гробница

Вместо реставрирана, гробница в Русе осъмна боядисана в бяло

текст и снимка: Силвия Петкова

На ужасяваща гледка се натъкват от дни русенци, които се избрали да се разходят в Парка на възрожденците в крайдунавския град. Замислена като добра, идеята за почистване и реставриране на гробниците на трима възрожденци в района на Пантеона се оказа опорочена. Вместо гробниците наистина да бъдат почистени, една от тях осъмна боядисана с бяла боя. Основният въпрос, който се задава е – кой и защо е допуснал подобна варварщина?

Идеята за почистване на гробниците беше обявена преди няколко месеца и приложена в действие преди около две седмици. Реставрацията предвиждаше почистване и възстановяване на гробниците на Иванчо Михайлов, Георги Русев и Пенчо Сиджаков, които не са чистени повече от 120 години. От общината обявиха, че реставрационните дейности са възложени на Зюхтю Калит. Почистването трябваше да се извърши с пара и специални химикали за надгробни паметници.

В първите дни в района можеха да се видят работници със специализирани машини. Крайният резултат обаче е ужасяващ за русенци, които недоумяват как е възможно да се случи това.

Местните припомнят и изключително скандалния случай преди няколко години, когато при реставрация на фонтана пред Регионалния исторически музей, екипът свали патината от бронзовите скулптури, дело на Любомир Далчев. Скандалът се разрази, след като две от фигурите осъмнаха в златно. Оказа се, че това не е трябвало да се случва, а след намесата на специалисти по реставрация, статуите бяха „преоблечени“. Част от тях дори се бяха пропукали заради използваните киселини.

Заместник-кметът по строителство Магдалина Илиева коментира, че видът на гробницата не е окончателен. Тя отрече фасадата да е боядисана и уточни, че е използван грунд за камък. По думите й реставрацията още не е завършена.

Русенци остават в очакване дали покритата с бяла боя гробница ще бъде върната в предишния си вид.

Велико Търново

Ще реставрират 170-годишна църква във Велико Търново

170-годишната църква “Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново ще бъде реставрирана. Одобрени са конструктивния и архитектурен проект за реконструкцията и възстановяването й, които се очаква да струват около 800 000 лв. Това обяви във фейсбук профила си народният представител Станислав Стоянов.

Това е много важна стъпка в реализиране на моята лична кауза – един от най-красивите храмове в историческата и духовна столица на България да възвърне подобаващия си блясък и величие. Предстои проектът да бъде внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ и Великотърновската Митрополия”, написа още Стоянов, който е и основен инициатор за реставрацията на храма.

Изготвянето на проектната документация, архитектура и конструкции на стойност 10 000 лева, е финансирано с лични средства на Стоянов и помощ от приятели и съмишленици. Идейният проект е дарение от арх. Донка Колева. Финансирането на проекта все още не е осигурено обаче. Най-вероятно ще се търсят различни варианти като кандидастване по програми, партньорство с Община Велико Търново, дарителски акции и др.

Тази година е знакова за историята на църквата. Навършват се 170 години от построяването на храма и 140 години от кончината на Колю Фичето – нейн строител, архитект и ктитор.

снимки: Станислав Стоянов (FB)

Любопитни факти от историята на 170-годишната обител са, че двата купола, които са били съборени по време на разрушителното земетресение през 1913 година, всъщност символизират двамата братя – първоапостолите св. Кирил и св. Методий. Мястото, на което е изградена също не е случайно – имало е тракийско оброчище, върху което в последствие е бил изграден късносредновековен малък храм, посветен на свети Атанасий. Той е закрилник на преселниците, а именно такива са били хората, дошли в т.нар. Кошарска махала от околните балкански градчета. Именно тяхна е инициативата за построяването на християнска църква.

Храмът в квартал “Вароша” е и с уникално разположение и се вижда от почти всички краища на града. А според легенди, в една от килиите му е роден Петко Славейков.

