дограми и прозорци

Български неволи с дограми и прозорци

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Деница МИТЕВА

снимки: ЕТЕМ БГ

Преди месец ви писахме, че искаме да поговорим с председателя на БАФИ (Българска Асоциация на Фасадната Индустрия), по повод зачестилите оплаквания от производители на дограма и прозорци. Е, това се случи. Много измамени хора останаха през есента –  и без сменена дограма, и без върнато капаро. Има заведени дела срещу някои от тях, но …до там.

Как и къде да намерят правилния производител? Какво да гледат преди да направят  авансови плащания? По какво да се ориентират в избора на фирма? На тези и други въпроси се опитахме заедно да потърсим и да дадем отговор. И мисля, че се справихме😊

Как мина за вас 2020 г., г-н Зарков?

2020 година беше успешна за всички. Може би от самото създаване на бранша беше най-успешната.

Мислите ли, че 2021 г. ще ви е по-трудна? Може би ще се усети липсата на приходи и в крайния клиент,  и в инвеститорите?

Не липсата на приходи ще допринесе толкова за минусите, колкото това, че инвеститорите са по-предпазливи в момента. До миналата година имахме много започнати проекти, които реализирахме вече.

А тази година?

Тази година тръгва по различен начин, т.е. ще се решава от обектите, които трябва да се довършат.  От тази гледна точка 2021-ва ще бъде малко по-несигурна.

Определено нашия бранш е доста по-облагодетелстван в сравнение с други сектори. Използвайки като плюс времето извън офиса,  много хора започнаха да правят ремонти у дома. И … решават да сменят дограмата, но какво се случва, когато попаднат на нелоялни фирми като тази на Павлин Горчев, които се възползват изцяло от ситуацията? Какво да правят хората, когато са излъгани?

Хората знаят какво да направят и те са го направили, става ясно от телевизионни репортажи през годините, включително още от 2018 г. насам.

2020 година е особено показателна обаче, защото хората имат повече свободно време и са се ориентирали към ремонти. Последните статистики показват, че основни са подмяната на кухня, дограма, вътрешни ремонти, включително и мокри, процеси през зимния период.  

Да, така е. Всеки се е затворил вкъщи и решава да се възползва от времето за някакви битови проблеми.

Това означава, че няма много общо с 2018, а  е заради пандемията.

Абсолютно. Тук въпросът е двупосочен. От една страна какво търси клиентът като продукт, защото измамените клиенти са основно тези, които търсят по-евтин продукт, т.е. определяща е била единствено и само цената.

Да, в конкретния случай нямаме и информация за избора на дограма от хората.

Да, навсякъде те  (вече има и минали съдебни дела, които са констатирали това) са търсели само и единствено ниската цена.

Това не звучи ли порочно – не си избирайте най-евтината дограма, защото можете да бъдете излъгани?

Порочно е, но е факт. Когато клиентите гледат само цена, трябва да знаят, че има една минимална цена, под която не може да падаме. Когато не може да бъдат покрити необходимите разходи за материали, труд, амортизация и др.,  значи става въпрос за нещо, на което трябва да погледнем с повишено внимание.

Но това именно е едно от нещата, които трябва да се комуникира, да се предупредят клиентите – „Ако цената е под Х лева, бъдете внимателни!“ Но кой трябва да информира крайните клиенти? Не бива да се подценява факта, че те също са важни за бранша, не само големите инвеститори.

Да, така е. Като процент крайните клиенти не са никак малко.

Тогава какъв е механизмът да се стигне до тях и за какво да внимават?

Първо трябва да знаят какъв продукт искат, трябва да си направят предварително задание и да проверят възможностите, спрямо това какво търсят.

Към кого могат да отпратят това задание?

Към фирмите, които предлагат този продукт. Но те трябва предварително сами да си изготвят  заданието и спрямо офертите, които получат, да направят избора си.

Има ли някъде информация за тези задания, за това, което казахте по-рано, че под определена цена не бива да се пада?

Това, което може да се даде като ориентир са цените, залагани при санирането. Но не е  и напълно точно, защото там говорим за цели блокове и други обеми.

Но крайният потребител, ако няма информация от познат, който да му помогне в решението или най-малкото да го предупреди за опасностите, как да направи избора си?

Това, което можем да направим за крайният клиент,  са насоки стъпка по стъпка какво трябва да включва едно такова задание.

Добре, да го направим тогава. Вие ще се ангажирате ли с това?

Да, но няма да включваме цени.

Цените са важни за крайните клиенти, ако искаме наистина да им помогнем. Как иначе да се ориентират, трябва да има още нещо, с което да ги насочим?

Това, което можем да ги посъветваме е предварително да проверят отзивите за фирмата. Ние можем да гарантираме за БАФИ – фирмите, които са членове на асоциацията, няма да излъжат когото и да било.  Със сигурност има фирми, които не членуват при нас и са коректни, но ние не можем да се ангажираме с мнение кои са те.

В тази връзка, вие успяхте ли да направите регистър на фирмите?

За съжаление регистърът е дотам, докъдето през 2016 г. колегата Христо Щерев успя да стигне. Държавата отказва да го направи задължителен.

Но и проблемът не е само в държавата. Ние започнахме работа по регистъра на принципа на саморегулацията, за да могат да работят всички при равни условия. Колегите от бранша обаче не го възприеха като “тяхното нещо”.

В интерес на истината в сайта, който в момента обновяваме, фирмите са представени по категории и дейности. Но, ако трябва да се върнем към крайните потребители, много е трудно да им зададем шаблона, който да ползват и да не бъдат измамени. Както казахме можем да направим задание, което те сами да си попълнят и съответно да се ориентират. Проблемът е, че материята е много специфична.

Цената на един прозорец може да бъде много различна в зависимост от това дали е от ПВЦ, алуминий или дърво. Какъв обков и стъклопакет ще се сложи. Дори и в зависимост от марката на профила и т.н. Т.е., ако дадем цена Х, тя няма да бъде адекватна.

Но ние говорим за група клиенти, които към момента са с по-ограничен бюджет и попадат в графа “излъгани”, защото търсят по-ниската цена.

Да, ще има много такива случаи, факт. Затова можем да се ангажираме да създадем въпросното задание, защото от техническа гледна точка сме компетентни. А и ако фирмата е коректна, тя коректно ще попълни заданието. Можем да предположим също, че ако става дума за измамници, те няма как да знаят да го изпълнят.

Друго какво можем да направим?

Можем да обобщим отново стъпките при избор на фирма и продукт – че трябва да получат ценова оферта, задължително да има договор и др.

Много е важно клиентите да знаят, че договор без оферта не трябва да подписват! Както и да започнат работа с която е да е фирма, без договор!

