Виж 1към1

Ефирна кула с 99 плаващи острова е новата атракция в Южен Китай

Прочети още

Вили Комитова оглави строителното министерство в служебния кабинет

Комитова

Днес от 9.00 часа на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът Румен Радев ще представи структурата, състава и приоритетите на бъдещото служебно правителство.

Ето кой влиза в управлението на новия служебен кабинет:

Ген. Стефан Янев – министър-председател на Република България. Гълъб Донев – зам. министър-председател по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика. Бойко Рашков – зам. министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи. Атанас Пеканов – зам. министър-председател по управление на европейските средства. Доц. д-р. арх. Виолета Комитова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Асен Василев – министър на финансите. Георги Панайотов – министър на отбраната. Стойчо Кацаров – министър на здравеопазването. Николай Денков – министър на образованието и науката. Светлан Стоев – министър на външните работи. Янаки Стоилов – министър на правосъдието. Велислав Минеков – министър на културата. Асен Личев – министър на околната среда и водите. Христо Бозуков – министър на земеделието, храните и горите. Георги Тодоров – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Кирил Петков – министър на икономиката. Андрей Живков – министър на енергетиката. Стела Балтова – министър на туризма. Андрей Кузманов – министър на младежта и спорта.

Новите министри ще управляват от днес до излъчването на редовен кабинет след предсрочните парламентарни избори на 11 юли. И тъй като въпросът „Кой кой е в новия служебен кабинет?“ вълнува всеки, избрахме да ви представим отново арх. Вили Комитова, която от днес е новият служебен министър на регионалното развитие и благоустройството.

Вижте какво сподели пред екипа на 1към1 арх. Комитова преди време за обществените поръчки и проектирането. Теми, все така актуални и днес:

Арх. Вили Комитова: Начинът на задаване на обществени поръчки в строителството предразполага към злоупотреби

Срещам се с арх. Вили Комитова в нейния офис, където е заобиколена от рояк работливи пчелички. Арх. Комитова е добре позната като университетски преподавател, човек с ясно изразени принципи, които проличаха и при работата й в позицията на служебен зам.-министър на регионалното развитие. С арх. Комитова си поговорихме за обществените поръчки, проектирането, както и какво мисли за новите предложения за столицата по време на вече отминалата предизборна кампания.

На работа: арх. Вили Комитова в офиса си.
Арх. Комитова, какво ново се случва около Вас? Как върви работата в офиса?

В този офис работим по много проекти едновременно. В момента правим проекти на жилищни сгради, промишлени сгради и интериори. Всеки от тях е в различна фаза. Някои са все още в идейна фаза, други са в етап предпроектно проучване, имаме технически проекти, работни и такива, които вече се изпълняват. Тези групи дейности ни ангажират цялото време. Например предпроектните проучвания трябва да ги осмислим много добре, докато стъпим на някаква концепция, техническите проекти изискват съвместна  работа  с големи екипи от инженери  и сложна координация между тях. След това влизаме във фазата на съгласувателните процедури с всички държавни институции, където се сблъскваме с множество проблеми и чак след това започва строителството. Всички тези фази вървят паралелно при нас. Винаги сме били така.

Непрекъснато се занимаваме с различни дейности – днес ни се обаждат за авторски надзор, утре ни се обаждат за проблеми с одобряващите институции, вдругиден ни се обаждат за детайлите на трети проект. Имаме и извънредни ситуации, когато нещо много бързо трябва да се промени в крачка. Затова сме изградили колектив, който действа много единно. Когато има напрегната ситуация в офиса, всички работим в страхотен синхрон.

Звучите много бойни. Случвало ли се е да ви извикат така по спешност за проблеми, свързани с обществени поръчки?

През последните години изобщо не участваме в обществени поръчки. Дълбоко не вярваме, че обществените поръчки могат да бъдат направени коректно  за обществото. Въведена е  практика, срещу която аз много силно възразявам.