 

170-годишната църква днес…

 

 

Вижте още: 

Борисов: Строим църкви и джамии, за да има етническа толерантност

„Синята къща“ в Стария град връща автентичния си облик

Общински институт „Старинен Пловдив“ започва консервация и реставрация на фасадата на възрожденска къща „Георги Павлити“, известна още като „Синята къща“. Това съобщи днес кметът Здравко Димитров. Средствата за ремонтните дейности са осигурени от Министерство на културата.

Фасадата на къща „Павлити“ е в лошо състояние и се руши, дограмата е много стара, без защитно покритие, част от холкелите са паднали, а дървените колони и елементи са изгнили.

Очаква се ремонтът да приключи най-късно до средата на ноември месец тази година. Дотогава ще се осъществят и всички необходими консервационно-реставрационни дейности по екстериора на сградата за възстановяването на автентичния и облик, впечатляващата и архитектура и богата художествена декорация.

Къща „Павлити“ е строена около 1849-1850 г. и е била собственост на Георги Павлити (Политоглу), който е произхождал от град Пещера.

Снимка: wikimapia.org

Сградата е представител на Ранновъзрожденската жилищна архитектура с ясно изразена характеристика на плановата схема – симетричен тип.  Архитектурата на къщата е забележителна със своите оригинални елементи – полукръгли отвори на прозорците, железни капаци, цялостно издаване на етажите навън, дъгообразен холкел на корниза и богата художествена декорация.

Възрожденска къща „Павлити“ е една от емблематичните постройки в Старинен Пловдив. Сградата е обявена като архитектурно-строителен и художествен паметник на културата, ДВ бр.85/1949 г. и притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

През годините   използвана като представителна приемна на Комитета за изкуство и култура, помещава ли са се и Национален дарителски фонд „13 века България“, Студентски дом и Общинска фондация „Пловдив 2019“.

 

Вижте още:

Реставрираха часовниковата кула в Пловдив

В Пловдив: „Синя зона“ с работно време до 18:30 ч.

Вила от 18-ти век в Гърция

В Южен Пелопонес има едно много специално място „Мани“, пълно с история, със сурова природна красота и архитектура, които обогатяват посетителите с незабравими преживявания.

15

„Маина“ е къща с кула, която се намира в Exo Nyfi – изоставено селище в Източно Мани с каменни кули. Построена на върха на хълм, тя гледа към маслиновите горички наоколо и морето.

13

Първоначално е издигната през 18-ти век, откъсната от пътя, с достъп само по калдъръмена пътечка, което личи по руините в градината с маслинови дръвчета, рожкови, и кактусови круши, сгушена в прегръдката на хълма. На изток, дворът достига до кула от 16-ти век, исторически паметник, а по-нататък има византийска църква със стенописи от 12-ти век.

14

Изискванията към дизайна са за минимално обновяване на къщата и превръщането ѝ във вила за почивка, запазвайки духа на мястото. Проектът на Z-level Architecture е отправна точка за срещата с природните и културни богатства на Мани, за да може да се представят традиционните селища в района и да бъдат върнати към живот, след като са били изоставени с течение на времето.

12

Предизвикателството в процеса на проектиране е да се създаде двустранна връзка между сградата и историческия ѝ фон и как да изпъкне къщата сред останалите в селото.

2

Пълната липса на инфраструктура – достъп, вода,електричество и сметосъбиране, прави задължителни самозадоволяването на потребностите, екологичното управление и биоклиматичния дизайн, което върви заедно с традиционните методи за справяне с бедността и се фокусира само върху важните неща. Проектирането на всеки етап се води от ограничения капацитет на строителството. Трудният достъп означава, че трябва да се използват местните ресурси.

1

Маина е проектирана като местните селски къщи, описани в района на Мани, за да се вписва сред останалите постройки наоколо. В оформянето на външните площи е заложено на изразни средства, които създават интензивна връзка с околността и новото предназначение на сградата.

6

Сградата е с дълъг и тесен обе, който се разгръща перпендикулярно ма топографските контури на хълма с изглед към морето на изток. Има 2 нива с обща площ 88 кв. м.

9

 

Старата сграда се продължава от нова пристройка, която също е дълъг и тесен обем и осигурява още 62 кв. м. Трите нива са отворени към естествената светлина и вентилация в горещите лета на Мани.

