейски танци и театрални представления. Представяни са и популярните комедии „Многострадална Геновева“ и „Криворазбрана цивилизация“ (1871 г.).

Гараш
Първо тук се е предлагала любимата на всички торта Гараш. /снимка: wikimedia/

Години наред „Ислях хане“ е най-модерният хотел в крайдунавския град, но…

През 20 век обаче съдбата му се променя. След второто десетилетие в сградата се настанява Русенската градска община. А в най-новата ни история първо тъне в разруха, след което през 90-те години постройката е съборена. През 2015 година община Русе прави опити да го изгради отново чрез два конкурса, но те така и не успяват. Изискванията са за нова триетажна сграда с обща разгъната застроена площ 1455 кв.м. в автентичния вид на някогашния хотел. Днес теренът на л. „Княжеска“ 7 тъне в трева и от блясъка на „Ислях хане“ няма и следа…

Гараш
Красива история и… трева. Това е останало от Ислях хане днес. /снимка: 1към1/

Вижте още:

Строг контрол върху плановете за строежи в центъра на София

По-строг контрол върху плановете за строежи в центъра на столицата предложиха Комисията по култура в Столичния общински съвет (СОС) и главният архитект Здравко Здравков.

Предложението е да се изработи процедура за бързо информиране на общинските съветници и предприемане на действия при инвестиционни намерения в центъра на града, съобщават от СОС. Това са за зони на групови недвижими културни ценности. А също и охранителни зони на единични ценности, които са получили положително становище от Министерството на културата, но намесата би нарушила духа на стара София.

До предложението се стигна след случая, в който институцията, отговорна за опазване на недвижимото културно наследство, е издала положително становище за строеж в близост до сграда – паметник на културата от местно значение в центъра на града.

Става дума за къщата на ул. „Ангел Кънчев“ 3, в която е живял и творил авторът на химна на България Цветан Радославов.

Инвестиционните намерения са от 2018 г. и мотивираното предложение в двора на имота да бъде направено допълнително ново застрояване е преминало съгласуване с Министерството на културата. „Фактът, че това има одобрение от министерството, ни връзва ръцете. Нашата задача е да създадем достатъчно законови механизми това да не се случи“, каза главният архитект на София Здравко Здравков.

„Къщата, в която е живял Цветан Радославов, автор на химна на България, на ул. „Ангел Кънчев“ №3 е паметник на културата. Тя категорично няма да бъде нито събаряна, нито надстроявана“. Това написа от своя страна кметът Йорданка Фандъкова във Фейсбук.

Стана ясно, че Столична община е възожила изработването на актуализирани режими за опазване на сградата и на цялата зона около паметника. Те ще се предложат за приемане на Министерство на културата. Изработването им е ключова задача както за контрол и защита на паметниците на културата, така и на средата около тях.

Преди предложението на СОС гражданска инициатива създаде Петиция за запазване на къщата, в която е живял Цветан Радославов. Те настояваха именно за „бърза и адекватна реакция от страна на институциите.“

На този етап са постъпили четири негативни становища към инвестиционните намерения за строеж в близост до къщата на Радославов. Районната администрация също е подготвила такова. Всички те ще бъдат внесени в Административния съд – София, обясни от своя страна Трайчо Трайков.

снимки: В. Илиев, автор на Петицията

Вижте още:

конник

Мадарският конник на сградите във Варна и София

текст и снимки: Димитър Щерев

Малцина може би не са посещавали Мадарския конник край Шумен. Но, живеещите във Варна и София могат и да не бият толкова път (което най-много се отнася за столичани), тъй като си го имат в градовете.

Да, истина е! В централните части на Варна и София са построени през царско време две достолепни, красиви сгради, чиито фасади са украсени с Мадарския конник.

И двете кооперации се наричат Царь Крумь.

В Морската столица сградата се намира на улица „Македония“, а в столицата – на ул. „Уилям Гладстон“. Това не е единствената разлика. Орелефът във Варна е в пъти по-голям от този на кооперацията в София. А и двете жилищни сгради са в различен стил.

конник
Сградата във Варна.

Варненският орелеф е дело на прочутия скулптор Кирил Шиваров.