Т. нар.  инженерингови поръчки се състоят в това, че  една и съща компания  трябва да изготви инвестиционния  проект и  да изпълни строителството. Инженеринговата услуга има огромни  предимства при частни инвестиции с оглед пестене на ресурси, но при обществени поръчки се получава обратен ефект.

Например за конкретен обект  количеството на изкопните работи  реално може  да е 50 куб.м., но понеже съставителят на съответното количество е заинтересована страна да получи повече средства за строителство, количеството  може да се  напише 5000 куб. м. И това количество  няма кой да го провери. Така може да се коригира цената на обществената поръчка в посока нагоре. Подобна  практика на мен изобщо не ми харесва, защото създава предпоставки за завишени количества на СМР и  скъпо строителство с обществени средства.

У нас  по закон е забранено едно и също лице да бъде и проектант, и строител, а в инженеринговите поръчки е разрешено една и съща компания да направи и проектирането, и строителството.

Дори да приемем, че инженеринговата услуга е законосъобразна, от  гледна точка  на обществения интерес тя е нецелесъобразна и затова трябва да се премахне. Много съм мислила по този въпрос и съм стигнала до категоричен извод.

Какво трябва да се направи, за да се реши този проблем, арх. Комитова?

Трябва да се промени начинът, по който се обявяват обществените поръчки. Проектиране и строителство трябва да бъдат разделени в отделни обществени поръчки.

Проектантските услуги се заплащат като договорен хонорар, следователно проектантите  в инвестиционното проектиране нямат интерес нито да завишават, нито да занижават количествата на отделните видове СМР  и затова се разчита, че тези сметки са направени коректно.  Проектантските дейности следва да завършат с готов инвестиционен проект с количествени сметки за СМР, който да се утвърди от възложителя.

След това трябва да бъдат направени търгове за строителство на базата на едни и същи условия, а именно: утвърден инвестиционен проект с  количествена сметка за СМР. Тогава всички участници ще  подготвят  офертите за строителство при едни и същи условия,  а получените оферти стават сравними и лесни за оценяване например  по критерии  „срок“ и   „цена“ или други определени от възложителя.

Как може да се осъществи тази промяна най-лесно? Трябва ли да се внася някъде предложение и да се чака решение или?

Не, не е необходимо. Може просто обществените поръчки да се обявяват на два етапа. Първи етап за проект, където ще участват само проектантските компании и втори за строителство, при вече избран и утвърден от възложителя проект, който дава равни условия на всички участници. Особено при инфраструктурните проекти има няколко вида СМР, които  трудно могат да се измерят – изкопи и насипи.  Когато копаем за големи обекти, в терени, които са сложни, измерването става още по-трудно. Затова злоупотребите с количества са напълно възможни, а в редица случаи дори възложителят няма как да разбере за тях.

Строителният надзор няма ли някаква възможност за контрол в такива ситуации?

Надзорните фирми  контролират качеството на строителството, но  не и  количествата на отделните видове СМР.

Ако са написани 5000 куб.м. изкопи на земни маси, надзорната фирма не е в позиция да се произнася по  това количество. Нейната работа е да следи за изпълнението  на проекта,  да създава актовете по строителството, съпътстващите  документи, да контролира  качеството.  Т.е. строителният надзор не може да каже дали количеството на изкопа  е малко или много. То се определя от  проектанта- автор на проекта.   Парадоксът при инженеринговата услуга е, че например количеството на изкопа се определя пак от проектанта-автор на проекта, но под шапката на строителната компания-изпълнител, а последната се явява заинтересована страна.

А защо все още се пускат инженерингови обществени поръчки, след като има такава сериозна предпоставка за злоупотреби?

Защото тази практика е по-удобна за възложителите, тъй като имат по-малко ангажименти. Така не е необходимо да се правят по две обществени поръчки за едно и също нещо.  Когато направят една поръчка за инженеринг, те си спестяват работата по обработката на две процедури и се занимават само с една. Но това удобство крие много подводни камъни.

От закона не е забранено да се обявяват поръчки  отделно за проектиране, отделно за строителство. Въпрос на воля е това да се прилага.