11

Има възможност двете части на вилата да се ползват заедно или поотделно, като спокойно могат да побере 10-на човека. Всяко ниво има отделен вход, проектиран индивидуално в зависимост от слънчевата светлина и ландшафта.

4

57

10

Сниммки: Babis Louzidis

 

Българските замъци станаха за смях пред западните медии

Българското правителство е похарчило десетки милиони евро за ремонт на средновековни замъци, а резултатите са плачевни. Това пишат в британските медии The Telegraph и Daily Mail.

„Балканската държава е изразходвала 80 млн. паунда от Фонда за регионално развитие на ЕС за оправяне на древни замъци и крепости, но вместо да ги върне към предишната им слава, строителните работи ги правят за смях. Скъпите реконструкции са направили древните обекти да изглеждат така, сякаш са направени от „сирене и картон“ и това е отблъснало туристите.“, пишат в Daily Mail.

Изданията обръщат внимание на средновековната крепост Кракра в Перник и римската крепост Траянови врата близо до Ихтиман, които са достроени с полимер-бетон, често използван за изработване на тротоари.

От Daily Mail заявяват, че Европейският съюз започва нови ревизии как се харчат средствата в България.

Всъщност проблемът е много по-голям от зле използваните средства. По този начин не само, че не се съхранява културното и историческото наследство на България, а направо се руши. Всяка една интервенция върху старинните структури нанася непоправими щети.

„Беше оцеляла 16 века, а сега е разрушена“, казва архитект Стела Дулева по повод реставрацията на Траянови врата. Тя се оттегля като ръководител на проекта в знак на протест срещу лошата реставрация и неспазването на нейните предписания.

И наистина се иска особен майсторлък, за да съсипеш нещо, което е издържало толкова дълго на времето. А защо точно чужденците ги е грижа? Може би защото те по-добре от нас осъзнават ценностите, които носят местните исторически паметници. Все пак това са места, които биха развълнували хора от целия свят. И ако не беше тъжно, то щеше да е смешно…

По материал на Daily Mail

 

Мещра или „Как да си намериш майстора?“ (Част I)

Интервю: Лина Георгиева

Срещам се с арх. Иван Колев и инж. Петя Груева, за да си поговорим за сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ – инициатива целяща да опази традиционните български занаяти, архитектура и култура. Иван е завършил УАСГ със специализация „Опазване на архитектурното наследство“, работил е в Националния институт за недвижимо културно наследство, като архитект-проучвател с документирани обекти на наследството из цяла България. Петя е завършила „Строителство на сгради и съоръжения“ във ВСУ „Любен Каравелов“ и към момента е докторант в УАСГ към катедра “Метални, дървени и пластмасови конструкции”, със специалност “Дървени конструкции”. Разговорът ни протече много емоционално, защото двамата са напълно отдадени на каузата, към която и нашият екип вече стана съпричастен. Споделяме с вас емоциите, предизвикани от реалността, и радостта от малките победи.

Защо „Мещра“?

Иван: През 2015 г. се сформира една група от колеги, с които учехме в курса за реставрация към НИНКН. Имахме сходни интереси към опазване на наследството и нуждите на обществото, проблемите, с които трябва то да се справя. Едновременно с това се появи и инициатива за създаване на музикален фестивал в село Долен. Тогава бяхме поканени, за да направим нещо, което да популяризира архитектурния резерват сред гостите на фестивала. Попадайки там, местните хора ни разказаха за стария език на майсторите строители, който се казва „мещренски“. В този район „мещра“ означава майстор. От тази инициатива за популяризиране на архитектурния резерват в село Долен се формира и нашето сдружение.

След това какво стана? Имате ли други проекти?

Иван: Работим в Стара планина, Странджа и Родопите.

Петя: През 2016 г. кандидатствахме за финансиране към Национален фонд „Култура“ с проект „Добър ден, майсторе! Как я построи?“, който бе свързан с проучване на нематериалното наследство и връзката между нематериално и материално. Идеята беше да се търсят местни майстори в Странджа, които владеят строителни техники от времето на Възраждането. По време на теренното проучване не само се търсеха майстори, а се документираше и архитектурата като типология, архитектурни и конструктивни детайли.

