Музеят в югозападното село Крупник е затворен повече от десетилетие, а експонатите се съхраняват в сградата на кметството

Величието на миналото VS безхаберието на настоящето


Автор: Аксения Ангелова

снимки:Аксения Ангелова и svetimesta.com

България се нарежда на трето място по културно-историческо наследство сред останалите държави в Европа. За това престижно класиране допринася факта, че е земя на цели седем цивилизации. И именно тук се явява пред нас най-голямото предизвикателство – как да съхраним това наследство?

Защото държавата ни е богата на културни ценности, но е твърде бедна в опитите си да ги опази.

Кметството в с.Крупник

Днес ще ви разкажа за величието на миналото, което е безсилно пред безхаберието на настоящето. И то умира, всеки ден, в тишина. Когато бях ученичка в началните класове, често посещавахме музея в село Крупник. Селото се намира в югозападна България, в северните склонове на Малешевска планина, и има изключително богата и хилядолетна история. Откритите следи в района подсказват, че тези земи са били обитавани още от новокаменната епоха (7000-3000 г. пр. Хр.), а според археолозите e голяма вероятността тук да е имало тракийски селища. От този период са открити и крепостни съоръжения, които са служили за убежище на околното населението при нападение.

Ценни исторически книжа, оръдия и предмети от бита на предците ни, обитавали тези земи, се съхраняват по документи в Крупнишкия музей.

Находките са събрани основно от историка и педагог Крум Костов през 80-те години на миналия век, който дълги години работи като отговорник на доброволни начала. Жителите на селото също са се включили активно в откриването и съхраняването на част от експонатите. Музейната експозиция е открита официално през 1990 година и закрита неофициално през 2005 година, когато умира единственият човек, полагащ грижи за нея – Крум Костов.

Посещенията ни в музея винаги бяха изпълнение с въодушевление – дали заради това, че ще пропуснем поредния час по математика, или заради интересните експонати, които ни пренасяха в друго измерение… всеки път горяхме от желание да се отправим на пътешествие в миналото. Още си спомням как г-н Костов ни предупреждаваше да пазим тишина преди да прекрачим прага, сякаш със звънливия си смях щяхме събудим експонатите. Днес музеят буквално мълчи, а вратата му е заключена вече десетилетие и половина.

Няколко години след смъртта на Крум Костов е направена инвентаризация на музейната експозиция, при която са установени безпокоителни повреди по експонатите, както и липсата на някои от тях, за които се твърди, че са открити по-късно.

През 2015 година жителите на селото настояват музеят на бъде възстановен. Разговарях с кмета на с. Крупник и той каза, че от община Симитли дават обещание, че съвсем скоро ще стартира нова процедура за регистрация на музейната сбирка, а след това ще започне и реставрацията на засегнатите експонати. Все още всички са в очакване това да се случи. Заради влагата и опасността от разрушаване на ценните находки, те са преместени. Настоящият кмет на селото – Иванка Чакалска ни увери, че старото помещението вече е напълно реновирано и от общината очакват финансиране, за да се осигурят необходимите стелажи за правилното съхранение на експозицията. Към днешна дата тя се помещава в сградата на кметството. Докато получи очакваното финансиране или докато се появи някой като г-н Костов, решил безвъзмездно да се погрижи за нашето наследство.