А това е в интерес на всички да се случва по-добре. Аз съм сигурна, че  възложителите имат интерес  това да се случва по-добре и гражданите биха искали това да става по-добре. Не знам защо не се говори усилено по този въпрос. Разделението в обществените поръчки на проектиране и строителство  ще донесе и други ползи.

Какви?

Възложителят може да изготви инвестиционен проект чрез обществена поръчка, за да види колко би струвало строителството, как ще изглежда като бюджет,  да използва проекта като го  залага  в бъдещи програми за изпълнение. Не е задължително веднага да започне да го строи. Възложителят може да „тества“ един такъв проект само през обществена поръчка за проектиране. Разработва се сериозно, превръща се в СМР, превръща се в пари и се вижда например, че реновацията на някой парк в София ще струва еди колко си милиона и тогава възложителят  може да планира инвестицията. Затова тези поръчки могат да бъдат ползвани дори само с цел планиране.

Вие лично при проектирането на частни сгради с какви проблеми се сблъсквате най-често?

Проблеми колкото искаш. Но ето ви един актуален проблем, свързан с озеленяването на частни имоти. Всички искаме озеленяване – и ние архитектите, и гражданите, и главните архитекти и нормите „искат“ озеленяване. В рамките на всеки парцел имаме определен процент, който трябва да осигурим като озеленяване. Ние се стремим това да бъде направено, да бъде одобрено от главния архитект и при строителството да бъде изпълнено. Но 6 месеца след края на строителството всички дървета, храсти и тревички изсъхват, защото се прекъсва връзката с проекта. До този момент всичко е изпълнено от проектанти и строители, а след това няма изискване към гражданите с апартаменти в един блок да си поддържат градинката. Тези растения искат поливане, ток, вода и труд.

Когато няма регламент, който да ангажира собствениците, градинката след 6 месеца е изсъхнала. Така се движим в един ужасен, омагьосан кръг. Поддръжката трябва да стане задължителен регламент за сгради в режим на етажна собственост или да отпадне от проектирането като задължителен елемент.  Абсурдно е хора, живеещи на този принцип, да няма как да бъдат задължени да си поддържат покрива, фасадата и двора. Липсата на такъв регламент е голям проблем, тъй като общите части на тези сгради са общо задължение. Трябва да се регламентира законово такова задължение.

Арх. Комитова: Няма изискване към гражданите с апартаменти в един блок да си поддържат градинката.
Как би могло това да стане?

Може да стане или през данъците на имотите, или по друг начин, но е абсолютно необходимо. Всяка етажна собственост може да има набирателна сметка за средства,  които ще се използват за текущи ремонти: поддръжка на покриви, на общи части, профилактика на инсталации и други дейности, някои от които са текущи, а други задължителни например на всеки 5 години. Средствата могат да бъдат отделяни от данъците на имотите под формата на малък процент ежегодно и да бъдат  използвани само по предназначение.  Днес поддръжката на частната етажна собственост не може да бъде ангажимент на общината и на държавата.

Голям проблем са и междублоковите пространства в старите квартали. Те също са занемарени и приличат по-скоро на кални поляни, отколкото на зелени градинки.

Междублоковите пространства са друг случай, защото те не влизат в парцела на блока и не са собственост на живущите там, а общината отговаря за тях. Така че поддръжката им е отговорност на фирмите,  на които общината  е възложила тези дейности.

На миналата предизборна компания чухме много интересни идеи за междублоковите пространства, които да бъдат препроектирани. Вие като специалист мислите ли, че това е възможно?

Да, възможно е. Може да бъде препроектирано, може да се превърне в прекрасно място и също така може да бъде поддържано. Но това ще е задължение на държавата и на общината и не може да имаме очаквания от собствениците, че те ще се грижат за поддръжката, това не може да става по желание, а трябва да е добре регламентирано. Това би могло да стане чрез допълнителна такса към данъците, която да се заделя само за междублоковите пространства. Друг начин е да се дадат права за ползване на земя на собствениците, живущи най-близо до междублоковото пространство и така те вече като собственици да бъдат задължени да поддържат тези места.  Виждала съм в Швеция т.нар. градско селско стопанство,  при което на гражданите са дадени за ползване  парчета земя около блоковете и те се грижат за нея.

