Лично мнение

Впечатления от кандидатите за Главен архитект на София


Арх. Илиян П. Николов*

Тези впечатления изразяват степента на припокриване на демонстрираното от кандидатите с моето разбиране за профила на Главен архитект на София.

Сложната отговорност на Главния архитект съдържа в себе си ръководство и контрол на дейностите по възлагане и одобряване на устройственото планиране и разрешаване на инвестиционното изграждане на общинската територия.   Административното ръководство на структурата, създадена да обслужва тези дейности (сега НАГ, преди ДАГ, УАГ) също.

В настоящия исторически момент обществената нагласа очаква не само поемане на тази присъща отговорност, а и надграждането ѝ чрез смели реформи, преодоляващи получилите се негативни напластявания.

Следователно, очертани са три основни очаквани характеристики на профила на новия главен архитект:

1. Достигната висока степен на професионализъм в областта на устройственото планиране

2. Формирано високо ниво на административни умения

3. Изградена реалистична и убедителна реформаторска програма, подкрепена от безупречна лична репутация.

(Да припомня, че за разбиране на ситуацията следва добре да бъде познавана нормативната рамка, в която протича дейността на Главния архитект, за да бъде ясно – коя точно част от реформаторската енергия следва да бъде очаквано генерирана от него, и коя – извън него).

1. Кой от кандидатите е постигнал висока степен на професионализъм в областта на устройственото планиране

Днес все още не е изживяно разбирането, че градоустройството, а и териториалното устройство представлявали просто едно специфично надграждане на общата специалност „архитектура”. Изминали са едва седем години от появата на първите магистри-урбанисти с българско образование и тази специалност все още не е заела място си в българския професионален живот.

Но това не следва да дава основание да бъде омаловажавано разбирането за важността на разликата между „наличие” и „отсъствие” на подобна специализация у кандидата.

Засега по-значителен опит в устройственото планиране у български специалист е могъл да бъде натрупан главно практически. Чрез работа или в Националния център по териториално развитие (НЦТР ЕАД или в по-старите му наименования – където беше формирал своя опит арх. П. Диков), или в ОП Софпроект – ОГП (или в по-старите ИПП „Софпроект” или в Градоустройствената дирекция на КНИПИАТ „Главпроект”). Или в частна компания, работеща в областта на устройственото планиране (като Булплан ООД например), или чрез работа, а защо не и с образование в тази област, в чужбина.

При цялата разлика, която следва да бъде направена между градоустройство и териториално устройство (без да може тя да бъде точно прокарана в персоналния опит на отделните кандидати, поради липса на подробна информация при представянето), може да бъде отбелязано, че относително най-голям опит в това отношение имат колегите, които произлизат от средата на Софпроект.
Архитект  Бакалов, с опита му в Генплан като ръководител на разработването на две секторни теми от предварителния проект на общия устроствен план – „подземни пространства“ и „туризъм“.
Архитект  Моев, също с опита му от работата в Генплан и последвалите градоустройствени разработки като частен партньор на Общината.
Архитект  Кадинов, с опита му от работата по транспортно-комуникационния план и жилищни структури и последвалата специализация на тема „метроцентрове“ (но всичко това случвало се твърде отдавна).

По тази точка мисля, че Столичната община е формулирала твърде широко т.н. „Минимални специфични изисквания“ към кандидатите – наличието, просто на „професионален опит“ – каквото и да означава това.

2. Кой от кандидатите е формирал високо ниво на административни умения

Откроява се група кандидати, които са натрупали по-значителни административни умения от работа си именно в общинската администрация:

– арх. Калинов – директор на дирекция в НАГ, а преди това главен архитект на Банкя и от ДНСК

– арх. Тунтев – последователно главен архитект на Петрич, Якоруда, Симитли и за кратко Благоевград

– арх. Здравков – главен архитект на Червен бряг, а преди това и от Община Плевен

– арх. Шишков – главен архитект на район Триадица, а преди това главен архитект на Банкя.

Други кандидати имат по-специфичен административен опит – арх. Бакалов като Председател на УС на САБ, а арх. Кадинов като ръководител на катедрата по „Обществени сгради“ в АФ на УАСГ.

Тук следва да изключа тези кандидати, които изглежда Столична община (която е задоволена и от тригодишно заемане на неустановена административна или управленска длъжност) е приела, че имат административен опит само в качеството им на управители на собствените им фирми (поне доколкото става ясно от представянето).