Той е роден на 15 юли 1887 г. във Варна. Учи в Художественото училище за приложни изкуства в Прага, а през 1925 – 1929 г. специализира в Художествената академия във Виена при проф. Едмунд Хелмер. През май 1917 г. става първият български автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба в България.

В Морската столица се намират множество от неговите произведения: фонтанът на сирените в Морската градина, Вечните стражи от Арката на Осми Приморски полк, Аспаруховият войн в парка на „Аспарухов вал“, декорацията на Икономическия университет (тогава Търговска гимназия). Негови са и фигурите над сградата на Данъчното (сега „Опера билдинг“), паметникът на Отец Паисий в Алеята на Възрожденците в Морската градина, паметникът на граничаря, украсата на сградата на Аквариума и украси на множество сгради, сега паметници на културата.

Мадарският конник в София.

Няма информация дали украсата на кооперация Царь Крумь в София е негово дело.

Възможно е, тъй като от 1928 г. Кирил Шиваров живее в столицата. Всеки жител и гост на София е виждал неговото творчество – скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народният театър „Иван Вазов“, Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Министерството на благоустройството и др.

Сградата на столичната улица „Уилям Гладстон“, където можете да видите Мадарския конник.

Може би най-известните му произведения са статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, както и лъвската фигура на паметника Шипка.

Кирил Шиваров умира на 26 март 1938 г. в София при падането по работата на капител за сградата на Съдебната палата.

На 29 декември 2015 г. е открит паметник на скулптора в градинката „Севастопол“ във Варна.

Вижте още:

Бенковски

Ще ремонтират пътя към паметника на Бенковски край Рибарица

Предстои ремонт на пътя, който отвежда до Лобното място и паметника на Георги Бенковски в м. Костина, с. Рибарица. Това е и единственият транспортен достъп до паметника на културата с национално значение.

Община Тетевен и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се споразумяха за реализиране на проекта „Ремонт на общински път LOV2112/ ІІІ – 358, Шипково – Тетевен / Рибарица – паметник Георги Бенковски“. Извършването на ремонтните дейности ще бъде за сметка на АПИ. От своя страна общината поема ангажимент да оказва пълно съдействие на всеки етап от реализирането на строително-монтажните дейности.

Пътят е с дължина – 4,300 км. , от които 1,300 км. в урбанизирана територия. Средната му ширина е 5 м. Освен транспортен достъп до един от най-посещаваните туристически обекти в общината, той е такъв и за вътрешно-квартални улици на втора и трета линия с над 500 имота.

С реализиране на проекта ще се изгради качествена и достъпна среда, вкл. техническа инфраструктура. Ще бъде улеснен и достъпа до местообитанията в НП „Централен Балкан“.

По думите на д-р Бояджиева, кмет на Тетевен така ще бъдат създадени условия за привличане на повече туристи в Тетевен и Рибарица. Ще се засили и интереса към провежданите в м. Костина инициативи и не на последно място – ще се подобри безопасността на движение. Ще се постигне и по-ефективно разходване на финансов ресурс за последващо текущо поддържане.

За паметника на Георги Бенковски:

Паметникът е издигнат в чест на революционера от Априлското въстание на мястото, където Бенковски е застрелян и обезглавен на 12 май 1876 г. от турски заптиета, докато се опитва да премине по моста над реката. Познат е още като Белият паметник, а на 10-тина метра от него е и Кървавото кладенче, в което турците са отмили кръвта от Бенковски.

Всяка година на 25 май местността Костина става сцена на възпоменателни тържества, а актьори възпроизвеждат събитията, случили се при гибелта на Бенковски.

Вижте още:

Бонония

Антична Бонония във Видин с номинация от ЮНЕСКО

ЮНЕСКО номинира историческия обект Антична Бонония във Видин за паметник от световното културно наследство. Комплесът е част от общата номинация на единен транснационален сериен обект „Граници на Римската Империя“. Той обхваща места от България, Сърбия, Румъния и Хърватска, съобщи за БТА Ваня Ставрева, археолог в Регионалния исторически музей във Видин.

Номинацията на „Антична Бонония“ е една от общо 32 за обекти от страната. Останките от историческия обект се намират в центъра на Видин и недалеч от най-запазената от Средновековието крепост у нас „Баба Вида“.