Ние изпитваме затруднения с парцели, които имат ясни граници и собственици, където няма кой да поддържа градинката, а какво да кажем за общински градинки между блоковете. Много малко се говори за това. Сега по кметските избори всички говорят как трябва да стане по-хубав града, но самият механизъм как да се случи, все още не е измислен. Както няма и механизъм, който да задължава хората да си поддържат покрива на определени години.

Арх. Комитова: В жилищното строителство няма таван, човек може да живее на толкова квадрати, на колко му се иска или може да си позволи.
На какво трябваше да обърнат по-голямо внимание кандидат-кметовете, според Вас, арх. Комитова?

Според мен трябва да се сформират групи, които да работят върху практическото осъществяване на идеите. Трябва повече работа над механизмите, защото само с идеи няма да стане. В държавите на Запад има задължителен регламент на всеки 5 години да се ремонтира покрива, преправя се фасада, няма искам, няма не искам, задължително. Като влизаш да живееш в блок, трябва да отговаряш за тези неща финансово и морално. Гражданите следва  да подлежат на санкции, ако оставят сградите си неподдържани.

Всяка сграда вече има технически паспорт и там е записано на колко време трябва да се осъществява поддръжаката на различни части от тази сграда. Това означава, като дойде момента, всички живущи са задължени да се съобразят със записаното в паспорта. В момента в техническите паспорти само са написани задълженията и профилактиките на колко години трябва да се правят. Ако тези неща бъдат регламентирани, градът може да грейне. Все още  имаме свободни пространства и могат да се направят с градинки с дървета. Има  градове по света, където няма къде едно дърво да засадиш. При нас е прекрасно в това отношение, всички живеят на широко, място колкото искаш, само малко повече грижа и поддръжка се изисква, но не само от държавата, а и от гражданите

И все пак има някои квартали, в които хората се оплакват от презастрояване и често като решение на този проблем е споменавано изграждането на чисто нов квартал с инфраструктура към Кремиковци. Какво мислите за този план?

Това е възможност за  София да се разраства на север, тъй като на юг тя уплътни всичките си територии и е стигнала до  Витоша. На север е софийското поле и има огромни незастроени територии от околовръстния път до подножието  и южните склонове  на  Стара планина. Това е една възможност бъдещото разрастване  да се насочи  в тази посока с нови квартали, транспортна инфраструктура и др. Възможно е и  инвеститорският интерес да се насочи натам, тъй като територията има потенциал за по-добра среда за обитаване.

В жилищното строителство няма таван, човек може да живее на толкова квадрати, на колко му се иска или може да си позволи.

Но освен „квадратни метри“ за живеене, всеки човек търси и по-добро качество в урбанизираната среда, а това включва красиви сгради, наличие на транспортната и социална инфраструктура, развита зелена система,  чист въздух, естетическите качества на средата и други. Хубавото за тези територии, че могат да бъдат планирани цялостно  чрез подробни устройствени планове и изграждани на етапи. А това е гаранция, че видимите „дефекти“ на бурното строителство на парче, на което всички сме свидетели в последните години, сътвори квартали в София, които трябваше да са по-хубави от „Младост“ например, но за съжаление това не се случи.

11.05.2021

Президентът назначи служебно правителство. Кой кой е в новия кабинет

Днес президентът Румен Радев подписа указ, с който назначи членовете на новото служебно правителство от утре – 12 май. Новият […]

Прочети още
15.10.2020

Арх. Гиляна Комитова: Всяка сграда преживявам лично

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Лилия ХРИСТОВА Скъпи приятели, представяме ви арх. Гиляна Комитова от МИА архитекти. Една млада жена, която тръгва […]

Прочети още