Последно време като че ли се изгубихте от публичното пространство?

Да, така е по ред причини, но основната е, че държавата каза – ще ви помогнем с всичко, но си създайте стандартите и наредбите, които са ви необходими, сами.

А не е ли права?

Да, права е, ние сме специалистите в нашия бранш и работим много усилено в тази посока. Имаме подаден стандарт в БИС за праховите покрития; подготвили сме правилник за оценка за приемане на стъклените продукти, внесен в МРРБ; работим по наредба за монтаж на прозорци, врати и фасади . Т.е. от последното интервю при вас през 2016 г. досега ние продължаваме да работим.

Ок, но изглежда като че ли за тези 5 години нищо не се е случило…

Ние сме на принципа първо да го свършим, после да се похвалим.

Въпреки забавянето, ние намерихме начин. Намерихме специалисти, които да работят активно в момента по конкретните задания и стандарти. На 80% сме готови с повечето неща, които сме заложили. Много време отнема наредбата, по която работим, да бъде припозната от всички членове на асоциацията.

Колко са членовете в момента?

67

А колко са общо производителите на пазара в бранша изобщо?

Над 1500

Защо тогава тези фирми не ви припознават като своята асоциация?

По една единствена причина, БАФИ държи на качеството и на отговорността. Огромен брой от тези колеги,  за съжаление,  са като въпросната, за която говорихме. Имат по един-двама служители, нямат желание да се развиват, да създават качествен продукт. Те работят на принципа на занаятчийството, но в лошия му аспект.

Все пак имаме сериозен напредък през последните две години. С много от системните доставчици, които все още не членуват при нас, сме в контакт, много от колегите, които досега не са членували, се присъединиха и се надяваме до края на годината още да бъдат присъединени.

Има ли държавни механизми, по които да ги задължат, за да имат право да са производители?

Не, не е нужна регистрация, за да бъдеш дограмаджия. Държавата не го изисква.

През 2019 г. с подкрепата на Камарата на строителите направихме при тях секция “Фасадни конструкции”, за да можем да работим в тясно сътрудничество.   Факт е, че макар законът да изисква задължителна регистрация в Централния професионален регистър на строителя, много от фирмите  работят без да са вписани в регистъра.

А как се позволява това?

Инвеститорите и крайните потребители не търсят тази регистрация.  Дори да дойде вкъщи да подмени прозореца, търговецът би следвало да е вписан в ЦПРС. Законът не прави разлика между обществена поръчка и краен клиент, но и при ОП има “вратички” да се избегне това задължение чрез подизпълнителите.

Т.е. ако изпълнителят е вписан, няма изискване подизпълнителите също да са в регистъра, така ли?

Да. Но дори и само това условие да се спазваше, пак нямаше да има проблеми… Затова пак напомняме, че дали става въпрос за голям или малък обект, най-сигурен е изборът на фирма, член или на БАФИ, или на Камарата на строителите.

Защо е необходима БАФИ? Защо фирмите да се присъединяват към асоциацията? Все още не го разбирам?

Ще дам един кратък пример – най-новата секция, която създадохме е за праховите покрития, на която съм и председател. За 4 години от две фирми със сертификат за качество при праховите покрития, днес вече са 6 или 7, като предстои и още фирми да се регистрират. Т.е. БАФИ има място на пазара, но не е за всеки.

Как  привличате фирмите към БАФИ, ако вие нямате необходимите лостове и ресурси – законови и финансови, за това?

Чрез лични действие и убеждения. Ние самите стигнахме до извода, че не е нужно всички фирми да са членове на БАФИ. Ако успеем да положим основата за контрола и всички започват да се състезават на една конкурентна “писта” по отношение на качество, цени и т.н., тогава за крайния клиент няма да има значение дали фирмата е член на БАФИ или не.

Дано да успеете да реализирате тази амбиция!

Надяваме се, че ще успеем. В момента разминаването в цените на услугите идва от това, че много от по-малките фирми работят в сивия сектор, не плащат осигуровки и пр., докато за членовете ни сме сигурни, че всички са на светло.

Добре, но това означава, че ако в  Асоциацията има 67 от 1500 фирми, то процента, на тези в сивия сектор е много голям.

Да, защото няма закон, който да казва, че въпросните дограмаджии трябва да бъдат регистрирани. Ако се регистрират, този проблем няма да го има.

А има ли други сектори от строителния бранш, за които също не се изисква регистрация?

Да, същото е за фирмите, които полагат изолации, покриви,  изобщо целият бранш. Но тук отново причината е, че българският потребител казва “нямаме пари”, а наемането на фирма, която плаща коректно данъци и осигуровки би оскъпило услугата.  Затова клиента често избира “комшията” или някой, който може да свърши работата по-евтино.

Това означава ли, че всеки може да прави/работи каквото си поиска и то без никакъв контрол?

Точно така. Но това е в резултат, че България е една от най-бедните страни в ЕС и търсим начини да оцелеем – и едните, и другите. Но въпросните измамници пък се възползват, защото законът го позволява.

Има ли нещо, което регулира пазара все пак?

Не!

Единственото, което  можем да посочим като нормативно изискване е Декларация за екслоатационни показатели и  CE маркировката на продукта. При това, основната част от колегите дограмаджии купуват готови продукти от други фирми производители и само монтират. Само CE маркировката не е достатъчна, ако не знаем кой и как ще монтира продукта.

Стигаме до извода, че спасяването на давещия се е работа само на давещия, така ли?

Да, докато няма ясни правила всеки сам трябва да си следи стъпките и да се опита да контролира изпълнението на заданието. Да провери фирмата дали е вписана в регистъра на БАФИ и т.н. Ако направи това, е възможно да се предпази.

Кой осъществява контрола при проектите и има ли разлика, когато говорим за по-малки и за по-големи проекти?

Контролът тръгва от инвеститора и това дали иска да има контрол или не. Поне това е нашето виждане спрямо това – какво се случва на пазара и какво не. Законът за всички е равен, но не е достатъчен, за да защити инвеститора, който иска да постигне добри резултати.

Не е ли задължително след приключването на един проект някой да проконтролира процеса?

На практика нашата част от работата никъде не е описана като проект и никъде не се защитава – прозорци, окачени фасади и т.н. И няма контрол.

Но това е много опасно…

Точно така, във всеки един момент нещо може да се срути или да падне…

Замислете се само какво би се случило, ако падне една фасада… Реално погледнато на документи контрол има – въпросът е кое, как и доколко се спазва.

И пак стигаме до инвеститора, така ли?

Да, той е определящият, който задава правилата. Затова казвам, че ако има задание, без значение дали е за краен клиент или за голям строителен обект, то трябва да бъде стриктно изпълнявано.