 Такова нещо правено ли е преди?

Иван: Такива неща са правени на държавно ниво – институти, музеи. На ниво гражданско общество и сдружения, няма много хора, които да работят с теренни проучвания, анализи, типологизиране на къщи, изследване на занаятите, които също са много важни. Обвързването на материално с нематериално наследство не е правено до сега по този начин. На държавно ниво тези две неща са разделени и няма добра връзка между институциите. Няма връзка между тези, които проучват архитектура и строителство, и тези, които проучват културата и занаятите.

Петя: Тези, които проучват нематериалното наследство не биха си задали въпроса дали има майстор, дали има кой да реставрира. Ние вече имаме връзка с етнолози и хора, занимаващи се с нематериалното наследство, партнираме си с Института по етнология и фолклористика към БАН и направихме изложба с крайния резултат от проекта в Странджа. След това две наши колежки станаха докторанти в този институт.

Иван: Сега вече имаме и архитекти, които се занимават и с нематериално културно наследство, правейки точно тази връзка, която до момента е липсвала.

Как намирате финансиране за проектите?

Иван: Доста голяма част от работата ни е доброволческа, но имаме и няколко проекта, за които успяхме да спечелим финансиране. Това ни позволи да ги разпрострем във времето, за да получат последователност и завършен вид, който да може след това да се надгражда. Единият от проектите е този в Странджа, който беше за период от една година.

Петя: Там вече нямаме финансиране и сега трябва да мислим как да продължим работата, или да търсим друг източник за финанси.

Иван: Това е логиката на такъв вид финансирания – дават ти стимул да създадеш нещо, да започнеш инициатива, която да търси самостоятелност. Ако тя не получи самостоятелност, тогава значи нещо не е както трябва – финансова обосновка, културна значимост, приложение.

Петя: След като приключи финансирането в Странджа, направихме работилница там, която беше с по-демонстративен характер. Присъстваха двама майстори. Единият се занимаваше с редене на турски керемиди, а другият с обшивка по фасадите с цепени дъбови дъски. И двамата направиха демонстрация на занаятите, като участниците имаха възможност също да се включат. Опитахме се да документираме занаятите им. Този път имахме и такса за участие и по този начин успяхме да финансираме мероприятието.

Иван: Самото проучване и документиране там започва да придобива самостоятелност. Отделно от това имаме още два финансирани проекта. Едната инициатива бе съвместно дело с Етнографският музей на открито “Етър” и бе финансирана от Министерство на културата. Тогава идеята бе да се стимулират музеите да развиват и осъвременяват програмите си. „Етър“ е голям музей с големи възможности, има архитектурна стойност, не само музейна. Там създадохме програма за обучение на хора за архитектурата на мястото. Идеята бе ние като архитекти, инженери и специалисти в недвижимото културно наследство да подпомагаме разбирането на посетителите за архитектурния регион в Средна Стара планина. С финансирането на министерството стартирахме програмата и вече трета година я правим. Първата година бе освободена от такси за участието, а следващите две години успешно се провежда като платено обучение. От миналата година Камара на архитектите в България се включи и стана партньор на събитието. Благодарение на това вече идват и много архитекти, които искат да научат нещо повече за опазването на архитектурно наследство и за типичната архитектура в Стара планина. Архитектите искат да видят на практика как се осъществяват строителните техники и да се срещат с майстори, които показват определени сглобки, строителство с камък и дърво, с глина. Тази година мина много добре. Имахме 31 участници.

( Повече снимки може да разгледате във Facebook страницата на ЕМО „Етър“ )

Каква е идеята на платените обучения?

Иван: Да предадем нашия опит, това, което сме научили и събрали като информация с много труд. Провеждаме лекции насочени към видовете конструкции, самите сгради като архитектурна типология. Не се опитваме да създаваме обучения само, за да кажем, че ги има, а да споделим нашите специализирани познания с повече хора. Опитваме се да споделяме теоретични и практически знания в лицето на майстори. Практическата част в нашите обучения се извършва от самите майстори, които предават своите знания директно. Тогава хората се включват и започват да работят с майсторите, изработват истински неща на място.

