Виж 1към1

ГЕРБ-СДС настоява за проверка на строителството на „Буджака“

Прочети още

Уна Хоркс-Стратърн: Трябва да преоценим връзката с домовете си

Нашата жизнена среда винаги е била обект на промени. Фактори като устойчивост, недостиг на градско жизнено пространство и промени между поколенията ще продължат да формират начина ни на живот през следващите години…

Базираният във Виена футуролог Уна Хоркс-Стратърн прави задълбочен анализ на основните аспекти на тези проблеми. В годишния си доклад за дома („Home Report“) тя споделя своята оценка на критичните промени, които се извършват в момента – от домашния офис и ролята на технологиите до трансформациите, които можем да очакваме да видим в нашите градове. Още през 2010 г. Уна привлече интерес като построи за семейството си „Къщата на бъдещата еволюция“ в покрайнините на Виена. И противно на очакванията – тя не е технологичен експеримент, пълен с цифрови джаджи, а напротив – концепцията й е основана на представата за „внимателен живот“, на връзката между човека и природата.

За тази връзка, за въздействието на пандемията и за погледа й върху бъдещето на дома с Уна Хоркс-Стратърн разговаря Матео Крайс, директор на Vitra Design Museum.

Като футуролог и прогнозист, как събирате сведения за бъдещето на дома и живота в него?

Работя като прогнозист вече повече от 25 години, което ме кара да се чувствам наистина възрастна (смее се). Моето изследване е развиващ се процес, който съчетава статистическа работа и факти за това как живеем в момента, с културно сканиране и преглед на всичко, което се случва около нас.

Проектирахте ли дома си – „Къщата на бъдещата еволюция“ във Виена, като част от Вашето проучване?

Искахме да използваме знанията си за обществените промени, като адаптираме къщата си към това, което виждаме в нашите изследвания. Мислехме, че ще бъде наистина лесно, но бяхме доста изненадани да открием колко много трябва да мислим. Например изпитахме доста голям натиск да изградим това, което наричат ​​„умна къща“. Но това, което е технологично интелигентно, не е непременно интелигентно от гледна точка на обществото.

В такъв случай – как виждате ролята на технологиите у дома?

Разгледахме всички налични технологии и се замислихме какво всъщност ни трябва. Открихме, че не всичко, което се възприемаше като „бъдещето“ по това време, всъщност е полезно. Вярвам, че това е така, защото това, от което се нуждаем, не са интелигентни, технологични решения или свързаност с машини. Преди всичко се нуждаем от връзка с други хора. Известно време използвахме Alexa и подобни устройства, но те бързо бяха преместени в мазето.

Имате ли представа защо много „джаджи“ имат кратък живот?

Много от тези устройства прекъсват естествените човешки връзки, за които ние вътрешно жадуваме – ние наричаме това явление „техноференция“ (цифрова пристрастеност, бел. ред.). Хубаво е, че можете да включите чайника, докато сте още в леглото, но можете също толкова лесно да помолите и човека в кухнята или да го направите сами. Ние не искаме да се превърнем в портиер, карайки всичко да работи с натискане на бутон. Това никога няма да замени физическото усещане да го правиш сам. Нуждаем се от тези малки човешки действия или ритуали, за да противодействаме на ефектите от дигитализацията.

По ирония на съдбата, колкото повече време прекарваме вкъщи, толкова повече изпитваме нужда да разграничим стаите си отново като отделни пространства с ясни, различни функции.

Мнозина вярват, че настоящата глобална пандемия ще повлияе на начина ни на живот.

Голяма част от тенденциите, които наблюдаваме сега, вече бяха в ход преди пандемията да удари. Внезапната промяна повлия на начина, по който филтрираме тези нови тенденции и как ще се адаптираме към тях. Станахме по-гъвкави в начина, по който общуваме и в това как искаме да изглеждат домовете ни.

Философът Гершом Шолем нарича този вид ситуация „пластичен час“, отнасяйки се до състоянието на потока. Време е да направим промени, тъй като в нашето общество изведнъж има „пластичност“ или подвижност. За да промените нещата, трябва да действате, а времената на криза създават инерция.

Какви промени според Вас са особено важни?

Много от нас не разполагаха с време или енергия, за да обърнат необходимото внимание на дома си. Тъй като в момента трябва да прекарваме много повече време там, ние сме принудени да мислим как живеем. Трябва да преоценим връзката с домовете си. Преди работата и животът се случваха в отделни сфери. Сега домашният офис е важен фактор, когато планирате жилището.

Обичам да наричам моя „Hoffice“, не само защото е по-кратко, но и защото звучи малко като немската дума за надежда и се надявам да видим и положителни промени, произтичащи от тази криза.

Как Ви повлия лично?