Т.е. контролът да се осъществява по време на строителството, а не след това?

Да.

А във вашата част конкретно осъществява ли се?

За някои обекти да, за други – не. Зависи доколко е заинтересован инвеститорът това да се случи… Положителното е, че все повече инвеститори през последните години се обръщат за съдействие от членове на БАФИ за съдействие как да направят заданието, как да проконтролират целия процес.

Как се случва това в другите европейски държави? Какви са вашите наблюдения?

Там започват работа не със строителя, а с архитекта, който е отговорен за всичко. От архитектурния проект, през намирането на изпълнители и подизпълнителите за всяка от дейностите, до връчването на ключовете на завършения обект. Архитектът е водещ и приема всичко като собствена отговорност. Така дори не е нужен държавен контролен орган.

Но това е закон. Докато при нас тази “роля” е отредена на инвеститора.

Това в България като че ли е трудно, т.е. възможно е само, ако говорим за големи архитектурни бюра с нужния ресурс?

Да, но може би ако има търсенето, с времето и по-малките биха се развили.

Тук говорим обаче и за доверие, как инвеститор да се довери на някои с по-малък опит?

Защо не, ако има нужната експертиза. Може би проблемът у нас е и в това, че няма достатъчно търсене.

Хрумва ми едно малко странично, но може би подходящо за финал питане😊 Какъв трябва да бъде следващият министърът – експерт или администратор?

Може би администратор с добри експерти.

Задание за получаване на предварителна оферта за изработка, доставка и монтаж на дограма

снимка: ЕТЕМ БГ

Във връзка със зачестилите измами на хора, желаещи да сменят прозорците си, заедно с БАФИ се погрижихме да направим задание, което ясно да покаже и категорично да предпазва хората. Нужно е наистина да се спазят тези препоръки и сами да пазим и защитаваме интересите си.

Стъпки, които трябва да се предприемат при избор на фирма за подмяна на дограма

1. Съберете предварителна информация за фирмите – поговорете с Ваши познати и приятели, проверете наличната информация в интернет, проверете на страниците на браншовите организации – БАФИ и КСБ. Съгласно Закона за Камара на строителите в България, всички фирми извършващи строително монтажни дейности трябва да са вписани в Централния професионален регистър на строителя.

2. Изгответе задание за предварителна оферта, по този начин всички фирми ще Ви предоставят оферти за еднакви продукти, които ще можете да сравните

3. След като се спрете на конкретна фирма, уверете се, че ще дойде техен представител, който ще вземе точни размери;

4. Поискайте оферта;

5. Сравнете внимателно получените оферти. Не позовавайте изборът си на принципа „най-ниска цена“. В повечето случай цена доста по-ниска от средната говори за това, че нещо не е включено в офертата или евентуално за въвеждане в заблуда, тъй като има цени под които изделието няма как да бъде изпълнено.

6. Подпишете договор, в който са упоменати срокове за изпълнение и неустойки за страните. Важно е офертата, която сте приели да е част от договора.

7. Изисквайте необходимите финансово-счетоводни документи (фактура и касова бележка).

Задание

1. Данни за контакт – име, адрес, телефон, електронна поща

2. Размери на прозореца/прозорците

3. Изложение на помещението/помещенията

4. Вид на профилите – ПВЦ, дърво алуминий; цвят

5. Вид на остъклението – две/три стъкла, стъклопакета да е с нискоемисийно стъкло/със слънцезащитно стъкло/ друго

6. Конфигурация на крилата

7. Начин на отваряне

Още по темата:

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (първа част)

Снимка: Денис Бучел

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев, който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Той ни разказа малко повече за инициативите на сдружението, за проблемите в бранша и за затягащия се контрол около производителите на дограма.
Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС, бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.
Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.
От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД.
Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Христо ти си новият шеф на „Сдружение български врати, прозорци и фасади” – защо реши да се занимаваш и с това, освен всичко останало, което правиш?

Това не е ново за мен. Бях в управителния съвет на сдружението вече почти шест години. Последните 15 години аз съм все в този бранш и винаги съм имал мотивация да се създадат конкурентни условия за работа на фимите.

Моята кандидатура бе издигната на последното общо събрание. Това е една сериозна отговорност на фона на всички други ангажименти, които съм стартирал като собствени начинания. Отнема доста от свободното ми време, но приех предизвикателството, защото смятам, че с моя ентусиазъм има какво да дам. Да увлека повече фирми, повече хора да бъдат съмишленици в постигането целите на сдружението.

Кое според теб е най-важното нещо, или може би първото, което трябва да направиш?

Първо да убедя повече хора, че има смисъл да са членове в сдружението. Това е най-често срещания въпрос: „Каква е ползата да съм член?”

Именно, каква им е ползата?

Ползата е, че общата представителност и сила на сдужението е по-голяма от аритметичния сбор на неговите членове. Ако дадена фирма има проблем за разрешаване с местната, централна власт или някоя институция, гласът й би бил чут доста по-силно отклокото ако действа сама. Самото ни сдружение също така е колективен член на КРИБ и КСБ ( Камара на строителите в България). Ние винаги можем да разчитаме на допълнителна подкрепа от тяхна страна за разрешаването на глобален браншови проблем или отделен проблем на фирма – наш член.

Никой не получава нито обекти, нито привилегии, но най-голямото предимство е, че това е браншовата организация, която е създадена точно да защитава правата на фирмите и да задава стандартите.
Тук се включват производители на дограми, прозорци, фасади, стъклопакети, обработки на стъкла. Включително и системни доставчици и фирми вносители на всички тези продукти. Това е една огромна индустрия за над 1 млрд. лева в годишен план. По наши данни са заети над 1800 фирми в България. Целта ни е  да се създадат прозрачни и конкурентни условия за работа. Да св елиминира нелоялната конкуренция, защото това подрива авторитета на самите производители и продуктите им не получават справедлива пазарна цена.

Друга важна роля на сдружението е информативната. Тъй като регулаторните изисквания постоянно се променят, въвеждат се нови и нови продуктови стандарти и норми. Фирмите производители на врати, прозорции фасади имат затруднения в проследяването на тези промени и да приведат дейността си в съответствие с тях.
Членове на сдружението получават винаги в реално време, синтезирана и актуална информация за новите изисквания, както и се възползват от периодични вътрешни одити от страна на специалисти на сдружението, които дават препоръки на фирмите.
Тук е мястото да подчертая, че в повечето случаи именно СБПВФ активно участва на експертно ниво и в технически комитети към съответни ведомства преди дадени промени да станат факт. Разполагаме с информация от извора и даже влияем върху процесите – например при въвеждането на нови по-ниски коефициенти за топлопреминаване, за нивата на физическа сигурност на обектите и в редица други случаи.