Много е хубаво, че архитекти проявяват сами интерес и идват при вас, за да се информират. Вие работите и с доброволци и с професионалисти едновременно. Разкажете как протича точно работата на терен. Какво правите?

Петя: Работим по различен начин в двата случая. Към доброволците имаме специфични предварителни изисквания, защото с тях отиваме да вършим работа с конкретна цел – да проучим район, архитектура, майсторлък. Затова гледаме да взимаме само хора, които са специалисти в определената област или са с много силен интерес към културното наследство. Тогава те се разпределят по групи и започва документирането. Гледаме да обогатим знанията си, да съберем повече информация, което да ни помогне и в популяризирането на идеята. Материалното наследство го документираме с измервания, скици, фотографиране, а нематериалното чрез интервюта с местни хора, видео записи на работата им. Когато хората се включат по този начин и работят за обогатяване на проекта, тогава нямаме такси.

Каква е крайната цел?

Иван: Крайната цел е да систематизираме събраната информация, да се анализира и да се представи публично. Опитваме се да популяризираме неща, които ние смятаме за ценни за цялото общество.

Как си намирате проектите? Сами ли ги избирате или ви насочват?

Иван: Повечето от нещата, върху които сме работили са искани от местните хора в дадено населено място. Ние не си избираме определени места и да кажем на хората от какво имат нужда те. Този начин на работа го намирам за леко тоталитарен. Ние отиваме там, където хората имат нужда от нас и търсим начини как да се отнесем експертно към техните нужди. Опитваме се да сме им в помощ. Както в с. Долен, така и работата ни с етнографски музей на открито „Етър“, в Странджа, с. Лозен, са местни инициативи. Тогава, заедно с хората на място решаваме какво би могло да се свърши в полза и на опазване общото ни наследство, и на тяхната настояща жизнена среда.

Как се свързват хората с вас? Как разбират за вашето сдружение и инициативите ви?

Иван: В повечето случаи става чрез лични контакти, но вече редовно ни пишат на страницата във Фейсбук, пращат ни имейли с конкретни идеи за обучения, реставрация, консултации. Хората имат нужда от професионална подкрепа, а често няма към кого да се обърнат, когато искат да възстановят стари сгради.

Снимки: сдружение „Мещра“

Към ЧАСТ II

Ако желаете да се запишете за обучение, да станете доброволец, търсите майстор или искате да спонсорирате дейностите на сдружение „Мещра“, можете да се свържете с тях на следните контакти:

инж. Петя Груева – 0876 36 56 39

meshtra.ngo@gmail.com

http://meshtrango.com

https://www.facebook.com/meshtra

 

Стогодишната сграда на фабрика „Струма“

Няма да е изненада за вас да разберете, че поредната красива и старинна сграда в България се руши и никой не обръща внимание. Този път не е тютюнев склад, а красива фабрика, построена от тухли и дърво. За щастие през февруари тръгва петиция за запазването на тази красива сграда, която според архитекти е „строена като по учебник“ и наистина има какво да се научи от нейната история и архитектура.

До момента в петицията има малко над 200 подписа, което е недостатъчно дори, за да се привлече вниманието на медиите. Бърза справка в мрежата показва, че фабриката се появява единствено като точка в „Гугъл мапс“ и нищо друго… Забравена не само от хората, но и от историята. Но все още има шанс. Фасадата се руши, но е цяла. А шансът зависи изцяло от вас.

Петиция за запазване, реставриране и признаването на старата тухлена фабрика „Струма“-гр. Батановци за архитектурен паметник на културата

Припомняме думите на архитект Десислава Димитрова, която започна подписката през месец февруари:

„Искам да Ви разкажа историята на една сграда дала живот за развитието на град, който днес не я помни, макар и тя да е пред очите на всичките му жители.

Всеки ден от там минават влаковете София-Кулата, но старата тухлена фабрика остава призрачно невидима, за нея няма данни нито на сайта на град Батановци, нито където и да било из интернет пространството.


