последните заетостта

С нови 240 млн. лв. удължават мерките за запазване на заетостта

Допълнителни 240 млн. лева осигури днес правителството, за да продължат да действат общо пет мерки за запазване на заетостта и за подкрепа на семействата заради пандемията. В рамките на заседанието на Министерския съвет премиерът в оставка Бойко Борисов изтъкна, че средствата за изпълнението на мерките са подсигурени и всякакви оправдания за липса на финансиране са неоснователни. 

Със 117 млн. лв. ще бъде удължена мярката 60/40 до края на юни, информира пресслужбата на кабинета. До момента по тази мярка за запазване на заетостта са изплатени 1,158 млрд. лв. и са запазени над 300 000 работни места.

Други четири мерки се подсигуряват с общо 120 млн. лв. До края на юни се осигурява мярката „Запази ме“ за компенсиране на работниците от затворените бизнеси със 75 на сто от осигурителния доход. Отпуснатите средства са в размер на 25 млн. лв. По тази мярка вече са преведени 62,5 млн. лв. за компенсации на 51 653 работници, допълват от МС.

Общо 50 млн. лв. се насочват към мярката „Заетост за теб“, с която се подпомагат работодатели да разкриват нови работни места и да назначават безработни за до 6 месеца, като се покрива минималната работна заплата. До момента по програмата са разкрити близо 20 000 нови работни места. А с допълнителните средства може да бъдат разкрити още 11 000 работни места, допълват от МС.

Програмата за осигуряване на детегледачи „Родители в заетост“ продължава да работи с осигурените нови 23 млн. лева. Документи по нея ще може да се подават до края на май.

22 млн. лв. са предназначени за мярката за подпомагане с по 290 лв. на работно място в най-пострадалите сектори. Това са „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Туризъм“ и „Транспорт“.

На днешното заседание на Министерски съвет са осигурени и нови 1 276 986 лева по линия на тригодишната програма за ремонт и изграждане на детски ясли, градини и училища.

От тях 277 688 лева са за изграждане на детска градина в квартал „Горно Езерово“ в Бургас. 559 908 лева се отпускат за продължаване реконструкцията и надстройката на ПГ по компютърно програмиране и иновации отново в Бургас. 350 868 лева са за нова детска градина в село Долно Дряново, община Гърмен. 32 357 лева – за подобряване на материалната среда в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев.

В края на правителственото заседание министър-председателят в оставка Бойко Борисов е благодарил на министрите за работата им през изминалия мандат. „Благодаря на всички Вас за работата, която вършите до последния момент“.

Вижте още:

подкрепа

Последни сме по подкрепа на заетостта в пандемията

България е на последно място по усвояване на средства за подкрепа на заетостта в пандемията. Страната ни е усвоила само 500 млн. евро от SURE – инструмента на ЕС за подкрепа на работниците, показват последните данни на ЕК.

За сравнение Румъния е успяла да постигне 8 пъти повече – 4 млрд. евро.

SURE предоставя финансова помощ под формата на заеми, които се отпускат от ЕС на държавите-членки при благоприятни условия. Според КНСБ фискалната ангажираност към проблемите на работещите в условията на икономическа криза може да бъде далеч по-голяма. Особено на фона на икономическата политика на останалите страни-членки на ЕС.

За нас това е необяснимо, защото страната ни няма проблем с държавния дълг или с хронични дефицити, какъвто имат мнозинството от тези държави, които са изразходвали няколко пъти повече средства като дял от БВП за преодоляване на последиците от кризата. Нещо повече – средствата от SURE не се вписват като дефицит в салдото по държавния бюджет, коментират от КНСБ.

Освен последна по усвояване на средства от SURE, България е изразходила и най-малко пари за подкрепа на бизнеса и домакинствата като дял от БВП – 6,7% от БВП, при средноевропейски стойности от 14,3%.

Това са пропуснати ползи, за които потвърждава и последната статистика на Евростат за неравенствата. Според данните България е на първо място по най-много неравенства в целия ЕС.

Тези неравенства биха могли да бъдат редуцирани, ако страната се възползва от всички средства на финансиране, които може да получи от ЕС. Това допълват още от Конфедерацията. От там настояват за активна политика за усвояване на средства от ЕС в подкрепа на заетостта. Сегашната определят като консервативна.

подкрепа

Вижте още:

75% от работниците у нас сменят работа заради ниско заплащане

Три четвърти от заетите у нас сменят работното си място, заради ниския размер на възнагражденията, показва проучване на трудовия пазар, извършено от Българската търговско-промишлена палата и Института по философия и социология на БАН. Анализът на данните ще бъде представен днес.

Текучеството на работна сила е най-голямо при ниско квалифицирания труд в сектори като:

„Преработващата промишленост, строителството, хотелиерство и ресторантьорство, транспорта също, в търговията виждаме, че има такова текучество. Тенденцията трудно се обръща”, казва председателят на Търговско-промишлената палата Цветан Симеонов.