Има ли някаква конкретна представа как точно ще придобиете прозрачност, така че тя да бъде в полза на всички, които работят?

Тази прозрачност не всички са заинтересовани да я има, затова има и съпротива. Доста фирми предпочитат да са в същото положение, в което са. Те трябва да разберат, че неработейки по правилния начин, неотговаряйки на нормативните изисквания, техните продукти неминуемо, в средносрочен план, ще излязат от пазара.  Ще бъдат принудени да ги спазавт чрез административни мерки.
Има много сериозни регламенти и изисквания към продуктите. Една от основните цели на сдружението е тази информация да достига до членовете му и да им помогнем те да отговарят на тези изисквания.

Например СЕ маркировката! Декларации  за експлоатационни характеристики, които трябва да съпътстват продуктите.
Включителнл и когато се продават на пазара в България. Не само в експорта, защото ние сме част и от европейския пазар.

Тези регламенти са валидни от почти три години за всички наши фирми, но за над 90%, няма да сбъркам ако кажа, продукцията в България не отговаря на тези изисквания. Не  е маркирана правилно.

Как е възможно това? Какво липсва, така че това да е възможно?

Липсата на контрол. От януари, когато бях избран за председател, съвместно с членовете на управителния съвет, стартирахме много активни действия да предизвикаме внимание и фокус върху нашия бранш.

В чии ръце е този контрол?

Той е разпределен . Част от контрола е възложен на „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор” (ДАМТН). Тя  осъществява контрол над продукцията, преди да бъде пусната на пазара. Те проверяват документално, дали фирмите поставят правилно знак CE. Дали предоставят на клиентите си декларация за експлоатационни характеристики.
Тук трябва да подчертая, че тази декларация от три години вече замести декларацията за съответствие. Много фирми обаче продължават да издават декларация за съответствие, което е нонсенс. Те не знаят какво трябва да издават и за съжаление много институции и частни инвеститори продължават да искат декларация за съответствие.

Това се нарича вече декларация за експлоатационни характеристики на продукта и тя е коренно различна.

Наскоро проведохме работна среща с председателя на ДАМТН, г-н Стефан Цанков и срещахме разбиране за проблемите в бранша. Готовност за засилване на контрола и превантивната дейност във фирмите производителки на дограми и стъклопакети. Ще се опитаме резултатите от тези проверки да достигнат до максимален брой от заинтеросованите фирми. До крайните клиенти също,  чрез широка PR кампания, така, че  те да започнат да изискват документи, доказващи експлоатационните характеристики на дограмите и фасадите. Фирмите производителки да приведат своите продукти към съществуващите регулаторни изисквания.

Какво друго трябва да има като пакет, който да проверява контрола?

ДАМТН контролират производството в цеха до инсталацията на продукта. След това контролният орган е „Дирекция за национален строителен контрол” (ДНСК). Той трябва да контролира дали влаганите продукти имат съпътстващите документи преди разписване на акт 16.
Има независим строителен надзор, който е толкова независим, че в крайна сметка не зависи нищо от него. Това са контролните органи в момента. Затова ние започнахме много активно от януари инициативи, съвместно с КИИП, КАБ, с работодателската организация КРИБ. Нашето  сдружение стана член на КРИБ и много активно участваме във всички инициативи. Те са проводник на бизнеса и на браншови организации към правителството.

С тяхна помощ се надяваме да засилим тази кооперация. Те да ни помогнат  да има чуваемост на проблемите и да се взимат съответните решения.

Какво би могло да се случи поради липсата на контрол, което да застрашава живота на хората?

В два аспекта са проблемите. Единият е икономически. Първо, когато купиш продукт, на който не знаеш какви са експлоатационните характеристики от фирма,  която не е провела изпитания на продукта си. Фирма, която  не притежава по каскаден принцип получени тези изпитания, ти реално не знаеш какво купуваш.
Една дограма в момента, или врата, фасада,  се слага или сменя, за да спести енергия. Това е темата на деня.
Когато се купува нещо, на което не се  знае какви са  характеристиките му, се дават пари на вятъра. Това е икономическия аспект, който е много сериозен и валиден за текущата национална програма за енергийна ефективност.

По отношение на физическата безопасност на хората, пак е абсурд. До момента не се изискваше техническо задание и статически изчисления  от правоспособен конструктор на фасадните конструкции. Иска се за стоманобетон, иска се за метални конструкции и за  ОВиК инсталации. А фасадата, под която ежедневно минават милиони хора… до момента това не се изискваше. Макар да  присъства в Наредба 4!
И  това е друга наша нова инициатива, със съдействието на КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране) и КАБ (Камара на архтектите в България). Стартираме инициатива по засилване контрола по тази част. Държавните органи, които издават разрешителни и местните общини, да изискват вече заверени проекти на фасади.

Вече изисква ли се?

В момента има само два такива обекта в София.

Но това е прецедент всъщност?

Да, прецедент е. Зависи кой и как чете Наредба 4. Зависи от прочита на наредбата. Ние искаме това да стане недвусмислен факт. Сега инициираме инициатива с КАБ с новия председател арх. Борислав Игнатов, с Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), с Камарата на строителите. Искаме съвместно да внесем пояснителни писма към съществуващи наредби и това нещо да стане изискуемо, защото е наложително.
Фактът, че до момента няма нещастен случай, не ни оправдава да не го изискваме занапред.  Говорим за сгради 20 до 120 метра височина с изцяло стъклени и остъклени фасади. Неминуемо там трябва да се изискват конструктивни чертежи. Те да бъдат заверени и проекта като цяло да бъде одобрен. Така че това са двата риска, когато инвеститорът или крайния потребител не контролира доставчика или партньор-изпълнител, в това какво му доставят.

Какво смятат членовете на сдружението за въвеждането на по-строг контрол?

Имам пълна подкрепа, новоизбраният управителен съвет от последното събрание е амбициран сериозно да постигнем тези цели. Целите ни за тази година са повишаване на информираността на всички фирми. По възможност на повече крайни клиенти и разпоредители на средства.
От друга страна, да подготвим фирмите от нашия бранш как да отговорят на тези изисквания и то не проформа. Наистина да въведат в ред производството си, така че да бъдат изрядни. Не само с регламенторните изисквания, но и да им се даде конкурентно предимство. Фирмите,  които работят изцяло на вътрешния пазар, считат, че за тях те не са валидни. Те са валидни, защото ние сме част от общия европейски пазар.

Другата сериозна тема, по която работим в момента, е енергийната ефективност. До края на годината ще има 750 санирани блока и ние работим в няколко посоки. Сигурни сме, защото получаваме много сигнали, че тези обекти се изпълняват от фирми, които отговарят фактически на условията на търговете на общините. Т.с по закона на ЗОП за търгове.  Но продуктите им не отговарят на същинските изисквания, които са в наредба 4 и 7.
Това се получава от липсата на компетенция на местно ниво.