През последните три години на терена се извършват проучвания със средства от Министерство на културата и с помощта на община Видин. Извършените досега археологическите разкопки на обекта „Антична Бонония“ разкриват около 15 века история, съобщи ръководителят на археологическия екип за миналата година доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ към БАН.

История

Бонония е възникнала в края на І в. и началото на ІІ в. като кастел и пътна станция на римската провинция Мизия. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав. Най-вероятно тук е била настанена помощна военна част, изграждаща крайдунавския път. През ІІ-ІІІ в. градът бележи разцвет, а пристанището е обслужвало дунавския и търговски флот.

Към края на ІІІ в. и началото на ІV в. градът е имал солидна фортификационна система, което го причислява към големите градски центрове на империята. Той представлява правоъгълник, издължен в посока север-юг, с площ около 20 ха.

Разкрити са 9 кръгли кули с диаметър 19 м и дебелина на стените 3.7 м. Античната Бонония е превзета и опустошена от аварите през VI в.

снимка: община Видин

Вижте още:

базилика

Откриват Епископската базилика на Филипопол на 18 април

Епископската базилика на Филипопол ще бъда официално открита на 18 април т.г. Датата съвпада и с деня, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата.

Откриването на Голямата базилика обаче ще се състои само онлайн, заради сложната епидемична обстановка в страната. То ще бъде излъчвано на живо на сайта и Фейсбук страницата на Община Пловдив. Събитието ще може да се проследи и на фейсбук страниците на ОИ „Старинен Пловдив“ (Plovdiv Old town /official) и Епископска базилика на Филипопол / Bishop’s Basilica of Philippopolis.

Най-новият музей на Пловдив ще отвори врати за посетители веднага след облекчаване на противоепидемичните мерки. Това уточняват от общината в Пловдив, без обаче да се ангажират с прогнозни дати.

базилика

За Епископската базилика на Филипопол

Сградата е впечатляваща по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Реставрацията и експонирането на мозайките се осъществи в периода 2015-2020 г. с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ в рамките на съвместен проект с Община Пловдив за „Реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол“.

Базиликата беше открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата й дължина е 82,80 м., а ширината – 36 м. Това я прави и най-голямата базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.

Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща две хиляди кв. м. Мозаечните подове притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси. Освен че впечатляват, те и обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в късната античност.

Горен и долен пласт мозайки от северния кораб на Епископската базилика. Снимки: община Пловдив

Вижте още:

трансграничен проект

Парк-музей „Гривица“ се включи в трансграничен проект

Край Плевен ще бъде изграден нов трансграничен проект за развитие на парк-музей „Гривица“. Това съобщиха от Общинският съвет в града.
Идеята е да бъде създаден „Маршрут на паметта“ по трансгранично сътрудничество с румънския град Турну Мъгуреле. Проектът предвижда разработване на туристически продукти и услуги за развитие на туризма в мемориален парк „Гривица“ и крепостта „Турну“. Целта е трансграничният район да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, основана на историческото военно сътрудничество и военни традиции от древността до съвремието.

Одобреният трансграничен проект предвижда създаването на военно-етнографски комплекс с минимална екологична намеса, без значителна промяна на терена. На територията на комплекса ще бъдат разположени преместваеми и/или демонтируеми съоръжения, групирани в три основни зони.

Първа зона “Входно пространство“ ще бъде в близост до мотела и ще осигурява достъпа до другите две. В тази част се предвижда монтаж на тоалетни, входна арка, алеи от каменна настилка, реставрация на пътеките, алейно осветление и елементи на парковия дизайн.

Втората зона „Пространствени композиции“ ще бъде в западната част на парка. Тя ще включва: пространствени композиции, алеи от каменна настилка и др.

Третата зона “Военно-тематична игрова зона“ ще бъде оформена като класически военен лагер от онова време. Зоната ще включва: подвижна сцена, палатка „Спално помещение“, палатка „Полева трапезария“, палатка „Пейнтбол“, игрище за пейнтбол, тренировъчна ивица и др.

И трите зони ще бъдат разположени в ниската част на парка с цел визуалното им разграничаване от по-високата зона с паметници на недвижимото културно наследство.