Най-често причина за доброволно напускане на работа е ниската заплата в 73% от случаите, но не са за подценяване и останалите фактори, коментира Камелия Петкова от Института по философия и социология на БАН:

„Стресът на работното място се очертава като водеща причина за доброволно напускане. Друга причина – авторитарно ръководство и несправедливото признание на приноса на работника и не на последно място – лошото отношение от страна на ръководителя също се очертава като водещ мотив за напускане.”

Проучването е проведено сред 2460 работещи българи, 750 работодатели, бизнес организации и 250 бюра по труда.

Родните работодатели са песимистични относно наемането на служители през третото тримесечие на 2020 г.

Българските работодатели предвиждат слаб пазар на труда в периода юли-септември, според публикуваното във вторник Обзорно изследване на ManpowerGroup за заетостта. Проучването, проведено по време на извънредното положение, разкрива, че едва 9% от работодателите в страната планират да увеличат броя на служителите, 15% предвиждат да го намалят и 67% не очакват промяна в нивата на заетост.

След корекция на данните според сезонните колебания отчетената нетна прогноза е -7%. Тя е най-слабата от началото на изследването преди повече от девет години. Въпреки това 22% от работодателите очакват през следващите три месеца да се върнат към нивата на наемане на нови служители отпреди епидемията. Тези от сектор „Друго производство” са най-оптимистични (27%).

Отчетените намерения за наемане във всички пет региона са най-слабите от началото на изследването през 2011 г. Най-скромен пазар на труда се очаква в Бургас. Там работодателите отчитат нетна прогноза за заетостта от -20%. Предвижда се умерено темпо на наемане в Русе и Варна с прогнози от -8%. Докато прогнозите за Пловдив и София са съответно -4% и -2%.

Очаква се нивата на заетост да намалеят във всички седем индустриални сектора, включени в изследването.

Работодателите в сектор „Финансови и бизнес услуги” и „Промишленост” предвиждат леко увеличение на броя на служителите през следващото тримесечие, като отчитат нетна прогноза за заетостта от +3%.

Тези от останалите пет сектора очакват да намалят заетостта и най-вече в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Други услуги”, където прогнозите са съответно -16% и -13%.

В сравнение с предишното тримесечие перспективите за наемане отслабват във всички седем индустриални сектора. Значителен спад от 18 процентни пункта е отчетен в сектор „Строителство” и „Други услуги”, докато прогнозите за секторите „Друго производство” и „Хотелиерство и ресторантьорство” намаляват със съответно 14 и 12 процентни пункта.

Работодателите в три от четирите най-големи европейски икономики също прогнозират спад на заетостта през следващото тримесечие. Най-мрачни перспективи за наемане са отчетени във Великобритания. Във Франция работодателите очакват най-слабото темпо на наемане от началото на изследването през 2003 г. и в частност в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”, а прогнозата за Италия е най-слабата през последните шест години отчасти заради скромните намерения за наемане на служители в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Финансови и бизнес услуги”.

 

Резултатите от Обзорното изследване за заетостта, можете да намерите тук.

 

схемата

За юни 90.0% от българските нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат дейността си

Националният статистически институт проведе от 7 до 25 май кратко бизнес изследване сред 3 770 нефинансовите предприятия с близо 230 хил. наети лица, за види кои от тях са най засегнати от извънредното положение.

Предприятията са от секторите индустрия, строителство, търговия, транспорт и ресторантьорство, недвижими имоти; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения, професионални дейности и научни изследвания.

В него 57.6% от анкетираните предприятия посочват, че през април са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с март. 32.1% са посочили, че не е имало промяна в приходите им от продажби, а за 9.2% е имало увеличение.

По икономически дейности – 67.9% от предприятията занимаващи се с култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности са изпитали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги. За индустрията този процент е 55.8%, за строителството – 43.2%, а за дейностите търговия, транспорт и ресторантьорство – 67.3%.

За следващия месец 90.0% от анкетираните прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 6.8%, че ще преустановят временно дейността си, а 1.6%, че ще прекратят дейността си.

В изследването не са предприятия от секторите: селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, здравеопазване и социална работа, образование, държавно управление и държавно обществено осигуряване.

33% от промишлените фирми търсят кадри

През четвъртото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 167.6 хил., от които 1 704.3 хил. са мъже и 1 463.3 хил. – жени, показват данните на НСИ. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.1 процентни пункта. При мъжете този дял е 58.6%, а при жените – 46.5%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 189.3 хил., а коефициентът на безработица – 5.6%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 11.9%, а коефициентът на безработица – с 1.1 процентни пункта. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1.2 процентни пункта при мъжете и с 0.8 процентни пункта при жените, като през четвъртото тримесечие на 2017 г. достига почти еднакви стойности за мъжете и жените (съответно 5.6 и 5.7%). От общия брой на безработните лица 101.4 хил. (53.6%) са мъже и 87.9 хил. (46.4%) – жени.

По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година. Увеличението в индустрията е с 11.7%, в услугите – с 11.8%, и в строителството – с 11.9%.

Според бизнес анкетите на НСИ през март 2018 г. 33.3% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им.

През декември 2017 г. средната работна заплата е 1 123 лв. и нараства с 4.2% в сравнение с предходния месец. Спрямо декември 2016 г. ръстът е 11.0%.

Източник: БСК