Какви са изискванията към продукта като CE маркировката? Това не е просто едно залепено листче.

Това означава да имаш направени тестове и сертификати.
В България например има над 120 фирми, които произвеждат стъклопакети. Едва ли броят на тези, които са си направили първичен тест на продукта, който се прави всяка година или кратък тест на всеки 6 месеца, в специална лаборатория, надвишава 20.
Ето защо алармираме местните власти! Няма как, ако тези несертифицирани фирми доставят продукти по националната програма за енергийна ефективност, които са инсталирали тези дограми,  продуктите им да отговарят на изискванията.

Априори го знаем, но нашата цел е не да обвиняваме. Ние искаме това да стигне до кметовете, тези, които разпореждат средствата, до МРРБ.  Този бумеранг ще се върне към тях. За нас няма значение коя фирма го прави, стига продуктът й да отговаря на законодателството, а то е много сериозно в тази насока. Искаме да информираме всички тези хора какво да изискват, какво да гледат, така че да не се върне бумеранга, т.е. изхарчени са 1,5 млрд. лв. за година и половина, а след две години да се окаже, че дограмите и прозорците пак са за смяна или че изобщо не отговарят на енергийните изисквания, заложени от проектантите и заложени като основна цел на МРРБ.

Много адмирираме тази програма, включително нашето сдружение, което е с нестопанска цел и се финансира изцяло от членски внос, инвестирахме над 20 хил. лева в информационни брошури, които изпратихме до всички над 2000 етажни собственици. Писахме писма до всички 264 общини, два пъти, с които им казвахме, че им предоставяме безплатна помощ при съставяне на тръжните документи и какво точно да изискват и… Никаква реакция!

Не планувате ли някакви срещи с кметове на общини и области?

От януари тази година търсим среща с Лиляна Павлова, с кметове и общини, в момента сме пуснали до Национално сдружение на общините в България писмо, на което очакваме отговор, точно, за да ги запознаем с всички изисквания. В момента сме пуснали и писмо до отличника в програмата – кмета на Благоевград Атанас Камбитов. Ние искаме да направим поне две срещи, за да видим какво се случва при изпълнението на тези програми, защото в Благоевград в момента се санират около 15 блока – докато не е късно да се заложат законовите изисквания. Това са разумни хора и ние работим в инерес и на правителството, което отпуска средства, и на общините, които се разпореждат с тях. В крайна сметка, ако са истински намеренията на всички по веригата и декларираната готовност, че това са пари за енергийна ефективност – няма начин да не ни обърнат внимание и да не се вслушат в нас.

Да, защото резултата наистина трябва да бъде енергийна ефективност.

Ние за това се борим. Нашето сдружение, преди всичко друго участва активно във формирането на политики. С нас се съгласуват всички нови наредби и нормативни документи свързани с енергийната ефективност, саниране, коефициентите за топлопреминаване  в страната, които до 2020 г. трябва да станат 0,9. Активно участваме и в процеса по формирането на експертни становища, предложения към МРРБ. Има какво още да се желае и нашата роля да се засили, защото тук са събрани експертите от малки, средни и най-големите фирми в бранша в момента.

Към ВТОРА ЧАСТ на интервюто

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)

 

Бизнесът с дограмите на светло – мисията възможна! (втора част)

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Срещнахме се с Христо Щерев (интервюто е публикувано на 11.07. 2016), който от януари е председател на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ). Миналата седмица ви запознахме с проблемите около контрола в бранша с фасадите, поставянето на дограма и топлоизолация. Тази седмица продължаваме разговора с г-н Щерев, който ни разказа малко повече за сдружението, неговия регистър и бъдещи инициативи.

Христо Щерев е председател е на УС на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади” (СБВПФ) от януари 2016 г.

Притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения” и „Международен туризъм” от УНСС. Има бакалавърски степени по „Бизнес администрация” от университета в Портсмут, Великобритания, и от Висшето училище по мениджмънт, София.

Започва кариерата си през 1997 г. в „Промобил” ООД като маркетинг мениджър.  През 1999 г. се присъединява към „Балканфарма” АД, където е заемал позициите маркетинг мениджър „Експорт” и мениджър „Маркетингови услуги”.

От 2003 до 2011 г. е търговски директор в „ЕТЕМ България“, а от 2011 до 2014 г. е управител на „Дорма България“ ЕООД. Собственик и управител е на „Аксес Новело“ АД,  „Дорион България“ ЕООД и „Конформа“ ЕООД.

Мислехте да правите регистър на фирмите, който да улесни инвеститорите при избора им.  Какво стана?

Случи се, но няма изискване от никой държавен орган и регистрацията е въпрос на доброволен принцип. Ние наистина създадохме такъв регистър, в който диференцираме различните типове работа. Направили сме четири отделни категории с три отделни нива, в зависимост от обема. Това е от полза за всеки инвеститор, когато прави търг, той да избира между сравними неща.
Защото се получава следното – на даден търг за обект участват фирми с по 5 до 10 правоспособни проектанта, които си плащат осигуровките, със съвременни  машини и оборудване, с халета и с капацитет за производството на една да кажем голяма сграда. Наред с тях се вадят и оферти на фирми, които нямат и един проектант и прозводствените им възможности въобще не отговарят на обема работа.
Нищо лошо няма в това да си малък, никой не се е родил голям, но за една сериозна фасада, не може да се сравняват цените на тези фирми.

На тях присъщите им разходи са съвсем различни.
Тук не защитаваме големите или малките, а за избора между сравними неща, защото иначе се получава нелоялна конкуренция.

Това беше в основата на създаването на регистъра и фирмите се обединиха около тази идея.  По този начин вече няма да има разлика до 50% в цените, а разликата ще бъде 5-10% и тогава инвеститора може по-спокойно да избира.

Регистърът се администрира от сдружението и една от основните ни цели е той да стане национален и да бъде задължителен. Затова предприехме и срещи с Камар на строителите.
Такъв регистър в момента съществува и се казва „Национален професионален регистър на строителите в България”. Там за съжаление, дограми, прозорци, фасади, врати, фигурират само в точка 5, подгрупа, което е тип монтажи.