Любопитно всичко започва преди много години на един бас между собственика и архитекта, че може да се построи промишлена сграда на три нива само от тухли и дърво. И до днес конструкцията и е като перфектен пример от учебник, който успява да устои на природните бедствия и най-вече на човешкото разрушение. А някога животът и е дал тласък на развитието на града, някога когато собствениците не са били обезумели експлоататори, а са се стремили към обществен принос и за своите работници, подпомагайки например училището на града и инвестирайки в бъдещето на своите служители и техните семейства. Но настъпват политически промени и това променя животът на всичко. Старата фабрика е отчуждена и може би от тогава тя става отчуждена и от града, и от хората.

Днес архитектурното и постижение продължава да се извисява над града, недоразграбено и неоценено, невидимо и непотребно… до кога?

Историята ми, изградена за сега на откъслечни спомени и разкази, се надявам да се обогати от някой архив и все пак да се намери повече информация и тя да събуди поне малко общественото съзнание и интерес, към сграда, която би дала нов живот на хората, които не са разбрали какво имат.“

арх. Десислава Димитрова

Снимки: КАБ-СО

Романтична вила в Тоскана – традиционна и модерна

Тази романтична италианска вила е преустроен бивш обор в Marche di Fermo.

4d17cf28156975.5637085817401

Архитект Илана Давид от израелската архитектурна фоирма Roy David Studio е съхранила първоначалния стил на конструкцията, превръщайки я в модерна ваканционна къща сред полета със слънчогледи и пшеница, заради които архитектът запазва оригиналните камъни и фасада.

1c0fba28156975.56370859b949c

23d8f028156975.56370858875f2

 

13b30928156975.56370854b0618

tuscany-villa_180815_02

 

За да се спазят законовите изисквания за запазване на местната архитектура и за да бъде потвърдена здравината на конструкцията, постройката е разглобена като всеки камък е номериран и после сградата е реконструирана. Единственият структурен елемент, който местните власти са разрешили да бъде разрушен, е една вита външна стълба…

3e11f328156975.563708542a0bc

82620a28156975.563708587de10

 

82620a28156975.563708587de10

Цялостният интериор е издържан в тоскански стил. Всички запазени оригинални детайли са ремонтирани и върнати на мястото им – вкл. дръжки на врати и прозорци и халките в стените за връзване на конете. Така е запазен не само цялостният вид на сградата, а и нейният дух.

tuscany-villa_180815_04

 

109f2928156975.56370852e58dd

c6877028156975.563708532ba85Придържането към този подход и използването на Lo-Fi технологии води с лекота до превръщането на една наистина стара сграда във частен ваканционен имот, издържан в желанията и очакванията на клиента, без да има конфликт с местните традиции и власти.

695b0128156975.56370853908b4

2c617928156975.563708591745b

3bcc1a28156975.5637085335275

23fd4f28156975.5637085540ad0

f59c7728156975.563708597edff

tuscany-villa_180815_05

tuscany-villa_180815_06

tuscany-villa_180815_07

tuscany-villa_180815_08

tuscany-villa_180815_10

tuscany-villa_180815_11

Реновират местността около пирамидите в Египет за 40 млн. долара

Пирамидите в Египет са едно от Седемте чудеса на света и сред най-разпознаваемите структури в целия свят. Те са туристическа дестинация от световно значение и египетското правителство е отпуснало близо 40 милиона долара за реновация на пирамидите.

Една от целите е мястото да бъде по-достъпно за туристите. Пирамидите са построени около 2560 г. пр. Хр. и служат като гробници на фараони и техните жени. От доста време насам туристическата дестинация има сериозна нужда от модернизация като поставянето на камери за сигурност.

Но сигурността е само част от реновациите, които вече са започнати. В момента се строи и нов информационен център, административна сграда за персонала по поддръжката на пирамидите, както и паркинг.

Комплексът ще има и специално обособена част за търговци на сувенири. В момента това е голям проблем, защото нерегламентирани търговци обикалят около обектите и тормозят туристите.

Очаква се новият проект да завърши до края на септември.