Успение на Пресвета Богородица


Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV в. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458 г.) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602 г.). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста. Някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII в., по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август.

Празникът продължава 9 дни – неговото отдаяние се извършва на 23-и август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът Успение Богородично в Йерусалим. Той е издигнат през IV в. върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI в. – тогава кръстоносците обновяват стария храм.