На среща, която имахме с правителството споделих и това или да разширим обхвата на професионалния регистър на строителите и в тази подточка да вкараме нашия регистър, или да имаме отделен наш регистър.
За съжаление и това е параграф 22, защото ако имаше закон за браншовите организации, към който има голяма съпротива от много работодателски организации, той би дал право на национално признатата браншова организация да създаде, внедри и поддържа регистър. Оттам ще дойдат и вътрешни стандарти, най-добри практики и т.н.
За съжаление това в момента не се случва и ние се лутаме между различни играчи на пазара, за да търсим нашето място. А ние търсим ясен регламент с правила.
Човек трябва да знае с кого работи, с кого се конкурира, да има регистър на фирмите.  В момента няма регистър на заетите фирми в този бранш.

Това са около 1800 фирми, което е сериозен обем и ако не се контролира качеството, страда и крайният потребител, страда и бизнеса, страда и държавата от пропуснати ползи.

Колко от тези фирми присъстват във вашия регистър?

До момента са се регистрирали само фирми от сдружението. Това са около 10 фирми. Регистърът е доброволен и е хубаво фирмите-производители да се регистрират. ISO също не се е създало като нещо задължително, винаги е било и сега е доброволно, но това е атестат, който показва, че има вътрешна внедрена система за качество, че процесите са контролирани, че това е една нормална работеща фирма. И вече общини, публични търгове, когато се правят, те го изискват, защото това е един вид гаранция, че това се спазва. Ние искаме да постигнем същото, но това става чрез разбиране на същината на този регистър, както от фирмите производители, така и от инвеститорите. Ще работим активно този регистър да се разрастне и да стане основен инструмент при избора на изпълнители в частта дограми, фасади и фасадни обшивки от инвеститорите.

От колко време е сдружението?

Над 10 години, което е доста време. Затова имам и много амбициозни цели. Наистина за мен най-важното е да имаме чуваемост, разпознаваемост и оттам вече фирмите да преценят дали има смисъл да членуват .
За мен смисъла от членството е точно достъпа до тази информация и помощта, която те биха получили.

Ние извършваме безплатни одити на фирмите – дали отговарят на изискванията, за да не се чакат проверки от контролни органи, даваме информация за всички новости в законодателството. Управителните ни  съвети са всеки месец и те са отворени за всички членове, дори и за тези, които още не членуват.
Управителният съвет се състои от около 20 човека, т.е. широк кръг от фирми, които са представени равномерно . Но управителните ни съвети са отворени и могат да се дискутират теми, които касаят всеки един член.
Могат да присъстват фирми, които не членуват, но не могат да участват във взимането на решения. Със сигурност обаче могат да зададат тема или проблем, който трябва да се разреши.

Има ли някаква статиска, например за изминалата година или за 2014 колко е произведено, колко е експортирано, колко прозореца са сложени, къде?

Количествена статистика няма как да има, защото няма регистър на фирмите. Всеки си прави някакви секторни анализи…

Над милиард  и двеста е продукцията, която е произведена със сигурност. Нямаме статистика колко от това е изнесено, колко е монтирано тук. Но много фирми в момента са експортно ориентирани, особено за Белгия, Германия и Франция. Много продукция заминава за там. Това е последствие от кризата. Но сега в  България стартират доста обекти и ще има недостиг, според мен. Особено и заради програмата за енергийна ефективност – 750 блока, са си 750 обекта. Това винаги го казвам на клиентите и на нашите колеги – дори  да не работиш конкретно за тези блокове, ти реално ще почувстваш ефекта. Няма да има монтажници на изолации, алпинисти, скелета…Ще се вдигнат цените. Ще се усети на всички нива, всички браншове, които са свързани със строителството ще го усетят.

А някаква информация какво и колко се монтира?

Браншът ни е огромен. Има 7-8 сериозни производители на PVC профили, вече станаха 5-6 производителя на алуминиеви профили, има  много внос отвсякъде.

Никой ли не регулира това?

Никой. Пазарът е огромен, а преди кризата фирмите бяха над 3000, според мен. По отношение на това какво се използва повече – PVC се е наложило повече като достъпен ценово продукт с добри енергийни характеристики за жилищни кооперации.  По отношение на офис сградите, винаги са били алуминиевите системи, окачени фасади.

Какви инициативи сте захванали още?

Сега стартираме активна кампания по информираност на фирмите.
Първо, защото ние не искаме да ги глобяват, а да ги информираме какво трябва да спазват, за да не бъдат наказвани и да работят нормално на пазара.

Заедно с ДАМТН ще бъдат извършвани много проверки.

Целта на тези проверки е превантивна и резултатите от тези проверки, по-скоро бихме желали да алармират тези, които не отговарят на изискванията. Да ни потърсят за съвет, защото те трябва да внедрят вътрешнопроизводствен контрол на качеството си. Да  си въведат в изряден вид документацията.
Готови сме да правим и местни информационни срещи с фирмите по места, защото те не могат да дойдат изцяло в София. В тази връзка очакваме реакция от „Сдружение на общините в България”. Ако те откликнат положително, ще направим съвместна инициатива.

На тяхно събитие да направим техническо разяснение, от страна на сдружението към общините, какви са изискванията. Това е най-бързия начин, по който ще стигне до фирмите и те по обратен път ще стигнат до нас, за да ни питат какво е необходимо.

През ноември планираме голям семинар, на който ще разясним последните развития по програмата за енергийна ефективност, последни нормативни изисквания за членове на сдружението и бъдещи такива.
Ще има много продуктови презентации на водещи фирми в бранша, така че да повишим и тяхната компетентност, квалификация и т.н.

Това ме подсеща за друг хроничен проблем – квалификацията на работната ръка.

Още като стартира кризата много хора си тръгнаха и отидоха да търсят развитие в чужбина. В България не останаха хора да работят, а тези, които останаха – или не знаят как, или не искат  да се научат.  Сега сме предприели много инициативи съвместно с Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC).
Има голяма международна програма, която се казва „Build Upon”. Инж. Венета Новакова като член на управителния съвет и директор R&D на ЕТЕМ има голяма роля там.
Целта е точно повишаване на компетенции, информираност и квалификация, създаване на квалификационни центрове, които да създават кадри, да захранват не само нашата индустрия, а и други съпътстващи индустрии.

Последната една година чуваме, че бизнесът има различни нужди от това, което образователната система вади.
Под наше давление, преди 2 години  беше създадена длъжността „фасаден инженер”, заради изискванията за фасадните конструкции.
Те са едно специфично знание, което е конструктивно, т.е. не е само стоманобетон. Тази длъжност я има вече в националния класификатор на длъжностите и сега искаме да и дадем и пълнота.
Във Висше строително училище „Любен Каравелов”, инж. Новакова проведе първия през тази година курс по фасаден инженеринг. В момента висшето училище кандидатства за акредитация на магистърска програма. Точно от това имат нужда нашiте фирми в момента.
Много големи фирми, както и малки, имат проектанти и квалифицирани хора, но нямат атестат, не са минали специална програма.