3. Каква реформаторска програма предлагат кандидатите

В процеса на формулиране на намеренията за реформи (повечето – не особено оригинални), са обособяват няколко предложения, които по броя на кандидатите, които ги подкрепят, биха могли да бъдат подредени така:

1. Развитие на цифровизацията, създаване на дигитален архив, въвеждане на електронни услуги и превръщане на София в „смарт град“ с виртуален инфо-център за инвестиции. С портал за клиенти и вътрешно- ведомствен портал, със сайт с качени предложенията на всички заинтересовани от текущи проекти – Калинов, Здравков, Добрев, Кадинов, Пърпов, Р.Несторов

2. Развитие на експертните съвети, създаване на нов тип консултативни съвети, обмисляне на единен експертен съвет на ниво заместник кметове. Въвеждане на звено за градско пространствено, планиране с постоянен експертен съвет, ползващ банка експерти – Калинов, Здравков, Кадинов, Бакалов, Яръмлъков, Моев

3. Превръщане на София в зелен град, въвеждане на добрите практики за тази цел – Калинов, Здравков, Добрев, Кадинов , Бакалов, Р.Несторов

4. Създаване на звено за анализи, оценки, прогнози, развитие и транспорт, както и мониторинг – Здравков, Добрев, Пърпов, Яръмлъков

5. Осъществяване на устройственото планиране с участието на гражданите.  Създаване на постоянен граждански форум, развиване на диалога с гражданите, въвеждане на механизъм за обсъждане на идеите – Калинов, Кадинов, Пърпов, Моев

6. Създаване на звено за опазване на културното наследство – Калинов, Здравков, Добрев, Бакалов

7. Уеднаквяване на дейността на районите и на тяхната документация.  Усъвършенстване на координацията с главния архитект и НАГ – Калинов, Здравков, Шишков

8. Създаване на експертна комисия за обемно- пространствено и фасадно решение. Изискване за разработване на общи силуетни планове – Калинов, Добрев

9. Оптимизиране на заданията за проектиране, въвеждане на критерии за изпълнение на обществените поръчки за проектиране, оптимизиране на провеждането на конкурси – Калинов, Шишков.

От редицата други споменати идеи бих отбелязал тази на арх. Тунтев – да бъде премахнат „монопола на териториален принцип“, като главният архитект прехвърли свои правомощия на районните главни архитекти и те да поемат дейности и извън своите райони, както и тази на арх. Кадинов – своевременно да бъде организиран международен конкурс за бъдещото устройствено развитие на София.

Прави впечатления, че група кандидати са по-активни в реформаторските си предложения, по които сякаш се установява единомислие – това са архитектите Калинов, Здравков, Добрев и Кадинов.

4. Деликатният въпрос за репутацията на кандидатите

Моят дискомфорт по този въпрос е предизвикан на първо място от личността на арх. Бакалов – компрометиран от дейността му на Председател на УС на САБ. Въпреки необходимостта от аргументация, едва ли точно тук е мястото да развивам тази теза. Само последният факт на определяне на представителя на САБ в Конкурсната комисия, от страна на УС, но без никакво усилие за отдалечаване на „председателстващия кандидат” Бакалов от такава спорна процедура е достатъчно красноречив.

На второ място, притесненията ми са свързани с личността на арх. Калинов, само поради факта на многогодишна му обвързаност със статуквото, от което сега всички очакват разграничаване. Казвам това със съжаление, защото той, според мен, е най-подготвеният кандидат.

На базата на всичко казано по-горе, на този етап, все пак ще се поддам на изкушението да изразя следното:

– Няма кандидат, който да доминира едновременно във всичките посочени от мен „критерии”

– Не бих заложил на „визионерството” на арх. Кадинов или арх. Добрев. Мисля, че и те се самозаблуждават в очакването си да преживеят професионално удовлетворение, ако действително се заемат с дейностите на Главен архитект на София. Те тежат на собствените си места и не ги усещам успешни в лоното на различната специфична дейност, към която са се насочили и за която, всъщност, въобще не са подготвени.

– Не бих заложил и на по-опитните в тези дейности арх. Шишков, арх. Тунтев, като тук бих прибавил и арх. Моев и арх. Пърпов, защото мисля, че точно този опит ще им пречи да се проявят като убедителни реформатори, каквито и досега не са демонстрирали, че могат да бъдат.

*Проектант в Главпроект (1978 – 1990), Собственик на НИКОЛОВ & НИКОЛОВ – АРХИТЕКТИ (от 1990), Началник на УАГ/СО (1996 – 2000, когато сегашните дейности на Главен архитект на София, съгласно ЗУТ, бяха все още поделени с Началника на УАГ, съгласно ЗТСУ), Председател на Софийския клон на КАБ (1995), Зам.-председател на УС на САБ (2000 – 2003),