Когато се случи локдаунът, изведнъж у дома се озовахме шестима, вместо обичайните двама. Това само по себе си е голяма промяна. В началото имаше дори някакъв вид дарвиновски бой: Кой получава най-доброто място на масата, кой се озовава в най-хубавото офисно пространство… Един ден дори се озовах в пералното помещение, откъдето трябваше да работя, защото беше най-тихото място! (смее се)

Много хора също се чувстваха като „в капан“ в домовете си …

Разпределението на вашите пространства според функцията им наистина може да помогне за задаване на граници – буквално и преносно. Отдавна има тенденция да работим на открити пространства, където всичко се смесва и едно пространство изпълнява различни функции.

Нашите кухни, например, трябваше да изпълняват много функции: място за готвене, работно пространство, зона за игра, уютно място, където да поседнете… Сега обаче разбрахме, че това е „твърде много“ за едно пространство. По ирония на съдбата, колкото повече време прекарваме вкъщи, толкова повече изпитваме нужда да разграничим стаите си отново като отделни пространства с ясни, различни функции.

От собствения си опит мога да кажа, че това категорично има смисъл. Идеята за смесване на функции в открити пространства, която също е преобладаваща в модернистичната архитектура, може да стане много обезпокоителна, когато всички са вкъщи по едно и също време през цялото време – това е ситуация, с която не сме се сблъсквали през последните 100 години. В своите „Home Report“ доклади споменавате и тенденцията към живот между поколенията. Не само основното семейство – родители и деца, а и баби и дядовци например, които споделят жизненото пространство.

Живеем по-дълго от всякога, така че ще имаме повече възрастни хора около нас. Поколението, което остарява сега, бейби бумърите, имат много различни изисквания и вкусове от родителите си и имат много по-добри отношения с децата си и с по-младите поколения като цяло. Връзката е много по-отворена, по-лека, което улеснява експериментирането със съжителството.

Нашето индивидуалистично общество има много по-млади хора и възрастни хора, които живеят сами, така че защо да не ги обединим?

И как би действало това в реалния живот?

Видяхме доста хубави примери през последните години. Например в Швеция има инициатива, при която само хора под 25 и над 70 живеят в един и същи жилищен блок. Договорът предвижда, че всички жители трябва да отделят известно време за извършване на общи дейности и това е невероятно успешен проект. Хората се учат един от друг, преживяват нещата заедно и не се говори за каквато и да е пропаст между поколенията.

Нещо добро, което излезе от тази пандемия, е, че сме се научили да говорим по-открито за самотата. Темата беше табу за дълго време и започваме да намираме нови начини да се справим с нея. Това ще има голям ефект върху нашето социално и психическо здраве.

А какво да кажем за градовете? Мислите ли, че градът ще оцелее в тази криза?

На пръв поглед наблюдаваме желание да избягаме от града – особено по време на пандемията. Работата от вкъщи улесни по-нататъшното живеене, спестявайки време за пътуване до работното място.

За да се запази градът привлекателен като място за живеене, той ще се нуждае от голямо „озеленяване“.

Офис сградите и небостъргачите, които са станали излишни, могат да се превърнат в зелени площи с комбинация между жилищно и обществено пространство. Вече има няколко примера за това как може да работи. Например Ванкувър се е обявил за „петминутен град“ – което означава, че всеки жител трябва да може да стигне до зелено пространство, където да седне и да се отпусне в рамките на пет минути пеша. Кметът на Фредериксберг (град близо до Копенхаген) заяви, че иска всеки гражданин да може да види дърво от прозореца. Ако искате хората да останат в града, имате нужда от такъв вид енергия.

Както казахте, пандемията ни кара да се замислим как са проектирани домовете ни. Забелязали ли сте вече конкретно въздействие?

Чувала съм, че готвенето е новото пътуване до работното място (смее се). Предлага почивка между работата и личния живот, а времето, което се спестява, ако не се налага да пътувате, сега често се прекарва в кухнята.

Преди кухнята се приемаше като символ на определен социален статус – нещо, което да покажете на гостите си. Но сега вече говорим много повече за лична чувствителност – преди всичко мястото, където се събира семейството.

Банята също „претърпя“ интересна еволюция – от стерилно пространство към уелнес зона. Пандемията ни изтласка отвъд това, отстъпвайки място на това, което наричаме пространство на „самосъзнанието“. Банята се превърна в пространство за отдих, за почивка от всичко. Нещо като варианти на дневната – малко като старата френска идея за будоар, с комфортна, топла атмосфера.

Като цяло трябва да създавате пространства, където да намерите спокойствието или енергията, в зависимост от това, от което се нуждаете в определен момент.

Снимки и източник: Vitra, www.vitra.com // Фотографии на Уна Хоркс-Стратърн: Klaus Vyhnalek, www.vyhnalek.com

живот 21.03.2021

Алина Попова: живот извън матрицата

“Домът крепи и закриля човека, той е второ тяло за него.” Тези думи на учителя Дънов научих от Алина, с […]

Прочети още
30.11.2020

Арх. Мартин Ряшев за удобните уютни и безопасни съвременни офиси

автор и снимки: DA architects   Мартин Ряшев е интериорен дизайнер и проектант, както и един от основателите на студиото […]

Прочети още