Мемориален парк „Гривица“

Парк – музей „Гривица“ се намира западно от с. Гривица. В актуализиран списък на архитектурните паметници на културата в Община Плевен румънският мавзолей и парка е обявен за исторически паметник на културата с национално значение. На основание Закона за културното наследство притежава и статут на историческа недвижима културна ценност с категория „Национално Значение“.

В границите на парка са разположени обекти със статут на недвижима културна ценност. През изминалите над сто години от създаването му са били построени допълнително сгради, главно в зоната източно от костницата. Извършвани са и различни частични ремонти на отделни обекти и елементи, като по-мащабните са били през миналия век.

снимка: Общински съвет – Плевен

Вижте още:

паметник на културата

Събориха къща-паметник на културата в Пловдив

Събориха емблематичната къща на Куцоглу зад Община Пловдив, предаде PlovdivTime.bg. Сградата, в която преди 10 ноември се помещаваше детска градина „Славянка”, е проектирана от арх. Йосиф Шнитер и е паметник на културата от новото време с категория „Ансамблово значение”.

По първоначална информация фасадата на сградата на ул. „Гладстон“ 12 трябваше да бъде запазена и да претърпи вътрешно преустройство. Не така обаче мислят инвеститорите.

„Не е предвидено събаряне на фасадите. Напротив! Наляти бяха бетонови плочи за укрепването й, а сега разбирам, че са я съборили. Обектът ще бъде посетен от районната служба „Строителен контрол” и ще бъде спряна работата, каза главният архитект на район „Централен” Петър Петров.

Той допълни, че следващата стъпка ще бъде да подадат сигнал към Инспектората на Министерството на културата.

„Неизпълнението на проект, съгласуван с НИНКН, и събарянето на сграда паметник на културата е незаконно строителство. Общината има всички механизми да спре разрухата. Афектиран съм, защото в Пловдив това не е единичен случай”, каза и арх. Слави Славов от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата.

Смимка: PlovdivTime.bg

 

Столична община погва собствениците на паметници на културата

До края на годината Столичната община започва налагане на ипотеки за лошо стопанисвани сгради, обявени за недвижима културна ценност. Това съобщи главният архитект на София Здравко Здравков пред БНТ.

Ако собственикът е глобен три пъти за бездействие при опазването на имота, общината ще го ремонтира за собствена сметка.

Официално предупреждение вече е изпратено до един от собствениците на „Захарна фабрика“, но засега ще им бъде наложена глоба от 200 хил. лв. Собственикът е подал възражение и е изразил готовност да започне реставрация.

Видът на някогашната „Захарна фабрика“ днес оставя горчивина. 32 години след обявяването ѝ за паметник на културата най-здравото нещо тук сякаш е високата ограда. Именно тя и охраната спират свободния достъп до сградите с липсващи покриви и зеещи прозорци.

Отношението на различни собственици през годините към имота, обявен за недвижима културна ценност, е причина за неговата разруха.

Предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. От края на 2016 г. „Захарна фабрика“ има нов стопанин. През август тази година на свой ред и той получава покана от Столичната община да започне реставрация на комплекса. Предупреждението гласи, че ако това не стане в определения срок, имотът ще бъде ипотекиран и ремонтиран, съгласно закона.

„Тези предписания не са изпълнени. Установено е на 24 август, че не са изпълнени. Предстои да направим един протокол и да пристъпим към нова санкция. Съответно в закона вдигнахме санкциите от 100 на 200 хил. лв. на юридически лица, така ще бъде наложена най-високата санкция“, коментира главният архитект Здравко Здравков.
Фирмата собственик на по-голямата част от сградите в „Захарна фабрика“ твърди, че на 24 август е изпратила отговор до Столичната община, в който разяснява какви действия са предприети във връзка с поканата за доброволно изпълнение.

В него компанията възразява срещу поканата и обяснява, че е необходимо технически време за реставрационните работи. Намеренията за възстановяване на „Захарна фабрика“ доказват и други документи.

На 20 август настоящият и предишният собственик се договарят за прехвърлянето на правата на реставрационен проект. Малко преди продажбата на комплекса той е одобрен от Министерството на културата. Остава да получи зелена светлина и от Столичната община. Ако бъде реализиран, в Захарна фабрика ще видим спортен, културен и търговски център.

Междувременно в Общината мислят как да поощрят добросъвестните собственици на недвижими културни ценности.

Агенция КРОСС