Целта ни е да създадем към тази магистърска програма и степени за квалификация по темата „фасаден инженеринг” и тя да вади подготвени кадри за бранша.

Така че стискаме палци тази акредитация да мине, защото наистина ще се съдаде специфичен тип квалифицирани кадри или ще даде възможност на други да се преквалифицират и да намерят реализация в сериозни фирми в България.

Как сдруженето ще участва в подкрепа на програмата „Build Upon”?

С много инициативи, някои са на чисто експертно ниво. Резултатите от първия семинар ще излязат с препоръки към правителството на тема какви са пречките пред реализирането на програмата за енергийна ефективност и препоръки към процесите в момента.

Снимка: Денис Бучел

SISECAM FLAT GLASS – Your Glass Solution Partner

Şişecam Flat Glass с представител Виктор Керчев тази година обърнаха специално внимание на опазването на културно и историческо наследство. Изпълнената с история и архитектура презентация не остана незабелязана и грабна наградата за „Най-интересна презентация“ на BUILDINGSTYLE 2019.

Най-голямата европейска компания за производство на стъкло показа пред публиката на тазгодишния форум един нестандартен архитектурен проект, който остави със затаен дъх всички присъстващи. Проектът, за който Sisecam Flat Glass разказаха се намира в Древна Антиохия, а районът представлява обект на интерес за туристи и археолози, защото се смята, че там се намира църквата на Св. Петър. Историята на проектът започва още през 2012 г., когато местен предприемач започва строителството на хотел.

Още при първите изкопни работи в основите на обекта се появяват археологически находки и останки. Проектът бива замразен и започват дискусии с правителството. Първоначалният проект е прекратен, а инвеститорът трябва да намери друг начин да завърши обекта. Архитекти предлагат целият хотел да бъде вдигнат на метална конструкция, така че разкопките отдолу да останат непокътнати, а посетителите в сградата на хотела да имат директен изглед към тях чрез уникален стъклен под. Така се ражда уникален хотел-музей.

На мястото се намира най-голямата древна непокътната мозайка в света. Структурата е адаптирана според спецификите на мястото, а огромна роля играят прозорците и подът, които трябва да дават необходимите светлина и добър изглед към археологическия обект. Sisecam Flat Glass са тези, които приемат тежката задача да дадат директен изглед към мозайката и в същото време да я защитят. 

Уникалната сграда разполага с високоефективна пасивна вентилационна система, която елиминира необходимостта от механично климатизиране. Това е възможно благодарение на качествата на фасадата, която позволява на въздуха да циркулира свободно между пешеходните пътеки и стаите. Стъклената защитна стена на нивото на земята е проектирано така, че да използва местните ветрове и прах, запазвайки археологическите находки в безопасност. Научете още интересна информация за този невероятен проект от краткото видео с презентацията на Виктор Керчев. 

Как да направим парник от стари прозорци

 

 Представяме ви кратък наръчник как можете сами, без особена професионална помощ, да спретнете чудна оранжерия в двора си. Необходими са ви предимно стари, но здрави прозорци, дървен материал за основите и няколко дреболии – винтове, панти, ключалки и инструменти. Ако отделяте по ден в седмицата, спокойно бихте се справили с умерено темпо за около месец. А и все още има какво да се засади и отгледа, особено в по-планинските райони. Чудесно място за помещаване на саксиени растения през по-хладните нощи и през първите есенни дни. Температурата може да бъде лесно контролирана, така че комфортът вътре да е гарантиран и да не зависи от външните условия.

Размерът на парника, който ви показваме е 2 метра на височина, 3 метра дълъг и близо 2 метра в ширина. Но параметрите на вашата оранжерия ще зависят от прозорците ви, нуждите и от времето, което сте готови да вложите в проекта.

Стъпка 1 

Съберете прозорците и планирайте как да бъдат разположени в два чифта в две равни страни. Целта е да направите две двойки „стени“ на една и съща височина. Разминавания от няколко сантиметра няма да окажат значение, тъй като можете да покриете разликата с дървената конструкция, която ще използвате за база. Имайте предвид, че единият край ще се нуждае от врата, а другият – от дупка за отдушник.

Стъпка 2

Използвайки прозорците, които избрахте като водещи, конструирайте рамка за всяка стена. Имайте предвид, че е важно дървеният материал, който ползвате да е качествен, защото той ще изгради носещата структура, която ще издържа цялото тегло. Съобразете дължината на гредите, така че част от тях да се вклинят под нивото на земята, като основа.

Стъпка 3

Започнете постепенно да изправяте стените нагоре, като ги закрепяте добре, за да не паднат. Не забравяйте да проверите дали са равни.

Стъпка 4

Уверете се, че основите са стабилни. Не е задължително да леете бетон. Вместо това можете да използвате циментови блокове, за да стабилизирам 4 х 4 ъглови стълба. Те ще подсигуряват конструкцията достатъчно добре, ако употребите и някакъв материал за уплътнение.

Стъпка 5

Поставете прозорците. Използвах някои хубави покрити винтове, за да прикрепя прозорците към рамката. Това ще ви позволи лесно отстраняване и подмяна, ако има някакво счупване. На едната снимка личи липсващо стъкло предназначено за отдушника.

Стъпка 6

Подът също е важен. Чакълът е идеален за целта – осигурява добър дренаж и съхранява топлината.

Стъпка 7

Следва редът на покрива. Това няма да е много лесна задача. Необходим е лек и водоустойчив материал. Трябва да успеете да осигурите площ за вентилация, поне 20-30% от вашето подово пространство. Можете да ползвате и по-малко, ако използвате вентилатор. Също така не забравяйте за наклона, който ще се погрижи за отводняването. Помислете за хитър е нетрудоемък начин да събирате дъждовната вода.

Стъпка 8 

Не забравяйте отдушника и лавиците. Намирането на вентилатор може да ви позамотае, но в краен случай просто можете да отваряте един прозорец. А колкото до лавиците и въобще обзавеждането в парника, можете да се чувствате напълно спокойни да импровизирате.

Стъпка 9

Погрижете се за външния вид с боя по ваш вкус. Където е необходимо запълнете с дърво или друг вид материал.

Стъпка 10

Погрижете за още един начин да поддържане на желаната температура в оранжерията.

Стъпка 11

Бихте могли с нещо подръчно да измайсторите и сенници на места за някои по-капризни обитатели на парника.

Стъпка 12

Това е стъпката, в която идва крайното удовлетворение. След като сте напълнили своята оранжерия с любимите си растения, си сипвате от любимото питие, правите крачка назад и разтягате лицевите си мускули в най-широката усмивка, на която сте способни. Браво!

Снимки: instructables

Чаша за първите 20 участници в „Животворна светлина“ 2018

Стартира 5-тото издание на  регионалния архитектурен конкурс  „Животворна светлина 2018“ ,  организиран от ВЕЛУКС България. В това издание ще вземат участие още шест държави: Босна и Херцеговина, Албания, Сърбия, Македония, Черна гора и Румъния.

„Промяната, която дневната светлина внася в морфологията на сградите е магия, която преживяваме с всеки един наш общ проект. Споделянето на тези добри примери и популяризирането на добрата архитектура е общата ни цел.“, разкриват организаторите.

Набирането на проекти продължава, а крайният срок е 10-ти декември 2018.

„Наближава краят на лятото, а с него усещаме разгарянето на активния сезон за строителство и всепоглъщаща проектантска дейност. Пожелаваме си вашето участие в конкурса да бъде приятно за вас и заради това сме приготвили 20 подаръка за първите 20 качени проекта – чаша със специално покритие, върху което може да се пише с тебешир – подходящо платно за внезапен изблик на креативност, който често се случва с горещото кафе.“, споделят още от VELUX.

За да участвате в конкурса е необходимо в проекта да има заложени покривни прозорци и/или други VELUX решения за скатен или плосък покрив. Журирането ще се осъществи през месец януари 2019 г., а през февруари 2019 г. очаквайте официалната церемония по награждаването, където ще видите всички проекти и кои от тях ще бъдат отличени с почетен приз и награда.

Може да изпращате вашите проекти чрез формата за участие.

Повече информация за конкурса може да видите на уеб сайтa на VELUX.

За идеален дом са нужни въображение и няколко покривни прозореца

Тази къща се намира само на стотина метра от най-оживения булевард в София, любимо място за разходка на софиянци. В края на 2016 г., когато бива закупено, подпокривното пространство е приличало на истинска развалина. Макар и с голяма площ, помещението изглеждало мрачно и схлупено, поради съществуващия тогава каратаван. Но новият собственик, видял потенциал в него и се захванал с мащабно преустройство. Основната му идея била да се вкара повече естествена светлина в помещенията.

Допълнителен мотив, за да стартира ремонта се оказал и конкурсът „Създай своята къща с VELUX”, чрез който той видял реалната възможност за превръщане на тавана в светло и уютно място за живеене – като постави покривни прозорци, с които да освети помещенията. Когато навлиза повече слънце, всяко подпокривно пространство променя напълно своя облик. Възможността за участие в конкурса допаднала на собственика, а спортната му натура го амбицирала да направи всичко възможно да спечели конкурса, което се случва в края на лятото на 2017 г.

Резултатът от ремонта се оказал повече от впечатляващ. Обособени са всекидневна, три спални и две бани, всички те изпълнени с много светлина, проникваща през общо шестте покривни прозореца.

“Неповторимата атмосфера на апартамента се дължи основно на покривните прозорци” – споделя собственикът и допълва „Светлината е благодат за мен и моето семейство и малкото ни дете се чувства много жизнено и щастливо тук.“ “Проектът определено беше предизвикателство за всички въвлечени в него. А резултатът е повече от добър – дом с много светлина и уют, което е предпоставка за приятни моменти със семейството.” – разказва собственикът на обновения апартамент, който вече носи артистичното име V-loft. Доказателство за добре проектирания дом и качествено свършената работа е и спечелването на конкурса „Моята къща с Velux 2017”.Ремонтът е осъществен с ползване на услугите на арх. Борис Борисов, студио Борисов & Борисов архитект.

Ако през 2018 г. ви предстои проект за строеж или реновация/ ремонт на къща, вземете участие във второто издание на конкурса Моята къща с VELUX 2018. Организаторите от ВЕЛУКС България за втора поредна година помагат за реализацията  на един  проект за строеж или ремонт на къща с покривни прозорци. Наградата е във вид на VELUX продукти на стойност до 10 000 лв..

За да участвате в конкурса, е необходимо само да ни изпратите проекта за новата ви къща или за ремонт на съществуващата. Единственото изискване е в плана да има заложени покривни прозорци или други VELUX решения. Документи се приемат от 1 април до 23 юли 2018 г. чрез формата на кандидатстване в нашия уеб сайт. Всички проекти, които бъдат подадени според условията и в срок ще бъдат предоставени за гласуване на фенове на ВЕЛУКС България във Фейсбук между 1 и 23 август. За да се гарантира прозрачността на конкурса и справедливата оценка, десетте проекта, събрали най-много гласове във Фейсбук, ще бъдат оценени от жури, съставено от признати професионалисти в областта на архитектурата и строителството. Победителят ще бъде обявен на 25-26 септември 2018 г.

За подробна информация и кандидатстване може да посетете уебсайта на конкурса: www.velux.bg/конкурс2018

Прозрачни соларни панели заместват прозорците скоро (видео)

Екип от изследователи от Мичиганския университет успяха да разработят напълно прозрачни слънчеви панели – пробив, който може да доведе до безброй приложения в архитектурата, както и в други области като мобилната електроника или автомобилната индустрия. Правени са и предишни опити за създаване на такова устройство, но резултатите никога не са били достатъчно задоволителни, а с ниска ефективност и лошо качество на материала.

Екипът на университета набляга на фактора „видимост“. Те са разработили прозрачен луминесцентен слънчев концентратор или TLSC, който може да бъде поставен върху прозорец или друга чиста повърхност. Концентраторът може да събира слънчева енергия без да влияе на светлинната пропускливост. Технологията използва органични молекули, които абсорбират дължини на вълната на светлината, които са невидими за човешкото око като инфрачервена и ултравиолетова светлина.

„Можем да настроим тези материали, за да вземем само ултравиолетовите и близките инфрачервени вълни, които „светят“ на друга дължина на вълната в инфрачервения поток“, казва Ричард Лунт, асистент професор по химично инженерство и материалознание в инженерния департамент на Мичиганския университет. Улавяната светлина се транспортира до контура на панела, където се превръща в електричество с помощта на тънки ивици фотоволтаични слънчеви клетки.

Това развитие ще извлече максимална полза от фасадите на сградите, тъй като вертикалният отпечатък често е по-голям от покрива – особено за стъклени небостъргачи. Събирането на енергия с прозрачни слънчеви панели ще стане по-ефективно и естетично без да променя архитектурния дизайн. Освен това, тази технология може лесно да се интегрира в стари сгради.

В момента екипът работи за подобряване на енергийната ефективност, която е 1% в момента. Целта е да се постигне ефективност над 5%. Както е посочено по-горе, ако разработките са успешни, приложенията ще бъдат безбройни. Членове на изследователския екип на университета включва Yimu Zhao, Benjamin Levine и Garrett Meek.

 

Източник: arch2o.com